№ 382
гр. С.З., 27.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова-Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева
като разгледа докладваното от Даниела К. Телбизова-Янчева Въззивно
гражданско дело № 20235500500656 по описа за 2023 година
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от З. Р. Р. от
гр. С.З., чрез адв.Б. Б. от АК - П. против решение № 607 от 30.06.2023г.
постановено по гр.дело № 102/2023г. по описа на Районен съд С.З., с което са
отхвърлени предявените от З. Р. Р.-Г. против СУ“Х.Б.“, ЕИК ***, гр. С.З. за
признаване за незаконно на уволнението й и неговата отмяна, извършено със
Заповед № 161/02.11.2022г. на основание чл. 328 ал.1, т.2 и т.3 от КТ /при
съкращение в щата/, за възстановяването й на заеманата преди уволнението
длъжност „учител, общообразователен учебен предмет прогимназиален етап”,
учител по история и цивилизация с код по НКПД 23305004 в СУ“Х.Б.“- С.З. и
за изплащане на парично обезщетение по чл. 225 от КТ за времето, през което
е останала без работа поради незаконното й уволнение от 07.11.2022г. до
07.04.2023г., в размер на 6 804 лв., ведно със законната лихва, считано от
подаване на исковата молба, като неоснователни.
Въззивницата обжалва първоинстанционното решение. Счита същото за
неправилно, незаконосъобразно и немотивирано. На първо място намира
мотива на първоинстанционния съд, с който е приел, че подборът по чл.329
КТ е законосъобразен, за незаконосъобразен. Счита за недопустимо
оценяващите сами да си поставят и критериите, по които ще оценяват и това
да става едновременно с разглеждане на трудовите досиета на оценяваните.
Всичко това, счита че ясно показва пълната опороченост на проведения
подбор. Твърди, че по критерия трудов стаж се доказало, че комисията е
допуснала грешка в изчислението, като е добавила близо една година към
стажа на предпочетената да остане на работа Т.Т.. Но не ставало ясно, дали
1
това би намалило нейния брой точки от три на две. Относно критерия,
определен от комисията – „Закрила при уволнение“ счита, че същият е в
пълно нарушение на Кодекса на труда и трайната съдебна практика на ВКС.
Счита, че съдът по никакъв начин не е взел под внимание факта на какво
основание и как комисията по подбор й е поставила нула точки. Твърди, че
след направеното от нея доказателствено искане насрещната страна да
предостави декларация по чл.333 КТ от името на З. Р., било посочено, че
такава не съществува. Посочва, че съгласно трайната съдебна практика на
ВКС по въпроса работодателят има задължението да установи дали
служителят се ползва от закрилата по чл.333 КТ към момента на връчване на
заповедта. На следващо място, относно предоставянето на съгласие по
смисъла на чл.333, ал.4 КТ за съкращението й, намира, че неправилно
първоинстанционният съд е приел за истинни единствено и само показанията
на свидетелката П.. На последно място, относно въпросът за мотивировката
на процесната заповед, счита че служителят трябва да бъде наясно с
причините за неговото съкращение и основанието за това на база, на което да
организира своята защита при оспорване по съдебен ред.
Моли съда да отмени първоинстанционното решение и да постанови
ново, с което да уважи изцяло предявените с исковата молба искове на
основание чл.344, ал.1, т.1,2 и 3 от КТ. Моли съда да осъди ответната страна
да заплати всички направени по делото на двете инстанции разноски.
Въззиваемият Средно училище „Х.Б.“ - гр. С.З., представлявано от
директора А.Б., чрез пълномощника си адв.В. Е. от АК – С.З. изразява
становище, че депозираната въззивна жалба е неоснователна и недоказана.
Намира за неоснователни и несъстоятелни изложените аргументи във
въззивната жалба. Излага подробни съображения. Моли съда да отхвърли
изцяло въззивната жалба и да потвърди изцяло обжалваното решение. Моли
да им бъдат присъдени всички направени разноски пред двете съдебни
инстанции, включително и адвокатско възнаграждение.
Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши
проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл.271 ал.1 от
ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намери за
установено следното:
Пред първоинстанционния съд са били предявени следните обективно
кумулативно съединени искове от З. Р. Р.-Г. от гр. С.З. против Средно
училище „Х.Б.” гр.С.З., с правна квалификация чл. 344 ал. 1, т. 1 от КТ - за
признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, по чл. 344 ал. 1, т.
2 от КТ - за възстановяване на предишната работа, и по чл. 344 ал. 1, т. 3, вр. с
чл. 225 ал. 1 от КТ - за обезщетение за времето, през което ищцата е останала
без работа поради незаконното уволнение.
Ищцата твърди, че трудовото й правоотношение с П.о.у. „Г.Б.“ - С.З.
възникнало през 2016г., на основание сключен трудов договор №
339/29.11.2016г. В началото на учебната 2020/2021г., поради извършено
преструктуриране и обединяване на П.о.у. „Г.Б.“ - С.З. със СУ „Х.Б.“ С.З.,
подписала допълнително споразумение. Считано от 21.09.2021г. била
преназначена на длъжност - „учител, общообразователен учебен предмет в
прогимназиален етап, учител по история и цивилизации“ с код по НКПД 2330
5004 в СУ „Х.Б.“ - С.З.. През следващата учебна година 2022/2023г.
работодателят й предложил да бъде преназначена на нова длъжност - „учител
2
в група за целодневна организация на учебния ден в начален етап /I - IV
клас/“, код по НКПД 2341 5015, и едновременно с това да премине от трудов
договор, сключен на основание чл.67 ал.1, т.1 КТ, на трудов договор по чл.68
ал.1, т.3 КТ - „за определено време - до завръщане на титуляра Г.И.Г.“. Така
отправеното предложение за промяна в трудовото правоотношение на ищцата
- с допълнително споразумение № 624/14.09.2022г. - не било подписано и
прието от нея. Тоест, към датата на прекратяване трудовото правоотношение
на ищцата, тя заемала длъжността „учител, общообразователен учебен
предмет в прогимназиален етап, учител по история и цивилизации“. Въпреки
тази фактическа обстановка и по-конкретно липсата на съгласие за промяна в
трудовото й правоотношение, работодателят на ищцата подал информация в
НАП за действителното й извършване. Ищцата притежавала свидетелство за
професионална квалификация за придобита пета квалификационна степен от
месец септември 2022 г. Със заповед № 161/02.11.2022г. и на основание чл.
328 ал.1, т.2 и т.3 КТ било прекратено трудовото й правоотношение, считано
от 07.11.2022г. Във връзка с прекратяване на трудовото й правоотношение,
работодателят й бил извършил подбор, като основанието фиксирано в
протокола било „по реда на чл. 239 от Кодекса на труда“. Същият бил
проведен на 14.09.2022г. Видно от протокола за подбор, комисията за подбор
била назначена от директора на учебното заведение със заповед №
617/13.09.2022г. В протокола било фиксирано, че „съобразно утвърденото
ново щатно разписание в СУ „Х.Б.“, щатните бройки за длъжността начален
учител са намалени. Това означавало, че следвало подборът да се извърши
между служителите, заемащи тази длъжност в учебното заведение.
Визираният подбор действително бил проведен между служителите на
учебното заведение, заемащи длъжността начален учител, сред които според
ответната страна по делото попадала и ищцата, наред с още седем нейни
колежки. Във връзка с проведения подбор, били разгледани трудовите
досиета на всичките осем начални учителки в СУ „Х.Б.“ - С.З.. Вследствие на
проведения подбор, най-малко на брой точки по критериите организираност и
ефективност, качество на изпълнение на служебните задължения и умения за
работа в екип получила именно ищцата. По критерий трудов стаж в СУ
„Х.Б.“ - С.З., било записано, че тя работи в него от 2020г., а за критерий
квалификация, комисията установила, че ищцата не притежава такава. В
критериите за подбор, по които комисията работила, видно от оценъчната
таблица, бил залегнал и критерий „Закрила от уволнение“. По този критерий -
за ищцата било отбелязано, че тя не притежава такава закрила. На основание
на така проведения подбор, комисията по подбора излязла със следното
предложение към директора - „Въз основа на извършения подбор и на
основание чл. 329 ал.1 КТ комисията предлага да бъде променен настоящия
договор на З. Р. Р.-Г. от безсрочен на договор за определено време“. Ищцата
била избрана за секретар на синдикалната организация на СБУ /Синдикат на
българските учители/ към КНСБ в СУ „Х.Б.“ - С.З.. Счита, че прекратяването
на трудовото й правоотношение е извършено незаконосъобразно и в
нарушение на трудовото законодателство.
Моли съда да постанови решение, с което да признае уволнението за
незаконно и да го отмени; да я възстанови на предишната работа на
длъжността “Учител, общообразователен учебен предмет прогимназиален
етап, учител по история и цивилизации с код по НКПД 2330 5004 в СУ „Х.Б.“
3
- С.З.; да осъди Средно училище „Х.Б.“ гр. С.З.; да й заплати сумата от 6804
лева /след изменение на иска/, представляваща обезщетение по чл. 225 ал. 1
КТ за оставането й без работа, поради незаконното уволнение за периода от
07.11.2022г. до 07.04.2023г., ведно със законната лихва от датата на
завеждането на исковата молба в съда до окончателното плащане. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който
оспорва изцяло исковата молба и изложените в нея факти и обстоятелства.
Счита предявените исковете за неоснователни. Твърди, че първоначално, по
силата на трудов договор № 298/07.09.2015г., ищцата е работила на длъжност
- „възпитател начален етап“ в П.о.у. „Г.Б.“ гр. С.З. и по-късно, на основание
сключен трудов договор № 339/29.11.2016г. между същите страни, е приела
да изпълнява длъжността „учител в начален етап на основното образование“.
Твърди, че на основание Заповед № РД-14-15 от 29.04.2021г. на министъра на
образованието и науката /обнародвана в ДВ бр. 40 от 14.05.2021г./, считано от
15.09.2021г. се преобразували Първо ОУ „Г.Б.“ гр. С.З. и Средно училище
„Х.Б.“ гр. С.З. в Средно училище „Х.Б.“ гр. С.З.. Предвид това обстоятелство,
между ищеца и новия работодател СУ „Х.Б.“ било подписано допълнително
споразумение № 479/03.09.2021г., съгласно което, ищцата била преназначена
на същата длъжност - „учител в начален етап на основното образование“ /I-IV
клас/ в СУ „Х.Б.. С допълнително споразумение № 4/21.09.2021г. ищцата
била преназначена на длъжност „учител, общообразователен учебен предмет,
в прогимназиален етап, учител по история и цивилизации“, код по НКПД
23305004 и оттогава до датата на прекратяване на трудовото й
правоотношение със СУ „Х.Б.“ гр. С.З. била на тази длъжност. Преди
началото на учебната 2022/2023г. липсата на достатъчен брой ученици в СУ
„Х.Б.“, намаляването броя на паралелките и сливането на паралелки,
наложили оптимизиране на педагогическия и непедагогическия персонал в
училището. Предвид обстоятелството, че ищцата притежавала професионална
квалификация начален учител, че трудовият й стаж като учител бил преминал
предимно на длъжността „учител в начален етап на основното образование“ и
при наличието на такава възможност, предложили на ищцата да бъде
назначена отново на тази длъжност в училището. Първоначално, след като
разговаряли с нея, тя се съгласила и подготвили подписването на
допълнително споразумение в този смисъл. На 14.09.2022г. й предоставили за
подпис, изготвеното и подписаното от директора на училището,
допълнително споразумение № 624/14.09.2022г. за преминаването й на
длъжност „учител в начален етап на основното образование“. Ищцата
отговорила, че ще го вземе и на другия ден ще го върне подписано. На другия
ден 15.09.2022г. ищцата не се явила на работа и представила болничен лист за
временна нетрудоспособност и оттогава до датата на връчването на заповедта
за прекратяване на трудовото й правоотношение /07.11.2022г./ била в
болнични за временна неработоспособност. С оглед на тази фактическа
обстановка относно ищцата, в НАП била подадена Справка за уведомления
по чл. 62 ал. 5 КТ с вх. № 24388223044877/19.09.2022г. и непосредствено след
това била подадена и Справка за уведомления по чл. 62 ал. 5 КТ с вх. №
24388223045858/26.09.2022г. - за заличаване на подадените с предходната
справка данни. С връчването на ищцата на Заповед № 161/02.11.2022г. на
директора на СУ „Х.Б.“ гр. С.З., с която било прекратено трудовото
4
правоотношение, била подадена до НАП и справка за уведомления по чл. 62
ал. 5 от КТ с вх. № 24388223054349/09.11.2022 г. Не било спорно, че
допълнително споразумение № 624/14.09.2022г. за преминаването на ищцата
на длъжност „учител в начален етап на основното образование“ не било
подписано от нея и че към датата на прекратяване на трудовото
правоотношение ищцата е заемала длъжността „учител, общообразователен
учебен предмет, в прогимназиален етап, учител по история и цивилизации“,
код по НКПД 23305004 в училището. В този смисъл, ирелевантни към
настоящия случай и прекратяването на трудовия договор на ищеца били
изложените в исковата молба твърдения за подбор, съгласно представения с
нея протокол на комисията по извършване на подбор от 14.09.2022г., касаещ
длъжността начален учител. Видно от него, комисията била разглеждала
единствено въпроса на кого от началните учители в училището следва да се
предложи сключването на договор за определено време. Този протокол бил
неотносим към извършения подбор, във връзка с прекратяването на трудовия
договор на ищцата с училището. Заповед № 161/02.11.2022г., с която било
прекратено трудовото правоотношение с ищцата, била законосъобразна.
Налице били всички предпоставки за законосъобразното извършено
едностранно прекратяване на трудовото правоотношение. С писмо изх. №
689/14.09.2022г. директорът на СУ „Х.Б.“ уведомил синдикалните
организации за необходимостта от предстоящи промени в щатното
разписание и намаляване на числеността на персонала в училището. В
отговор на това писмо синдикалните организации писмено изразили мнение и
съгласие, относно необходимостта от съкращаването на щата, включително и
относно щата за длъжността „учител по история и цивилизации в
прогимназиален етап на основното образование“. Съгласно утвърдено
поименно щатно разписание на СУ „Х.Б.“ от 15.09.2021г. /в началото на
учебната 2021/2022г./, педагогическият персонал се е състоял общо от 38
щатни бройки и имало 2 щатни бройки за длъжността учител по история и
цивилизации /учител ИЦ/, съобразно легендата на абревиатурата. Тези щатни
бройки били заемани от ищцата З. Р. Р. Г. и от Т.С.Т.. През следващата
учебна година, със Заповед № 615/12.09.2022г. на директора на училището,
считано от 15.09.2022г. била направена промяна в щатното разписание на
длъжностите и било съкратено 1 брой щатно място на длъжността „учител по
история и цивилизации в прогимназиален етап на основното образование“.
Съгласно утвърдено щатно разписание на длъжностите и работните заплати
за тях към 15.09.2022г. /в началото на учебната 2022/2023г./ на персонала в
СУ „Х.Б.“, педагогическият персонал се състоял общо от 29 щатни бройки,
като за длъжността „учител по история и цивилизации“ било предвидено 1
брой щатно място. Със Заповеди № 45/26.09.2022г. и № 48/26.09.2022г.
директорът определил комисия и разпоредил изготвяне на критерии за подбор
и извършването на подбор за съкращаване на щата на „учител по история и
цивилизации, в прогимназиален етап“. Определената от работодателя
комисия определила критерии и оценка, по които да бъде извършен подборът,
оценила двете учителки по история и цивилизации, а именно ищцата З. Р. Р.
Г. и Т.С.Т. и предложила на директора да прекрати трудовото
правоотношение с ищцата З. Р. Р.. Представеното с исковата молба
Свидетелство за придобита пета професионално- квалификационна степен не
било представено от ищцата по съответния ред за информация в училището.
5
Още повече, че била знаела, че за учебната 2022/2023г. часовете по история и
цивилизации не били достатъчно, да покрият нормативите за двама учители
по този предмет. Със собственото си бездействие ищцата сама била поставила
комисията и работодателя в положение да не могат да се съобразят с тези
данни. Придобитата квалификационна степен била с регистрационен № едва
от дата 27.09.2022г., тоест след извършването на подбора от комисията.
Другият учител по общообразователен учебен предмет в прогимназиален
етап, учител по история и цивилизации - Т.Т., който останал на работа, бил
придобил по-висока квалификационна степен - четвърта /Свидетелство за
четвърта професионално-квалификационна степен рег. № 33161/07.10.2022г.,
серия ТрУ-2022/ преди прекратяването на трудовия договор на ищцата.
Преценката на работодателя по чл. 329 ал. 1 КТ била извършена по
законовите критерии на посочената норма на действително притежаваните от
двете учителки професионална квалификация и ниво на изпълнение на
работата. Подборът бил проведен съобразно изискванията на закона, като
работодателят приложил еднакви критерии, при осъществяване на правото си
по чл. 329 ал. 1 КТ. Било получено съгласие от синдикалната организация на
СБУ към КНСБ при СУ „Х.Б.“ гр. С.З. /Писмо вх. № 96/04.10.2022г./ за
прекратяването на трудовото правоотношение с ищцата. Не отговаряло на
обективната действителност твърдението в исковата молба, че ищцата била
избрана за секретар на синдикалната организация на СБУ /Синдикат на
българските учители / към КНСБ в училището и че се ползвала със закрила
при уволнение. С протокол от проведено събрание на 08.10.2021г. на СО на
СБУ към КНСБ при СУ „Х.Б.“ гр. С.З., предвид обединението на двете
училища в едно и неприключилата ревизия на СО на СБУ към КНСБ към
П.о.у. „Г.Б.“ гр. С.З., било прието решение да бъдат избрани двама секретари
на организацията. Избрани били ищцата З. Р. Р. и М.Й.Н.. Отказът на ищцата
да изпълнява задължението си на избран секретар и да събира членски внос,
наложил провеждането на ново събрание на СО на СБУ към КНСБ при СУ
„Х.Б.“ гр. С.З., още през същия месец октомври на 2021г. Видно от протокол
от проведено събрание на 20.10.2021г. на СО на СБУ към КНСБ при СУ
„Х.Б.“ гр. С.З., проведено при единствена точка от дневния ред „Избор на
секретар на организацията“, било отчетено, че ищцата като секретар
отказвала да събира членски внос и била предала документацията на П.о.у.
„Г.Б.“ гр. С.З., като било прието решение да бъде освободена от длъжността
секретар на организацията. На нейно място била избрана Т.Ч.. В този смисъл,
ищцата била на тази длъжност по-малко от месец и считано от 20.10.2021г. не
била секретар на синдикалната организация в училището, поради което не се
ползвала със закрила при прекратяване на трудовото й правоотношение.
Предвид изложеното, неоснователна се явявала и акцесорната претенцията за
дължимо обезщетение по чл. 225 КТ, поради което, същата следвало да бъде
отхвърлена. Моли съда да отхвърли предявените искове, като неоснователни
и недоказани. Претендира разноски.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява
следното:
Не е спорно по делото, а и от приетите писмени доказателства се
установява, че по силата на трудов договор № 339/29.11.2016г. ищцата е
назначена на длъжност „начален учител“ в П.о.у. „Г.Б.“ - С.З., като преди това
от 2015г. е била възпитател в същото училище. Със Заповед № РД14-
6
15/29.04.21г. на Министъра на образованието и науката П.о.у. „Г.Б.“ - С.З. и
СУ „Х.Б.“ - С.З. са преобразувани в СУ „Х.Б.“ - С.З., считано от 15.09.21г.
Във връзка с тази заповед, с допълнително споразумение № 479/03.09.21г.,
считано от 15.09.21г., ищцата е преназначена от длъжност „учител, начален
етап на основното образование /I-IV клас/“ в П.о.у. „Г.Б.“ - С.З. на длъжност
„учител, начален етап на основното образование /I-IV клас/“ в СУ „Х.Б.“ -
С.З.. С допълнително споразумение № 4/21.09.21г., считано от 15.09.21г.,
ищцата е преназначена от длъжност „учител, начален етап на основното
образование /I-IVклас/ на длъжност „учител, общообразователен учебен
предмет в прогимназиален етап, учител по история и цивилизации“, на която
длъжност тя е била и до датата на прекратяване на нейното трудово
правоотношение.
Видно от поименното щатно разписание към 15.09.21г. на персонала в
СУ „Х.Б.“ на длъжността „учител по история и цивилизации“ са назначени
двама учители: ищцата З. Р. Р.-Г. и колежката й Т.С.Т..
