№ 2374
гр. В., 29.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 19 СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Кристиана Кръстева
при участието на секретаря Теодора К. Кирякова
като разгледа докладваното от Кристиана Кръстева Гражданско дело №
20223110113196 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявен от Р. Р. М., ЕГН **********, с
адрес гр. И., ул. „П. Х." № 17 срещу „Е. М." ЕООД /частен правоприемник на „Р. Б." ЕАД/,
ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „П. В." № 21, Бизнес център „Л.-6",
ет.2 иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено по отношение на
ответника, че ищецът не дължи изпълнение по изп. дело № 351/2013г. по описа на ЧСИ рег.
№ 717 с район на действие ВОС, относно вземане обективирано в заповед за незабавно
изпълнение № 3162/18.04.2013г. и изпълнителен лист издадени по ч.гр.д. № 5467/2013г. по
описа на ВРС, а именно за сумите: 4273,18лева, представляваща главница по договор за
потребителски кредит от 15.06.2007г., анекс № 1/15.06.2009г. и анекс № 2/16.04.2010г.;
620,11лева, представляваща редовна лихва начислена за периода 07.09.2011г. до
03.02.2013г.вкл.; 196,35лева наказателна лихва за периода 05.10.2011г. до 15.04.2013г.вкл.;
82,26лева, представляваща изискуема лихва за периода 25.01.2010г. до 15.04.2010г.;
398,44лева, сторени в заповедното производство разноски за дт и юк.възнаграждение, ведно
със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението в съда -
16.04.2013г. до окончателното й изплащане, поради изтекла погасителна давност след
влизане в сила на заповедта по чл. 417 ГПК.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения
изложени в обстоятелствената част на исковата молба: На 16.04.2013г. срещу него е
образувано ч.гр.д. № 5467/2013г. на ВРС по заявление на „Р. Б." ЕАД. Въз основа на
издадени в полза на банката заповед за незабавно изпълнение № 3162/18.04.2013г. и
изп.лист, ищецът е бил осъден да плати процесните суми. Въз основа на изп. лист и молба,
на 07.05.2013г. кредиторът е образувал изп. дело № 351/2013г. по описа на ЧСИ рег. № 717.
На 01.08.2016г. по изп. дело е постъпила молба от ответника, че вземането е придобито чрез
цесия от банката. На 01.08.2016г. ответникът е конституиран като частен правоприемник на
банката. Твърди се, че по изп.дело на 12.08.2013г. е наложен запор върху притежаваните от
ищеца МПС - та. След тази дата нямало провеждани изп. действия, както и събиране на
суми, поради което на 12.08.2015г. е настъпила перемпция и изп. производство е било
прекратено по право. А понастоящем била изтекла и тригодишната давност за принудително
събиране на вземането. Искането е за уважаване исковата претенция и присъждане на
1
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника. Искът се
оспорва като недопустим, евентуално неоснователен. Твърди, че за събиране на вземането е
било образувано изп.д. № 364/2013г., присъединено към № 351/2013 на ЧСИ Р. Т.,
прекратено с постановление от 2016г. на основание чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК. Твърди, че е
погасено по давност само правото на принудително събиране, но не и самото задължение.
Сочи, че след датата на цесията не са извършвани изп. действия годни да прекъснат
давностния срок, поради което и сторените от ищеца разноски следва да останат в негова
тежест.
В съдебно заседание ищецът поддържа исковата молба и моли същата да бъде
уважена.
Ответникът редовно призован, в открито съдебно заседание не се представлява.
Поддържа отговора чрез нарочна молба до съда.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 439 ГПК. Съобразно чл. 439 ГПК, длъжникът
може да се оспори чрез иск изпълнението, който може да се основава само на факти,
настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. Така очертаният фактически състав на правото възлага в
доказателствена тежест на ищеца, провеждане на пълно и главно доказване наличието на
правопогасяващи факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание и в частност наличието на
предпоставките за прилагане на института на погасителната давност- датата на настъпване
на изискуемостта на задължението и изтичане на законоустановения давностен срок. В
случай, че това бъде установено, то ответникът следва да установи собствените си
правоизключващи възражения и в частност, осъществяването на юридически факти водещи
до спиране и прекъсване на давността.
Възраженията на ответника за недопустимост на производството, съдът намира за
неоснователни. По този въпрос съдът съобрази трайно установената съдебна практика на
ВКС, обективирана в определение № 513/ 24.11.2016г. по ч. т. д. № 1660/ 2016г., І ТО,
определение № 410 от 20.09.2018г. на ВКС по ч. гр. д. № 3172/2018г., IV ГО, определение №
549 от 29.11.2018г. на ВКС по ч. гр. д. № 4317/2018г., IV ГО, определение №
318/09.07.2019г., постановено по ч. гр. д. № 2108/2019 г., IV Г О, решение №
60282/19.01.2022г. по гр.д. № 903/2021г. на III ГО.
От ангажираните по делото писмени доказателства се установява следното:
По заявление на „Р. Б.“ ЕАД за издаване заповед за незабавно изпълнение въз основа
на документ по чл. 417 ГПК е било образувано ч.гр.д. № 5467/2013г. по описа на ВРС, по
което е издадена заповед № 3162/18.04.2013г. и изп.лист срещу ищеца с предмет на
вземането по нея - 4273,18лева, представляваща главница по договор за потребителски
кредит от 15.06.2007г., анекс № 1/15.06.2009г. и анекс № 2/16.04.2010г.; 620,11лева,
представляваща редовна лихва начислена за периода 07.09.2011г. до 03.02.2013г.вкл.;
196,35лева наказателна лихва за периода 05.10.2011г. до 15.04.2013г.вкл.; 82,26лева,
представляваща изискуема лихва за периода 25.01.2010г. до 15.04.2010г.; 398,44лева,
сторени в заповедното производство разноски за дт и юк.възнаграждение, ведно със
законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението в съда -
16.04.2013г. до окончателното й изплащане.
По молба на заявителя от 07.05.2013г. ЧСИ рег. № 717 е образувал изп.дело №
351/2013г. С молба от 01.08.2016г., ЧСИ е уведомен, че вземането на взискателя е
прехвърлено на ответника въз основа на сключен договор за цесия. Със същата молба
2
ответното дружество се е заявило като частен правоприемник на заявителя по силата на
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 20.01.2015г., е поискал конституирането
му по изп. дело. На същата дата молбата му е уважена от ЧСИ. След тази дата няма данни за
извършвани действия по принудително събиране на вземането, като ищецът сам признава,
че единствено на 12.08.2013г. е наложен запор върху притежаваните от него МПС -та.
В проведеното по делото о.с.з. ищецът заявява, че и към настоящия момент изп.дело
продължава да е висящо и липсва акт на съд. изпълнител за прекратяването му по чл. 433,
ал.1 т. 8 ГПК, като прилага писмени доказателства за това.
С писмения отговор ответникът е признал фактите и че правото му на принудително
изпълнение е погасено. При така направеното признание на неизгодни за ответника факти,
съдът приема, че действително след 12.08.2013г. по изп.дело не са прилагани изп. способи
имащи характер на същински изпълнителни действия водещи до прекъсване протичането на
давността спрямо длъжника. Следователно, спрямо ищеца давността е започнала да тече на
12.08.2013г. и към датата на приключване на съдебното дирене, доколкото характерът на
предявения иск няма прекъсващ давността ефект, то петгодишната давност е изтекла.
В заключение, предявеният от ищеца отрицателен установителен иск, основан на
твърдение за погасяване на вземането на взискателя, поради изтичане на погасителната
давност за принудителното му събиране, се явява основателен и следва да бъде уважен.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на поискани и доказани разноски.
Представена е молба, с която се претендира адв. възнаграждение за оказана безплатна
правна помощ при условията на чл. 38 ЗАдв. по договор за правна защита от 29.06.2022г.
Не са налице предвидените в чл. 78, ал. 2 ГПК предпоставки за изключване на
отговорността за разноски. Нормата изисква кумулативно наличие на признание на иска и
извънсъдебно поведение на ответника, което да не е предизвикало правния спор. В отговора
на исковата молба ответникът не е направил признание на иска, а само признание на факти
релевантни към спорното право. На основание чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004г. за
минималните размери на адв. възнаграждения в редакцията към датата на сключване на
договора за безплатна правна помощ, съдът определя адв. възнаграждение в полза на ищеца
в размер на 600лева.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК предвид основателността на претенцията и факта, че
ищецът е бил освободен от заплащане на дължимата за производството държавна такса,
същата в размер на 222,81лева следва да бъде възложена в тежест на ответника.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца Р. Р. М., ЕГН
**********, с адрес гр. И., ул. „П. Х." № 17 и ответника „Е. М.” ЕООД /частен
правоприемник на „Р. Б.“ ЕАД/, ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр. С., жк.
„М. Д.” ул. Р. П. - К.” № 4-6, че ищецът не дължи изпълнение по изп. дело № 351/2013г.
описа на ЧСИ рег. № 717 с район на действие ВОС, относно вземане обективирано в заповед
за незабавно изпълнение № 3162/18.04.2013г. и изпълнителен лист издадени по ч.гр.д. №
5467/2013г. по описа на ВРС, а именно за сумите: 4273,18лева, представляваща главница по
договор за потребителски кредит от 15.06.2007г., анекс № 1/15.06.2009г. и анекс №
2/16.04.2010г.; 620,11лева, представляваща редовна лихва начислена за периода 07.09.2011г.
до 03.02.2013г.вкл.; 196,35лева наказателна лихва за периода 05.10.2011г. до
15.04.2013г.вкл.; 82,26лева, представляваща изискуема лихва за периода 25.01.2010г. до
3
15.04.2010г.; 398,44лева, сторени в заповедното производство разноски за дт и
юк.възнаграждение, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на
подаване на заявлението в съда - 16.04.2013г. до окончателното й изплащане, поради
изтекла погасителна давност след влизане в сила на заповедта по чл. 417 ГПК, на основание
чл. 439 ГПК.
ОСЪЖДА „Е. М.” ЕООД, ЕИК **** да заплати на адв. Р. Д. от Варненска
адвокатска колегия, рег. № **********, с адрес на адвокатската кантора гр.В., ул. П. К. 3,
ет.1, офис 11, сумата от 600лева, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски за
адв. възнаграждение пред първа инстанция, на основание чл.78, ал.1 ГПК вр. чл. 38, ал.2
ЗАдв.
ОСЪЖДА „Е. М.” ЕООД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр. С., жк.
„М. Д.” ул. Р. П. - К.” № 4-6 да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
ВРС сумата от 222,81лева, представляваща дължима за настоящото производството
държавна такса, на основание чл.78, ал.6 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните, пред Варненски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
4