№ 6489
гр. София, 26.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
Йоана Кр. Кацарска
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско
дело № 20231100512078 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 12708 от 14.11.2022 г., постановено по гр. д. № 12724/2022
г. по описа на СРС, ГО, 140 състав, е отхвърлен искът с правно основание чл.
124 ГПК, предявен от В. С. С., ЕГН **********, срещу „Топлофикация
София” ЕАД, ЕИК *********, за признаване за установено в отношенията
между страните, че ищецът не се явява потребител на топлинни услуги в имот,
намиращ се в гр. София, ул. ****. С решение № 14930/12.09.2023 г. по гр.д. №
12724/2022 г. на СРС, ГО, 140 състав, молбата по чл.250 от ГПК, съдържаща
се във въззивна жалба вх.№279192/14.12.2022г. и в молба
№77618/23.08.2023г., подадени от ищцата В. С. С. за допълване на решение
№12708/14.11.2022г., постановено по гр.д. №12724/2022г. по описа на СРС,
140 състав, е оставена без уважение.
Срещу основното решение е постъпила въззивна жалба от 14.12.2022 г.
от ищеца в първоинстанционното производство В. С. С.. В жалбата се
поддържа, че постановеното решение е неправилно и постановено при
съществени нарушения на процесуалните правила. Въззивницата сочи, че още
на 30.09.2008 г. е изпратила до ответника молба, че със съгласието на
етажните собственици е свалила радиаторите, за да не й доставя стоката и
услугата си. Сочи, че ОУ на ищеца нямат силата на административен акт, а
съгласно чл.62,ал.3 ЗЗП и чл.27 от Директива 2011/83/ЕС никой не е длъжен
да заплаща непоръчана стока или услуга или ако такава се доставя, това е за
1
сметка на доставчика. Въззивницата сочи, че няма договорни отношения с
ответника, съответно не дължи заплащане на никакви суми, но въпреки това
„Топлофикация София” ЕАД продължава да претендира от нея заплащане на
суми за начислена топлинна енергия. Моли се за отмяна на обжалваното
решение и уважаване на предявения иск, както и присъждане на сторените
разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
ответника „Топлофикация София“ ЕАД с аргументи за неоснователност на
подадената жалба и с искане първоинстанционното решение да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно, като бъдат присъдени и
сторените по делото разноски.
Срещу постановеното допълнително решение от 12.09.2023 г. в срока по
чл. 259 ГПК е постъпила допълнителна въззивна жалба вх. №
280267/09.10.2023 г. от В. С. с искане решението да бъде отменено като
незаконосъобразно. Поддържа се, че решението е постановено при
съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като не са събрани
доказателства, а молбата не е разгледана в о.с.з. Моли се за отмяна на
решението и уважаване на исковата молба.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на втората въззивна
жалба от ответника „Топлофикация София“ ЕАД с аргументи за нейната
неоснователност.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за
наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на
насрещната страна, приема следното:
По отношение подадената жалба срещу решение № 12708 от
14.11.2022 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно
и е допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални
норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно.
По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по
предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1
ГПК за установяване в отношенията между страните, че ищцата не се явява
2
потребител на топлинни услуги в имот, намиращ се в гр. София, ул. ****, т.е.
предмет на иска е установяване липса на облигационно правоотношение
между страните с предмет доставка на топлинна енергия за процесния
недвижим имот.
С доклада на делото пред първоинстанционния съд като безспорно и
ненуждаещо се от доказване е отделено обстоятелството, че ищцата е
собственик на имот, намиращ се в гр. София, ул. ****, както и че ответникът
претендира от ищцата заплащането на потребените топлинни услуги в
посочения имот. Не е спорно също така, че процесната сграда е
топлоснабдена. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима
редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна
енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик
на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване
или природен газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или
облигационно право на ползване. Ето защо и в качеството си на собственик на
процесния недвижим имот ответницата е и страна по облигационното
отношение за доставка на топлинна енергия до топлоснабдения имот.
Неоснователни са възраженията на въззивницата, че не е в договорни
отношения с ищцовото дружество на основание ЗЗП и поради противоречие с
общностното право. В действащата си редакция ЗЕ запазва принципа за
присъединяване към топлопреносната мрежа на етажни собствености само по
искане на етажните собственици, притежаващи квалифицирано мнозинство от
2/3, (чл.133 ал.2 ЗЕ), като изисква същото мнозинство и за преустановяване на
топлоснабдяването на сградата (чл.153 ал.2 ЗЕ). И при тази уредба
противоречие между този закон и ЗЗП няма, защото и двата нормативни акта
изискват искане (съгласие) от потребителя на топлинна енергия такава да му
бъде доставяна, за да възникне за него задължение за плащането й. Различен е
само субектът, който прави искането при доставката на централно отопление в
сгради под режим на етажна собственост, като това е обективно обусловено от
естеството на отношенията, които възникват между титулярите на право на
собственост или вещно право на ползване върху отделни обекти в такива
сгради. Както е посочено в решение на Конституционния съд № 5/ 22.04.2010
г. по к.д.№ 15/ 2009 г, топлоснабдяването на сградите под режим на етажна
собственост 7 неизбежно се извършва чрез инсталация, която се явява обща
част на сградата. Предназначението на сградната инсталация е да отоплява
вътрешната част на сградата - етажна собственост, и чрез топлопроводите й
топлинната енергия да достига до индивидуалните имоти на потребителите.
3
Общите части не могат да бъдат отделени от сградата по начин да задоволяват
нуждите само на някои собственици и титуляри на вещни права.
Потребителите на топлинна енергия в такава сграда могат да имат различни
интереси, включително по въпроса да бъде ли сградата топлоснабдена.
Принципът, който законодателят е възприел при регламентирането на начина
на избягване на конфликти между етажните собственици, е „решава
мнозинството”. Затова при доставката на централно отопление в сградите под
режим на етажна собственост искането за услугата се прави не от всеки
отделен етажен собственик (той не би могъл да получи енергията, без да
ползва сградната инсталация като обща част), а от мнозинството етажни
собственици, които по общо правило могат да вземат решения дали и как да
бъдат използвани общите части. Потребител на услугата е цялата етажна
собственост, затова титулярът на права върху отделни обекти може да откаже
заплащането на доставено против волята му централно отопление в тези
обекти, но не може да откаже (съгласно цитираното по-горе решение на
Конституционния съд) заплащането на отдадената от сградната инсталация
или от отоплителните уреди в общите части енергия при доставката на
централно отопление в сградата. Разрешението важи и за заварените от ЗЕЕЕ
(отм.) сгради, които са топлоснабдени преди влизане в сила както на този
закон, така и на ЗЗП. Реципрочно на уредбата, която допуска топлоснабдяване
на сградите само по искане на всички (първоначално, а понастоящем на 2/3 от
етажните собственици и титуляри на вещно право на ползване), така и
преустановяването на доставката на топлинна енергия се решава от всички
(първоначално, а понастоящем от 2/3 от етажните собственици и титуляри на
вещно право на ползване). Макар не в преходно правило, действащото
законодателство урежда заварените преди ЗЕЕЕ (отм.) отношения в
топлоенергетиката по същия начин, както прави това за новотоплоснабдените
сгради. Поради естеството на етажната собственост отказът от
топлоснабдяване на цялата сграда не може да бъде направен от отделния
титуляр на права върху обекти в сградата, нито пък той може сам да реши да
се ползва ли сградната инсталация за доставка на топлинна енергия.
Решението за това се взема от квалифицирано мнозинство от всички етажни
собственици или титуляри на вещно право на строеж и то обвързва всеки
отделен етажен собственик, независимо дали е съгласен с 8 него. Съгласието
за доставката и нежеланието за преустановяване й по реда на чл.153 ал.2 ЗЕ
4
съставлява „искане” на услугата по смисъла на чл.62 ал.1 ЗЗП, поради което
между двата закона не съществува противоречие и не може да става въпрос за
приложението на пар.1 ДР ЗЗП. Ето защо за отношенията, възникващи при
доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна
собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не
противоречат на разпоредбата на чл.62 във връзка с пар.1 от Допълнителните
разпоредби на Закона за защита на потребителите – в този смисъл и дадено
задължително тълкуване на закона в Тълкувателно решение № 2/2016 на
ОСГК на ВКС. По изложение съображения наведеният довод във въззивната
жалба за липса на облигационно правоотношение с предмет доставка на
топлинна енергия се явява неоснователно, а предявеният иск неоснователен.
Поради съвпадение на крайните изводи на настоящата инстанция с тези
на първоинстанционния съд, постановеното основно решение следва да бъде
потвърдено.
Следва да бъде потвърдено и постановеното допълнително решение с
оглед факта, че с първоначалното решение първоинстанционният съд се е
произнесъл по целия предмет на спора и не са били налице основания за
допълване на решението.
По разноските:
За въззивното производство разноски се следват само на въззиваемия в
размер от 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 12708/14.11.2022 г., постановено по гр. д.
№ 12724/2022 г. по описа на СРС, III ГО.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 14930/12.09.2023 г., постановено по гр.д.
№ 12724/2022 г. на СРС, ГО, 140 състав.
ОСЪЖДА В. С. С., ЕГН **********, да заплати на основание чл.
78,ал.1 ГПК на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, разноски за
въззивното производство в размер от 100 лв.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на
страните пред Върховен касационен съд при условията на чл. 280 ГПК.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6