Р Е Ш Е Н И Е
№ 260437 15.02.2021 година град Пловдив
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVI граждански състав, в публично заседание на двадесет и шести януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР ТОЧЕВСКИ
при участието на секретаря Ангелина Димитрова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 12018 по описа на съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 55 ал. 1, предложение първо от ЗЗД.
Ищцата И.Д.Л., ЕГН: **********,***, чрез пълномощник адв. Е.И., е предявила против „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Джавахарлал Неру” № 28, „Силвър Център“, ет. 2, офис 40- 46, представлявано от С.К., иск за осъждане на ответника да й заплати сумата от 191, 85 лева, като получена без основание по повод нищожност на клаузата на неустойката по чл. 4 от договор за кредит от 24.06.2015 г., за периода 21.09.2015 г.- 21.09.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба- 21.09.2020 г., до окончателното й плащане.
В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен договор за кредит от 24.06.2015 г., по който на ищеца била предоставена сумата от 500 лева, при фиксиран лихвен процент- 40 % и ГПР- 49, 05 %. Като обезпечение по договора се предвиждало или поръчителство на две физически лица или представяне на банкова гаранция, а в противен случай се дължала неустойка в размер на 191, 84 лева, платима разсрочено, като допълнителна сума към всяка месечна вноска. Ищцата бил заплатила задълженията си по кредита за главница, включително и неустойка в размер на 50 лева за периода 21.09.2015 г.- 21.09.2017 г. С влязло в сила решение, постановено по гр. дело № 2072/ 2020 г. на ПРС, XXII гр. с-в, договорът за кредит между страните от 24.06.2015 г. бил обявен за недействителен на основание чл. 22 от ЗПК. При договора за потребителски кредит, когато същият се обяви за недействителен, следвало да се дължи само чистата стойност на кредита и в тази връзка платената неустойка подлежала на връщане. Моли за осъждане на ответника за присъждане на сумата за неустойка, платена по договора, ведно със законната лихва. Претендира и разноски в процеса. В съдебно заседание страната чрез пълномощника си поддържа иска, като прави изменение само в размера му.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от пълномощника на ответника, с който на първо място се излагат твърдения за недопустимост на иска, поради наличието на висящ процес между страните по гр. дело № 8208/ 2020 г. на ПРС, XXII гр. с-в, по който както страните, така основанието и търсената защита били едни и същи. В тази връзка се моли за прекратяване на производството на основание по чл. 126 ал. 1 от ГПК. На следващо място, се прави възражение за изтекла давност, като се посочва, че в случая 5- годишният давностен срок започвал да тече от датата на сключване на договора за заем- 24.06.2015 г. и изтичал на 24.06.2020 г., а искът бил предявен на 21.09.2020 г. По същество се оспорва иска като неоснователен. Твърди се, че ищецът злоупотребявал с права и правел опит да се обогати неоснователно за сметка на другата страна. Посочва, че първоначално не бил заведен осъдителен иск за връщане на платените по договора суми, а установителен такъв- за действителността на договора, въпреки че осъдителният иск давал по- силна защита. В последствие се образували отделни дела за присъждане на сумите по обявените за недействителни клаузи на договора, което се правело само с цел присъждане на допълнителни разноски. Излагат се съображения за неспазване на нормата на чл. 3 от ГПК за добросъвестно упражняване на процесуални права. Моли за отхвърляне на иска, също претендира разноски. В съдебно заседание страната не се явява и не се представлява, но представя писмено становище по спора.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от ищеца доводи, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е приложено гр. дело № 2072/ 2020 г. на ПРС, XXII гр. с-в, по което с влязло в сила решение е обявена за нищожна клаузата за неустойка по чл. 4 ал. 2 от договор за кредит между страните, сключен на 24.06.2015 г.
Прието е заключение на съдебно- счетоводна експертиза, според която вещото лице е посочило, че усвоената главница по договора за кредит е в размер на 500 лева, като ищцата по кредита е погасила сумата от 533, 28 лева. Посочено е още, че за периода 21.09.2015 г.- 21.09.2017 г. платената неустойка по чл. 4 от договора е в размер на 191, 85 лева.
Представени са уведомления от ответника, адресирани до ищцата и получени на адреса й, отразяващи готовност за доброволно изплащане на суми по договора за заем, както и платежно нареждане за преведена от ответника по банкова сметка ***, 59 лева, с основание- възстановяване на неустойка по договор за заем от 24.06.2015 г.
В с.з. пълномощникът на ищцата признава така извършеното плащане, но посочва, че то било само частично, а и след образуване на делото и след представяне от страна на ищцата на нейна банкова сметка.
***овка, от правна страна съдът намира следното:
С оглед влязлото в сила решение по гр. дело № 2072/ 2020 г. на ПРС, XXII гр. с-в, с което е обявена за нищожна клаузата за неустойка по чл. 4 ал. 2 от договора за кредит между страните от 24.06.2015 г. и доколкото правоотношението по своята правна характеристика и съдържание представлява такова за потребителски кредит, за неговите последици важат изискванията на ЗПК.
Съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи, а в случай, че такива са платени, те подлежат на възстановяване. Тук не целият договор, а само отделна негова клауза- тази за неустойката, е обявена за нищожна, поради което всичко платено по тази нищожна клауза се явява недължимо, като получено при начална липса на основание и то следва да бъде върнато на потребителя. В случая не е необходимо да се излагат съображения досежно нищожността на клаузата, предвид приключилия вече процес, разгледал този въпрос с влязло в сила съдебно решение, задължително за всички.
Според заключението на вещото лице по ССчЕ ищцата е погасила неустойка за процесния период 21.09.2015 г.- 21.09.2017 г. в размер на 191, 85 лева. Първоначално искът е предявен в размер на 50 лева, но след приемане на заключението на вещото лице той е увеличен до размера на 191, 85 лева, колкото реално са били платени по нищожната клауза и следва да се възстановят. В първото с.з. ответникът е представил платежен документ за върната сума по сметката на ищцата за неустойката в размер на 155, 69 лева, което плащане се признава от процесуалния представител на страната и следва да се отчете като частично погасяване на част от вземането. За тази сума искът следва да бъде отхвърлен, като погасен поради плащане, извършено в хода на делото, защото иначе ще се получи осъждане два пъти за едно и също нещо, след като вече кредиторът е бил удовлетворен. В останалата си част обаче до пълния размер след изменението от 191, 85 лева или за разликата, възлизаща на сумата от 36, 16 лева, искът следва да се уважи като основателен, а ответникът да се осъди с решението. Сумата се дължи, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска, доколкото това е законна последица от уважаване на осъдителната претенция.
По отношение на разноските, следва да се отбележи, че независимо, че за част от иска претенцията се отхвърля, разноски не могат да се присъдят в полза на ответника. От една страна, частичното плащане е извършено в хода на процеса, т.е. след образуване на настоящото производство и именно поведението на ответника, свързано с липса на доброволно плащане съобразно приключилото предходно дело между страните, е довело до завеждане на настоящия иск. От друга страна, искът с отговора не се признава, дори напротив- първо се счита за недопустим, второ- за неоснователен, трето- излагат се съображения за злоупотреба с право, като дори уведомленията за доброволно уреждане на спора са били изпратени след получаване на препис от исковата молба. При това процесуално поведение на ответника, няма как същият да се ползва от благоприятните последици на нормата на чл. 78 ал. 2 от ГПК, защото настоящата хипотеза не е такава. Както вече се посочи, във връзка с отхвърлянето на част от иска ответникът също няма право на разноски, независимо от нормата на чл. 78 ал. 3 от ГПК, защото плащането е след завеждане на делото, образувано поради поведението на ответника.
В заключение,
разноските по отхвърлителната част следва да се възложат на ответника, в чиято
тежест остават и разноските по уважената част, по общото правило на чл. 78 ал. 1 от ГПК, като законна
последица от изхода на делото, или въобще за всички разноски в процеса,
направени от ищцата, отговорен остава ответникът. Разноски се претендират от
ищцата, същата е представила списък за тях по чл. 80 от ГПК, както и
доказателства, че такива са направени- внесени държавна такса в размер на 50
лева (лист 10), както и депозит за вещо лице по ССчЕ в размер на 100 лева (л. 37).
Ищцата освен това е представлявана от свой пълномощник в процеса, на когото тя
не е заплатила хонорар, в която връзка същата моли за определяне на неговото
възнаграждение на основание чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата. По делото в
представения договор за правна защита и съдействие на ищцата (л. 12) е
посочено, че тя се представлява безплатно от адв. Е.И., поради затрудненото си
материално положение, което по смисъла на чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА представлява
основание за оказването й на безплатна адвокатска помощ. Изрично в подобни
хипотези законодателят е предвидил възможността съдът да определи размер на
адвокатското възнаграждение, което с оглед цената на иска тук следва да бъде
изчислен съгласно нормата на чл. 7 ал. 2 т. 1 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г., действала
към момента на сключване на договора, предвиждаща минимален размер на адвокатското
възнаграждение от 300 лева.
Поради изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като погасен поради плащане, извършено в хода на делото, предявеният от И.Д.Л., ЕГН: **********,***, против „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Джавахарлал Неру” № 28, „Силвър Център“, ет. 2, офис 40- 46, представлявано от С.К., иск за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 155, 69 (сто петдесет и пет лева и шестдесет и девет стотинки) лева, като получена без основание по повод нищожност на клаузата на неустойка по чл. 4 от договор за кредит от 24.06.2015 г., за периода 21.09.2015 г.- 21.09.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба- 21.09.2020 г., до датата на плащане- 12.01.2021 г.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Джавахарлал Неру” № 28, „Силвър Център“, ет. 2, офис 40- 46, представлявано от Г.Т., да заплати на И.Д.Л., ЕГН: **********,***, сумата в размер на 36, 16 (тридесет и шест лева и шестнадесет стотинки) лева- неустойка, получена без основание по недействителната клауза на чл. 4 от договор за паричен заем от 24.06.2015 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба- 21.09.2020 г., до окончателното й плащане.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Джавахарлал Неру” № 28, „Силвър Център“, ет. 2, офис 40- 46, представлявано от Г.Т., да заплати на И.Д.Л., ЕГН: **********,***, направените разноски по делото: внесена държавна такса в размер на 50 (петдесет) лева и внесен депозит за съдебно- счетоводна експертиза в размер на 100 (сто) лева.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Джавахарлал Неру” № 28, „Силвър Център“, ет. 2, офис 40- 46, представлявано от Г.Т., да заплати на адв. Е.Г.И., ЕГН: **********,***, адвокатско възнаграждение за осъществено на ищцата И.Д.Л., ЕГН: **********, безплатно процесуално представителство по делото, в размер на 300 (триста) лева, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ : /п/
Вярно с оригинала.
АД