РЕШЕНИЕ
№ 103
гр. Белоградчик , 27.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на деветнадесети август, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Антон Ел. Антов
при участието на секретаря Жанета Г. Еленкова
като разгледа докладваното от Антон Ел. Антов Гражданско дело №
20211310100075 по описа за 2021 година
и за да се произнесе съдът взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с пр. осн. чл. 422, ал. 1 ГПК
вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 и чл. 150 ЗЕ в размер на 844.37 лв. и с пр. осн. чл.
422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД в рамер на 65.23 лв.
В предявената от "Топлофикация-Враца" ЕАД гр. Враца искова молба се излага :
доставил е топлинна енергия през периода от 30.06.2017 г. до 30.06.2020 г. за отопление,
битово горещо водоснабдяване и топлоенергия, отдадена от сградната инсталация, за
жилище с адрес: гр. Враца, ул. "...." № .., вх. .., ап. .., за която ответникът М. ВЛ. М. не му
заплатил дължимата цена.
Моли съда да установи вземането така, както е предявено в заповедното производство по
ч.гр.д. № 437/2020 г. на БРС. Представя писм. доказателства, претендира разноски.
Ответника е оспорил предявените искове.
Оспорва правопораждащи факти на правата на ищеца - не е потребявал/ползвал/ ТЕ и топла
вода, доставяна от ищеца, тъй като през иск. период парното е изключено, свален е
единствения радиатор, захранващият щранг е диаметрално противоположен на стаятата му.
Вещото лице по допуснатата от съда комплексна СТЕ е представило заключение по
поставената задача. Заключението не е оспорено и е прието като доказателство по делото.
Съдът приема за установено следното от фактическа страна:
По делото са представени Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от "Топлофикация Враца" ЕАД/ОУ/ на потребители в гр. Враца, от чиито
1
заключителни разпоредби е видно, че същите са действали в процесния период.
Ответника признава, че е собственик на топлоснабдено жилище в гр. Враца на
посочения адрес.
Ищецът е представил справка за неплатени фактури и дължими лихви от ответника,
в която е отразено, че към 30.06.2020 г. дължимата главница по партидата за процесния
имот е в размер на 844.37 лв. за периода от 30.06.2017 г. до 30.06.2020 г. и лихва за забава в
размер на 65.23 лв.
За установяване обема на ползваната топлинна енергия е прието заключение на съдебно-
техническа експертиза. Съгласно заключението обектът, за който е доставяна топлинна
енергия през процесния период, представлява жилище с адрес гр. В., ул. "......" № ...., вх. ...,
ап. ..
Сградата е в режим на етажна собственост и в нея е изпълнена сградна инсталация за
отопление и битово горещо водоснабдяване. Посочено е, че нормативната уредба за
начисление на количеството енергия и за сградна инсталация е спазена. Посочено е, че в
процесния период дължимата цена на топлинна енергия възлиза на претендираната от
топлификационното дружество. Видно е от експертното заключение, че в процесния период
в процесния имот е разпределяна и начислявана топлинна енергия за сградна инсталация на
база отопляемия обем на имота и за БГВ, като топлинна енергия за отопление в имота не е
отчитана, разпределяна и начислявана в процесния период. Констатирано е, че в имота не е
осигуряван достъп, както и че са изготвяни изравнителни сметки, по които не са открити
подавани писмени възражения от абоната. Вещото лице е дало заключение, че размерът на
дължимите суми са, както следва: дължима главница за периода 30.06.2017 г. - 30.06.2020 г.,
– 844.37 лв.; дължима лихва за забава за периода 31.07.2017 г. - 14.10.2020 г. – 64.96 лв.
Съдът кредитира експертното заключение като пълно, обективно и компетентно изготвено.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
По иска с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД
вр. чл. 149 и чл. 150 ЗЕ:
За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже при условията на
пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си
последици, a именно: 1. че процесният имот е бил топлофициран в процесния период и че се
намира в сграда в режим на етажна съсобственост, присъединена към топлопреносната
мрежа; 2. че за процесния период между ищеца и ответника е съществувало валидно
облигационно правоотношение за доставка на топлинна енергия при общи условия, по което
ответникът е имал качеството на потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови
нужди; 3. че през исковия период ищецът реално е доставил топлинна енергия до процесния
недвижим имот; 4. начинът на извършване на дялово разпределение и делът на ответника за
отопление на процесния имот, за битово горещо водоснабдяване и топлоенергия, отдадена
от сградната инсталация; 5. количеството и стойността на потребената от ответника
топлоенергия през исковия период.
През процесния период относно облигационното отношение между страните приложение е
намерила разпоредбата на чл. 153 ЗЕ. Съгласно ал.1 на посочената разпоредба, всички
2
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия. Съгласно
правилото, установено в чл. 153, ал. 2 ЗЕ, за да не бъдат клиенти на топлинна енергия за
отопление и/или за горещо водоснабдяване, собствениците, притежаващи най-малко две
трети от собствеността в сградата – етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са длъжни да декларират писмено това
пред топлопреносното предприятие и да поискат прекратяване на топлоснабдяването за
отопление и/или горещо водоснабдяване от тази абонатна станция или от нейното
самостоятелно отклонение. В противен случаи, те се смятат за клиенти на топлинна енергия
до датата на прекратяване на топлоснабдяването /чл. 153, ал. 3 ЗЕ/.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за
продажба на топлинна енергия от "Топлофикация-Враца" ЕАД на потребители за битови
нужди в гр. Враца, които се изготвят от "Топлофикация- Враца" ЕАД и се одобряват от
Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Същите влизат в
сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат
силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна
енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. Ищецът е
представил доказателства за извършеното публикуване на процесните общи условия през
2008 г. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между
потребителите на топлинна енергия и дружеството: правата и задълженията на двете страни;
редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия;
отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. По делото не са представени
доказателства ответникът да е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
С ТР от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, е извършено нормативното
тълкуване на разпоредбите от Закона за енергетиката. Прието е, че ЗЕ свързва качеството на
длъжник на цената на доставена топлинна енергия за битови нужди с качеството на
собственик на имота, съответно с качеството на носител на ограниченото вещно право на
ползване. С т.1 от цитираното ТР окончателно се очерта кръгът от лицата, които дължат
цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на ЗЕ. Това
са собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот, както и трети лица, ползващи имота по силата на договорно
правоотношение, но само когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е
сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и дължи
цената й на топлопреносното предприятие.
Ответника е собственик на процесният топлоснабден.
С оглед гореизложеното, ответникът Г. се явява клиент на топлинна енергия и дължи
заплащането на нейната стойност, като искът следва да бъде уважен за сумата от 844.37 лева
3
за периода 30.06.2017 г. - 30.06.2020 г.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
За основателността на този иск в тежест на ищеца е да установи възникването на главен
дълг и момента, в който е настъпила неговата изискуемост.
Съгласно чл. 32, ал.1 от ОУ, купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно
чл. 41, ал.1 от ОУ, при неизпълнение в срок на задължението си да заплаща топлинната
енергия, купувачът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до
деня на постъпването на дължимата сума по сметката или в касите на продавача. Ето защо
ответникът дължи лихва върху месечните задължения съгласно издадените фактури,
считано от падежа на всяко отделно вземане. Непогасената сума от претендираната лихва за
процесния период е в размер на 64.96 лв. съгласно експертното заключение. За разликата до
65.23 лв. предявения иск с пр. осн. чл. чл. 86, ал. 1 ЗЗД е неоснователен.
С оглед изхода на делото ответника следва да заплати на ищеца разноски по делото в
размер на 49.80лв. - държавна такса, 348.57лв. възнаграждение за вещо лице и 150.00 лв. -
юрисконсултско възнаграждение, както и 74.69 лв. – разноски по ч.гр.д. № 437/2020г. на
БРС
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М. ВЛ. М. ЕГН **********, от с. С., обл. В., ул.
„..“ № .. дължи на "Топлофикация – Враца" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Враца, ул. "Максим Горки" № 9, следните суми, за които е издадена Заповед
№ 365/11.11.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
437/2020г. на БРС :
- 844.37 лв. - стойност на потребена и незаплатена топлинна енергия за периода от
30.06.2017 г. - 30.06.2020 г. за имот на адрес: гр. В., ул. "....." № ..., вх..., ап. ...., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 20.10.2020 г. до погасяване на вземането на
осн чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 79, ал.1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 149 и чл. 150 ЗЕ,
- 64.96 лв - лихва за забава върху главницата за периода 31.07.2017 г. - 14.10.2020 г., на осн.
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД
В разликата до 65.23 лв. предявения иск с пр. осн. чл. чл. 86, ал. 1 ЗЗД отхвърля като
неоснователен
ОСЪЖДА М. ВЛ. М. ЕГН ********** да заплати на "Топлофикация – Враца" ЕАД,
ЕИК ********* разноски по делото в размер на 49.80лв. - държавна такса, 348.57лв.
възнаграждение за вещо лице и 150.00 лв. - юрисконсултско възнаграждение, както и 74.69
лв. – разноски по ч.гр.д. № 437/2020г. на БРС
Решението може да се обжалва пред ОС Видин в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
4
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
5