№ 101
гр. Б.С., 19.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б.С., II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАТЯ Б. АНГЕЛОВА-ПЕТРОВА
при участието на секретаря Соня Анд. Ралчева
като разгледа докладваното от КАТЯ Б. АНГЕЛОВА-ПЕТРОВА Гражданско
дело № 20241410102056 по описа за 2024 година
Производството е образувано по постъпила искова молба от ЗАД„Алианц България”
АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.С., район Младост, жк.
„Лозенец“, ул. „Сребърна“№16, против „Специал Ауто“ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр.Б.С., ул. „Хан Крум“№73 с правно основание чл. 410 ал.1 т.3 от КЗ.
Ищецът в исковата молба поддържа, че между него и ОТП Лизинг – клон Плевен е
сключен договор за застраховка „Каско“ на МПС, обективиран в застрахователна полица
№22-0300/170/5000898 със срок на действие от 00:00 ч. на 07.10.2020 г. до 24;00 ч. на
06.10.2021 г., с предмет товарен автомобил марка „Сузуки“ модел „Суифт“с рег.
№ЕН2216КС, по покритие на пълно каско съгласно Общите условия за подобна застраховка
на МПС, при договорена застрахователна сума в размер на 20 247 лв.
Посочва се, че в срока на застраховка – на 14.07.2021 г. по време на извършване на
годишен технически преглед на застрахования автомобил, извършен в технически пункт на
„Специал Ауто“ООД поради дефект на технически уред „JPR“, последният увредил стъклото
на преден ляв фар на автомобила. За настъпилото събитие е била изготвена служебна
бележка от 14.07.2021 г. подписана от представител на техническия пункт.
Сочи се, че ищеца е бил уведомен и е образувал щета №0300-21-405-500133 по
застраховка „Каско“ на автомобила, във връзка с обезщетяването на вредите по него.
Твърди се, че щетите са отремонтирани в доверен сервиз на застрахователя –
„Автомоторс“ООД, с цена на ремонта в размер на 744,19 лв., за която сума била издадена
Фактура №82000001030/05.10.2021 г. Поддържа, че след изпълнение на всички изисквания
на застрахователния договор на 07.10.2021 г. сумата е заплатена, като ищеца е заплатил и
допълнителни разходи в размер на 15,00 лв., представляващи ликвидационни разходи.
Поддържа, че с плащането на застрахователното обезщетение ищеца е встъпил в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата, респ. срещу лицата, които носят
отговорност за настъпване на вредите.
Посочва се, че след изпълнение на обезщетението и встъпването в правата на
застрахования, ищеца е изпратил до ответника покана за доброволно изпълнение на
регресна претенция по щета №0300-21-405-5001333 в общ размер на 759,19 лв., като същия
1
бил поканен да изпълни задълженията си. Посочва, се че поканата е получена от ответника
на 03.11.2022 г., но плащане на задължението не е сторено.
Предвид изложените и други подробни съображения, се иска от съда да осъди
ответника да заплати платеното от ищеца застрахователно обезщетение по щета №0300-21-
21-405-500133, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на
иска до окончателното й плащане. Претендират се и разноски.
В срока за отговор по чл.131 от ответника е депозирана молба с вх.№958/10.02.2025 г.
с приложено платежно нареждане за сумата в размер на 759,19 лв. платена от ответника по
сметка на ищеца с основание „пл з.д. по гд ном 2058/2024“.
С Разпореждане №193/11.02.2025 г. съдът е връчил препис от молбата на ищеца с
приложеното доказателство, с указание поддържа ли исковата молба.
С молба вх.№№1424/28.02.2025 г. ищеца е признал извършеното плащане от страна
на ответника, но с оглед обстоятелството, че плащането е извършено след депозирането на
исковата молба, то ответника е задължен за разноските и за сумата от 14,70 лв.
представляваща законна лихва за периода от 16.12.2024 г. до 06.02.2025 г.
С молба вх.№1665/12.03.2025 г. ответника е депозирал молба с приложена вносна
бележка за платена сума в размер на 14,70 лв., моли делото да бъде прекратено.
В с.з. страните не се явяват и не се представляват. Ищеца е депозирал становище с вх.
№1725/14.03.2025 г. по съществото на спора, признава извършените от ответника плащания
в хода на съдебното производство. Поддържа, че повод за завеждане на делото е
бездействието на ответника и липсата на плащане от негова страна, поради което на
основание чл.78 ал.1 от ГПК претендира разноски.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата
по делото, намира следното:
Между ищцовото дружество и „ОТП Лизинг“ – клон Плевен. е сключен Договор за
застраховка „Сухопътни превозни средства, без релсови превозни средства“ - Каско със
застрахователна полица № 20-0300/170/5000898 от 07.10.2020 г., със срок на действие от
07.10.2020 г. до 06.10.2021 г. за лек автомобил, марка „Сузуки“ модел „Суифт“, с рег. №
ЕН2216КС, собственост на Ивка Михайлова Вълкова.
На 14.07.2021 г. по време на извършване на годишен технически преглед на
застрахования автомобил, извършен в технически пункт на „Специал Ауто“ООД, поради
дефект в техническия уред „JPR“, последният увредил стъкло на преден ляв фар на
застрахованото МПС, като за настъпилото събитие е изготвена служебна бележка от
14.07.2021 г., подписана от представител на техническия пункт.
За настъпилото застрахователно събитие, на основание Уведомление за щети по МПС за
изплащане на застрахователно обезщетение ищецът е образувал застрахователна преписка
/щета/ № 0300-21-405-500133. Стойността на вредите на застрахования автомобил възлязла
на сумата от 744,19 лева, за която сума е издадена фактура №82000001030/05.10.2021 г. На
07.10.2021 г. сумата е заплатена от ищеца на оторизирания сервиз извършил ремонта на
автомобила.
С писмо-регресна покана изх. № 2-101-4101-8338/28.10.2022 ищецът е поканил
ответника да заплати стойността на застрахователното обезщетение в размер на 744,19 лева.
Същата е получена от ответника, чрез управителя му Цветанка Йорданова, видно от
приложеното по делото известие за доставяне /л.20 от делото/, но същата не била заплатена
до завеждане на исковата молба.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1 от Кодекса за застраховането, с плащането на
застрахователното обезщетение, застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу
2
причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне. За да възникне регресното право на застрахователя е
необходимо да са налице следните предпоставки: деликтна отговорност на третото лице по
отношение на увредения застрахован поради причиняване на застрахователното събитие и
плащане от застрахователя на дължимото застрахователно обезщетение.
Искът е допустим, доколкото е предявен от и срещу процесуално легитимирани страни.
Разпределението на доказателствената тежест по отношение на ищеца в процеса изисква да
докаже, съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 от ГПК, съществуването на фактите, които са
породили нейното вземане, като следва да установи, в условията на пълно и главно
доказване, кумулативното наличие на предпоставките, визирани в хипотезата на правната
норма, определена от съда като квалификация на заявените искови претенции. За да бъде
уважен предявеният регресен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 3, във вр. с т. 1 от КЗ,
ищецът следва да докаже, в условията на пълно и главно доказване, фактите, пораждащи
суброгационното му право, а именно настъпил деликт – застрахователно събитие с пряката
му причинна връзка с претърпените имуществени вреди, съществуването на застрахователно
правоотношение по застраховка между ищеца ЗАД „Алианц България“АД АД и „ОТП
Лизинг“ – клон Плевен, извършено от ищеца плащане на обезщетение, както и основанията
за възникването на регресната отговорност.
При успешно проведено доказване от страна на ищеца, ответникът следва да докаже
липсата на основание за възникване на регресната отговорност, респ. погасяване чрез други
способи, като носи тежестта да докаже правопогасяващите си възражения. Следва да
проведе пълно и главно доказване относно оспорването на представените от ищеца
доказателства.
Не се спори, че, между ЗАД „Алианц България“АД АД и „ОТП Лизинг“ – клон Плевен,
е сключен Договор за застраховка "Каско" на МПС, обективиран в застрахователна полица
№ 20-0300/170/5000898 със срок на действие от 00:00 часа на 07.10.2020 г. до 24:00 часа на
06.10.2021 г., с предмет: „Сухопътни превозни средства, без релсови превозни средства“ –
Каско, покритие по Клауза „А“ /пълно каско/ съгласно Общите условия за застраховка
„Каско“ на МПС- л.а. „Сузуки Суифт“ с рег.№ЕН2216КС, при договорена застрахователна
сума в размер на 20 247 лева.
Не е спорно, че, в срока на застраховката, на 14.07.2021 г., в гр. Б.С., застрахованият
автомобил е увреден, в обект, намиращ се в гр. Б.С., собственост на „Специал Ауто“ ООД,
като при извършване в технически пункт на „Специал Ауто“ООД, годишен технически
преглед поради дефект в техническия уред „JPR“, последният увредил стъкло на преден ляв
фар на застрахованото МПС. Като последица от реализираното събитие на застрахования
автомобил са нанесени щети.
Установява се, че, с Уведомление за щети по МПС от 15.07.2021 г., ищецът е уведомен
за събитието, с оглед на което е образувана щета № 0300/21/405/500133 по застраховка
"Каско" на МПС, във връзка с обезщетяване на вредите върху автомобила.
