Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 42
06.03.2018 г. гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно
отделение в публично съдебно заседание на тридесети ноември през две хиляди и
седемнадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЯНКО ЯНКОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЖИВКА ДЕНЕВА
СВЕТОСЛАВА
КОЛЕВА
Секретар СОНЯ ДИЧЕВА
Прокурор ИСКРА АТАНАСОВА
Разгледа докладваното от съдия Денева
ВНОХД №470 по описа за 2015 г. на АС-Варна
Производството
е образувано по жалба на адв.М.М. ***, защитник на подс.С.Х.К. и допълнение към нея от адв.И.Л.
***, против присъда по НОХД №171/2015 г. по описа на ОС-Разград, постановена на
03.12.2015 г., с която подс.С.К. е бил признат за
виновен в това, че за времето от 01.06.2010г. до м.септември
2012г. в гр.Разград и гр.Исперих,
без съответното разрешение по чл. 13,
ал. 1 от Закона за кредитните
институции е извършвал по занятие банкови сделки, като предоставял парични заеми на различни физически лица, както
следва:
- През месец юни 2010г. паричен заем на Н.К.Х.от с. Желязковец, общ.Самуил,
в размер на 5000 лева с уговорена месечна лихва 10 % / 500 лева/, като за
периода от месец юни 2010г. до месец ноември 2011г. общата сума на уговорените
и платени лихви е в размер на 5000 лева, а на платените главница и лихви –
10000 лева;
- През месец август 2010г. паричен заем В.А.А.и М.З.А., двамата от с.Стражец,
общ.Разград, в размер на 10000 лева с уговорена
месечна лихва 10 %, /1000 лева/, като за периода от месец август 2010г. до месец февруари 2013г. общата
сума на уговорените и платени лихви е в
размер на 30000 лева, а на платените главница и лихви – 40000 лева;
- През месец февруари-март 2011г. паричен
заем на Г.В.Х.от с.Стражец,
общ.Разград, в размер на 1220 евро с левова
равностойност 2386,11 лева с уговорена
месечна лихва 250 лева, като за периода от
месец април 2011г. до месец юли 2012г. общата сума на уговорените и
платени лихви е в размер на 1 219,72 лева, а на платените главница и лихви
– 3605,83 лева;
- На 01.06.2011г. паричен заем на Ф.Х.М.от гр.Исперих, в размер на
10000 лева с уговорена месечна лихва 8 %
/ 800 лева/, като за периода от месец юни 2011г. до месец май 2014г. общата
сума на уговорените и платени лихви е в размер на 10000 лева, а на платените
главница и лихви – 20000 лева;
- За времето от месец октомври 2011г. до
месец декември 2011г. паричен заем на Е.И.И.от с.Брестовене, общ.Завет, в размер
на 4500 лева с уговорена месечна лихва
100 лева, като общата сума на уговорените и платени лихви е в размер на 200
лева, а на платените главница и лихва 4700 лева;
- През месец август-септември 2012г. паричен
заем на О.К.М.от гр.Разград,
в размер на 2000 лева с уговорена месечна лихва 350 лева, като за периода от месец септември 2012г. до месец юли 2013г.
общата сума на уговорените и платени лихви
е в размер на 2 510,72 лева, а на платените главница и лихви
4510,72 лева;
и от тази дейност получил значителни
неправомерни доходи от лихви в размер на 48 930.44 лева, поради което и на
основание чл. 252, ал. 2, пр. 2 във вр. ал. 1 НК и
чл.55, ал.1, т.1от НК е наложено наказание-лишаване от свобода за срок от три
години, като е наложено и наказание глоба в размер на 5000 лева.
На основание чл.66, ал.1 НК, съдът е отложил изпълнението
на наложеното наказание 3 години лишаване от свобода с изпитателен срок от пет
години.
Съдът е признал подсъдимия С.К. за невинен в
това да е извършил престъплението през периода м.октомври
2012 г. - 10.05.2014г. и в с.Стражец, като без
съответно разрешение и по занятие да е извършвал банкови сделки като е
предоставил парични заеми на Х.Ю.Д.от гр.Разград в размер на 1500 лева, на Ж.Р.С. от гр. Разград
в размер на 3 000 лева, на Е.И.И.от с.Брестовене, общ.Завет в размер
на 4500 лева, на Л.Р.А.от с.Стражец,
общ.Разград в размер на 1500 лева; на Е.Д.З.от с.Паничерево, общ.Гурково, обл.Стара Загора, в
размер на 3000 лева; на Ж.Р.С. от гр.Разград в размер
на 3200 лева; на М.Д.Я.от гр.Цар
Калоян в размер на 1000 лева; на М.Х.М.от гр.Цар Калоян в размер на 500 лева с месечна лихва 50 лева,
от което да е реализирал неправомерен доход от лихви в размер на 150 лева;
паричен заем на Д.М.от с.Каменар,
общ.Лозница в размер на 2000 лева; паричен заем на А.К.Р. и А.К.В.от
с.Острово, общ.Завет в
размер на 1000 лева; паричен заем на Л.С.С.от с.Владимировци, общ.Самуил в размер на 1000 лева, поради което и на основание
чл.304 НПК е оправдан по обвинението по чл.252, ал.2 във вр.
с ал.1 НК в тази му част.
Признал е подсъдимия С.К. за невинен в това,
че за времето от 01.01.2011г. до 30.04.2014г. в гр.Разград в условията на продължавано престъпление в
качеството си на данъчно задължено местно физическо лице е избегнал
установяването и плащането на данъчни задължения в общ размер на 6 096,34 лева - големи размери, като в
срока по чл. 53, ал.1 ЗДДФЛ не е подал
годишни данъчни декларации, изискуеми по чл. 50, ал.1, т.1 ЗДДФЛ, поради което
и на основание чл.304 НПК го оправдал по обвинението по чл. 255, ал. 1, т. 1
във вр. с чл. 26, ал. 1 НК.
Признал е подсъдимия С.К. за виновен в това,
че за времето от 10.05.2013г. до 27.12.2013г. в гр. Разград е преобразувал
имущество, за което е знаел, че е придобито чрез престъпление по чл. 252, ал.
2, пр. 2 във вр. с ал. 1 НК, с което е закупил
следните недвижими имоти и лек автомобил:
- самостоятелен обект в сграда с
идентификатор № 61710.502.6337.6.28 по кадастралната карта и кадастрални
регистри на гр. Разград, одобрени със Заповед № РД -18-37/10.03.2008г., с адрес
на имота: гр. Разград, жилищен комплекс „Лудогорие“, блок 7, етаж 1, с
предназначение на самостоятелния обект: ателие за творческа дейност, със
застроена площ 58,24 кв.м., ведно с 15, 67 % идеални
части от общите части на сградата и 16,07 % идеални части от правото на строеж,
при граници на обекта: на същия етаж имот № 61710.502.6337.6.27 и имот №
61710.502.6337.6.26 и под обекта имот №61710.502.6337.6.21 и имот №
61710.502.6337.6.20, придобит с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 23, том 2, рег. № 1412, дело № 157/10.05.2013г., нотариус Р. К., рег. №
380 на НК, РС – гр. Разград за сумата от 9 000
лв;
- поземлен имот с идентификатор 70860.507.326
в с. Стражец по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед
РД-18-71/07.11.2007г., с адрес на поземления имот: с. Стражец, п.к. 7200, ул. ”Вардар” № 9, площ 457 кв.м.,
трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на ползване: ниско
застрояване / до 10 метра/, съседи: поземлени имоти с идентификатор
70860.507.325, 70860.507.328, 70860.507.624, 70860.507.324, 70860.507.323,
заедно с построената в същият поземлен имот: сграда с идентификатор
70860.507.326.1, застроена площ 52 кв.м., брой етажи:
един, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, едноетажна, масивна,
състояща се от две стаи, коридор и сервизни помещения, придобит с нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № 66, том 5, рег.№ 4234, дело №
640/03.12.2013г., нотариус Б. Костов, рег. № 282 на НК, РС – Разград, за сумата
от 7200 лева; и
Лек автомобил ”Линколн
Навигатор” с рег. № РР 6014 ВА, придобит с договор за покупко-продажба на МПС,
рег. № 9498/27.12.2013г. нотариус Н. С., рег. № 291 на НК, РС –гр. Разград,
поради което и на основание чл. 253, ал. 2 НК и чл.54 НК е наложено
наказание-лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца и глоба в
размер на 3500 лева.
На основание чл.66, ал.1 НК е отложил изпълнението
на наложеното наказание 1 година и 6 месеца лишаване от свобода с изпитателен
срок от три години.
На основание чл.253, ал.6, пр.1 НК е
постановил отнемане в полза на Държавата следното имущество:
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор
№ 61710.502.6337.6.28 по кадастралната карта и кадастрални регистри на гр.
Разград, одобрени със Заповед № РД -18-37/10.03.2008г., с адрес на имота: гр.
Разград, жилищен комплекс „Лудогорие“, блок 7, етаж 1, с предназначение на
самостоятелния обект: ателие за творческа дейност, със застроена площ 58,24 кв.м., ведно с 15, 67 % идеални части от общите части на
сградата и 16,07 % идеални части от правото на строеж, при граници на обекта:
на същия етаж имот № 61710.502.6337.6.27 и имот № 61710.502.6337.6.26 и под
обекта имот №61710.502.6337.6.21 и имот № 61710.502.6337.6.20, придобит с
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 23, том 2, рег. № 1412,
дело № 157/10.05.2013г., нотариус Р. К., рег. № 380 на НК, РС – гр. Разград;
Лек автомобил ”Линколн
Навигатор” с рег. № РР 6014 ВА, придобит с договор за покупко-продажба на МПС,
рег. № 9498/27.12.2013г. нотариус Н. С., рег. № 291 на НК, РС –гр. Разград.
На основание чл.253, ал.6, пр.2 НК, съдът е
осъдил подс.С.Х.К. да заплати в полза на държавата
сумата 8000 лв, представляваща равностойността на
отчуждения недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор
70860.507.326 в с. Стражец по кадастрална карта и кадастрални регистри,
одобрени със Заповед РД-18-71/07.11.2007г., с адрес на поземления имот: с.
Стражец, п.к. 7200, ул. ”Вардар” № 9, площ 457 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана,
начин на ползване: ниско застрояване / до 10 метра/, съседи: поземлени имоти с
идентификатор 70860.507.325, 70860.507.328, 70860.507.624, 70860.507.324,
70860.507.323, заедно с построената в същият поземлен имот: сграда с идентификатор
70860.507.326.1, застроена площ 52 кв.м., брой етажи:
един, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, едноетажна, масивна,
състояща се от две стаи, коридор и сервизни помещения, придобит с нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № 66, том 5, рег.№ 4234, дело №
640/03.12.2013г., нотариус Б. Костов, рег. № 282 на НК, РС – Разград и продаден
с нотариален акт № 121, том ІІ, рег.№ 4084, дело № 259/08.07.2014г. на Нотариус
В.Т., рег.№ 312 на НК, РС-Разград.
На основание чл.23, ал.1 НК съдът е наложил на
подсъдимия С.Х.К. по тежкото наказание от така определени с присъдата за
престъпленията по чл.252, ал.2 във вр. с ал.1 НК и по
чл.253, ал.2 НК, а именно -в размер от три години - лишаване от свобода.
На основание чл.66, ал.1 НК е отложил изпълнението
на наложеното общо наказание с изпитателен срок от пет години.
На основание чл.23, ал.3 НК е присъединил към
общото наказание от 3 години лишаване от свобода наказанията глоба в размер на
5000 лв и глоба в размер на 3500 лв.
Съдът
се е произнесъл относно веществените доказателства.
Осъдил е подсъдимия К. да заплати направените
разноски по делото.
Недоволен от така постановената присъда е
останал подсъдимия, като в подадената жалба се сочи, че обжалвания съдебен акт
е неправилен, постановен в нарушение на закона, при съществени нарушения на
процесуални правила, а наложените наказания намира за явно несправедливи. Моли
настоящата инстанция да отмени присъдата на РОС и вместо нея да бъде постановен
такъв съдебен акт, с който да бъде признат за невиновен и оправдан по всички
обвинения.
В с.з. при
настоящото разглеждане на делото, защитата на подсъдимия подържа депозираната
жалба и допълнението към нея. Със същата са направени множество възражения,
които изцяло се поддържат, при разглеждане на делото в с.з.
Представителят на АП-Варна в с.з. изразява становище, че жалбата на подсъдимия е
неоснователна, излага подробни съображения за това и моли присъдата на РОС да
бъде потвърдена.
В последната си дума, подсъдимия моли съда да
бъде оправдан.
Съдът след като се запозна с материалите по
делото и първоинстанционният съдебен акт, прие за установено следното:
С
присъдата си ОС-Разград е признал
подсъдимия К. за невиновен и го оправдал по обвинението по чл.255 ал.1 т.1 от НК, както и за част от лицата получатели на заем от подсъдимия-9 бр. по
обвинението по чл.252 ал.2 вр. ал.1 от НК. Срещу
оправдателната част на присъдата не е подаден протест, поради което съдът не
следва да я обсъжда в тази й част.
Съдът е признал за виновен и е осъдил подс.К. за дадени от него суми, като заеми на шест от
лицата, за което е бил осъден и в тази част присъдата подлежи на въззивна
проверка.
От събраните доказателства по делото е
установено следното:
Подс. С.К. е
български гражданин с постоянен адрес ***007г. работи като монтьор в ЕТ„Асекам – Г.К.“ - гр. Разград.
Регистрирал е ЕТ”Автотрейд
К. ***
Подс.К. е съдружник в „Заложна къща Капитал
62”ООД-гр.Разград, управлявана от неговата майка Г.Р.К.. Заложната къща имала
търговски обекти в гр.Разград, в гр.Исперих
и в гр.Търговище. В тях по реда на Наредбата за
дейността на заложните къщи се предоставяли парични заеми, обезпечени със залог
върху движими вещи. В съотвествие с чл.18 от
Наредбата заложната къща отпускала заеми с лихва от 0,1% дневно.
Паралелно с дейността на Заложна къща
„Капитал 62” подс.С.К. лично давал парични заеми.
Това било известно на широк кръг граждани и нуждаещите се обръщали към него. Подс.К. ги кредитирал срещу заплащане на месечна лихва в
различен размер и изисквал обезпечения, чийто вид зависел от предоставената в
заем сума.
1. В началото на
месец юни 2010г. св. Н.К.Х.от с.Желязковец,
община Самуил, обл.Разградска подготвял сватбата на
своя син, но не му достигали средства. Заедно с брат си – св.Г.Х.отишли
в автосервиза на подс.К. ***. Поискали от подсъдимия
заем в размер на 5000 лв, като предложили да заложат л.а. „Мерцедес”, произведен през 1993г. Подс.К.
отказал да им даде парите, защото стойността на автомобила не била достатъчно
висока. Попитал ги дали не разполагат с
недвижим имот и св.Н.Х.отговорил, че има къща в с.Желязковец. Подс.К. посетил
имота и предложил да му бъде прехвърлен с уговорката, че след като върне заема,
ще го прехвърли обратно. На 17.06.2010г. с нотариален акт № 33, том ІІІ, рег. №
3108, дело № 360 на нотариус Р. А., рег. № 254 на Нотариалната камара /том 5,
л. 50 от досъдебното производство/ Недрет и Васвие Х. продали на подс.К. дворното си място в с.Желязковец,
ул.”Цар Самуил” № 1, УПИ VІІІ-301 в кв.20 по ПУП на
селото, ведно с построените в него две жилищни и второстепенна сгради. Подс.К. дал на св.Н.Х.искания
заем от 5000 лв при 10% месечна лихва. След
сватбата на сина си св.Н.Х.заминал
да работи в Белгия и започнал да връща получения заем. Изпращал различни суми
на своя син Г., който заедно със св.Г.Х., ги носел на
подс.К.. За период от около една година св.Н.Х.платил на подс.К.
10 000 лв, в която сума влизала главницата на
заема от 5000 лв и лихви в размер на 5000 лв. След
погасяване на задължението с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 5, том Х, рег. № 9112, дело 1240 от 21.11.2011г. на нотариус Р. А. С.К.
и съпругата му К.К. прехвърлили собствеността върху горния имот на св.Н.Х..
2. В началото на месец
август 2010г. св. В.А.А.и съпругата му - св. М.З.А.
от с.Стражец, общ.Разград
имали нужда от 10 000 лв. Св. А. и св. Г.К.- брат на св. А. отишли при подс.К. и се договорили да отпусне заем на А. при месечна
лихва от 1000 лв. За да гарантират връщането на дълга, подс.К.
поискал да продадат свой недвижим имот на неговия братовчед Д.Р., а след като
погасят задължението си собствеността щяла да им бъде прехвърлена обратно. Св.В. А. и св. М. А. се съгласили. С нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 36, том ІІ, рег.№ 3801, дело
199/09.08.2010г. на нотариус В.Т., рег. № 312 на НК, с район на действие РС –
гр. Разград /том 5, лист 59/ В. и М. А.и прехвърлили
на Д.Ю.Р. собствеността си върху недвижим имот с идентификатор
70860.507.470.1.27 – ателие за творческа дейност, находящо се в с. Стражец, обл. Разград, ул. „Москва“ бл. 1, вх. Б, ет. 5, ателие 19.
След получаването на заема св.В. А. заминал на работа
в Белгия, откъдето изпращал пари за погасяването му. Св.Г.К.
носел на подс.К. месечните вноски от по 1000 лв. За
времето от месец август 2010г. до месец февруари 2013г. на подс.К.
били платени 30 000 лв лихви. В началото на м.февруари 2013г. св.М. А.
събрала 10 000 лв за погасяване на главницата и
ги дала на брат си да ги занесе на подс.К.. След това
с нотариален акт № 96, том І, рег.№ 798, дело 77/08.02.2013г. на нотариус Р. И., с рег. № 378 на НК /т.5, л. 60/ Д.Р.
продал имота на св.А.а.
3. Св. Г.В.Х.от с.Стражец, общ.Разград, семейството му и неговите родители имали
намерение да отидат да работят в Гърция, но нямали достатъчно средства да
заплатят пътуването. През м.март 2011г. познат на св.Х. - св. М.М.го свързал с подс. К.. Св. Х. го помолил за заем от 2500 лв. Подс.К. се съгласил да му заеме тази сума с лихва от 250 лв месечно. Поискал да получава пенсиите на родителите на Х.
– св.Й.Р.М.и В. Х. М., с които да се покрива
месечната лихва. Пенсиите на М. и били по 127 лв. В. М. дал банковата си карта,
но св. М. нямала такава, поради което упълномощила подс.К. да тегли
пенсията й. Тогава подс.К. дал на св. Г. Х. 1220 евро
с левова разностойност 2386.11 лв.
На няколко пъти подс.К. теглил от сметките на Й. М.и
на В. М. различни суми, които общо възлизали на 750 лв
– лихвата за месеците май, юни и юли 2011г.
През лятото на
2011г. св.М.и съпругът й се върнали в България и
започнали да теглят пенсиите си на касата в банката, при което подс.К. не могъл да получава уговорената лихва.
През есента на
2011г. св. Х. изпратил на родителите си 900 лева за погасяване на заема. Те ги
предали на подсъдимия чрез негов приятел – таксиметров шофьор. На 18.08.2012г.
чрез „Уестърн Юнион” с бланка за паричен превод MTCN № ********** св. Х. изпратил на подс. К. още 1000 евро /т. 4, л. 68/. По този начин на
подсъдимия били платени 750 лв от пенсиите на Й. и В.
М.и, 900 лв, предадени на
ръка, и 1000 евро /1955.83 лв/, изпратени от чужбина,
общо 3605.83 лв, от които главница 2386.11 лв и лихви – 1219.72 лв.
Подс.К. не бил доволен
от получените суми и настоявал да му бъдат платени още 10 000 лв като лихви. Обяснил, че върху неплатените лихви е
начислил още лихви, тъй като св.Х. се е забавил три
години. Заедно със св.М.ов посетил родителите на св.Х., настоявайки да получи 10 000 лв. М.ов и негови роднини многократно притеснявали семейство М.и, поради което св.М.потърсила
съдействието на полицията.
4. През пролетта
на 2011г. св. Ф.Х.М.от гр. Исперих имал нужда от
пари, за да подготви сватбата на дъщеря си. Кандидатствал за банков кредит, но
не бил одобрен, защото не работел по трудов договор. Разбрал, че подс. К. дава заеми и се срещнал с него в заложната къща в гр.Исперих. Договорили се подс.К.
да му даде заем от 10 000 лв при 8% месечна
лихва, като св. М. ще „заложи” къщата си, прехвърляйки я на братовчеда на
подсъдимия – Д.Р.. На 01.06.2011г. с нотариален акт за покупко-продажба № 93, том ІV, рег. № 3457, дело № 430/2011г.
на нотариус Радомир А., рег. № 254 на НК
/том 5, лист 45/ св. Ф. М. продал на Д.Ю.Р.
самостоятелен обект с № 32874.501.908.1 – жилищна сграда и самостоятелен обект
с № 32874.501.908.2 - полумасивна жилищна сграда,
застроени в дворно място в гр.Исперих, ул.”В. Левски” № 11, съставляващо имот пл.№ 501.908 от
кв.109, УПИ ХVІ.
На същата дата –
01.06.2011г. в гр.Исперих подс.К.
дал на св.Фердун М.сумата
10 000 лв. Св.М.веднага му върнал 3000 лв, с които да покрие лихвата за първите няколко месеца. Подс.К. не определил срок за връщане на заема, но държал да
получава месечната лихва от 800 лв. Св.М. започнал да
я плаща и до месец май 2014г. дал на подсъдимия общо над 20 000 лв. Поради
липса на доходи спрял плащанията. В началото на м.май
2014г. подс.К. го уведомил, че дългът му възлиза на
32 000 лв и ще му прехвърли къщата обратно, ако
даде тази сума в срок от 2 месеца. Св.М. не могъл да
събере исканата сума.
След депозиране на
показанията на св.М.в хода на досъдебното
производство подс.К. го посетил в дома му, заедно с двама здрави мъже, и му предложил да каже в
съда, че е продал къщата си. Заплашил го, че в противен случай ще ги изгори.
5. Св. Е.И.И.от с.Брестовене, обл.Разградска имала нужда от средства, за да направи
ремонт на къщата си. В началото на месец октомври 2011г. посетила Заложна къща
„Капитал” в гр.Разград, където се срещнала с подс.К.. Поискала му заем от 4500 лв,
които той се съгласил да й даде срещу месечна лихва от 100 лв.
На 06.10.2011г.
св. Е.И.упълномощила подс.К.
с пълномощно с рег. № 6455/06.10.2011г. /т.5, л.81/ да продава, дарява и заменя
собствения й недвижим имот – самостоятелен обект в сграда – апартамент, находящ
се в гр. Кубрат, ул. „Осми март“, бл. „Китен“, вх. Б, ет. 5, ап.14. Подписала и
запис на заповед за сумата 4500 лв /т.5, л. 82,
оригинал в т.11, л.82/. Същият ден подс.К. дал на св.И. 4500 лв.
След два месеца
св. И. върнала на подс.К. 4700 лв
– главницата 4500 лв и лихва 200лв.
Няколко месеца
по-късно св.Е.И.отново поискала от подс.К. заем в размер на 4500 лв. На 24.08.2012г. двамата
подписали предварителен договор за покупко-продажба на горния апартамент /т.5,
л.84/, след което подс.К. дал на св.И.
исканата сума. Свидетелката не я е върнала.
6. През периода м.август–м.септември 2012г. св. О.К.М.
от гр.Разград спешно се нуждаел от пари. Отишъл в
автосервиза на подс.К. и поискал заем от 2000 лв.
Уговорили се подс.К. да му даде тази сума при месечна
лихва от 350 лв, платима до 24-то число на месеца.
Като гаранция за връщане на заема св.М.предоставил на
подс.К. 2 бр. регистрационни свидетелства с № ********* и ********* на МПС – т.а.”Форд Транзит” с рег.№ РР 1106 АТ и т.а.”Форд
Куриер” с рег.№ РР 2584 АТ /т.12, л.8 и л.9/. Автомобилите били собственост на
дъщерята на св.М.- Сейнур О.ова Кадирова, но реално се ползвали от него.
Св.М. започнал да
плаща уговорената лихва от 350 лв месечно. В началото
на 2013г. подс.К. поискал да му изплати цялата
дължима сума. Св.М. му дал 2350 лв
– главницата от 2000 лв и последната вноска за лихва
от 350 лв, но подс.К.
възразил, че поради закъснение с няколко дни му дължи още една вноска от 350
лв. На 01.07.2013г. чрез „Уестърн Юнион” с бланка MTCN № ********** от Германия св. М.изпратил на подс. К. сумата от 210 евро /т. 4, л. 62/.
За времето от м.септември 2012г. до м.юли
2013г. св. О. М. дал на подс.К. 6 вноски по 350 лв, 2000 лв и 210 евро с левова
равностойност 410.72 лв, или общо 4510.72 лв, от които главницата 2000 лв и
лихви 2510.72 лв.
Направените възражения от защитата на
подсъдимия относно гореизложената
фактическа обстановка, отнасящи се до достоверността на дадените показания от
свидетелите ще бъдат обсъдени в последващ момент в мотивите на съда, следвайки
хронологията на самите възражения в жалбата и в с.з.,
направени от защитата на подсъдимия.
Възражението на защитата за несъставомерност на деянието по чл.252 ал.2 вр. ал.1 от НК, извършено от подс.К.
е неоснователно по следните съображения:
Разпоредбата на чл.1 ал.1 от Закона за
банките /отм./, както и чл.2 ал1 от сегашния действащ Закон за кредитните
институции дават дефиниция на банката чрез главните банкови сделки, които тя
извършва-публично привличане на влогове и предоставяне на кредити. Понеже тези
банкови операции изразяват същностната част на банковата дейност, то
юридическото лице има статут на банка само когато фигурира в издадения от БНБ
лиценз /пораждащ правото да ги осъществява/. Това характеризира конкретния субект
Банката, като я различава от други небанкови институции, с това подчертава
изключителния банков монопол /правото тези дейности да се упражняват единствено
от банките/.
Закона за кредитните институции изброява
субектите, които могат да осъществяват съответните банкови операции, разделяйки
ги на две основни категории-кредитни институции и финансови институции.
Нито Закона за банките /отм./ е давал
правото, нито такава възможност е изрично регламентирана в сега действащия ЗКИ
да се извършват банкови сделки от обикновено физическо лице. По тази причина
разпоредбите от специалния закон не изключват подс. К.
като субект на престъплението по чл.252 ал.2 вр. ал.1
от НК.
След поредицата от законодателни промени, към
настоящия момент е предвидена възможност и други лица да предоставят кредити,
което съвсем не означава, че кредитирането е престанало да бъде монопол на
банките, макар и да не е изключителен. Отпускането на кредити продължава да
бъде дейност, извършвана от банките, освен в законово предвидените случаи, но
само по изключение и при съблюдаване на конкретните правила.
В подкрепа на горното-например потребителски
кредит. При този вид кредит, кредитор може да бъде всяко физическо или
юридическо лице, което предоставя парична сума в рамките на осъществяваната от
него професионална или търговска дейност, но само при условие, предоставените
кредити да са улесняващи основната професионална или търговска дейност на
съответното лице. Когато обаче предоставянето на кредити е самата основна
търговска дейност, не може да се твърди предоставяне на „потребителски „
кредит.
По настоящото дело не са налице
доказателства, от които да е видно, че подсъдимия е предоставял парични
средства, улеснявайки по този начин осъществяването на друга основна дейност.
От това следва извода, че и на посоченото основание във възраженията на
защитата, той не би могъл да бъде изключен, като субект на престъплението по
чл.252 от НК. Следователно предоставянето на кредити по занятие на други
физически лица, независимо от законодателните промени, може да послужи като
основа за ангажиране на наказателна отговорност на дееца, ако същия действа
единствено в личното си качество. Обстоятелството, че подсъдимият не е
извършвал публично привличане на средства, а е оперирал със собствени такива не
изключва съставомерността на дейността му по
гореизложените съображения.
Предвид изложеното, възраженията на защитата,
че по недопустим за правото начин са криминализирани облигационни
отношения-търговски и гражданско правни сделки по смисъла на ЗЗД или ТЗ са
неоснователни, тъй като НК обявява за престъпление не идентично кредитиране
между юридически или физически лица, а системното по занятие заемане на парични
средства на голям брой лица срещу насрещна материална облага, с която се
осигурява издръжката на заемодателя.
Възражението
от защитата, че мотивите на първоинстанционния съд са вътрешно противоречиви,
поради това, че съдът е признал в мотивите си, че предоставянето на заеми от
физическо лице не е дейност, която подлежи на лицензиране и следователно за нея
не се изисква разрешение по чл.13 ал.1 от ЗКИ е неоснователно.
Условията по ЗКИ са относими
към банка, като юридическо лице, а не към физическо лице, опериращо като банка.
Разпоредбите в този закон служат като база при преценка за правната природа на
осъществяваната от подсъдимия дейност. Последната може да бъде извършвана само
от финансови субекти, които отговарят на изричните условия и изисквания за
извършване на тази дейност.
Банковото право приема,
че банкови сделки са всички видове сделки, които обслужват паричното обръщение.
Такива сделки по занятие се осъществяват само от специални търговци, каквито са
търговските банки, финансовите къщи и обменните бюра, като за всеки от тях има
специална регламентация.
На подс.К.
е било повдигнато обвинение и е осъден за извършено от него престъпление по
чл.252 ал.2 вр. ал.1 от НК за това, че той
неправомерно е реализирал банкови сделки без разрешение и в нарушение на ЗКИ,
регламентирано в чл.13 ал.1 от ЗКИ. Подсъдимия по силата на този закон изобщо
не може да бъде субект, тъй като е действал като физическо лице, без да
отговаря на всички изброени изисквания по чл.13 от ЗИК за да извършва тази
дейност.
По съображения от горното
съдът счита, че след като подсъдимия е извършвал дейност неразрешена от съответния
специален закон, то и лихвите придобити в резултат на тази дейност са
получени неправомерно.
Възражението, че
понятието „системност“ и понятието „ по занятие“ не е еднозначно, и че в тази
насока липсват мотиви е неоснователно.
Твърдението, че за да
бъде извършвана такава дейност, лицата следва да бъдат над 30 е изискване за
осъществяване на такава дейност, но разрешена от закона. Константно възприет в
практиката критерии е, че осъществяването на дейност по занятие е отделните
деяния да са поне три /изискване за системност, което в настоящия случай е
осъществено/.
Изрично е посочено в
съдебната практика, че „разпоредбата на чл.252 ал.1 ат НК, а в настоящия случай
ал.2 вр. ал.1 на същата норма, инкриминира системното
извършване на всякакви банкови сделки, без да прави разлика от какъв вид са. За
да бъде консумиран състава на това престъпление, трябва да се установи, че
подсъдимия системно /три и повече пъти/ е заемал парични средства на широк кръг
лица срещу насрещна материална облага, насочена към обезпечаване на неговата
издръжка, което по същество е банково кредитиране, поставено под разрешителен
режим“.-Решение №147/30.03.2010 г. на ІІІ-то н.о. на
ВКС по н.д. 52/2010 г.
В подкрепа на
гореизложеното съдът се позова на съдебна практика: Решение №300 от 28.12.2016
г. на ВКС по н.д. №1184/2016 г.ІІ-ро
н.о., Решение № 66 от 10.08.2009 г. на ВКС по н.д. №9/2009 г., ІІ-ро н.о., Решение №472 от 17.12.2009 г. на ВКС по н.д. №488/2009 г. ІІ-ро н.о., Решение 240 от 11.01.2017 г. на ВКС по н.д. №919/2016 г., ІІІ-то н.о.,
Решение №507 от 01.07.2015 г. на ВКС по н.д.
№1616/2014 г. І-во н.о., Решение №366 от 10.02.2016
г. на ВКС по н.д. №921/2015 г. на ВКС, ІІ-ро н.о., Решение №317 от
02.10.2015 г. на ВКС по н.д. №1033/2015 г., ІІІ-то н.о.
Възражението на защитата,
че на подсъдимия е било нарушено правото на справедлив процес, поради това, че
към момента на проведените разпити на свидетелите по делото, той не е бил
привлечен като обвиняем е неоснователно. За да бъде образувано едно ДП е
необходимо да е налице законен повод и достатъчно данни за извършено
престъпление-чл.207 ал.1 от НПК. Разпоредбата на чл.211 ал.2 от НПК гласи, че „
За образуване на ДП не са нужни данни, от които могат да се направят
изводи относно лицата извършили престъплението, или относно правната
му квалификация. Твърдението, че свидетелите по образуваното ДП, по настоящото
дело са били разпитани преди да е налице повдигнато обвинение, е нарушило
правото на справедлив процес е неоснователно. Обратното би било нарушило
правото на такъв процес. Повдигайки обвинение на лице за извършено от него
престъпление, ако преди това не са събрани достатъчно данни, от които да се
направи основателно предположение, че е извършено престъпление е основание да
се твърди, че е нарушено правото на справедлив процес.
Първоинстанционният съд е
кредитирал показанията на всички свидетели, които са били разпитани пред съдия
и ги е приобщил към доказателствения материал, като се е позовал преимуществено
на тези, които са събрани на ДП. Това е направено по законоустановения ред от
НПК. В мотивите си съдът е обсъдил всички противоречия между дадените показания
на ДП и тези пред съда при разглеждане на делото, като подробно е аргументирал
защо дава вяра на тези депозирани в ДП, а не на тези които са дадени на съдебното
следствие.
Относно св. Н.Х., съдът е
приел, че действителните правоотношения които са развити между него и подс.К. са посочени в показанията на св. Г.Х.-негов брат.
Двамата отишли при К. в сервиза му за да му поискат пари, като заложат
предложения от тях л.а. Той не се съгласил, като
поискал от тях да му прехвърлят недвижим имот. По тази начин бил прехвърлен
имот находящ се в с.Желязковец. Св. Х. заминал за
Белгия да работи, за да си върне заема и къщата обратно.
Съдът е обсъдил
показанията на св.Г.Х., депозирани в с.з. при разглеждане на делото, като такива прикриващи
истината. Показанията на последния пред съдия са тези които описват
последователността на извършените от него и брат му действия. Като следва да се
изтъкне, че ако е ставало въпрос за продажба на недвижим имот, то защо Н.Х. ще
изпраща пари за да си върне обратно имота, ако срещу него не е бил даден заем.
Относно горните
обстоятелства съдът е направил подробен анализ на свидетелските показания, като
е изразил категорично становище защо приема първоначалните показания на
свидетелите. Това изцяло се споделя и от настоящата инстанция.
Относно св. В. А. и М. А.а. Съдът е дал вяра на показанията на св.А.,
тъй като те депозирани на ДП са подробни и непоколебими. Свидетелката
посочва-„дойде някакъв Д., ние отидохме при нотариус и прехвърлихме ателието“.
„Две години и половина-три продължи плащането 1000 лева на месец беше платено“.“За две години и половина са близо 3000 лева“. След
получаване на сумата подсъдимия в частност „Д.“ е прехвърлил заложения имот
обратно на А.и.
От съда са обсъдени
дадените показания на св.А. и св. Г., като ги е приел
за недостоверни. Действително те се разминават категорично с тези дадени във
фазата на ДП. Настоящата инстанция споделя изцяло приетото от
първоинстанционният съд.
Неоснователно е
възражението на защитата на подсъдимия, че показанията на св.А.
са били приобщени по реда на чл.281 ал.1 т.4 от НПК, тъй като същата не е била намерена
на адреса на който е призована, като нейни близки и съседи са заявили, че на
този адрес не живее такова лице. С оглед тази информация по делото е постъпила
докладна записка от полицията, поради и което съдът по приключване на делото е
приобщил нейните показания по съответния законоустановен, регламентиран в НПК.
Възражението, че подс.К. не е присъствал на разпита на св.Г.
Х. пред съдия е неоснователно. Св.Х. е разпитан на
18.06.2014 г., а на подс.К. е било повдигнато обвинение
на 10.11.2014 г., тъй че към момента на провеждане разпита на св.Х., подс.К. не е имал
качеството на обвиняемо лице и съдът не е бил длъжен да го призовава.
По този пункт е разпитана
св.Й. М.- майка на св.Х..
От нейните показания е видно, че за да им даде заем от 2500 лева, подсъдимият е
отишъл в домът им и е заявил, че следва той да получава пенсиите им докато те
са на работа в Гърция. След завръщането на двамата съпрузи от посочената
страна, Й. заявява-„След около четири месеца се върнахме от Гърция. Тогава
започнаха мъките. Идваха цигани да си искат парите. Един път дойде С. с един П.,
дето се казва М. и с жената на П.. Крещя, вика, искаше 10 000 лева пари“.
Горното обстоятелство
потвърждава изложеното от съда в мотивите си, че промяната на показанията на
голяма част от свидетелите в с.з. са променени,
поради това, че у същите е съществувал страх и това е причината за тяхната
промяна.
По този пункт съдът се е
аргументирал, като подробно е съпоставил противоречията между посочените
показания на свидетелите и е обсъдил същите, като е дал отговор на въпроса,
защо кредитира едните и защо не другите.
Относно св.Емине И., същата е била разпитана на ДП и съдът е
обсъдил подробно депозираните от нея показания, като е очевидно от тези дадени
в с.з., че същата се е опитала да подведе съда, че е
неграмотна и не разбира български език. Противното на това обстоятелство е
станало ясно по време на с.з., като се установило, че
разбира и говори български език. Съдът е кредитирал показанията и дадени на ДП
пред съдия, като същите са приобщени към доказателствата по делото, по
предвидения за това процесуален ред в НПК.
Съдът в мотивите си
подробно е обсъдил показанията на свидетелите Ф. М. и О.М., като е посочил на
кои от тях е дал вяра и кои са в противоречие с тези депозирани на ДП. От
разпитите и на двамата свидетели -Фердун Мехмедов-
л.42-43ДП, О.М.-л.86-92 ДП е видно, че и двамата подробно са описали начина по
който са поискали заем и начина на връщане на същия. По отношение на първия, подс.К. е заявил, че трябва да си продаде къщата за да му
бъде върнат заема, а по отношение на втория е заявил-„Добре, че си на годините
на баща ми иначе ще те бия“.
Показанията на тези
свидетели съдът е обсъдил подробно и ги е приобщил към доказателствата по
делото. По същия начин както и за останалите е посочил основанията въз основа
на които ги кредитира. Предвид на което съдът счита за ненужно да преповтаря
мотивите на първата инстанция.
