Р Е Ш Е Н И Е
Номер 21.05.2019 година гр.
Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ
РАЙОНЕН СЪД ХІV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
На
двадесет и пети април Година 2019
В
открито заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА СТОЯНОВА
Секретар: Нели Георгиева
като
разгледа докладваното от съдия СТОЯНОВА
АНД
№ 863 по описа за 2019г., за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл. 59 и
сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на ДП
„Транспортно строителство и възстановяване“, Поделение Пловдив против
наказателно постановление № 24-002214 от 11.03.2019г. на Директора на Дирекция
„Инспекция по труда“, гр. Стара Загора.
В жалбата се твърди, че наказателното
постановление е незаконосъобразно и се иска неговата отмяна. Излагат се
подробни съображения.
В съдебно заседание за жалбоподателя
се явява адв. Р. А. Същият заявява, че поддържа подадената жалба, като излага
допълнителни аргументи за незаконосъобразност.
Въззиваемата страна моли съда да
потвърди обжалваното наказателно постановление. В съдебно заседание чрез
ст.юрисконсулт Т излага аргументи във връзка с наведените от жалбоподателя
възражения.
Съдът,
като прецени събраните доказателства и служебно провери законосъобразността на
обжалваното наказателно постановление, намери за установено следното:
Жалбата е редовна и допустима -
подадена е в срок от надлежна страна.
С обжалваното наказателно
постановление № 24-002214 от 11.03.2019г. на Директора на Дирекция „Инспекция
по труда“, гр. Стара Загора на нарушителя ДП „Транспортно строителство и
възстановяване“, Поделение Пловдив на основание чл. 415, ал. 1 КТ е наложено административно
наказание имуществена санкция в размер на 2000 лева, за това, че при извършена
проверка по спазване на трудовото законодателство на 05.02.2019г. на обект: ДП
„Транспортно строителство и възстановяване“ – Складова база Калояновец, с.
Калояновец, Община Стара Загора и осъществен контрол по изпълнение на
предписание т. 1, дадено с протокол за извършена проверка на 20.12.2018г. и 15.01.2019г.
с № 1900032/20.12.2018г., от представените на 12.02.2019г. в Дирекция
„Инспекция по труда“, гр. Стара Загора официални писмени документи, изискани с
призовка по чл. 45, ал. 1 АПК с изх. № 126/05.02.2019г. – справка за изплатени
трудови възнаграждения за периода от м. юли 2018г. до м. декември 2018г., вкл.
на работещите в Складова база за военновременни мощности – с. Калояновец,
Община Стара Загора с изх. № 90/11,02.2019г. е установено, че ДП „Транспортно
строителство и възстановяване“, Поделение Пловдив в качеството си на
работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ не е изпълнил в определения срок –
30.01.2019г. задължително предписание № 1, дадено с горепосочения протокол,
връчен на 15.01.2019г., в нарушение от 31.01.2019г., именно: „ДП „Транспортно
строителство и възстановяване“, Поделение Пловдив в качеството си на
работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ, да изплати в предприятието или
по банков път, гарантираното трудово възнаграждение за м. септември 2018г., в
размер на 5 087,51 лв., представляващ 60 на 100 от брутното им трудово
възнаграждение, но не по-малко от определената с ПМС № 316/20.12.2017г.
минимална работна заплата за страната на всички девет работници и служители на
предприятието, полагащи труд на работно място: Складова база за съхранение на
военновременни мощности – Калояновец, съгласно изискванията на чл. 245, ал. 1 КТ“.
По посочения начин жалбоподателят, в
качеството си на работодател, е нарушил чл. 415, ал. 1 КТ.
Наказателното постановление е издадено
въз основа на АУАН № 24-002214 от 12.02.2019г. на Началник отдел БТКД при
Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Стара Загора.
И в АУАН, и в НП е посочено, че са
съставени въз основа на протокол от извършена проверка № 1900032, връчен на
15.01.2019г.
От този протокол се установява, че на 20.12.2018г.
и 15.01.2019г. е извършена проверка на ДП „Транспортно строителство и
възстановяване“, Поделение Пловдив, Обект: Складова база Калояновец, с.
Калояновец, Община Стара Загора от страна на Дирекция „Инспекция по труда“, гр.
Стара Загора, при която са констатирани четири отделни нарушения, като за всяко
от тях на основание чл. 404, ал. 1, т. 12 КТ е дадено задължително предписание.
Настоящото административнонаказателно
производство е образувано във връзка с неизпълнение на предписание № 1 от
цитирания протокол, съгласно което на ДП „Транспортно строителство и
възстановяване“, Поделение Пловдив в качеството си на работодател по смисъла на
§ 1, т. 1 от ДР на КТ е предписано да изплати в предприятието или по банков
път, гарантираното трудово възнаграждение за м. септември 2018г., в размер на
5 087,51 лв., представляващ 60 на 100 от брутното им трудово
възнаграждение, но не по-малко от определената с ПМС № 316/20.12.2017г.
минимална работна заплата за страната на всички девет работници и служители на
предприятието, полагащи труд на работно място: Складова база за съхранение на
военновременни мощности – Калояновец, съгласно изискванията на чл. 245, ал. 1 КТ, със срок на изпълнение 30.01.2019г.
Протоколът е връчен на 15.01.2019г. лично
на Директора на ДП „Транспортно строителство и възстановяване“, Поделение
Пловдив – К.Д.Ш..
И в АУАН, и в НП е посочено, че се
издават и въз основа на справка от ДП „Транспортно строителство и
възстановяване“, Складова база за военновременни мощности“, с. Калояновец,
Община Стара Загора за изплатени трудови възнаграждения за периода от м. юли
2018г. до м. декември 2018г. От справката се установява, че през м. септември
2018г. е начислено брутно трудово възнаграждение на девет работници.
Описаните в АУАН и НП констатации се
подкрепят и от показанията на актосъставителя Е.М.Ж. и свидетелите по акта П.Ж.Ж.
и К.П.П., извършили проверката на ДП „Транспортно строителство и
възстановяване“, Поделение Пловдив.
Съдът кредитира показанията на
свидетелите, тъй като същите са последователни и непротиворечиви.
При
извършената цялостна служебна проверка съдът установи, че при издаването на
обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални
нарушения на чл. 416 КТ и нормите на Закона за административните нарушения и
наказания, налагащи неговата отмяна.
И АУАН, и НП са издадени от
компетентните органи. Съдържат необходимите реквизити, посочени съответно в чл.
42 и чл. 57 ЗАНН и са предявени по надлежния ред на нарушителя.
Неоснователни са възраженията на
жалбоподателя, че в конкретния случай е нарушен принципът Non
bis in idem.
Дадените от Дирекция „Инспекция по
труда“, гр. Стара Загора предписания представляват принудителни административни
мерки, чиято цел е предотвратяване и преустановяване на нарушенията на
трудовото законодателство, както и предотвратяване и отстраняване на вредните
последици от него /чл. 404, ал. 1 КТ/.
Неизпълнението на всяко издадено
предписание представлява отделно административно нарушение, независимо от това,
че то е обективирано в един и същи протокол от извършена проверка заедно с други
предписания. В случая следва да се отчете, че всяко предписание касае различно
нарушение на трудовото законодателство и съответно за неговото изпълнение се
предвижда различен срок.
Освен това, с даването на възможност
на контролните органи да издават предписания, следва да се приеме, че законодателят
е предвидил допълнителна гаранция за преустановяване на нарушенията на
трудовото законодателство чрез налагането на работодателя на санкция при
продължаващо неизпълнение на задълженията му по Кодекса на труда. По този
начин, се гарантират в по-голяма степен правата на работниците и служителите. Неизпълнението
на предписанията представлява нарушение, различно от това, за което се отнасят те.
От
събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателят е осъществил
от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 415, ал. 1 КТ.