Установено е, че, застрахователят, въз основа на опис на щети и калкулация - ремонт
относно стойността за възстановяване на увреденото МПС, е определил застрахователно
обезщетение в размер на 744,19 лв. След изпълнение на всички изисквания на
застрахователния договор, на 07.10.2021 г., сумата е заплатена. Допълнително ищеца е
осъществил разноски в размер на 15 лв., представляващи ликвидационни разноски.
Не е спорно и че, след образуване на настоящото дело, ответникът е погасил сумата в
на размер на 759,19 лева, представляваща главница, и сумата в размер на 14,70 лева,
представляваща законна лихва за периода от 16.12.2024 г. 06.02.2025 г.
От представените по делото доказателства е видно, че ответникът е платил, след
завеждане на Исковата молба, цялото задължение по претендираната главница. При това
3
положение искът за главницата в размер на 759,19 лева следва да се отхвърли, поради
погасяването на вземането чрез плащане в хода на процеса.
Налага се извод, че, в настоящото производство, предявеният иск е доказан по
основание и размер.
Следва обаче да се посочи, че Решението на съда трябва да отразява правното
положение между страните по делото такова, каквото е то в момента на приключване на
съдебното дирене. Това задължава съда да вземе предвид и фактите, настъпили след
предявяването на иска, ако те са от значение за спорното право, било защото го пораждат
или защото го погасяват – например, ищецът придобива спорното право след предявяването
на иска, притезанието става изискуемо в течение на делото, ответникът плаща или прихваща
след предявяването на иска.
Преценката на съда за основателността на иска следва да бъде направена с оглед
материалноправното положение в деня на приключване на съдебното дирене в съответната
инстанция /първа или въззивна/, а не в деня на предявяване на иска. Поради това съдът
следва да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяването на иска, както го
задължава разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК.
Затова, по реда на чл. 235, ал. 3 от ГПК, съдът съобрази факта, че задължението на
ответника е погасено в хода на процеса, тъй като, с извършеното на 06.02.2025 г. плащане, е
преведена сумата на размер на 759,19 лева, представляваща главница и на 12.03.2025 г.,
сумата в размер на 14,70 лева, законна лихва за периода от 16.12.2024 г. 06.02.2025 г.
С оглед гореизложеното към момента на приключване на съдебното дирене
претенцията на ищеца по отношение на главницата е неоснователна, тъй като ответникът е
изплатил изцяло претендираната с иска сума. Предвид изложеното, съдът намира, че в
случая е налице хипотезата на чл. 235, ал. 3 от ГПК и извършеното плащане след подаване
на Исковата молба следва да бъде взето предвид като установен по делото факт, а, доколкото
е в пълно погашение на съдебно предявеното вземане за главницата, ведно със законната
лихва върху нея, то предпоставя отхвърляне изцяло на иска по чл. 410, ал. 1, т. 3 от КЗ.
Извършеното в хода на процеса доброволно плащане в полза на носителя на
материалното право се ползва с погасителен ефект, поради което следва да се приеме за
правопогасяващ факт по смисъла на чл. 235, ал. 3 от ГПК.
С оглед извършеното в хода на процеса плащане, съдът намира за неоснователен
предявения иск за установяване дължимост на главницата, ведно със законната лихва върху
главницата поради погасяването й, респективно следва да бъде отхвърлен.
РАЗНОСКИ
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по
производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от
ответника съразмерно с уважената част от иска. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба, ако
ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска,
разноските се възлагат върху ищеца. В случая искът се отхвърля като погасен чрез плащане
след депозиране на исковата молба, поради което следва да се приеме, че с поведението си
ответникът е станал причина за завеждане на делото - арг. от противното на чл. 78, ал. 2 от
ГПК и следва да понесе отговорност за направените от ищеца разноски.
Предвид изложеното, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовото
дружество сторените в производството разноски в общ размер на 530,00 лева /50,00 лева –
заплатена държавна такса и 480,00 лева – адвокатско възнаграждение/.
Воден от горното, Съдът
4
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения на основание чл. 410, ал. 1, т. 3 от КЗ от ЗАД „Алианц
България” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.С., район Младост,
жк. „Лозенец“, ул. „Сребърна“№16, против „Специал Ауто“ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Б.С., ул. „Хан Крум“№73 иск за заплащане на сумата от
759,19 лева, ведно със законната лихва върху главницата, представляваща изплатеното
обезщетение по щета № 0300-21-405-500133, КАТО ПЛАТЕНИ В ХОДА НА ПРОЦЕСА.
ОСЪЖДА „Специал Ауто“ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Б.С., ул. „Хан Крум“№73 ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД „Алианц България” АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр.С., район Младост, жк. „Лозенец“, ул.
„Сребърна“№16, сумата в общ размер на 530,00 лв. разноски по производството /50,00 лв. -
държавна такса и 480,00 лв. - адвокатско възнаграждение/.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Враца в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Б.С.: _______________________
5