Със Заповед № 615/12.09.22г. на Директора на СУ „Х.Б.“ /л.62/ е
съкратено 1 бр. щатно място на длъжността „учител по история и
цивилизации в прогимназиален етап на основното образование“, считано от
15.09.22г. Съгласно утвърдено щатно разписание на длъжностите и работните
заплати за тях към 15.09.2022г. /в началото на учебната 2022/2023г./ на
персонала в СУ „Х.Б.“, педагогическият персонал се състоял общо от 29
щатни бройки, като за длъжността „учител по история и цивилизации“ e
предвидено 1 брой щатно място. Следователно е налице реално съкращаване
на учителския щат в прогимназиалната степен, съгласно Заповед №
615/12.09.22г.
Със Заповед № 45/26.09.22г. /л. 63/, във вр. с чл. 329 ал. 1 от КТ
Директорът на СУ „Х.Б.“ нарежда 3- членна комисия с членове- Председател
М.К.С./председател на ЗДУД/, и членове М.Н. П./Председател на СО на СБУ
към КНСБ в СУ“Х.Б.“/ и С.Б.Н./ Председател на СО към КТ Подкрепа в
СУ“Х.Б.“/, да изготви критерии за подбор на учители при съкращаване на
щата или намаляване обема на работа в училището, като в самата заповед
няма описани конкретни критерии, точки за тях, срок и други подобни.
Същия ден с последваща Заповед № 48/26.09.22г. /л. 64/ Директорът на
СУ „Х.Б.“ въз основа на Протокола на комисията за изготвяне на критерии за
подбор при съкращаване на педагогическия персонал в училището, нарежда
комисията за подбор да изготви протокол за извършения подбор за
съкращаване на учител по история и цивилизации в прогимназиален етап в
училището и същият да бъде представен на Директора в срок до следващия
ден- 27.09.22г.
На 27.09.22г. /л. 65- 67/ е изготвен протокол на комисията по извършване
на подбора, като комисията сама е приела отделните видове критерии за
оценка и точките/съответно диапазона от точки/ за оценяване съгласно чл.329
от КТ. Без да е това нарушение на трудовото законодателство. Комисията е
приела подборът да се извърши по следните критерии- 1.Професионална
квалификация, от която по т.1.1- Степен на образование, по т.1.2- Придобита
степен на професионална квалификация, по т.1.3- Трудов стаж на длъжността
учител по история и цивилизация, по т.2-Качество и умения на изпълнение на
служебните задължения и работа, и по т.3- Закрила при уволнение. И предвид
утвърденото ново щатно разписание в училището, 1 бр. учител по история и
7
цивилизации се предлага да бъде съкратена едната от общо 2 бр.
преподавателки по предмета „история и цивилизация“ с по- малко точки, а
именно ищцата З. Г. с общо 4 т., а не колежката й Т.Т. с общо 12 т.
Протоколът е връчен на директора на училището на същата тази дата-
27.09.2022г.
В тази връзка комисията и съответно директора не са оценявали ищцата
като „начален учител“, тъй като към този период от време тя не е била такава,
а е била учител в прогимназиалната степен и не е встъпила в предлаганата й
от директора „начална степен“.
Видно от поименното щатно разписание към 01.11.22г. на персонала в
СУ „Х.Б.“ на длъжността „учител по история и цивилизации“ е назначен един
учител - Т.С.Т.. Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение №
161/02.22.2022г./л. 44/ е била връчена на ищцата на 07.11.2022г.
Безспорно по делото е, че ищцата е синдикален член на местната секция
на Синдиката на българските учители/СБУ/ към КНСБ. В чл.10 от
колективния трудов договор/КТД/ от 12.10.2020г./л. 93 - 106/ е предвидено, че
при прекратяване на трудовите правоотношения по чл. 328 ал. 1, т. 2 и т. 3 от
КТ, работодателите информират синдикатите за причините и необходимостта
от намаляване числеността на персонала; броя и длъжностите, подлежащи на
съкращение по категории персонал, професии и специалисти; възможностите
за пренасочване на освободения персонал.
На 14.09.22г. от Директора на СУ „Х.Б.“ е изпратено писмо с изх. № 689
/л.59/ до Председателя на СО към КНСБ СУ „Х.Б.“ - М. П. и до Председателя
на СО към КТ „Подкрепа“ - С.Н. - относно необходимостта от намаляване на
педагогическия и непедагогическия персонал в училището, като са посочени
длъжностите, които подлежат на съкращение от щатното разписание, считано
от 15.09.22г., сред които - „учител по история и цивилизации в
прогимназиален етап на основното образование“.
Видно от протокол № 3/14.09.22г. на СО на СБУ към КНСБ при СУ
„Х.Б.“ - С.З. /л. 128/, свидетелката М. П. е запознала организацията с писмо
изх. № 689/14.09.22г. от Директора на СУ „Х.Б.“ до Председателите на СО
към двата синдиката при СУ „Х.Б.“ - на КНСБ М. П. и на КТ „Подкрепа“ -
С.Н., като на същата тази дата - 14.09.22г. /л. 60 и л. 61/ Председателите на
двата местни синдиката изрично писмено заявяват, че разбират, че е
необходимо съкращаване на посочените в писмото на директора щатните
места, включително и процесното, с писма с вх.№ 1265/14.09.2022г. и с вх.№
1266/14.09.22г. в СУ“Х.Б.“- Ст.Загора.
Видно от протокол № 3 от 08.10.21г. /л.87/ на СК на СБУ към КНСБ при
СУ „Х.Б.“ - С.З., на тази дата ищцата е избрана за секретар на организацията.
За секретар на организацията е избрана също М.Н..
Видно от протокол № 4 от 20.10.21г. /л.90/, ищцата е освободена от
длъжността секретар. В протокола е отразено, че решението е взето
единодушно. Вписано е, че на заседанието са присъствали 25 синдикални
членове, поименно са посочени отсъстващите /сред които ищцата/. Посочено
е, че е налице необходимият кворум.
Разпитани в съдебно заседание свидетелите Е.Х.А. и М.И.М. заявяват, че
не са присъствали на събранието на 20.10.21г. /същите не са вписани като
отсъстващи/. Но от свидетелските показания се установява, че наличието на
кворум е проверявано и спазвано при всяко едно събрание, така св. Е.А.
8
казва: „Едно събрание протича в някоя класна стая, обявява се дневният ред,
кой ще бъде протоколистът, след това се броят присъстващите в момента на
събранието.“. Св. М. П. казва: „...протоколистът преброява и записва колко са
присъстващите. Като няма кворум, естествено, че не провеждаме събрание.“.
Видно от приетите по делото заверени копия от протоколната книга на СК на
СБУ към КНСБ при СУ „Х.Б.“ - С.З. същите /вкл. № 3 и № 4/ са изготвяни по
един и същи начин, посочен е броят на присъстващите, посочено е наличието
на кворум, подписани са от председател и протоколист. Следователно и
предвид изложеното, съдът приема, че на 20.10.21г. ищцата е освободена като
секретар на синдикалната организация, на която е била секретар за периода
08.10.21г.- 20.10.2021г.
Отделно от това, според трайната практика на ВКС, в § 1, т. 6 от ДР на
КТ е уредена синдикална защита само за двама члена от ръководството:
председателя и един секретар, като останалите секретари/каквато е била за 12
дни през м. октомври предходната 2021г. ищцата/ не се ползват от законова
синдикална защита при уволнение. В тази ситуация, когато в ръководството
са избрани повече от един секретари, със синдикална защита се ползва само
"първият" или "организационният", като това е този секретар, който
изпълнява най-съществени функции /Решение № 154 от 17.04.2015 г. на ВКС
по гр. д. № 6249/2014 г., IV г. о., Решение № 2 от 21.03.2012г. по гр.д. №
1123/2010г. на ВКС, IV г. о., Решение № 167 от 13.10.2020 г. на ВКС по гр. д.
№ 137/2020 г., IV г. о./. Следователно заедно с ищцата на 08.10.21г. за
секретар е била избрана и М.Н., на 20.10.21г. за секретар е избрана и Т.Ч.,
впоследствие освободена като секретар на 25.10.22г., поради което като
секретар е останала само М.Н..
От показанията на свидетелите М. П., М.М., Е.А. се установява, че
относно събирането и заплащането на членският внос в СБУ към КНСБ,
съгласно свидетелката М. П. ищцата е отказвала да събира членския внос,
свидетелката Е.А. заявява, че плащала членския внос на М.Н., и свидетелката
М.М. заявява, че е плащала членския внос до м. ноември 2022г. на секретаря
М.Н. до последно, няма спомени да е плащала членски внос на ищцата З. Р..
Предвид гореизложеното, съдът намира, че ищцата Р. не е секретарят на
синдикалната организация, изпълняващ най-съществени функции.
С оглед на това съдът намира, че ищцата не се е ползвала от
предварителна закрила по чл. 333 ал. 3 от КТ.
Относно закрилата, като синдикален член- в чл. 10, т. 3 от колективния
трудов договор от 12.10.2020г./л. 93 - 106/ е предвидено, че работодателите
прекратяват трудовите правоотношения по чл. 328 ал. 1, т. 2 и т. 3 от КТ с
работници и служители, членове на синдикатите - страна по договора, след
предварително съгласие на съответната синдикална организация в
образователната институция.
Със Заповед № 54 от 28.09.22г. на основание утвърдено щатно
разписание на длъжностите към 15.09.22г. на персонала в СУ „Х.Б.“, чл. 10 т.
3 от колективния трудов договор и въз основа на протокола на комисията по
извършен подбор за съкращаване на щата на учител по история и
цивилизации в училището, директорът е наредил изготвеният от комисията,
назначена с негови заповеди № 45/26.09.22. и № 48/26.09.22г. протокол от
27.09.22г. за извършен подбор по реда на чл. 329 ал. 1 от КТ между
работещите на длъжността „учител, общообразователен учебен предмет в
9
прогимназиален етап на основното образование, учител по история и
цивилизации“ в училището да бъден доведен до знанието и представен на
синдикалната организация на СБУ към КНСБ при СУ „Х.Б.“ за вземане на
решение за даване на съгласие или несъгласие за прекратяване на трудовия
договор на ищцата, на основание чл. 328 ал. 1, т. 2 от КТ, поради съкращаване
в щата, във връзка с предложението на комисията.
Видно от протокол № 4/03.10.22г. /л. 129/, т. 3 от дневния ред е
запознаване с подбора и съкращаване на учител по история и цивилизации в
прогимназиален етап. Посочено е, че са присъствали 20 синдикални членове,
поименно са описани отсъстващите 9 члена, и че е налице необходимия
кворум. Посочено е по т. 3, че М. П. е запознала присъстващите учители-
синдикални членове с подбора между учителите по история и цивилизации в
прогимназиален етап и предложението на комисията за съкращаването на
ищцата, като са гласували „за“ /т.е. дали съгласие/ всички присъстващи 20
синдикални членове. В показанията си св. М. П. заявява: „...ние гласувахме,
че сме съгласни с решението на комисията, нямаше никой против.“
Предвид изложеното, съдът приема, че е било налице предварително
съгласие на съответния синдикален орган в предприятието по смисъла на чл.
333 ал. 4 от КТ.
Относно отразеното в Заповед № 161/02.11.22г./цифром/ на основание
чл. 328 ал. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, съдът приема, че не е налице неяснота относно
правното основание за прекратяване на трудовото правоотношение, тъй като
в същата словом е отразено изрично: „Причини за прекратяване на трудовия
договор- съкращаване на щата“. Меродавна е обстоятелствената /текстовата/
част в заповедта, която съдържа конкретните причини за
уволнението/прекратяване на ТПО/, както и реалното им осъществяване в
действителността, а не формалната правна квалификация, посочена от
работодателя. Също така, когато съществуват повече основания за
прекратяване на трудовото правоотношение/както е в процесния случай/,
работодателят може да избере на кое конкретно от тях да го прекрати, но той
може да го прекрати и на всички съществуващи основания. В последния
случай уволнението би било незаконно, ако не е налице нито едно от
посочените основания /Решение № 664 от 15.11.2010 г. на ВКС по гр.д. №
192/2009 г., IV г.о./. Следователно, съдът приема, че не е налице неяснота в
посоченото правно основание за прекратяване на трудовото правоотношение,
а и няма сочено такова основание в самата искова молба.
Подборът е извършен на 27.09.22г. /л. 65/ между двамата учители,
заемащи длъжността „учител по история и цивилизации“ в училището -
Т.С.Т. и ищцата З. Р. Р. - по три критерия, а именно:
1/ Професионална квалификация, включваща подкритерии:
1.1/ Степен на образование магистър/бакалавър
1.2/Придобита степен на професионална квалификация /ПКС/, съгласно
Наредба № 15 от 22.07.2019г. за статута и професионалното развитие на
учителите, директорите и другите педагогически специалисти;
1.3/ трудов стаж на длъжността „учител по история и цивилизации“.
Прието е от комисията всеки един от подкритериите да се оценява от 3
до 0 точки.
По подкритерий 1.1/, видно от дипломите/, ищцата е с висше
образование, степен бакалавър - по специалността „български език и
10
история“, а другия преподавател Т.Т. е две висши образования - степен
бакалавър - по специалността „български език и история“ и степен магистър
по специалността „психология“.
Ищцата е получила 2 точки, а Т.Т. - 3 точки.
По подкритерий 1.2/ Т. Тодовова има 5 ПКС от м.септември 2021г., а
ищцата има 5 ПКС от деня на подбора /27.09.22г./, но свидетелството й не е
било приложено към личното й трудово досие, съответно няма доказателства
комисията да е била наясно с тази ПКС на ищцата, а при извършването на
подбора работодателят следва да се съобрази само с находящите се в личното
трудово досие на работниците или служителите документи.
За ищцата е отбелязано - няма - 0 точки, а за Т.Т. е отбелязано ПКС 5
степен - 3 точки.
По подкритерий 1.3/ Трудов стаж на длъжността „учител по история и
цивилизация“.
За ищцата е записано 1 г. 0 м. 12 д. - 1 точка, а за Т.Т. е записано - 5г. 11
м. 16 дни - 3 точки.
Видно от приетите по делото трудов договор № 496/14.09.2016г. /л. 68/
Т.Т. е била само учител по български език, като с допълнително споразумение
№ 9/20.09.2017г. Т.Т. е била назначена на длъжност „учител,
общообразователен учебен предмет в прогимназиален етап - история и
цивилизации“. Последното представено по делото допълнително
споразумение към трудовия договор на Т.Т. е от 16.09.22г., следователно
същата има повече от 5 г. трудов стаж по специалността, не колкото пише
неправилно в подбора й 5 г., 11 м. и 16 дни, но значително по-голям от този
на ищцата/1 г. и 12 дни/- 5 пъти, тъй като ищцата заема последната си
длъжност „учител по история и цивилизация“/от която е била съкратена/,
считано от 15.09.21г.
2/ Качество и умения за изпълнение на служебните задължения и работа-
предвидено е преценка на критериите по документите - съгласно карта за
самооценка и оценка по Националната програма „Диференцирано заплащане“
по показатели и критерии за СУ „Х.Б.“ за учебната 2021/2022г., то тези
критерии са заложени от МОН и имат отношение към професионалните и
делови качества на учителя, към организацията и провеждането на учебния
процес, училището е добавило свои критерии в последната 10т., като ищцата
се е самооценила с 51 точки, утвърдени от комисията, а Т.Т. се е самооценила
с 80 точки, намалени от комисията на 68.
Свидетелката М. С. заявява, че комисията е решила да използва картите
за диференцирано заплащане за този критерий, защото съдържат абсолютно
всичко в себе си, учителите се самооценяват, след което, комисия, избрана на
педагогически съвет, проверява дали самооценяването е обективно.
Използването на тези карти за този критерий е напълно допустимо /Решение
№ 316 от 30.10.2015г. по гр.д. № 2795/2015г., IV г.о. на ВКС и др./.
Съгласно тези карти, за Т.Т. има 17 т. повече, като тази разлика е
формирана по показателите:
• По т. 2 - Използване на интерактивни методи, иновации и ИКТ в
образователно- възпитателния процес;
• По т. 4 - работа с деца и ученици;
• По т. 7 - Работа с деца в извънкласна и извънучилищна дейност;
• По т. 8 - Работа в методически обединения;
11
• По т. 10 - Избрани от училището.
Свидетелката М. П. заявява, че са сравнявали двете учителки по всеки
един показател от картите, за да няма пропуски при попълването.
По т.10.1 - обход за привличане на ученици св.М. П. заявява, че при
обходите за набиране на ученици, Т. била записала 5-6 деца, докато Р. нямало
данни да е била записала нови деца. Същото се потвърждава и от показанията
на другата св.М. С., като и двете свидетелки са участвали в комисията за
коригиране на самооценките.
По т. 10 от критериите/избрани от училището/ - 10.2. - Участие в
допълнителни задачи, възложени от ръководството, като - сайт на гимназията,
изготвяне от класен ръководител и отпечатване на дипломи, удостоверения и
свидетелства, седмично разписание, библиотека, протоколна дейност на ПС -
Т. се е самооценила с 10 т. /непроменени от комисията/, а ищцата - с 0 т.
Относно този подкритерий /от избраните от училището/ св. М. П.
заявява: „Т. беше цяла година протоколист на събранията на педагогическия
съвет, тя винаги участва в организиране на програмите, тази година пак тя
участваше, винаги пише дипломите, които се пишат за завършване,
входящата книга.“. Сравнявали двете и слагали повече точки на тази, която
има по-висока самооценка и оценка. Решили да сложат 1 точка на ищцата, а
не две, защото имали повече от 10 точки разлика.
Относно този подкритерий св. М. С. /зам.директор на ОУ „Х.Б./ казва, че
когато в края на учебната година директорът изготвил заповед за комисия за
приемане и записване на ученици в 8 клас, ищцата, като разбрала, че е в
комисията, реагирала „защо мен слагате, аз имам дете“, докато Т. - за задачи,
които й се поставяли, казвала: „мога еди кога си да дойда, да направя това и
това“. Т. подпомагала колежката си- протоколист на педагогическия съвет
при изготвяне на протоколи от педагогическия съвет. Когато и да я помолела,
тя винаги била готова да подпомогне и да работи. Когато се изготвяли
материалите, във връзка с представянето на професията, Т. се включвала за
изготвяне на презентация, на флаери. Ищцата се включвала също при
представянето на професията, била помагала по време на дежурствата на
колегите си, когато се е касаело за заместване, е замествала, имало е случаи,
когато е отказвала да замества.
Следователно, по всеки един от критериите, ищцата има по-малко точки
от Т.. Относно поставянето на точките при подбора /в диапазона 0-3/
свидетелката М. П. казва, че са разглеждали двама човека, ако са били повече,
са щели да разпределят точките. Свидетелката М. С. казва същото, че тъй
като имали да оценяват двама колеги, комисията е решила, че този начин на
оценка е достатъчно точен.
3/ Относно последния критерий при подбора- Закрила при уволнение,
този критерий не е сред законовите, но тъй като и двамата учители са оценени
с 0 т. и той не е изиграл никаква роля, съдът приема, че включването му не
прави подбора незаконен.
Ето защо, предвид изложените съображения, съдът намира, че е налице
съкращаване в щата към момента на уволнението, което е извършено по
съответния ред, в съответната законова форма и от надлежен орган, който има
право на това. Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е
мотивирана и законосъобразна, тъй като съдържа всички необходими
законови реквизити и е посочена и доказана причината, налагаща издаването
12
й. Предявеният иск с правно основание чл. 344 ал.1, т.1 от КТ се явява
неоснователен и като такъв, следва да бъде отхвърлен. Предвид
неоснователността на иска по чл. 344 ал.1, т.1 от КТ, като обусловени,
неоснователни са и другите два обективно съединени иска- за възстановяване
на преди заеманата длъжност и заплащане на обезщетение по чл. 225 ал.1 от
КТ, за времето, през което е останала без работа поради незаконното й
уволнение от 07.11.2022г. до 07.04.2023г., в размер на 6 804 лв.
Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че обжалваното
решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде
потвърдено изцяло. При постановяването му не са допуснати нарушения на
материалния и процесуалния закони.
Оплакванията във въззивната жалба са неоснователни и неподкрепени от
събраните по делото доказателства.
С оглед изхода на делото-неоснователност на въззивната жалба на
въззивницата не следва да се присъждат разноски. Пълномощникът на
въззиваемия е направил искане за присъждане на разноски по делото за
настоящата инстанция, поради което следва да му бъдат присъдени такива.
Водим от горните мотиви, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 607 от 30.06.2023г. постановено по гр.дело
№ 102/2023г. по описа на Районен съд С.З..
ОСЪЖДА З. Р. Р.- Г., ЕГН **********, от гр. С.З., ул.“********, да
заплати на СУ“Х.Б.“, ЕИК ***, гр. С.З., ул.“***********, сумата от 980 лв.
/деветстотин и осемдесет лева/, представляващи направените разноски пред
въззивната инстанция-адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на касационните
основания по чл.280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13