№ 555 / 3.10.2019 г.
Р Е Ш Е Н И Е
03.10.2019 година
град Монтана
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД - МОНТАНА, втори граждански състав в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ МЛАДЕНОВА
при секретаря Светлана Станишева, като разгледа докладваното от съдията МЛАДЕНОВА гр.д. № 1918 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени искове с правно основание чл.143 ал.2 от СК и чл.149 от СК.
Ищцата М.П.П. xxx, като майка и законна представителка на малолетното дете Б. Е.З. твърди, че дъщеря им с ответника е вече на четири години и се нуждае от издръжка както от страна на майката, така и от страна на бащата. Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да осъди Е.З.С. xxx да й заплаща като майка и законна представителка на малолетното дете Б. Е.З. месечна издръжка в размер на 150 лева, считано от 24.07.2018 година, както и да й заплати разноските по делото.
Ответникът Е.З.С. xxx е представил в едномесечния срок писмен отговор на исковата молба, в който изразява становище по исковата молба.
Отдел “Закрила на детето” при Дирекция “Социално подпомагане” към Агенция за социално подпомагане твърди в писмено становище по делото, че издръжката ще е в интерес на детето Б. Е.З..
Доказателствата по делото са писмени.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните по свое убеждение и при условията на чл.235 ГПК, приема за установено следното:
Установено е по делото и няма спор между страните, че същите са живяли на семейни начала, като от фактическото им съжителство се родило детето Б.. Няма спор между страните, че същите живеят разделени повече от две години. До навършване на една година на детето, ответникът изпращал по 100 лева месечно – издръжка за Б.. Установено е и няма спор между страните, че след раздялата им ответникът заживял в град Дулово, а ищцата заедно с детето живее в град Монтана. Към момента детето Б. Е.З. е на 4 години и 8 месеца.
Гореизложената фактическа обстановка се установява по безспорен и несъмнен начин от събраните по делото писмени.
По силата на чл.143 ал.2 от СК родителите са длъжни да издържат своите ненавършили пълнолетие деца независимо от това дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Правото да получи издръжка е безусловно, като е достатъчно наличието на качеството “непълнолетно лице” по отношение на претендиращия издръжка, а размерът на издръжката, съгласно чл.142 ал.1 от СК, се определя в зависимост от две величини – нуждите на детето, което има право на издръжка и възможностите на родителя, който я дължи, като е определен в ал.2 на същата разпоредба само минималния размер на издръжката на едно дете и която е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата, която към настоящия момент е 560 лева или минималната издръжка е от 140,00 лева. Нуждите на детето се преценяват с оглед на правилното му отглеждане, здравословното състояние, възраст, нуждите от получаване на образование на детето и задоволяване на неговите потребности. Тук следва да се преценяват нормалните, ежедневните нужди на детето от храна, облекло и различни видове занимания.
За възможностите на родителя, който дължи издръжка, съдът намира, че независимо, че същият е обективен показател и се определя от доходите му, квалификация, имотно състояние, обстоятелствата дали има други деца, за които също е длъжен да се грижи, но като се има в предвид и че задължението за даване на издръжка на непълнолетно дете е безусловно и също така, като се има в предвид, че и двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, съобразно възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземе предвид и непосредствените грижи на родителя при когото, ще живее детето и при отчитане изцяло интереса на детето, което следва да живее така, както ако живее и с двамата си родители. При определяне на конкретния размер на издръжката следва да се съобразят възможностите на дължащия издръжка, който в случая е бащата майката на детето. Ответникът бе задължен да представи доказателства за реализирани от него доходи за една година назад от завеждане на делото, което задължение същият не изпълни. Видно е също така, че ответникът здрав и работоспособен. От данните по делото не се установява, същият да има друго дете или друго лице, за което да следва да полага грижи. Част от писмените доказателства, приложени с отговора на исковата молба, са на чужд език, без необходимия превод, поради което съдът намира, че същите не следва да бъдат обсъждани. Друга част от приложените от ответника писмени доказателства действително удостоверяват, че същият е превеждал суми на ищцата, но не се установява, че същите представляват именно издръжка за детето Б..
Като взе предвид възрастта и нуждите на детето и възможностите на родителите, като съобрази обстоятелството, че майката е тази, която и занапред ще полага непосредствените грижи по отношение на детето, както и факта, че ответникът няма задължение за издръжка към друго лице, съдът намира, че същият следва да участва в размера на издръжката по отношение на детето със сума от 150 лева, като останалата част от издръжката на детето следва да се поеме от майката, която непосредствено полага грижи за него. Ето защо тази искова претенция следва да бъде уважена в заявения размер от 150,00 лева.
По отношение на исковата претенция за присъждане на издръжка за минало време, съдът намира, че същата е основателна. Няма спор между страните, че повече от две години са във фактическа раздяла. В тежест на ответника бе да установи, че е изплащал издръжка за една година назад от завеждане на делото, което не бе сторено. Ето защо ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата издръжка за минало време, а именно считано от 24.07.2018 година в размер на 150,00 лева месечно.
Съобразно този изход на делото ответникът следва да бъде осъдена да заплати по сметка на Районен съд - Монтана държавна такса от 216,00 лева, както и 5 лева - държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист, а на ищцата сумата от 60,00 лева – разноски по делото.
Предвид изложените по-горе мотиви съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Е.З.С. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx да заплаща на М.П.П. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx като майка и законна представителка на малолетното дете Б. Е.З., ЕГН xxxxxxxxxx по 150,00 лева - месечна издръжка, считано от 24.07.2018 година до настъпване на законоустановени причини и условия за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена съобразно падежа й вноска, до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Е.З.С. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx да заплати по сметка на Районен съд - Монтана държавна такса в размер на 216,00 лева, както и 5 /пет/ лева - държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист, а на М.П.П. сумата от 60,00 лева – разноски по делото.
Решението подлежи на предварително изпълнение, но може да се обжалва пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок, считано от 08.10.2019 година.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :