№ 166
гр. Велико Търново, 30.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи ноември през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ П.А
при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от МАЯ П.А Въззивно търговско дело №
20224001000224 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 260006/21.09.2020 г. по т. д. № 142/2019 г. Окръжен съд
Ловеч е осъдил „Агропродукт С.и“ ЕООД да заплати на „Еврохим Агро
България“ ЕООД сумите, както следва: по договор за доставка №
61/19.02.2018 г. – главница в размер на 14917,88 лв., от която по фактура №
**********/21.02.2018 г. остатък в размер на 3143 лв. и по фактура №
**********/21.03.2018 г. – 11774,88 лв. с ДДС, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на исковата молба – 19.06.2019 г. до
окончателното изплащане на сумите; по договор № 143/10.04.2018 г.,
съгласно фактура № **********/12.04.2018 г. – сумата 34405,20 лв. с ДДС,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на исковата
молба до окончателното изплащане на сумите; по договор № 341/12.04.2018
г., съгласно фактура № **********/19.09.2018 г. – сумата 17926,56 лв. с ДДС,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата
молба – 19.06.2019 г. до окончателното изплащане. С решението е осъдено
„Агропродукт С.и“ ЕООД да заплати на „Еврохим Агро България“ ЕООД
1
мораторни лихви, както следва: по фактура № **********/21.02.2018 г. – в
размер на 340 лв., дължима за периода от 21.02.2018 г. до подаване на
исковата молба – 19.06.2019 г.; по фактура № **********/21.03.2018 г. в
размер на 800 лв. за периода от 17.09.2018 г. до 19.06.2019 г.; по фактура №
**********/19.09.2018 г. в размер на 1200 лв., дължима за периода от
19.09.2018 г. до 19.06.2019 г. Присъдени са разноски.
Против постановеното решение е постъпила въззивна жалба от
„Агропродукт С.и“ ЕООД, като същото се обжалва изцяло. Въззивната жалба
на С. П. С. против постановеното решение е върната с влязло в сила
разпореждане № 260490/27.11.2020 г. по т.д. № 142/2019 г. на ЛОС. В
жалбата на „Агропродукт С.и“ ЕООД са наведени доводи за неправилност на
обжалвания акт, като постановен в разрез с приетото от съда становище по
допуснатата счетоводна експертиза и със събраните доказателства. Поддържа
становището си, че не е бил в търговски отношения с ищцовото дружество, не
е водил преговори за доставка на стоки, не е подписвал документи във връзка
с това. Оспорва се извода на първостепенния съд, че е доказано изпълнението
на ищеца на задължението за доставка по трите договора. Съдът според
жалбоподателя не е обсъдил направените възражения, че през м. юли и август
2018 г. при част от животните, собственост на „Агропродукт С.и“ ЕООД се е
забелязала неблагоприятна реакция, която след доставка на други ВМП от
друг доставчик, е отшумяла. С оглед на това, се поддържа възражението за
некачествено изпълнение, включително и във връзка с представянето на
лиценз за употреба, ведно със съответното копие от сертификат за добра
производствена практика, ведно с рецепта, издадена от регистриран агроном
и подписан приемо-предавателен протокол, в който се посочват вида,
количеството, партидния номер и срокът на годност на съответния тор. Сочи
се нарушение при изготвяне на допуснатата съдебно-икономическа
експертиза. Съдът е постановил да се извърши проверка в счетоводството на
ответника, но въпреки това вещото лице не се е свързало с жалбоподателя, за
да инициира такава проверка, поради което изготвеното заключение се явява
необективно. Съдът е приел заключението, без да съобрази обстоятелството,
че фактура № **********/19.09.2018 г. не е включена в дневника на
покупките.
Моли съда да отмени постановеното решение, като неправилно и
2
вместо него да постанови друго, с което бъдат отхвърлени предявените
искове.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответникът по жалба „Еврохим Агро
България“ ЕООД не е депозирал отговор по нея, но в съдебно заседание
процесуалният представител заема становище за нейната неоснователност.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от третото лице помагач С.
П. С., в който се заема становище за основателност на депозираната въззивна
жалба.
Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбата
оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално
допустима и следва да се разгледа по същество.
При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав
констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до
неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на
правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени
аргументи, подписано от председателя на състава. При извършената служебна
проверка въззивният съд констатира, че съдебното решение е допустимо,
поради което следва да пристъпи към решаване на спора по същество,
съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК.
Окръжен съд Плевен е сезиран с искове от „Еврохим Агро България“
ЕООД против „Агропродукт С.и“ ЕООД за заплащане на сумата 67249,64 лв.,
представляваща неизпълнени задължения за заплащане на цена по договори
за покупко-продажба №№ 61/19.02.2018 г., 143/10.04.2018 г. и 341/12.09.2018
г., по които са съставени фактури, подробно посочени, както и мораторна
лихва за забава в размер на 4760 лв. Изложени са обстоятелства, че между
ищцовото дружество „Еврохим Агро България“ ЕООД и „Агропродукт С.и“
ЕООД е сключен договор № 61/19.02.2018 г., по силата на който „Еврохим
Агро България“ ЕООД е продало на ответното дружество изкуствен тор за
селскостопански цели, за което са съставени фактура №
**********/21.02.2018 г. на стойност 11482,08 лв. с ДДС и фактура №
**********/21.03.2018 г. на стойност 11774,88 лв. с ДДС. Общата стойност на
3
продадените стоки възлиза на 23256,96 лв. с ДДС. Продавачът е изпълнил
задължението си за предаване на договорената стока, а купувачът не е
изпълнил задължението си за заплащане на цената за нея, като до момента е
заплатена частично стойността по първата фактура в размер на 8339,08 лв. с
ДДС, с което дължимият остатък по тази фактура възлиза на 3143 лв. с ДДС.
Общо дължимата сума по този договор възлиза на 11774,88 лв. с ДДС.
Въпреки многократните покани ответното дружество не е заплатило
дължимия остатък по договора. Върху тази сума се следва мораторна лихва в
общ размер на 1140 лв., уточнена по размер и падеж за всяка фактура.
По силата на договор № 143/10.04.2018 г. „Еврохим Агро България“
ЕООД е продало на „Агропродукт С.и“ ЕООД изкуствен тор за
селскостопански цели, за което е съставена фактура № **********/12.04.2018
г. на стойност 34405,20 лв. Продавачът е изпълнил задължението си за
доставка на договорената стока, а ответното дружество не е заплатило цената
за нея. Въпреки многократните покани не е последвало доброволно плащане.
Върху дължимата цена „Агропродукт С.и“ ЕООД дължи мораторна лихва в
размер на 2420 лв. за периода 09.10.2018 г. – 19.06.2019 г.
Между страните е сключен и договор № 341/12.09.2018 г., по силата
на който „Еврохим Агро България“ ЕООД е продало на „Агропродукт С.и“
ЕООД изкуствен тор за селскостопански цели, за което е съставена фактура
№ **********/19.09.2018 г. на стойност 17926,56 лв. с ДДС. Продавачът е
изпълнил задължението си за доставка на договорената стока, а ответното
дружество не е заплатило цената за нея, въпреки многократните покани.
Върху дължимата сума „Агропродукт С.и“ ЕООД дължи мораторна лихва в
размер на 1200 лв. за периода от 19.09.2018 г. до 19.06.2019 г.
С оглед липсата на доброволно плащане са предявени настоящите
осъдителни искове за заплащане на дължимата цена по договорите, ведно с
мораторна лихва върху нея.
С отговора на исковата молба ответникът оспорва предявените
искове. Сочи, че не е в търговски правоотношения с ищцовото дружество, не
е водил преговори за сключване на сочените договори, не е подписвал
документи по евентуални доставки. През месец юли и август 2018 г. по част
от животните, собственост на „Агропродукт С.и“ ЕООД се забелязала
неблагоприятна реакция, която след доставка на други ВМП от друг
4
доставчик, отшумяла. Излага принципно становище за необходимостта от
лиценз за употреба на всеки конкретен тор или препарат.
С Определение № 859/04.10.2019 г. по т.д. № 139/2019 г. на Окръжен
съд Плевен производството по делото е прекратено и делото е изпратено на
Окръжен съд Ловеч по компетентност.
С обжалваното решение съдът е приел, че между страните са
сключени договори за продажба на стоки, в изпълнение на които продавачът е
доставил стоки по изброените фактури, а купувачът е приел същите. По
сключените договори не е налице плащане, поради което ответното
дружество дължи изцяло претендираните суми, както и мораторна лихва,
считано за периода всеки един от падежите по фактурите до исковата молба.
По тези съображения исковете са изцяло уважени.
От събраните по делото доказателства се установява следното от
фактическа страна:
Видно от приложения договор № 61/19.02.2018 г., сключен между
ищцовото дружество „Еврохим Агро България“ ЕООД, като продавач, и
„Агропродукт С.и“ ЕООД, като купувач, страните са се уговорили, че
„Еврохим Агро България“ ЕООД се задължава да продаде на ответното
дружество урея гранулат, в уговорено количество и цена, както и срок на
доставка, както и да продаде калциев амониев нитрат, също с уговорено
количество, цена и срок на доставка. Количествата на стоките са променени с
допълнително споразумение от 21.02.2018 г., като с допълнително
споразумение е променен и срокът за плащане от „при доставка“ на отложено
плащане шест месеца. Договорът е подписан от представители на двете
страни. Видно от приемо – предавателен протокол от 21.02.2018 г. „Еврохим
Агро България“ ЕООД е предало на „Агропродукт С.и“ ЕООД договорените
количества минерален тор – калциев амониев нитрат, като протоколът отново
е подписан двустранно. Доставката се установява и от приложената
товарителница от същата дата, върху която също има подпис на получател за
„Агропродукт С.и“. За доставката е издадена фактура №
**********/21.02.2018 г. на стойност 11482,08 лв. с ДДС. Видно от приемо-
предавателен протокол от 21.03.2018 г. „Еврохим Агро България“ ЕООД е
предало на „Агропродукт С.и“ ЕООД договорените количества минерален
тор – калциев амониев нитрат, като протоколът е подписан двустранно.
5
Предаването на стоката се установява и от приложената товарителница от
21.03.2018 г., подписана от получателя. Издадена е фактура №
**********/21.03.2018 г. на стойност 11774,88 лв. с ДДС. Общата стойност на
продадените стоки възлиза на 23256,96 лв. с ДДС.
По силата на договор № 143/10.04.2018 г. „Еврохим Агро България“
ЕООД се е задължило да продаде на „Агропродукт С.и“ ЕООД изкуствен тор
NPK 16-16-16, с уговорени количества, цена и срок на доставка. Видно от
приемо-предавателен протокол от 12.04.2018 г. продавачът е предал на
купувача договорените количества минерален тор, доставени с товарителница
№ 5785, с дата на разтоварване 12.04.2018 г., и товарителница № 1114 от
11.04.2018 г. Двете товарителници и приемо-предавателния протокол са
подписани от представител на купувача. Издадена е фактура №
**********/12.04.2018 г. на стойност 34405,20 лв.
Между страните е сключен и договор № 341/12.09.2018 г., по силата
на който „Еврохим Агро България“ ЕООД се е задължило да продаде на
„Агропродукт С.и“ ЕООД изкуствен тор NPK 16-16-16, с уговорени
количества, цена и срок на доставка. Видно от приемо-предавателен протокол
от 19.09.2018 г. и товарителница от 17.09.2018 г. договорените количества
изкуствен тор са доставени и предадени на купувача, като и двата документа
са подписани от негов представител. Издадена е фактура №
**********/19.09.2018 г. на стойност 17926,56 лв. с ДДС.
По делото са приложени извлечения от банкови сметки,
удостоверяващи частично плащане по първия договор. Представена е и
електронна кореспонденция за размяна на документи – договор №
341/12.09.2018 г. и фактура № 11163 към него. С оглед оспорване произхода
на доставените торове са приложени сертификати за качество, за качествен
анализ от фирмата вносител, сертификат за произход, митнически документи
за внос и декларации.
Вещото лице по изготвената съдебно икономическа експертиза
установява, че процесните фактури са надлежно осчетоводени по счетоводна
сметка 411 „Клиенти“ по партида „Контрагент № 6256 Агропродукт С.и“
ЕООД“ на датите на издаване на съответните фактури при ищцовото
дружество. Фактурите са включени от ищеца в дневника на продажбите и в
справка декларациите по ЗДДС за съответните месеци. На 08.08.2018 г. е
6
регистрирано частично плащане по фактура № 10282/21.02.2018 г. в размер на
8339,08 лв. и така задължението по тази фактура остава в размер на 3143 лв.
По другите фактури няма отразени плащания. Размерът на задължението на
ответника за главница възлиза общо на 67249,64 лв., както следва: по фактура
№ **********/21.02.2018 г. – 3143 лв. – частичен дълг, по фактура №
**********/21.03.2018 г. - 11774,88 лв. с ДДС, по фактура №
**********/12.04.2018 г. – 34405,20 лв. с ДДС и по фактура №
**********/19.09.2018 г. – 17926,56 лв. с ДДС. Размерът на мораторната
лихва за времето, уточнено от ищеца, възлиза, както следва: по фактура №
**********/21.02.2018 г. за 11482,08 лв. – 539,02 лв. за периода 21.02.2018 г.
– 08.08.2018 г. и за 3143 лв. – 275,01 лв. за периода 09.08.2018 г. – 19.06.2019
г., по фактура № **********/21.03.2018 г. – 902,74 лв. с падеж 17.09.2018 г.,
по фактура № **********/12.04.2018 г. – 2427,48 лв. с падеж 09.10.2018 г. и
по фактура № **********/19.09.2018 г. – 1364,41 лв. с падеж 19.09.2018 г.
Вещото лице е проследило доставките, по които ищецът е внесъл процесните
стоки и приложените за това документи. Към всяка една от издадените
фактури за доставка на стоките на „Агропродукт С.и“ ЕООД са съставяни
придружителни документи – приемо-предавателни протоколи и
товарителници. Счетоводните записвания в дружеството на ищеца са
редовни, т.е. съобразени са с действащото законодателство.
При проверка на вещото лице в ТД на НАП е констатирано, че
процесните фактури са включени в дневник за покупките от „Агропродукт
С.и“ ЕООД, както следва: за м. 03.2018 г. – фактура № **********/21.02.2018
г., фактура № **********/21.03.2018 г., за м. 04.2018 г. – фактура №
**********/12.04.2018 г. За включения ДДС в тази фактури ответникът е
ползвал правото си на данъчен кредит. Фактура № **********/19.09.2018 г.
не е включена в дневника на покупките от ответника в 12 месечния период
след съставянето й.
Вещото лице не е успяла да извърши проверка в счетоводството на
ответника, поради непредставяне на информация за счетоводната фирма,
която обслужва дружеството, за да може вещото лице да я посети и направи
необходимите справки за изготвяне на експертизата.
При тази фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
7
Между ищеца и ответника са сключени договори за продажба № 61
от 19.02.2018 г., № 143 от 10.04.2018 г. и № 341 от 12.09.2018 г., в които са
уговорени съществените условия по продажбата – вида стоки, цената за тях,
условията на доставка, както и сроковете на плащане. В изпълнение на тези
договори ищецът е извършил доставка на стоките, съобразно условията по
договора – съставени са приемо - предавателни протоколи, подписани от
получателя Д. С., като представител на „Агропродукт С.и“ ЕООД, както и
товарителници за осъществените превози, подписани от представители на
ответното дружество. Въз основа на издадените документи са съставени
данъчни фактури, надлежно осчетоводени при ищеца и декларирани в
дневника за продажбите и в справката декларация по ЗДДС. С оглед на това,
за ответника „Агропродукт С.и“ ЕООД възниква насрещното задължение за
заплати цената /чл. 327, ал. 1 ТЗ/, съобразно уговореното, като от изявленията
на ищеца и от заключението на вещото лице се установява заплащане на част
от цената само по първия договор. Възраженията във въззивната жалба на
„Агропродукт С.и“ ЕООД, че между страните не са сключвани договори за
продажба, не са подписвани документи във връзка с доставките, не могат да
бъдат споделени, тъй като не кореспондират със събраните доказателства. По
делото са приложени двустранно подписаните договори, приемо-
предавателни протоколи и товарителници, удостоверяващи уговорките между
страните, както и изпълнението на задължението на продавача да достави и
предаде на купувача уговорените по вид и количества торове. По първия
договор е налице частично погасяване на дълга от страна на ответника, което
е в пряко противоречие със защитното му твърдение, че не е в търговски
правоотношения с ищеца. Три от издадените фактури са включени в дневника
на покупките на „Агропродукт С.и“ ЕООД, като за тях е ползван данъчен
кредит, което също противоречи на изявлението за липса на договорни
отношения. По отношение на третия договор е приложена електронна
кореспонденция, касаеща изпращане на договора и фактурата към него. С
оглед на тези събрани доказателства, както и предвид надлежното
осчетоводяване, съобразно нормативните изисквания, в счетоводството на
ищеца, имащо доказателствена стойност по правилото на чл. 55, ал. 1 ТЗ,
настоящият състав приема, че сключените договори и изпълнението на
задължението на продавача по тях да достави и предаде уговорените по вид и
количества стоки, са доказани по надлежния ред, което обуславя възникване
8
на правото на продавача да получи цената в уговорения размер и срокове и
насрещното задължение на купувача да я плати.
Възраженията във въззивната жалба за некачествено изпълнение от
страна на продавача, водещо до поява на неблагоприятна реакция при част от
животните, собственост на „Агропродукт С.и“ ЕООД през м. юли и август
2018 г., не могат да бъдат споделени. Възражението за недостатъци е
направено твърде общо и неконкретно, без да се обосновава връзка между
доставените изкуствени торове и описаната неблагоприятна реакция на
животните, периодите на твърдяната неблагоприятна реакция не съвпадат с
договорите за продажба, нито са ангажирани доказателства в подкрепа на
това възражение, поради което не може да се обоснове извода, че продавачът
следва да отговаря за недостатъци на вещите, които е предал. Същевременно,
предадените изкуствени торове отговарят на всички изисквания, за което са
приложени съответните сертификати за произход, за качество, за качествен
анализ на фирмата вносител, поради което възражението за неточно
изпълнение на продавача се явява голословно и в разрез със събраните
доказателства. Доводите за нарушения при изготвяне на съдебно
икономическата експертиза, която не е извършила проверка в счетоводството
на ответното дружество, не могат да бъдат споделени. Вещото лице не е
срещнало съдействие от страна на ответника за предоставяне на информация,
необходима за възложения му икономически анализ, но на база извършената
проверка в счетоводството на ищеца и в ТД на НАП то е съумяло да отговори
на поставените въпроси мотивирано, обосновавайки се на цялата налична
счетоводна информация, която е успяло да събере, като е отразило
констатациите си обективно и професионално, поради което възраженията
във въззивната жалба за опорочаване на експертизата не могат да бъда
споделени.
С оглед на това предявените искове срещу „Агропродукт С.и“ ЕООД
се явяват основателни и доказани в претендираните размери, както и се
явяват основателни и доказани и исковете за присъждане на обезщетение за
забава в размер на законната лихва, считано от забавата за всяко отделно
вземане, за което са съставени фактури в предявените размери. До същите
правни изводи е достигнал и първостепенния съд, последица от което е
потвърждаване на обжалваното решение.
9
При този изход на делото жалбоподателят следва да заплати на
ответника по жалба направените разноски в размер на 2690 лв.,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 271 ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260006/21.09.2020 г., постановено по
т.д. № 142/2019 г. на Окръжен съд Ловеч.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач на
ответника С. П. С. от с. Дерманци.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10