От обективна страна, се установи че
жалбоподателят ДП „Транспортно строителство и възстановяване“, Поделение
Пловдив в качеството си на работодател по смисъла на §
1, т. 1 от ДР на КТ не е
изпълнил в определения срок – 30.01.2019г. задължително предписание № 1, дадено
с протокол, връчен на 15.01.2019г., в нарушение от 31.01.2019г., именно: „ДП
„Транспортно строителство и възстановяване“, Поделение Пловдив в качеството си
на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ, да изплати в предприятието
или по банков път, гарантираното трудово възнаграждение за м. септември 2018г.,
в размер на 5 087,51 лв., представляващ 60 на 100 от брутното им трудово
възнаграждение, но не по-малко от определената с ПМС № 316/20.12.2017г.
минимална работна заплата за страната на всички девет работници и служители на
предприятието, полагащи труд на работно място: Складова база за съхранение на
военновременни мощности – Калояновец, съгласно изискванията на чл. 245, ал. 1 КТ“.
Даденото предписание от Дирекция
„Инспекция по труда“, гр. Стара Загора представлява принудителна
административна мярка, която може да бъде обжалвана на основание чл. 405 КТ по реда на Административно-процесуалния кодекс, като
обжалването не спира изпълнението ѝ.
В конкретния случай, в самия протокол
са посочени сроковете и реда за обжалване на дадените задължителни предписания.
Доколкото няма данни да е подадена
жалба срещу тях, съдът прие, че същите са влезли в сила на 30.01.2018г. и към датата
на установяване на нарушението 12.02.2019г. и съставяне на АУАН дължимите суми
не са били заплатени.
Ето защо, следва да се приемат за
несъстоятелни възраженията на жалбоподателя, касаещи непосочването в АУАН и НП
на имената на всеки един от работниците и служителите на обекта в с. Калояновец
и конкретното минимално възнаграждение, което се дължи на всеки от тях.
От субективна страна, съдът намира, че
в случая се касае за безвиновна отговорност на юридическо лице – работодател,
поради което и не може да се обсъжда въпросът за вината му, доколкото същата
представлява субективно отношение на нарушителя към извършеното административно
нарушение.
В този смисъл е решение №
278/05.07.2012г. по КАНД № 245/2012г. по описа на Административен съд – Стара
Загора.
Що касае размера на наложеното от
наказващия орган административно наказание - имуществена санкция, съдът намира,
че същото е следвало да бъде определено към минималния, предвиден от законодателя
размер.
Действително по делото има данни, че
нарушението не представлява изолиран случай, но доколкото в наказателното
постановление не са описани други влезли в сила наказателни постановления срещу
жалбоподателя, а и в хода на съдебното следствие не са представени такива, то
следва да се приеме, че нарушението е извършено за първи път.
Предвид изложеното, наказателното
постановление следва да бъде изменено като бъде намален размера на наложеното
наказание имуществена санкция от 2 000 лева на 1 500 лева.
Настоящият
съдебен състав счита, че в случая не са налице кумулативно предвидените от
законодателя предпоставки и не може да се приеме, че нарушението е маловажно по
смисъла на чл. 415в, ал. 1 КТ.
От една страна, нарушението не е
отстранено веднага от ДП „Транспортно строителство и възстановяване, Поделение
Пловдив.
От друга страна, не може да се приеме,
че за работниците не са произтекли вредни последици, като се има предвид
справката за неизплатени трудови възнаграждения за периода от м. юли 2018г. до
м. декември 2018г.
Водим от горните мотиви и на основание
чл. 63, ал. 1, пр. 2 ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 24-002214
от 11.03.2019г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Стара Загора,
с което на основание чл. 415, ал. 1 КТ на ДП „Транспортно строителство и
възстановяване“, Поделение Пловдив, ЕИК: 1308471160016, със седалище и адрес на
управление в гр. Пловдив, ул. Нестор Абаджиев“ № 32, е наложено административно
наказание имуществена санкция в размер на 2 000 лева за нарушение на чл. 415,
ал. 1 КТ, като НАМАЛЯВА размера на имуществената санкция от 2 000 (две хиляди)
лева на 1 500 (хиляда и петстотин) лева.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд Стара Загора в 14-дневен срок от получаване
на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: