ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 12
гр. Перник, 07.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на седми януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР В. БОСНЕШКИ
Членове:МИХАИЛ АЛ. МАЛЧЕВ
МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
като разгледа докладваното от МИХАИЛ АЛ. МАЛЧЕВ Въззивно частно
гражданско дело № 20211700500757 по описа за 2021 година
като разгледа докладваното от МИХАИЛ МАЛЧЕВ въззивно частно гражданско дело №
20211700500757 по описа за 2021 г., намира следното:
Производството е по реда на чл. 274 - чл. 278 във вр. с чл. 413, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба от „Юробанк България“ АД против разпореждане
№7345 от 29.10.2021 г., постановено по ч. гр. д. № 5500/2021 г. на Районен съд - Перник, в
частта, с която е отхвърлено заявлението на „Юробанк България“ АД за издаване на заповед
за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 417 ГПК срещу И. Б. И. за
сумата от 24,00 лева, представляваща такса за връчване на уведомително писмо чрез ЧСИ.
В жалбата по подробни изложени доводи за неправилност на разпореждането, се иска
отмяната му и да се издаде заповед за изпълнение и изпълнителен лист в цялост за
претендираните със заявлението суми.
Съгласно разпоредбата на чл. 418, ал. 4 ГПК препис от частната жалба не се връчва
на насрещната страна.
Пернишкият окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото,
доводите на жалбоподателя, както и служебно всички правно релевантни факти, съгласно
ТР № 6/15.01.2019 г. на ОСГТК на ВКС, приема следното:
Частната жалба, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от процесуално
легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване против подлежащ на обжалване
акт, е допустима и следва да се разгледа по същество.
Предвид систематичното място и съдържанието, точният смисъл на чл. 411, ал. 2, т. 2
ГПК е напълно ясен и обосновава, че освен за формалната редовност, заповедният съд е
длъжен и без да е налице възражение по чл. 414 ГПК от длъжника да извърши служебно и
проверка дали предявеното със заявлението вземане не противоречи на закона и/или
добрите нрави, а съгласно чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК (обн. ДВ, бр. 100/2019 г.) - и дали не се
основава на неравноправна клауза или е налице обоснована вероятност за това. В този
смисъл са определение № 974/07.12.2011 г. по ч. т. д. №797/2010 г. на ВКС, II т.о. и решение
на СЕС от 14.06.2012 г. по дело №C-618/10, с което е дадено задължително тълкуване
1
съгласно чл. 633 ГПК и чл. 267 от ДФЕС на реципираната в националното ни
законодателство Директива 93/13/ЕИО/.
Постоянна е практиката на Окръжен съд - Перник, изложена по повод множество
идентични казуси, че с оглед предмета, страните, правата и задълженията процесният
договор е за потребителски кредит по см. на чл. 9 ЗПК и споразумение, имащо за цел или
резултат заобикаляне изискванията на ЗПК, е нищожно на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК.
Предвид естеството на претенцията за разходи за уведомяване на длъжника за
настъпила предсрочна изискуемост на договора за банков кредит, настоящият състав
намира, че тези разноски се претендират поради забава на длъжника да изпълни
задължението си, която е обусловила изменението на съглашението, чрез промяна на падежа
на задължението. Съгласно чл. 33, ал. 1 ЗПК, разпоредбата на който е приложим към
процесния договор, при забава на потребителя, кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата.
По силата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК кредиторът може да събира само такси и комисионни
за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, като посочване на
вземането като разноски по изпълнението по смисъла на чл. 79, ал. 1 ГПК не променя факта,
че това задължение не съответства на никаква допълнителна услуга, предоставяна от
заемодателя. Дейността по изготвяне и връчване на уведомления по чл. 60, ал. 2 ЗКИ, по
естеството си не касае допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, а
е във връзка с извънсъдебното събиране на задължението, следователно не попада в
изброените в чл. 10а, ал. 1 ЗПК услуги /в този смисъл решение № 345/9.01.2019 г. по т. д. №
1768/18 г. на ВКС, II ТК/. Дори и да се приеме, че става дума за услуги, свързани с договора
за потребителски кредит, то те са такива по управление на кредита. Поради това
претендирането им от потребителя противоречи и на забраната на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, според
която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия за
управление на кредита.
По изложените съображения въззивната инстанция намира, че заплащането на
направените от заявителя разходи в размер на сумата от 24 лева за връчване на уведомление
по чл. 60, ал. 2 ЗКИ до длъжника, което се претендира със заявлението, противоречи на
закона и на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК правилно и законосъобразно районният съд е
отказал издаване на заповед за изпълнение за тази сума. Предвид на това разпореждането на
заповедния съд в обжалваната му част следва да се потвърди, а подадената против него
частна жалба - да се остави без уважение като неоснователна.
Като взе предвид гореизложеното, Пернишкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №7345 от 29.10.2021 г., постановено по ч. гр. д. №
5500/2021 г. на Районен съд - Перник, в обжалваната част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, съгласно т. 8 от ТР №
4/18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2