№ 76
гр. с., 03.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 158 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:д.р.
при участието на секретаря в.к.
като разгледа докладваното от д.р. Гражданско дело № 20241110140431 по
описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 8 и сл. ЗЗДН.
Образувано е по молба на И. Р. С., ЕГН **********, срещу С. Т. Т., ЕГН
**********, бивш интимен партньор и фактически съпружески съжител на
молителката, с правно основание чл. 8, т. 1 и 2 ЗЗДН, с искане за налагане на
мерки за защита на молителката и децата й - С. С. С., ЕГН **********, и Д. С.
С., ЕГН **********, при твърдения за извършени актове на домашно насилие
от ответника спрямо молителката, част от които в присъствие на децата, както
следва:
- На 18-19.05.2024 г., в дома на приятелка на молителката – с., в гр. с., кв. „с.“ ,
когато останали сами в хола, след като всички си легнали, ответникът попитал
молителката дали е прекарала добре, заявявайки й, че няма начин да е било
друго, тъй като много добре видял как тя флиртувала с всички мъже на масата,
смеела се без причина, постарала се да изглежда добре - гримирана и с
прическа, задавайки й въпрос за кого се е нагласила така. Молителката дори не
направила опит да отговори или да го опровергае, което още повече ядосало
ответникът и той започнал да я обижда с думите: „мърша“, „курва долна“,
„боклук“, „парцал“; казал й също – „ти за каква се мислиш, за нещо повече ли
1
се имаш от мен, че не ми отговаряш“. Впоследствие ответникът позвънил на
някого по телефона, казвайки, че говори с бившата си жена. Докато провеждал
разговор, казвал на човека, с когото разговарял по телефона, колко я обича,
какъв стил и класа имала тя, как до него стояла една повлекана и за нищо
неставаща мърла, безгласна буква, с която изпитвал погнуса да общува
интимно, даже не си заслужавало човек да си цапа ръцете с нея, за да й удари
дори един шамар, казал също на човека, с когото разговарял, че ще отиде при
нея, но отсреща разговорът вероятно бил прекъснат, след което ответникът
казал на молителката: „Видя ли сега какво направи? Опропасти ми живота!
Сега ще ти дам да разбереш, с теб е свършено“. Тогава молителката станала от
дивана и тръгнала към стълбите за горния етаж. Ответникът я сграбчил за
ръката и я повалил на земята. Тогава приятелката на молителката - с., явно
събудила се от разправията, слязла по стълбите. Ответникът си тръгнал, но
взел със себе си ключовете от колата на молителката. Започнала да му звъни
през нощта на 18-ти срещу 19-ти май, за да й ги донесе, но той не отговарял на
телефонните й позвънявания. Отговорил на позвъняване на приятелката на
молителката – с., и изпратил някакво момче, което да донесе ключовете.
Детето Д. на другия ден казало на молителката, че е чуло как ответникът я е
обиждал, но не е посмяло да се обади.
- На 26.06.2024 г. в жилището на ответника в гр. с., ж.к. “о. 1”, бл.103, вх. “А”,
ет. 3, ап. 5, ответникът, след като отново се напил, изпивайки една бутилка
ракия за по-малко от два часа, започнал да обижда молителката с думите –
„мърша“, „мърда“, „боклук“, „манипулаторка“, „курва“, питал с кого ходела
да прави секс, заявявал, че щом сигурно е намерила някакъв „тъпкач“, който
да й направи ремонта на вилата в с. Бързия, да си събира багажа, да си взема
С. и да си отива, замахнал да удари молителката, но в дома имало и още две
деца, приятелки на С., и ответникът се спрял. Децата били в стаята, а
молителката и ответникът се карали на балкона. С. казала, че са чули цялата
кавга и че се е почувствала много зле пред приятелките си. Ответникът
изгонил молителката и децата около 22,00 часа, след което започнали да
събират багажа си. Двете приятелки на С. помагали за багажа.
Междувременно молителката позвънила родителите на двете момичета и
майка им дошла на място, за да прибере децата, като помагала със събирането
и свалянето на багажа до колата. Молителката помолила ответника да й върне
ключа от вилата на молителката в с. Бързия, но той категорично отказал да го
2
стори. В следващите няколко дни многократно молителката му звъняла и
настоявала да й върне ключа, но ответникът измислял най-различни причини
да откаже връщането на ключа от имота в с. Бързия, като най-често твърдял,
че не бил у него.
- На 30.06.2024 г., преди обяд, ответникът позвънил по телефона на
молителката, като настоявал да отиде до дома й, за да събере свои лични
вещи. Пристигайки в дома на молителката в гр. с., ж.к. „л. 2“, бл. 229, вх. „В“,
ет. 1, ап. 70, молителката отново помолила ответника да й върне ключа. Той й
отговорил, че може и да не заключва вече, тъй като на вилата в с. Бързия вече
нямало нищо. Тя го попитала какво има предвид и той започнал да ме обижда
с думите „боклук“, „парцал“, „мърша“, „курва“, заявил й, че колегите й били
„тъпкачи“ всичките до един, заплашил я, че ще види какво ще й се случи, че
ще направи живота й черен, че трябвало да се страхува от него, че нощем
нямало да може да си затвори очите от страх. След това взел багажа си,
отказал да върне ключа и на излизане я стиснал с всичка сила за китката на
ръката и казал да не е посмяла да пуска сигнали срещу него и да не води война
с него, защото в противен случай ще види какво ще й се случи, заплашил я, че
ще бутне къщата, докато тя е вътре. След това молителката позвънила на
приятелката си и нейна колежка - Марина Баринска, и й разказала какво се е
случило. Впоследствие позвънила и на съседка на имота в с. Бързия и я
попитала дали е виждала последните един-два дни ответника там. Съседката
отговорила, че сутринта той е бил в къщата с микробус, като заедно с още
двама мъже изнесъл цялата покъщнина, натоварил е всичко на микробуса и
заминал нанякъде. Молителката помолила съседката да отключи къщата и да
снима, за да види молителката какво липсва. От изпратените от съседката
снимки молителката установила, че къщата е съвсем празна, липсвало цялото
обзавеждане, включително и кухненското, посудата, спалнята с гардероб и
двата скрина, холното обзавеждане - разтегателен диван и маса, голямата
закачалка, трапезарното обзавеждане. Приятели й позвънили по-късно същата
вечер и й казали, че ответникът им звънял и им казвал, че тя е пуснала сигнал
срещу него, това не било здравословно за нея, че е започнала война с него,
като да не смее да се появи пред блока на майка си, че ще види какво ще й се
случи. Сочат и други актове на домашно насилие, извън срока по чл. 10, ал. 1
ЗЗДН.
Ответникът в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на
3
молбата за защита, като по същество оспорва да е автор на описаните актове
на домашно насилие, като навежда твърдения самият той да е жертва на
такова от страна на молителката.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и
доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение /чл. 12 ГПК/ и
закона /чл. 5 ГПК/, прави следните правни и фактически изводи:
Относно молбата с правно основание чл. 8 ЗЗДН
Съгласно чл. 2 ЗЗДН „Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално,
психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова
насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и
личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка,
които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско
съжителство”. В случая молбата е подадена от лице, което твърди лично да е
пострадало от домашно насилие, както и за защита на низходящи, поради
което и на основание чл. 8, т. 1 и 2 ЗЗДН, т.е. от процесуално легитимирано да
търси защита лице. Ответникът е живял с молителката при условията на
фактическо съпружеско съжителство, предвид което попада сред лицата,
срещу които може да се търси защита – чл. 3, т. 2 и т. 10 ЗЗДН. Описаните в
молбата актове представляват домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1
ЗЗДН, тъй като е налице твърдение за осъществено физическо и психическо
насилие. Молбата е депозирана в едномесечния преклузивен срок. Предвид
изложеното съдът намира същата за допустима.
По делото е отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване между
страните, че като безспорно и ненуждаещо се от доказване, че молителката и
ответникът са съжителствали при условията на фактическо съпружеско
съжителство, че са се намирали в дома на приятелка на молителката - с. в гр. с.
кв. с. на 18-19.05.2024 г., че ответникът си е тръгнал през нощта когато всички
са си легнали и молителката и ответникът са имали разговор помежду си, че
молителката същата вечер му е звъняла, че на следващия ден трето лице е
донесло ключове на молителката, че детето Д. е било в къщата по същото
време, че на 26.06.2024 г. страните са се намирали в жилището на ответника в
гр. с. ж.к. о. 1 бл.103, вх. А, ет.3 ап.5, където е възникнал спор между
молителката и ответникът, молителката си е събрала багажа с помощта на
родителите на деца, които са се намирали по това време на гости в същия
4
апартамент, както и че ответникът събрал вещи от имота в с. Бързия.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на
доведени от молителката и ответника свидетели. Показанията на св. с.
Панагонова съдът не кредитира, доколкото намира, че същите съдържат
противоречия и са нелогични. Това е така, тъй като свидетелката Панагонова
заявява, че е чула обидните думи, които е крещял ответникът, но напълно
нелогично не е различила думите, които е крещяла молителката, при все че
сочи къщата й да е малка и да се чува. Освен това показанията й противоречат
на твърдения на самата молителка, че същият си е тръгнал с такси /при среща
във връзка с изготвяне на СППЕ, което е отразено в самата експертиза/,
поради което съдът намира, че същите са недостоверни и не им дава вяра.
Отделно от това, показанията на тази свидетелка съдът намира и за
непоследователни относно поредността на действията й в нощта на 18 срещу
19 май 2024 г., тъй като първоначално свидетелката сочи, че чувайки
тряскането на вратата от ответника, отишла при охраната, после уточнява, че
преди това е сложила падналата молителка в кухнята и чак тогава излязла.
Впоследствие отново се обърква относно поредността на действията си и
сочи, че е чула разправията, слязла по стълбите и излязла навън, след което се
поправя, като сочи, че първо я е сложила в кухнята и след това е излязла
навън. По тези съображения съдът не кредитира изцяло показанията на тази
свидетелка и не ги взема предвид. Показанията на св. д. Д., бивша съпруга на
ответника, съдът също не кредитира, тъй като ги намира за пристрастни и
необективни. Това е така, тъй като свидетелката първоначално заявява, че
ответникът не е проявявал агресия, впоследствие обаче сочи, че същият се е
случвало да потроши офиса заради бизнес проблеми, заради сблъскване с хора
и агресия от хора, уточнявайки че всъщност агресия към хора ответникът не е
проявявал. Но следващо място, свидетелят сочи, че агресия към нея
ответникът също не е проявявал, не е употребявал и неприятни думи, но
впоследствие уточнява, че при караница може да са си казвали “тъпанар”,
“тъпанарка” - от този род, друго - не. Предвид изложеното съдът намира
показанията на този свидетел за пристрастни, доколкото личи опитът на
същия да омаловажи конкретни прояви от страна на ответника. Още повече
показанията на свидетелката Д. противоречат и на негово изявление в открито
съдебно заседание от 22.08.2024 г., в което същият сочи, че молителката му е
поръчала такси при случая в нощта между 18 и 19 май 2024 г., предвид което
5
са недостоверни показанията, в които се сочи ответникът да се е обадил, за да
му повикат такси. Предвид изложеното и като съобрази показанията на св. Д.
с останалите събрани по делото доказателства по реда на чл. 172 ГПК, ги
намира за недостоверни и не им дава вяра. По същите съображения съдът не
дава вяра и на показанията на св. Т., син на ответника. Още повече,
показанията на св. Т. и св. Д. съдържат противоречия помежду си относно
какво точно е говорела молителката по време на този разговор - докато св. Д.
твърди, че молителката е казвала на ответника да си ходи при д. /св. Д./, св. Т.