Възраженията на защитата,
че не е доказан неправомерния произход на парите, чрез които е придобил два
недвижима имота и лек автомобил
е неоснователно. В тази връзка
настоящата инстанция назначи Съдебно икономическа експертиза и допълнителна
такава, за да бъде установен дохода на цялото семейство на подс.К.,
което е седемчленно. В тази насока бяха изискани множество информации от
съответните институции -НАП, НОИ, Министерство на финансите, като въз основа на
тази информация вещите лица изготвиха експертизите си и се установи, че същите
са с минус резултат, т.е. превишаване на разходите над постъпленията на
семейството на подс.К.. В назначената СИЕ е посочен
резултат изчислен в два варианта-без отчитане на свидетелските показания, като
в заключение е-предоставени /върнати заеми/ превишението е в размер на минус
117 766 лв. Във вариант две-С отчитане на свидетелските показания е в
размер на минус 140 366 лв.
След направени възражения
в с.з. при разглеждане на делото и съответно искане
за назначаване на допълнителна СИЕ, съдът уважи същото. В заключението на ДСИЕ
е посочено, че след обобщаване на получените и разходваните средства от подс.С.К. и домакинството ме в периода 2009-2013 г.е в размер на минус 91 239 лева.
Възражението на защитата
на подсъдимия направено в с.з., че в приложение
-4-Предоставени и възстановени суми по парични заеми, в графа върнати заеми не
е отразено колко от тях са върнати е неоснователно. Вещите лица в с.з. заявиха, че по делото не са налице доказателства от
които би могло да се установи това обстоятелство. Последното не е от значение,
тъй като в съдебната практика е прието, че кой от свидетелите колко пари точно
е върнал не може да доведе да оправдаването на подсъдимия.-Решение №66 от
10.08.2009 г. н.д. №9/2009 г. ІІ-ро
н.о.
Предвид горното съдът не
счита, че е необходимо да бъде променен размера на сумата по допълнителната
СИЕ, като бъде намален по горните съображения.
По делото е доказано, че
от престъплението по чл.252 ал.2 вр. ал.1 от НК,
подсъдимият е реализирал материална облага в размер на 48 930.44 лв. С
тези средства той е закупил два недвижими имота и лек автомобил. Придобития по
неправомерен начин доход е бил вложен за закупуване на описаните в
обстоятелствената част на мотивите-два недвижими имота и лек автомобил.
Стойността на закупените вещи е в размер на 16 750 лева.
Водим от горното съдът счита, че по безспорен
начин е доказано, че подс.С.К. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.253 ал.2 пр.5 от НК, тъй като същия е бил със съзнанието, че извършва незаконна дейност, от
която придобива средства по неправомерен начин.
Относно наказанието съдът счита, че така
определеното по вид и размер наказание е определено снизходително от първата
инстанция. Изразеното становище на представителя на обвинението в с.з. при разглеждане на делото, че не са налице многобройни
смекчаващи вината обстоятелства и изключително такова, което следва на извод,
че приложението на разпоредбата, на чл.55 ал.1 от НК не би следвало да бъде
приложена. Това становище се споделя и от настоящата инстанция, но поради липса
на протест срещу присъдата на РОС, съдът не би могъл да стори нищо в тази
насока.
За престъплението съставомерно
по чл.252 ал.2 вр. ал.1 от НК е наложено наказание
под минимума, предвидено в съответната норма от закона за това деяние-лишаване
от свобода за срок от три години, което е отложено на основание чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от пет години. Съдът е наложил наказание глоба за това
престъпление в размер на 5 000 лева, което е минималния предвиден от
закона за това престъпление. Възражението на защитата, че съдът е приложил
разпоредбата на чл.55 ал.1 от НК, но не е мотивирал защо не е приложил същата
разпоредба-ал.3 от НК е неоснователно. В мотивите си съдът сам е посочил, че е
наложил едно снизходително наказание, но не следва да проявява това
снизхождение за да бъде приложена и нормата на чл.55 ал.3 от НК. Това изцяло се
споделя и от настоящата инстанция, тъй като подсъдимият се е обогатил
значително и би следва да понесе и този вид санкция.
Наложеното наказание за извършено
престъпление по чл.253 ал.2 от НК съдът е определил размер малко над минималния
такъв, предвиден в законовата норма за това престъпление, както и наказание
глоба в размер на 3 500 лева. Съдът е приложил разпоредбата на чл.253 ал.6
от НК, като е постановил конфискация на придобитото недвижимо и движимо
имущество по неправомерен начин.
След приложение разпоредбата на чл.23 ал.1 от НК е наложено най тежкото от така определените с присъдата наказания-лишаване
от свобода за срок от три години, което на основание чл.66 ал.1 от НК е
отложено с изпитателен срок от пет години. На основание чл.23 ал.3 от НК,
наказанията глоби в размер на 5000 лева и 3500 лева са присъединени към
наказанието лишаване от свобода.
Предвид гореизложеното съдът счита, че
присъдата на ОС-Разград е законосъобразна, обоснована и правилна, поради което
същата следва да бъде потвърдена.
При извършената проверка, съдът не констатира
допуснати съществени процесуални нарушения, които да водя до отмяна на съдебния
акт.
Водим от горното и на основание чл.334 т.6 от НПК вр. чл.338 от НПК съдът
Р Е
Ш И
ПОТВЪРЖДАВА присъда по НОХД №171/2015 г. по
описа на ОС-Разград, постановена на 03.12.2015 г.
Решението подлежи на жалба и протест в
15-дневен срок от уведомяване на страните пред ВКС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: