№ 26
гр. Севлиево, 20.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на тридесети
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Биляна Д. Коева
при участието на секретаря Ивелина Ат. Цонева
като разгледа докладваното от Биляна Д. Коева Гражданско дело №
20224230100956 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът „А 1 Трейд“ ЕООД е предявил против ЕТ „Агро – М – Митко
Колев“ иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в
размер на 2789, 12 лева с ДДС, представляваща дължима и незаплатена цена
на куриерски услуги, извършени в периода 15.05.2020 г. – 19.06.2020 г., по
фактури: Фактура № **********/15.05.2020 г., Фактура №
**********/22.05.2020 г., Фактура № **********/29.05.2020 г. Фактура №
**********/05.06.2020 г., Фактура № **********/12.06.2020 г., Фактура №
**********/19.06.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 02.09.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, както
и да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 340 лв. –
разноски по ч.гр.дело № 10439/2022 по описа на ВРС и сумата в размер на
256, 50 лв. (след направено уточнение в о.с.з.)- сторени разноски по изп.дело
№ 63/2022 по описа на **.
В исковата молба се излага съображения, че страните са били в трайни
търговски отношения, изразяващи се в осигуряването на куриерски услуги от
ищцовото дружество по заявка.
Посочва се, че комуникацията между страните се извършвала основно
чрез мейли, а заявката на исканата услуга се правела през сайта на „А1 Трейд“
ЕООД гр. Варна. Сочи се, че обичайната практика била стоките, които трябва
да бъдат изпратени до определен адресат да се доставят от дружеството
заявител до офиса на ищцовото дружество. Твърди се, че след изпращане на
пратките ищцовото дружество изпращало по електронен път фактура до
дружеството-заявител, с прикачен файл – опис на пратките, като
получаването на имейла с фактура означавало приемане на същата, като
1
следвало да се извърши плащане от клиента в 3 или 7 – дневен срок по банков
път.
Ищецът сочи, че въпреки многократните покани и напомняния
ответникът не е заплатил дължимите суми.
Искането към съда е да уважи така предявения иск. Претендират се
разноски.
Ответната страна не е депозирала в законоустановения за това срок по
чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба. Ответникът не се явява в
откритото съдебно заседание. Не е направено и искане делото да се разгледа в
негово отсъствие; уведомен е за последиците на чл.238 ГПК.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
твърденията на страните, намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл.238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание
по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие,
ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника. Предпоставките за постановяване на неприсъствено решение
съгласно чл.239, ал.1 ГПК са ответникът да е уведомен за последиците по
чл.238 ГПК, както и искът да е вероятно основателен с оглед наведените в
исковата молба твърдения, както и представените по делото доказателства.
Процесуалният представител на ищеца в първото открито съдебно
заседание по делото прави изрично искане за постановяване на
неприсъствено решение. Ответникът е редовно призован за датата на първото
съдебно заседание на основание чл.41, ал.2 ГПК – л.34 и л. 38 от делото.
Препис от исковата молба също е връчен редовно на ответната страна – л.28
от делото, а ответникът е редовно уведомен за последиците по чл. 238 ГПК.
Предвид изложеното, налице са предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение, регламентирани в чл.239, ал.1 ГПК, а именно:
ответникът не е депозирал писмен отговор в законовия срок по чл.131, ал.1
ГПК, уведомен е за последиците на чл.238 ГПК, не се е явил в първото
съдебно заседание, редовно призован, не е изпратил представител и не е
изразил воля делото да се гледа в негово отсъствие. Едновременно с това, от
представените към исковата молба писмени доказателства – Фактура №
**********/15.05.2020 г., Фактура № **********/22.05.2020 г., Фактура №
**********/29.05.2020 г. Фактура № **********/05.06.2020 г., Фактура №
**********/12.06.2020 г., Фактура № **********/19.06.2020 г., Извлечение
от софтуер от 22.05.2020 г., 29.05.2020 г., 05.06.2020 г., 12.06.2020 г. и
29.06.2020 г., както и приетите Общи условия към договор с потребителите на
неуниверсални пощенски услуги, се прави извод за вероятна основателност
на исковата претенция. Ангажирани са и доказателства за сторени разноски в
исковото и в обезпечителното производство.
Съгласно чл. 239, ал.2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира.
Поради това, след като са налице предпоставките за постановяването му,
следва предявеният осъдителен иск да се уважи изцяло. Като законна
2
последица от уважаването на иска за заплащане на главницата е присъждане
на законна лихва върху същата от датата на депозиране на исковата молба в
съда – 02.09.2022 г., до окончателното изплащане на сумата.
По искането за присъждане на сторените разноски в обезпечителното
производство и по изпълнителното дело, съдът намира следното:
Съгласно разясненията, дадени в т. 5 от Тълкувателно решение от
06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012г на ОСГТК на ВКС отговорността за
разноски при обезпечаване на иска се реализира при постановяване на
решението / по обезпечения иск/, с което се разглежда спора по същество и
съобразно неговия изход и в защита на правните последици от решението.
Следователно разноските в обезпечителното производство по обезпечаване на
бъдещ иск или в хода на висящ исков процес подлежат на възмездяване само
в съответното исково производство, чийто предмет са обезпечените искове и
съобразно тяхното уважаване или отхвърляне. Цитираното тълкувателно
решение разглежда въпроса единствено по отношение на направените в хода
на съдебното производство разноски по обезпечението на иска. Съгласно
формираната практика на ВКС разноски, понесени в обезпечителното
производство са тези по обезпечаване на бъдещи искове или в хода на висящо
исково производство, доколкото в останалата част / по налагане на
допуснатите обезпечителни мерки това са разноски по изпълнителното дело,
които следва да се съберат чрез съдебния изпълнител/ в т. см. определение №
845 от 05.12.2011г на ВКС по ч. т. д. № 648/2011 г. I т. о. ТК, определение №
876 от 02.12.2014г по ч. т. д. № 3490/2014г на ВКС, I т. о. ТК и определение
№ 336 от 21.07.2016г на ВКС по ч. т. д. № 874/2016г на I т. о., ТК.
Съобразявайки съдебната практика, съдът намира, че направените разноски
по обезпечителното производство в размер от 340 лв. следва да бъдат
присъдени, доколкото са представени и доказателства за тях, а направените в
изпълнителното производство разноски в размер на 256,50 лв. /съобразно
направеното уточнение в о.с.з/ не следва да се присъждат на ищеца. Тези
разноски следва да се присъдят в изпълнителното производство.
По отношение на разноските в настоящото производство:
При този изход на спора, право на разноски на основание чл.78, ал.1
ГПК има ищцовата страна. Доказателства за извършване на такива са
представени за държавна такса в размер на 112 лева и заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 79 ал.1 ЗЗД ЕТ „АГРО – М – МИТКО
КОЛЕВ“ ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ** ДА
ЗАПЛАТИ на „А 1 ТРЕЙД“ ЕООД, ЕИК: *********, сумата в размер на
2789,12 лева /две хиляди седемстотин осемдесет и девет лев и дванадесет
ст./, представляваща дължима и незаплатена цена на куриерски услуги,
извършени в периода 15.05.2020 г. – 19.06.2020 г., по фактури: Фактура №
3
**********/15.05.2020 г., Фактура № **********/22.05.2020 г., Фактура №
**********/29.05.2020 г. Фактура № **********/05.06.2020 г., Фактура №
**********/12.06.2020 г., Фактура № **********/19.06.2020 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 02.09.2022 г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал.1 ГПК „АГРО – М – МИТКО
КОЛЕВ“ ЕИК *********, със седалище и адрес на управление **, ДА
ЗАПЛАТИ на А 1 ТРЕЙД“ ЕООД, ЕИК: *********, сумата в размер на 340
лева /триста и четиридесет лева/ разноски в обезпечителното производство
по ч.гр.д. № 10439/2022 г. на ВРС и сумата в размер 412 лева /четиристотин и
дванадесет лева/, представляваща разноски в настоящото производство.
Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси
защита по реда на чл. 240 ГПК пред Окръжен съд Габрово в едномесечен срок
от връчването му.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
4