№ 332
гр. Бургас, 19.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:МАРТИН Р. БАЕВ
при участието на секретаря К.А. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно
наказателно дело № 20232120200467 по описа за 2023 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на „***” ЕООД с ЕИК: ***, с посочен
адрес на управление: ***, представлявано от управителя – Л.Д., срещу Наказателно
постановление № 664799-F673415/17.11.2022 г. , издадено от Д.Д. – Началник Отдел „ОД“ в
ГД „ФК“ на НАП, с което за нарушение на чл. 118, ал. 1 ЗДДС, вр. с чл. 25, ал. 1, т. 1 от
Наредба № Н-18/06 г. на МФ (Наредбата), на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, на
жалбоподателя е наложена „Имуществена санкция” в размер на 500 лева.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, като
неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че са налице съществени нарушения на
производствените правила, доколкото АУАН е бил връчен на лице без представителна
власт. В тази връзка се застъпва, че жалбоподателят е уведомил ЦУ на НАП за оттеглените
пълномощия, но въпреки това актът е бил връчен на бившия пълномощник. Счита се, че е
допуснато противоречие, доколкото едновременно се твърди, че актът е съставен в
отсъствието на нарушителя, а в последствие се посочва, че той е надлежно връчен на
пълномощник, които според жалбоподателя са взаимоизключващи се твърдения. Твърди се,
че в НП неправилно е вписано лице, което не е управляващ и представляващ дружеството.
По същество се застъпва, че въпреки че са били описани общо 85 бележки от ПОС
терминал, е била дадена само една правна квалификация по чл. 25, ал. 1, т. 1 Наредбата,
което според жалбоподателя е съществен порок. Изразява се недоумение защо са били
издадени 85 НП. Оспорва се твърдението, че за установените бележки от ПОС терминал не е
1
издаден фискален бон. Изрично се посочва, че плащанията са приети от ПОС терминалните
устройства, предоставени за обекта на жалбоподателя, а постъпленията са получени в
обявени пред НАП банкови сметки. Посочва се, че приходите от продажби, в това число от
безналични плащания с карта, коректно и стриктно са обявени пред НАП и за същите са
платени нужните данъци, с което дружеството не е ощетило фиска. Счита се, че
служителите на НАП е следвало да проверят контролните ленти на ФУ, за да установят дали
има отразено плащане, отговарящо на стойността на посочените бележки от ПОС терминал,
дори да се касае за грешка и плащането неправилно да е било отразено „в брой“. На
последно място се застъпва, че органите на НАП не са доказали, че срещу приетите
плащания с ПОС, за които има издадени бележки стоят реални продажби на клиент, предвид
възможността за множество хипотези на анулиране на превод и др.
В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник – адв.
Н.С. – БАК, който заявява, че поддържа жалбата и моли за отмяна на НП. Не претендира
разноски. Представя писмено становище, в което наред с вече развитите доводи за
процесуални нарушения при съставяне и връчване на АУАН, за първи път и то в
противоречие с посоченото в жалбата, заявява, че не е доказано, че плащането с ПОС
терминал е постъпило в сметката на дружеството-жалбоподател. Отново за първи път се
заявява, че не жалбоподателят е приел плащанията по ПОС терминалните бележки, а това е
било дружеството „***“ ЕООД, което, по силата на договор между двете дружества, е
ползвало ПОС терминалното устройство на жалбоподателя, поради което и „***” ЕООД се
явява платежен посредник на безналично касово плащане. В тази връзка се застъпва, че ако
някой следва да понесе отговорност за неиздаването на фискални бележки, то това трябва да
е именно „***“ ЕООД. Допълва се, че начинът на въвеждане и отразяване на плащанията,
преминали през ПОС терминала, във ФУ на „***“ ЕООД не е под контрола на „***” ЕООД,
както и че от запознаването с контролната лента (КЛЕН) на „***“ ЕООД се установява, че
плащанията са били регистрирани в тяхното ФУ, макар в различен час и с посочването, че
плащането е „в брой“, което обаче следва да се квалифицира като нарушение по чл. 26, ал. 1,
т. 8 Наредбата. На последно място се посочва, че ако все пак за плащането през ПОС
терминал следва да бъде ангажирана отговорността на „***” ЕООД, то това следва да е за
нарушение на чл. 29 от Наредбата, регламентираща регистрирането на продажбите като
комисионер от лице, което е приело плащането, но не е извършило продажбата.
За административнонаказващия орган се явява юрисконсулт К., надлежно
упълномощена, която оспорва жалбата. Акцентира върху обстоятелството, че нарушението е
безспорно установено и доказано, поради което моли за потвърждаване на наказателното
постановление. В представено писмено становище развива доводите си за правилност на
санкционния акт, като оборва възраженията на жалбоподателя за допуснати нарушения на
производствените правила. Застъпва, че законът е приложен правилно, поради което и
жалбата срещу НП е неоснователна. Претендира разноски.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, доколкото видно от разписката - НП е връчено на
2
представител на жалбоподателя на 06.01.2023 г., а жалбата срещу него е постъпила при АНО
на 20.01.2023 г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което следва да се приеме, че се явява процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, като съдът след като прецени
доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния
контрол намира за установено следното:
На 04.08.2022 г. в 15.15 часа екип от ЦУ на НАП, в състава на който влизала и св. А.
С. – инспектор по приходите, извършил проверка в търговски обект – бар и ресторант „***“,
находящ се в гр. ***, къмпинг „***“, стопанисван от дружеството-жалбоподател. В хода на
проверката било установено, че в обекта са инсталирани и въведени в експлоатация два броя
ПОС терминални устройства на Банка „***“, както и три броя фискални устройства. В хода
на проверката според проверяващите били установени несъответствия с данъчното
законодателство, поради което и бил съставен протокол за проверка серия АА № ***, с
който представител на дружеството бил поканен на 15.08.2022 г. да се яви в ТД на НАП-
Бургас за съставяне и връчване на АУАН.
Същия ден била извършена и проверка на обект „чадър и шезлонги“ разположен на
плажа пред бар и ресторант „***“, стопанисван от „***“ ЕООД. В хода на проверката били
установени 85 броя бележки от ПОС терминално устройство. Било снето сведение от
работещото в обекта лице – И.Е.М., който заявил, че когато клиент иска да заплати за чадър
и шезлонг с карта – плащането се извършва чрез ПОС терминалното устройство на бар и
ресторант „***“. За проверката бил съставен протокол за проверка серия АА № *** и
процесните 85 бележки били иззети.
В последствие служителите на НАП извършили детайлна проверка и установили, че
ПОС терминалните бележки действително са издадени от устройството на бар и ресторант
„***“, стопанисвано от „***” ЕООД, поради което и с протокол № ***/10.08.2022 г. тези
бележки били приобщени към протокола от проверката на „***” ЕООД (протокол за
проверка серия АА № ***).
На същата дата (10.08.2022 г.) била извършена повторна проверка в бар и ресторант
„***“, за установяване на допълнителни факти и обстоятелства във връзка с бележките.
Проверката започнала в 13.50 часа и при нея било установено, че нито една от 85-те бележки
от ПОС терминално устройство не били отчетени посредством ФУ на обекта (в КЛЕН
липсвали записи за това). Било установено също, че във ФУ на „***” ЕООД няма отделен
департамент „доверител/довереник“ с „***“ ЕООД, където евентуално да се регистрират
приети техни плащания. За проверката бил съставен протокол за проверка серия АА № ***,
с който управител или упълномощено лице било изрично поканено на 15.08.2022 г. и
16.08.2022 г. в 09.00 часа в ТД на НАП – Бургас за съставяне на 85 броя АУАН. Бил посочен
и телефон за връзка с призоваващия инспектор по приходите.
На 15.08.2022 г. представител на жалбоподателя не се явил в ТД на НАП. Бил
проведен разговор от св. С. с представител на дружеството – А.Г. на тел: ***, при който г-н
3
Г. помолил за отсрочка и заявил, че ще се яви на 22.08.2022 г. На посочената дата лицето
отново не се явило, като обяснило, че е заето. При това положение св. С. се опитала да се
свърже с управителя на „***” ЕООД, като била договорена нова отсрочка – 26.08.2022 г. На
посочената нова дата представител отново не се явил. При това положение св. С. съставила
протокол серия АА № ***, в който описала всички действия по призоваване и неявяване на
лицето, и пристъпила към съставяне на АУАН по реда на чл. 40, ал. 2 ЗАНН – в отсъствие
на нарушителя.
По описания ред на 26.08.2022 г. били съставени общо 85 АУАН касателно
процесните бележки от ПОС терминално устройство. Във всеки един акт била описана
отделна бележка, индивидуализирана с номер, датата и час на генериране и сума на
плащането. Всяко едно отделно нарушение било квалифицирано като такова по чл. 25, ал. 1,
т. 1 от Наредбата, вр. с чл. 118, ал. 1 ЗДДС.
На 02.09.2022 г. А.Г. се обадил на актосъставителя и пожелал да се яви в ТД на НАП
Бургас, за да получи съставените актове. При явяването си г-н Г. се легитимирал с
нотариално заверено пълномощно като представител на „***” ЕООД, поради което и св. С.
му връчила всички актове срещу подпис. Възражения не били направени. В срока по чл. 44
ЗАНН писмени възражения не били депозирани.
Междувременно на 02.09.2022 г. сутринта в гр. София (ЦУ на НАП - София) било
входирано Уведомително писмо, придружено с декларация, с което „***” ЕООД заявило, че
оттегля изцяло пълномощното на А.Г.. В Уведомителното писмо не били посочени никакви
други данни (образувани проверки и т.н.), за които се отнася то. Няма доказателства
оттеглянето да е било съобщено на пълномощника.
Въз основа на всеки един АУАН наказващият орган издал отделно НП (общо 85 на
брой), в който било пресъздадено съдържанието на съответния акт. АНО не съзрял пороци
при провеждане на производството, а също счел че с действията си търговецът е осъществил
85 отделни нарушения, всяко едно с правна квалификация по чл. 25, ал.1, т. 1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. с чл. 118, ал.1 ЗДДС, поради което и на основание чл. 185, ал.1
ЗДДС му наложил 85 отделни „Имуществени санкции” в размер на от по 500 лева.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП. Съдът кредитира изцяло свидетелските показания на разпитания
свидетел С., доколкото ги намира за логични, последователни и кореспондиращи с
наличните писмени доказателства. Съдът не намира причина да не се довери на изложеното
от този свидетел, поради което и гради вътрешното си убеждение на неговите показания.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание/санкция и предвид
така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник Отдел
„ОД“ в ГД „ФК“ на НАП, а АУАН съставен от оправомощено за това лице, видно от
4
приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № ЗЦУ -1149/25.08.2020 г. на
изпълнителния директор на НАП. Административнонаказателното производство е
образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния срок, като е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на
административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото на
жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в
какво е „обвинен“ и срещу какво да се защитава. Правилно са посочени нарушените
материалноправни норми. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на
обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
водещи до порочност на административнонаказателното производство против него.
Съдът не споделя доводите на жалбоподателя за опорочена процедура, свързана със
съставянето на акта в отсъствие на негов представител. Видно от приложения по делото
протокол за проверка серия АА № *** – изрично контролните органи са поканили
представител на търговеца да се яви в ТД на НАП – Бургас на точно определена дата за
съставян на актове. Въпросният протокол е подписан от представител на дружеството,
поради което и няма спор, че отправената покана за явяване е била възприета. Законът в чл.
40, ал. 2 ЗАНН борави с термина „покана“ – т.е. достатъчно е съответният орган да извести
нарушителя (да го покани), че следва да се яви за съставяне на акт, без това да е обвързано
със специална, изрично регламентирана процедура (писмена призовка, реквизити на тази
призовка, ред за връчване и т.н.). Достатъчно е до жалбоподателя да е достигнало
волеизявлението на органа, че го кани да се яви на точно определено място и час за
съставяне на акта, което в случая безспорно е сторено, за да се приеме, че редът на чл. 40, ал.
2 ЗАНН е спазен. Въпреки това нито управителят, нито друго упълномощено лице, се е
отзовал на поканата. Контролните органи са действали максимално добросъвестно и са
провели няколко телефонни разговори с управителя и пълномощника на посочените
телефонни номера (съставили са протокол серия АА № *** за тези действия), като са
проявили разбиране и няколкократно са отлагали датата за явява, въпреки че не са имали
задължение да го правят. Въпреки това и въпреки проявеното разбиране – на нито една от
уговорените дати не се явил представител на дружеството. При това положение съдът счита,
че съвсем закономерно актосъставителят е съставил АУАН в отсъствие на представител на
жалбоподателя, възползвайки се от възможността по чл. 40, ал. 2 ЗАНН. Очевидно
жалбоподателят не е изпратил представител на многократните покани по собствени
подбуди, поради което и твърденията му, че правата му са били нарушени, не се възприемат
от съда.
По отношение на възраженията за нарушения при връчване на АУАН съдът следва да
посочи следното. За да бъде АУАН законно предявен по смисъла на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН
същият следва да се връчи на законния представител на дружеството или на изрично
упълномощено от него лице. В случая съдът счита, че това правило не е нарушено, тъй като
АУАН е връчен на лице, легитимиращо се въз основа на нотариално заверено пълномощно
5
рег. № ***/22.08.2022 г. от законния представител на „***“ ООД. Представеното
пълномощно с нотариална заверка от 22.08.2022 г. на нотариус Г.С. с рег. № *** на НК и
район на действие района на РС-Бургас инкорпорира учредяването в тесен смисъл на
конкретни представителни права за дружеството и управителя му Х.Х. от упълномощеното
лице А.Г., като в обема на мандата на пълномощника е включено изрично правото по чл. 43,
ал. 1 от ЗАНН – за получаване и приемане на наказателно постановления, протоколи и
актове за нарушения, касаещи дейността на дружеството жалбоподател.
Особеното в случая е, че към момента на връчване на АУАН на пълномощника,
реално пълномощното е било оттеглено по силата на нотариално заверена декларация за
оттегляне на пълномощното от 31.08.2022 г. от Х.А.Х., управител на жалбоподателя, но този
факт сам по себе си не изключва редовността на връчване на АУАН, доколкото по делото
остана недоказано, че пълномощникът А.Г. преди 02.09.2022 г. /датата на връчване на
АУАН/ е бил уведомен, че вече не разполага с представителна власт. Тъкмо обратното.
Видно от показанията на актосъставителя – именно г-н Г. я е потърсил и е поискал АУАН
да му бъдат връчени точно на 02.09.2022 г., легитимирайки се с процесното пълномощно.
При това положение съдът приема, че самият пълномощник не е бил уведомен, че
представителната му власт е оттеглена, поради което и е действал като пълномощник на
дружеството. В този см. Решение № 39 от 25.03.2022 г. на АдмС - Велико Търново по к. а.
н. д. № 10035/2022 г. и Решение № 258 от 11.01.2021 г. на АдмС - Велико Търново по к. а. н.
д. № 10269/2020 г. : „Неоснователно е оплакването, че АУАН не е връчен надлежно на
дружеството на 24.07.2020 г., т. к. е подписан от лице, чието пълномощно междувременно
е оттеглено на 21.07.2020 г. За да има действие оттеглянето, пълномощникът трябва да
бъде уведомен, че вече не разполага с представителна власт, каквото уведомяване липсват
по делото. Ако пълномощникът въз основа на вече оттегленото пълномощно сключи сделка
с трето лице, което не е знаело за липсата на представителна власт, оттеглянето няма
действие спрямо третото лице.“ В този смисъл и Решение № 258 от 11.01.2021 г. на АдмС
- Велико Търново по к. а. н. д. № 10269/2020 г.: „Но АНО е трето добросъвестно лице и на
него, съгласно чл. 41, ал. 2 от ЗЗД оттеглянето на пълномощното не може да се
противопостави, защото няма данни да е вписано в Информационната система на
Нотариалната камара, съгласно чл. 9а, т. 2 от наредба № 32/29.01.1997 г. за служебните
архиви на нотариусите и нотариалните кантори, която се счита за публично достъпна.“
Този извод не търпи корекции и с оглед представеното от дружеството жалбоподател
уведомително писмо вх. №26-б-536/02.09.2022 г. до ЦУ на НАП, ГД „Фискален контрол“,
касаещо оттеглянето на пълномощията на А.Г., която дата 02.09.2022 г. съвпада с
инкорпорираната към АУАН разписка за връчване на препис от акта на пълномощника с
прекратен към тази дата мандат А.Г.. Декларацията за оттегляне на пълномощното е годно
писмено доказателство, материализираща волеизявление за оттегляне по см. на чл. 41, ал. 1,
пр. 1 от ЗЗД , но водещото в случая е липсата на доказаност на получаването на оттеглянето
от упълномощеното лице А.Г. преди 02.09.2022 г.
Нещо повече, настоящият състав не може да неотбележи, че от действията на
6
жалбоподателя ясно прозира опит за злоупотреба с права, от който той няма как да черпи
позитиви. Това е така, доколкото декларацията е била входира в гр. София, въпреки че
дружеството е било наясно, че проверката се води в гр. Бургас, разполагало е с телефон и
контакт на съответния инспектор, няколкократно е протакало съставянето на актовете и т.н.
В писмото и декларацията не е посочен никакъв номер на проверка, отговорен инспектор и
т.н., което да позовали бързото препращане по компетентност. Същевременно няколко часа
след депозирането на декларацията в гр. София, пълномощникът се е явил в ТД на НАП
Бургас и сам е поискал да му се връчат АУАН. По мнение на съда, всичко това сочи на опит
за постигане на неправомерни резултати с позволени средства, което обаче представлява
злоупотреба с право, която не само, че не може да бъде толерирана, но и от която
жалбоподателят не може да черпи благоприятни последици.
Ето защо съдът намира, че не е доказано твърдяното в жалбата съществено
процесуално нарушение, опорочаващо процедурата по чл. 43, ал. 1 от ЗАНН.
Съдът не окачествява като съществен порок и неправилното посочване в НП на
името на управителя на дружеството. Това няма никакво отношение към отговорността на
търговеца, а вероятно е резултат от възприетия от жалбоподателя подход за често сменяне
на управителите (включително и в хода на настоящето производство).
По същество следва да се посочи следното.
Фискалните касови бележки, редът и начинът за тяхното издаване са регламентирани
в чл. 118 от ЗДДС и в Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на
продажби в търговските обекти чрез фискални устройства /обн. ДВ, бр. 106 от 2006 г./.
Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е
длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект
чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез
издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен
документ. Прилагането на цитираната разпоредба от ЗДДС, редът и начинът за издаване на
фискални касови бележки, както и минималните реквизити на фискалните касови бележки
се определят с Наредба № Н-18/2006 г. Законовата норма е доразвита в разпоредбата на чл.
25, ал.1 от Наредбата, съгласно която независимо от документирането с първичен
счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова
бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата: 1. по чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане с
изключение на случаите, когато плащане то се извършва чрез кредитен превод, директен
дебит или чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1.; 2. по
чл. 3, ал. 2 - за всяко плащане, включително за платените чрез кредитен превод, директен
дебит или чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1.
От анализа на цитираните разпоредби е видно, че фискална касова бележка се издава
при извършване на плащането, като търговецът е длъжен едновременно с получаване на
плащането да предостави на клиента издадената фискална касова бележка, защото тя е
доказателство за извършеното плащане.
7
В случая безспорно се установява, че през ПОС терминалното устройство на
дружеството е прието плащане на парична сума, индивидуализирана по дата, час и стойност
в АУАН и НП и доказваща се от приложената бележка от ПОС терминал. Съдът не споделя
възраженията, развити в писмената зашита, че не се доказва сумата реално да е постъпвала
по сметката на дружеството-жалбоподател. Тъкмо напротив – видно от съдържанието на
самата жалба – управителят ясно и недвусмислено заявява, че всички плащания от ПОС са
постъпили по сметката на дружеството и в последствие данъците за тях са били платени.
Това, в комбинация с обстоятелството, че не са ангажирани никакви доказателства за сторно
операции и т.н., води до еднозначния извод, че реално плащането чрез ПОС е било прието
от дружеството, респективно в този момент то е следвало да „фисказлизира“ това плащане
посредством издаването на фискална касова бележка, но не го е сторило, което пък се
доказва от липсата на такъв запис в КЛЕН на ФУ на обекта.
Отговорността на търговеца е обективна, доколкото се ангажира за виновното
действие или бездействие на лицата, чрез които се осъществява обслужващата го дейност в
нарушение на закона. Търговецът е длъжен по всяко време при осъществяване на
търговската си дейност да подбере персонал, който непрекъснато да контролира, като и да
съблюдава кои лица от негово име осъществяват дейността му, поради което и в случая за
отговорността на жалбоподателя е ирелевантно кой точно служител не е изпълнил
задълженията си да издаде фискален бон.
По отношение на въведените възражения с представения от дружеството
жалбоподател Договор за наем от 01.05.2022 г. на електронно ПОС терминално устройство
между наемодателя „***“ ЕООД и наемателя „***“ ЕООД, следва да се посочи следното.
На първо място такова възражение се навежда едва в съдебните прения. Доводи в
насока, че реално се касае за продажби на „***“ ЕООД, не са направени нито в хода на
проверката, нито с жалбата, което е трудно обяснимо, ако действително това е било
фактическото положение. Още по-трудно обяснимо е, защо в жалбата към съда управителят
на жалбоподателя е заявил, че всички плащания чрез ПОС са постъпили в сметката на
жалбоподателя и за тях са били заплатени данъците от „***“ ЕООД, ако в действителност се
касае за приходи на друго дружество. Необичано е и обстоятелство, че договорът за наем е
от 01.05.2022 г., при положение, че реално ПОС терминални устройства, видно от двата
протокола, са били въведени в експлоатация в бар и ресторант „***“ на 13.06.2022 г. и
22.07.2022 г. – т.е. договорът е бил сключен преди реално наемодателят да е разполагал с
ПОС устройства, които да отдаде под наем.
На следващо и по-съществено място – в конкретния случай не се доказва, че реално
плащането, което касае процесната бележка от ПОС устройство, е плащане към „***“
ЕООД, а не към „***“ ЕООД, който в крайна сметка е ползвател на ПОС устройството и по
чиято сметка е постъпила сумата. Няма доказателства в последствие „***“ ЕООД да е
заплатило/възстановило на „***“ ЕООД сумата по плащането (след удържане на 10%), така
както е уговорено в чл. 2, ал. 1 и чл. 10 от Договора за наем, което евентуално да
8
свидетелства, че действително плащането е касаело „***“ ЕООД. Няма и доказателства
жалбоподателят да е изпълнил задължението си по чл. 7 от Договора – да осчетоводява по
сметка на наемателя всички наредени в негова полза плащания. При това положение
съдът няма как да приеме, че процесното плащане не е към жалбоподателя, а е такова към
„***“ ЕООД в изпълнение на договора за наем, доколкото няма нито едно доказателство в
подкрепа на това лансирано в хода на съдебното производство възражение.
Следва да се има предвид и че дори да се възприеме тезата на жалбоподателя -
съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредбата ; „всяко лице е длъжно да регистрира и отчита
извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез
издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен
когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка,
кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на
платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или
чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване
на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги“. По смисъла на
чл. 29, ал. 1 от Наредбата: „когато лицето по чл. 3 извършва дейност като комисионер от
чуждо име и за чужда сметка или събира суми от името и за сметка на друго лице,
продажбите се регистрират, както следва: 1. чрез ФУ на доверителя, или 2. чрез ФУ на
лицето по чл. 3“.
Следователно, единият от начините за регистриране на продажби, ако се възприеме
тезата на жалбоподателя - е по общия ред, когато се използва ФУ на устройство на
доверителя, което, както се установи, е било налично и работещо в търговския обект на
„***“ ЕООД на 04.08.2022 г. /ПИП №***/04.08.2022 г., но от анализа и съпоставката на
изведените КЛЕН от ФУ на двете дружества не е установена доказателствена корелация и
идентичност между плащанията по процесните 85 бр. бележки от ПОС-терминал,
инсталирано в ТО на „***“ ЕООД и фискализирането им чрез монтирано и въведено в
експлоатация ФУ на „***“ ЕООД. Опитът на адв. С. да обвърже плащането с налични
записи в устройството, не се възприема от съда, доколкото се вижда, че се касае за съвсем
други часове и ясно е отбелязано, че става дума за плащане „в брой“ – т.е. няма никаква
връзка с получените плащания с ПОС.
Другият от начините по чл. 29, ал. 1, т. 2 от Наредбата е да се използва ФУ на лицето
по чл. 3, като ФУ се програмира така, че продажбите на доверителя да се регистрират като
продажби в отделен департамент за всеки доверител, като департаментът посочва името на
доверителя / чл. 29, ал. 3 от Наредбата/. В случая фискалното устройство на „***“ ЕООД не
е било програмирано с отделен департамент с името на доверителя „***“ ЕООД – т.е. и
този начин не е бил спазен.
Само при безспорното установяване наличието на предпоставките по чл. 29, ал. 3 във
връзка с ал. 1, т. 2 от Наредбата, т. е. ако е доказано по безусловен и несъмнен начин, че
наличните в „***“ ЕООД три бр. фискални устройства са програмирани така, че продажбите
на доверителя „***“ ЕООД да се регистрират в отделен департамент, би могло да се говори
9
за несъставомерност на осъществилите се факти под нормата на чл. 25, ал. 1, т. 1 от
Наредбата / Решение № 6095 от 24.10.2018 г. на АдмС - София по адм. д. № 8642/2018, г.
Решение № 15616 от 26.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3722/2013 г., I о.,и др./
С оглед всичко горепосочено, съдът счита, че в конкретния случай извършеното
нарушение е безспорно доказано, като не са налице предпоставки за квалифицирането му
като "маловажен случай". Касае се за спазване на фискална дисциплина, посредством която
се обезпечава защитата на фиска, която не може да бъде заобикаляна посредством института
на маловажния случай. Отделно от това конкретния случай не се отличава с нищо от
останалите такива, поради което и прилагането на чл. 28 ЗАНН би било необосновано.
В случая нормата на чл. 185 ал. 1 ЗДДС предвижда за конкретното нарушение на
юридическо лице или едноличен търговец, който не издаде документ по чл. 118, ал. 1 ЗДДС,
да се налага имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лв. Предвид липсата на данни за
предходни нарушения - правилно санкцията е била определена в минимален размер, под
който съдът не може да слезе.
На последно място следва да се посочи, че настоящият състав счита, че в конкретния
случай съвсем правилно контролните органи са съставили 85 АУАН и са издали 85 НП.
Неиздаването на фискална бележка за всяко едно плащане е самостоятелно нарушение, за
което следва да се състави отделен АУАН и да се издаде отделно НП, съобразно чл. 18
ЗАНН, поради което и в случая законът е приложен правилно.
С оглед всичко казано по-горе настоящият състав счита, че в случая правилно е била
ангажирана отговорността на жалбоподателя, като в хода на производството не са били
допуснати съществени процесуални нарушения, а размерът на наложената санкция е
правилно индивидуализиран, поради което и наказателното постановление следва да се
потвърди изцяло.
Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63д ЗАНН,
съгласно която - в производството по обжалване на НП въззивният съд може да присъжда
разноски на страните. В конкретния случай АНО е бил защитаван от юрисконсулт, като до
приключване на разглеждането на делото в съдебното заседание е депозирано искане за
присъждане на възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН в полза на
учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или
друг служител с юридическо образование. Размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37
от Закона за правната помощ, който от своя страна препраща към чл. 27е от Наредба за
заплащането на правната помощ, съгласно който възнаграждението е в размер от 80 до 150
лева. Предвид правната сложност и извършените действия (две съдебни заседания,
множество писмени доказателства и др.), съдът счита, че справедлив размер на конкретното
възнаграждение се явява 100 лева. По аргумент от т. 6 от ДР на АПК, разноските следва да
се присъдят в полза на това юридическо лице, от което е част наказващият орган – в случая
това е Национална агенция по приходите, със седалище гр. София.
10
Така мотивиран Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 664799-F673415/17.11.2022 г. ,
издадено от Д.Д. – Началник Отдел „ОД“ в ГД „ФК“ на НАП, с което за нарушение на чл.
118, ал. 1 ЗДДС вр. с чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/06г. на МФ, на основание чл. 185,
ал. 1 от ЗДДС, на „***” ЕООД с ЕИК: *** е наложена „Имуществена санкция” в размер на
500 лева
ОСЪЖДА „***” ЕООД с ЕИК: *** да заплати в полза на НАП-София сумата в размер
на 100 /сто/ лева, представляваща сторени в производството разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
11