№ 3730
гр. Варна, 21.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова
Пламен Ат. Атанасов
като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно частно
гражданско дело № 20213100502345 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда чл.274, ал.1, т.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на “Пи Маркет“ ЕООД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.“Люлин“ №8,
ул.“Търново“, срещу бл.817, представлявано от Петър Костадинов Бакалов,
действащ чрез адв.О. С., против Определение №4080/09.08.2021г.
постановено по ч.гр.д.№11533/2021г. по описа на РС Варна, с което е
допуснато обезпечение на бъдещи искове с правно основание чл.124, ал.1 от
ГПК за приемане на установено между “Пи Маркет“ ЕООД и “Интейк“
ЕООД, че второто дружество е титуляр на 16 бр. вземания за платена без
основание стойност на коригирана, но непотребена електроенергия по
издадени от “Енерго-Про Продажби“ АД фактури, ведно със законната лихва,
считано от депозиране съответната на исковата в молба, които вземания са
установени по съдебен ред с влезло в сила решения по гр.д.№№ 10166/2014г.,
10262/2014г., 10258/2014г., 10219/2014г., 10252/2014г., 10016/2014г.,
10014/2014г., 10218/2014г., 11057/2014г., 11259/2014г., 11316/2014г.,
11271/2014г., 11315/2014г., 11313/2014г., 11253/2014г. и 11052/2014г.,
всичките по описа на РС Варна, съответно за тях има издадени изпълнителни
листи в полза на “КНМ Груп“ ЕООД и които вземания са прехвърлени на
“Интейк“ ЕООД с Договори за цесия от 23.10.2014г., чрез налагане на запор
на вземанията на “КНМ Груп“ ЕООД към “Енерго-Про Продажби“ АД, по
съответните изпълнителни титули издадени по горецитираните граждански
дела на РС Варна, при условията на определена парична гаранция в размер на
около 10 % от съответното вземане.
В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на
атакуваният съдебен акт, поради недопустимост на наложената обезпечителна
1
мярка, която забранява на длъжника да изпълнява задължение по влязло в
сила решение, като се сочи относима съдебна практика. На следващо място,
се поддържа становище, че въпросната обезпечителна марка има вредоносен
за длъжника характер, тъй като води до акумулиране на допълнителни лихви.
Поддържа се още, че липсва интерес от обезпечението, доколкото с оглед
естеството на процесните претенции молителят-ищец не би могъл да се
снабди с изпълнителен титул, респективно да реализира вземане.
Ответната страна “Интейк“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Варна, ул.“Георги Живков“ №22, представлявано от
Русанка Костова Манолова, е депозирала писмен отговор, с който изразява
становище за неоснователност на жалбата, като са изложени подробни
съображения и се сочи относима съдебна практика. Моли се съдът, да
постави съдебен акт, с който да потвърди атакуваното определение.
Съдът, след като обсъди доводите на страните във връзка с обжалвания
съдебен акт и прецени доказателствата по делото, намира за установено от
фактическа и правна страна, следното:
Частната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок от надлежна
страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да
бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество частната жалба, се явява основателна, като
съображенията за това, са следните:
Производство по ч.гр.д.№11533/2021г. на РС Варна е образувано по
молба с правно основание чл.390, ал.1 от ГПК подадена от “Интейк“ ЕООД, с
искане за допускане обезпечение на бъдещи искове против “Пи Маркет“
ЕООД, с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за приемане на установено
между страните, че първото дружество е титуляр на 16 бр. вземания за
платена без основание стойност на коригирана, но непотребена
електроенергия по издадени от “Енерго-Про Продажби“ АД фактури, ведно
със законната лихва, считано от депозиране съответната на исковата в молба,
които вземания са установени по съдебен ред, с влезли в сила решения по
гр.д.№№ 10166/2014г., 10262/2014г., 10258/2014г., 10219/2014г., 10252/2014г.,
10016/2014г., 10014/2014г., 10218/2014г., 11057/2014г., 11259/2014г.,
11316/2014г., 11271/2014г., 11315/2014г., 11313/2014г., 11253/2014г. и
11052/2014г., всичките по описа на РС Варна, съответно за тях има издадени
изпълнителни листи в полза на “КНМ Груп“ ЕООД и които са прехвърлени на
“Интейк“ ЕООД с Договори за цесия от 23.10.2014г., чрез налагане на запор
на вземанията на “КНМ Груп“ ЕООД към “Енерго-Про Продажби“ АД, по
съответните изпълнителни титули издадени в хода на горецитираните
граждански дела на РС Варна.
С атакуваното определение първоинстанционният съд, е уважил
молбата, като е допуснал обезпечение, чрез налагане на поисканата
обезпечителна мярка-запор, при условията на внесена парична гаранция в
размер на 10 % от съответното вземане.
2
Съобразно изложените доводи в молбата за обезпечение, в случая е
налице спор за принадлежност на облигационно право на вземане, който е
породен от наличието на два сключени от “КНМ Груп“ ЕООД договора за
цесия-с молителя и с ответника за 16 бр. вземания, които договори, са
сключени в хода на висящи граждански дела за съответното вземане, водени
от цедента “КНМ Груп“ ЕООД, спрямо длъжника “Енерго-Про Продажби“
АД. Същевременно цедента е предал на ответника изпълнителните титули за
установените с влязло в сила решения процесни вземания, като последният не
ги е привел в изпълнение, респективно не е събрал вземането. В тази връзка
правният интерес от исковото производство, произтича от твърдението, че
молителят е носител на удостоверените в съответният изпълнителният лист
права, съответно че той има право да се удовлетвори, чрез събиране на сумите
от длъжника. Ето защо се претендира обезпечаване на будещите претенции,
чрез запор на паричните средства, съставляващи главници и лихви присъдени
със съдебните решения в посочените дела.
С оглед горното въззивният състав на съдът, намира, че молба за
обезпечение е допустима и надлежно предявена, при наличие на правен
интерес и отсъствие на отрицателни предпоставки, доколкото силата на
пресъдено нещо на решението, с което е установен дълга по отношение на
главния длъжник, не се разпростира върху настоящият на правен спор,
възникнал между двама претенденти за спорно вземане, черпещи
взаимоизключващи се права от един и същ праводател-кредитор на
първоначалният длъжник.
Не се установява обаче обезпечителната нужда, доколкото дори при
позитивен за молителя-бъдещ ищец по установителен иск резултат, няма да
се породят права, които да могат да се реализират по принудителен ред. В
случая няма инициирани изпълнителни производства за събиране на
процесните вземания, а в резултат от решението по установителният иск
молителят не би могъл да се снабди с изпълнителен титул за да отпочне
принудително изпълнение. Ето защо изходът от бъдещия спор няма да
доведе до пряка възможност за събиране на спорното вземане.
На следващо място не се установява адекватност и допустимост на
претендираната обезпечителна мярка “Запор“ на вземания. За да може да
осъществи обезпечителната си функция, предвидената в разпоредбата на
чл.397, ал.1, т.2 от ГПК, обезпечителна мярка-запор върху вземания, следва
да е налице вземане на длъжник от трето за спора лице, имащо качеството на
трето задължено лице. В случая такава фигура липсва, доколкото се иска
запориране на вземане, което не е предмет на принудително изпълнение и не
се намира в трето за спора лице, а е в патримониума на длъжника. По
същество исканата обезпечителна мярка представлява забрана за длъжника да
погасява установено с влязло в сила решение задължение, което има
увреждащ за същия ефект, респективно влиза в противоречие с целите и
смисъла на закона. Тук е мястото да се посочи, че цитираната от молителя
съдебна практика е неотносима към настоящия случай, тъй като касае
хипотеза, в която спорното вземане е събрано от съдебен изпълнител, т.е.
длъжника е погасил вземането си, като на първия в качеството на трето лице,
3
е забранено да предава сумата на взискателя в изпълнителното производство,
който се явява и бъдещ ответник.
В заключение настоящият състав на съдът, намира, че атакуваното
определение, с което е допуснатото обезпечение на бъдещ иск, е неправилно
и незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение №4080 от 09.08.2021г. постановено по ч.гр.д.
№11533/2021г. по описа на РС Варна, с което е допуснато обезпечение на
бъдещи искове на “Интейк“ ЕООД, с ЕИК *********, против “Пи Маркет“
ЕООД, с ЕИК *********, с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за приемане
на установено между страните, че “Интейк“ ЕООД е титуляр на 16 бр.
вземания за платена без основание стойност на коригирана, но непотребена
сметка за електроенергия по издадени от “Енерго-Про Продажби“ АД
фактури, ведно със законната лихва, считано от депозиране съответната на
исковата в молба, които вземания са установени по съдебен ред, с влезли в
сила решения по гр.д.№№ 10166/2014г., 10262/2014г., 10258/2014г.,
10219/2014г., 10252/2014г., 10016/2014г., 10014/2014г., 10218/2014г.,
11057/2014г., 11259/2014г., 11316/2014г., 11271/2014г., 11315/2014г.,
11313/2014г., 11253/2014г. и 11052/2014г., всичките по описа на РС Варна,
съответно за тях има издадени изпълнителни листи в полза на “КНМ Груп“
ЕООД и които са прехвърлени на “Интейк“ ЕООД с Договори за цесия от
23.10.2014г., чрез налагане на запор на вземанията на “КНМ Груп“ ЕООД към
“Енерго-Про Продажби“ АД, по съответните изпълнителни титули издадени
в хода на горецитираните граждански дела на РС Варна, при условията на
определена парична гаранция в размер на 10 % от съответното вземане.
ОБЕЗСИЛВА Обезпечителните заповеди, издадени въз основа на
Определение №4080 от 09.08.2021г. постановено по ч.гр.д.№11533/2021г. по
описа на РС Варна.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4