заявява, че същата е казвала на него и на св. Д. да отидат да си го вземат. Ето
защо съдът намира, че показанията и на този свидетел са недостоверни и не ги
кредитира. Показанията на св. Т.а съдът също не кредитира, тъй като и тях
намира за противоречиви и недостоверни. Това е така, тъй като свидетелката
сочи, че е присъствала на агресия от страна на молителката спрямо ответника,
но впоследствие заявява, че лично не е присъствала на такава, но знае за
такава, изразяваща се в изхвърляне на дрехите на ответника. Освен това,
свидетелката сочи, че молителката “я избива на агресия”, когато пийне, като
описва, че същата се “зъбела” на ответника и му се карала заради ревност.
Предвид изложеното съдът намира, че показанията на свидетелката Т.а са
недостоверни и не им дава вяра. Показанията на св. п. съдът кредитира,
доколкото намира същите за обективни и последователни. Същата обаче не е
присъствала на акта на насилие от 26.06.2024 г., има възприятия единствено
относно последиците от същия. От показанията й се установява, че когато е
отишла в дома на ответника на посочената дата молителката била разстроена,
а трите деца били уплашени, като притеснението на детето С. било заради
присъствие на приятелките й на скандал между молителката и ответника.
Свидетелката установява, че и в предходни случаи ответникът е обиждал
молителката /по време на игра на карти/ с думите “боклук”, “тъпа”.
Показанията на св. И. съдът също кредитира, преценявайки ги по реда на чл.
172 ГПК, като майка на молителката, доколкото ги намира за обективни,
последователни и кореспондиращи с останалите събрани по делото
доказателства. От същите се установява, че в края на месец юни 2024 г.
молителката, дъщеря й, две приятелки на внучката и тяхната майка отишли в
дома на св. И., заедно с багажа им, като внучката отишла да преспи при своите
приятелки. И двете деца са споделяли пред свидетелката за случаи, в които
ответникът е крещял на молителката, когато се карали. Свидетелката И. също
6
има възприятия относно случаи, в които ответникът е обиждал молителката с
думите “боклук”, “мърша” през периода, в който са съжителствали заедно.
Детето Д. й е споделило относно случай, в който молителката и ответникът са
се карали, като детето не е посмяло да излезе. И двамата са се оплаквали един
от друг пред нея - молителката е казвала, че ответникът я е удрял, а
ответникът - че молителката има психични проблеми, както и проблеми с
алкохола.
По делото е изслушана комплексна съдебно-психологична и психиатрична
експертиза, заключението по която съдът кредитира като обективно и
компетентно изготвено. От заключението на вещите лица се установява, че
към децата не е осъществено пряко и целенасочено домашно
насилие. Същите са станали свидетели на насилие от страна на С. към майка
им, но това не е довело до съществени психологични промени във
функционирането им. На този етап децата се чувстват спокойни и са в добро
психо-емоционално състояние. Отказват контакти със С. и не желаят майка им
и той да се събират отново. Децата имат добро отношение към майка си,
притесняват се за нея, в смисъл С. да не я нарани. Отношението им към С. е
по-скоро негативно, тъй като го възприемат като човек, който създава
напрежение в дома им. Възприемат го, като манипулатор, който се опитва да
ги привлече към себе си. Страните по делото са екстраверти, което говори за
потребност от стимули, обичат излизанията и сбирки с хора. Тази
екстраверсия предполага и импулсивност на постъпките и действие без много
обмисляне на нещата. Психологичните тестове не констатират наличие на
агресивност у страните. При двамата има по-нисък интрапсихичен контрол,
което влияе негативно на задръжките. При И. се констатира наличие на
егоцентричност и склонност към манипулативно поведение. При С. се
наблюдава силно социално желателно поведение, леко нарушена критичност,
при слаба саморефлексия. Той е по-податлив на чуждо мнение. Данните от
делото и проведените изследвания говорят, че страните са склонни да влизат в
конфликтни ситуации и често се саморазправят. Съобщава се, че това се
случва при употреба на алкохол, както от страна на ищцата, така и от страна
на ответника. И при И. С., и при С. Т. по време на психиатричното изследване
не са установени клинични данни за структурни или съдържателни мисловни
разстройства с доминантни идеи от какъвто и да е било регистър, качествена
промяна на емоционално-волевите функции и патология във възприятно-
7
представната дейност. Няма данни и за когнитивна патология, която да
наруши способността им за адекватно възприемане на заобикалящата ги
действителност. От тези клинични данни следва да се направи извод, че при
тях няма основание да се обсъжда наличие на ендогенно, реактивно или
органично психично разстройство с психотична или афективна симптоматика,
което да наруши психичните им годности. Няма анамнезна информация или
медицинска документация и за претърпени психотични или афективни
(манийни или депресивни) епизоди в миналото. По отношение на алкохолната
употреба има противоречива информация и за двете страни, но от обективния
психичен статус не се установяват клинични данни за абстинентни симптоми,
които са патогномоничен признак за алкохолна зависимост. Поради това може
да се допусне, че при И. С. и С. Т. алкохолната употреба е в битово-
допустимите граници, но е възможно да са налице и периоди на вредна
употреба на алкохол.
По делото е представена и декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, която съдът
намира за недостоверна, доколкото между страните е безспорно, а и е
отделено като безспорно обстоятелството, че молителката е звъняла по
телефон на ответника още през нощта на 18-19 май 2024 г., а в декларацията е
посочено, че това се е случило сутринта. В тази връзка следва да се посочи, че
уточнението относно фактите, направено в открито съдебно заседание на
22.08.2024 г. не се отразява на декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН /което
съставлява доказателствено средство/.
Останалите представени от страните доказателства съдът не обсъжда, тъй
като ги намира за негодни да установят фактите, за които се представени, или
като неотносими към предмета на доказване.
Ето защо съдът намира, че молбата за защита се явява неоснователна, тъй като
не се доказаха процесните актове на домашно насилие. Установените в
предходни периоди актове на насилие съдът не обсъжда, доколкото същите
следва да бъдат обсъдени единствено с оглед оценка на риска при установено
домашно насилие в срока по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН, а не и при недоказване на
същите.
Относно разноските за делото
При този изход на делото ответникът има право на разноски, които се
установяват в размер на 800,00 лв., представляващи заплатен адвокатски
8
хонорар за един адвокат, както и заплатен депозит за вещи лица в размер на
454,86 лв. Съдът намира за неоснователно искането за присъждане на
разноски за самолетен билет за свидетел, тъй като свидетелят е допуснат при
режим на довеждане и не се дължи възстановяване на направените за неговото
явяване разноски. Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на
Софийския районен съд на основание чл. 77 ГПК допълнително определеното
възнаграждение за вещи лица в размер на 277,74 лв., а молителката - държавна
такса за производството в размер на 25,00 лв. на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН,
доколкото с молбата се търси защита за едно пълнолетно и две непълнолетни
лица.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молба за защита от домашно насилие с правно основание чл. 8, т.
1 и 2 ЗЗДН, с вх. № 219540/04.07.2024 г., подадена от И. Р. С., ЕГН
**********, срещу С. Т. Т., ЕГН **********, бивш интимен партньор и
фактически съпружески съжител на молителката, с искане за налагане на
мерки за защита на молителката и децата й - С. С. С., ЕГН **********, и Д. С.
С., ЕГН **********, при твърдения за извършени актове на домашно насилие
от ответника спрямо молителката, част от които в присъствие на децата, на 18-
19 май 2024 г., 26.06.2024 г. и 30.06.2024 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН И. Р. С., ЕГН **********, да
заплати на С. Т. Т., ЕГН **********, разноски за производството в размер на
1254,86 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН И. Р. С., ЕГН **********, да
заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса за
производството в размер на 25,00 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. §1а вр. чл. 77 ГПК ЗЗДН С. Т. Т., ЕГН **********,
да заплати по сметка на Софийския районен съд депозит за вещи лица в
размер на 277,74 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седемдневен
срок от връчването му на страните /чл. 17, ал. 1 ЗЗДН/, като издадената
заповед подлежи на незабавно изпълнение /чл. 20 ЗЗДН/.
9
Препис от настоящото решение да се изпрати на РУ – СДВР по местоживеене
на страните за сведение и изпълнение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10