РЕШЕНИЕ
№ 3388
гр. София, 14.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Р Н. К
при участието на секретаря А И. И
като разгледа докладваното от Р Н. К Административно наказателно дело №
20221110207480 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д, т. 1 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С. С. Ш. срещу Наказателно постановление (НП) № 22-4332-
007858/03.05.2022 г. издадено от началник група към отдел „Пътна полиция” при СДВР, с
което на жалбоподателя на основание чл. 53 от ЗАНН е наложено административно
наказание "глоба" в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от
6 месеца по чл. 175, ал. 3, пр. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), за нарушение на
чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
В подадената жалба се излагат съображения за отмяна на НП поради необоснованост и
незнание за служебно прекратената регистрация.
В съдебно заседание жалбоподателят С. Ш., редовно призован, се явява лично, като се
възползва от правото си да даде обяснения. В тях признава, че е управлявал автомобила,
когато е бил спрян за проверка. Заявява, че съпругата му е закупила автомобила на
16.12.2021 г., като двамата са били заедно и той е платил първата вноска за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, затова се е заблудил, че може да
управлява автомобила с транзитните номера до март 2022 г. без да е нужно да иска
подновяване на номерата. Заявява, че не държи на разпита на неявилия се свидетел и счита
делото за изяснено от фактическа страна.
В хода на делото по същество моли за отмяна на НП, тъй като не е знаел за
прекратената регистрация, а автомобилът е имал номера и платена застраховка.
1
Административнонаказващият орган – началник на група в отдел „Пътна полиция”,
СДВР, редовно призован, не изпраща представител.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 16.12.2021 г. бил сключен договор за покупко-продажба между като продавач и В
Н Ш. /съпруга на жалбоподателя/ като купувач на МПС – лек автомобил марка
„Фолксваген“ модел „Туран“. На същия автомобил били поставени транзитни номера с рег.
№ , като издаденото разрешение за временно движение, както и транзитните номера били с
валидност до 30.12.2021 г., което било отбелязано в документа и на номерата. За
автомобила била сключена и задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ и била заплатена първата авансова вноска по нея с валидност до март
2022 г.
Но новият собственик на лекия автомобил не регистрирал автомобила в срока на
валидност на временното разрешение, нито поискал издаването на нови транзитни номера
преди изтичането на срока на старите – до 30.12.2021 г.
На 05.01.2022 г. около 11:00 часа в гр. по ул. с посока на движение от бул. към бул. ,
жалбоподателят С. Ш. управлявал лекия автомобил марка „Фолксваген“ модел „Туран“ с
транзитен № Автомобилът му бил предоставен за ползване с всички документи за него от
съпругата му. В района на ул. пред блок той бил спрян за проверка от служители на ОПП
СДВР, включително и М. К. на длъжност младши автоконтрольор. Той установил
самоличността на водача, както и обстоятелството, че автомобилът е транзитни номера, като
срока на издаденото за него разрешение за временно движение бил до 30.12.2021 г. Водачът
обяснил, че не е знаел за изтеклия срок на разрешението.
Независимо от това М. К. съставил АУАН № 26531/05.01.2022 г. за нарушение на чл.
140, ал. 1 от ЗДвП, в присъствие на нарушителя и на свидетел-очевидец на нарушението,
което се установява от положените от тях подписи. Жалбоподателят не изложил възражения
срещу акта, нито депозирал такова в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН. В акта нарушението било
описано като управление на МПС с изтекъл срок на разрешение за временно движение до
30.12.2021 г.
След постъпването на акта в СДВР, била образувана преписка Вх № 3384р-9607/2022 г.
по описа на 09 РУ СДВР, тъй като било преценено, че жалбоподателят е извършил
престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК. След изпращането на преписката на СРП е постановен
отказ за образуване на ДП от 18.03.2022 г. поради липсата на съставомерно поведение на
водача. В постановлението за отказ прокурорът от СРП е постановил постановлението и
събраните материали по преписката да се изпратят на ОПП СДВР за преценка за издаване на
НП и санкциониране на водача за нарушение по ЗДвП.
Въз основа на АУАН № 26531/05.01.2022 г. и постановление за отказ за образуване на
ДП от 18.03.2022 г., на 03.05.2022 г. било издадено атакуваното наказателно постановление
от началник група към отдел „Пътна полиция” при СДВР. В НП на основание чл. 53 от
2
ЗАНН наказващият орган е наложил на жалбоподателя Ш. административни наказания
"глоба" в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца
по чл. 175, ал. 3, пр. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), за нарушение на чл. 140,
ал. 1 от ЗДвП. В НП нарушението по чл. 140, ал. 1 ЗДвП е описано като управление на МПС,
което не е регистрирано по надлежния ред и в обстоятелствената част е пояснено, че
автомобилът е бил с изтекъл срок на временното разрешение за движение валидно до
30.12.2021 г.
Върху Наказателното постановление като дата на връчването му на жалбоподателя, е
отбелязана 02.06.2022 г. Жалбата срещу НП е депозирана в ОПП СДВР на същия ден.
Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от обясненията на
жалбоподателя, както и преди всичко от събраните по делото писмени доказателства,
приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК /включително и относно
издаденото разрешение за временно движение и неговата валидност/, които съдът кредитира
изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата
обстановка по начина, възприет от съда. Съдът кредитира обясненията на жалбоподателя,
тъй като същите са непротиворечиви и достоверни, подкрепени от писмените доказателства
по делото. Той признава неизгодни за него факти, включително, че е управлявал автомобила
и е бил спрян за проверка, както и не оспорва, че разрешението за временно движение е
било с валидност до 30.12.2021 г. Той единствено настоява, че не е бил информиран за този
факт, което има отношение единствено към въпроса за субективната страна на нарушението.
Съдът се довери и на представените писмени доказателства, установяващи датата на
покупко-продажбата на МПС, сключването на застраховка ГО, както и преди всичко
издадените за автомобила транзитни номера и съответно разрешение за временно движение
и съответно срока на неговата валидност. Съдът установи също и съдържанието на
постановлението за отказ да се образува ДП и изпращането му на ОПП СДВР.
Поради всичко изложено, съдът намира, че е безспорно установено, че жалбоподателят
Ш. е управлявал автомобила на 05.01.2022 г., като същият автомобил е бил с транзитни
номера и изтекло на 30.12.2021 г. разрешение за временно движение.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал.2 от
ЗАНН 14-дневен срок /приложим към момента на подаването й/, от надлежна страна, срещу
акт, подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да
провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както
процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си
правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните за
3
това административни органи, в предвидените в ЗАНН давностни срокове, при съблюдаване
на процесуалните правила, но при нарушение на материалния закон.
Следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното наказателно
постановление са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона. Съгласно
т. 2.1 във връзка с т. 1.3.1 на Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на
вътрешните работи, лицата, заемащи длъжност „младши автоконтрольор” в ОПП СДВР
имат право да издават фишове и да съставят АУАН. А съгласно т. 3.10 от същата заповед,
наказателни постановления могат да бъдат издавани от началника на група в отдел „Пътна
полиция” в СДВР. Заеманата длъжност от подписалата НП Гергана Борисова се установява
от Заповед № 8121К-13140/25.10.2019 г. В този смисъл актосъставителят и наказващият
орган са материално компетентни да установят нарушението и да наложат за него
административно наказание.
НП е издадено в шестмесечен срок от съставянето на АУАН и установяване на
нарушението по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, както и от изпращането на постановлението за отказ.
ЗАНН допуска след съставянето на АУАН, делото да се изпрати на прокуратурата при
данни за престъпление, но в случая не би могло да се претендира приложение на принципа
„non bis in idem”, доколкото не е образувано ДП, а е постановен отказ да се образува такова.
Съдът намира, че нарушението по чл. 140, ал. 1 ЗДвП макар и лаконично описано, е
достатъчно конкретизирано по отношение на време, място, начин на извършване и
самоличност на наказаното лице, поради което не са налице нарушения на чл. 57, ал. 1, т. 5
от ЗАНН. В АУАН и НП ясно е посочено конкретното място, където е извършена
проверката на жалбоподателя. По делото не е спорно, че жалбоподателят е управлявал
автомобила, след като е изтекъл срока на разрешението му за временно движение, но
доводите в жалбата са свързани преди всичко с липсата на умисъл за това нарушение.
Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал.1, изр. 1 от ЗДвП, „По пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това
места.“ В чл. 143, ал. 1 от ЗДвП е постановено, че всяко ППС се регистрира на името на
неговия собственик по поставения от производителя идентификационен номер на
превозното средство.
В случая е безспорно установено, че процесният автомобил е бил с издадени за него
транзитни табели на основание чл. 27 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране,
отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от
тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. Този
автомобил не е бил регистриран в страната до 14.01.2022 г. видно от справката от СДВР и
съгласно чл. 27, ал. 1 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г., като му е било дадено разрешение
за временно придвижване до 30.12.2021 г.
Съгласно чл. 27, ал. 4 от същата Наредба „След изтичане срока на транзитните табели с
регистрационен номер по искане на собственика може да бъдат издадени нови по реда на чл.
4
14 – 17. Срокът на валидност на транзитните табели с регистрационен номер се посочва в
разрешението за временно движение.“, а съгласно ал. 5, след изтичане срока на транзитните
табели с регистрационен номер, същите не могат да се използват. В чл. 29, ал. 1 от
Наредбата е уредено, че за всеки комплект транзитни табели с регистрационен номер отдел
ОПП СДВР издава разрешение за временно движение, /в което се посочва и неговата
валидност, която е до 30 дни/, като съгласно ал. 4 в дясната част на транзитните табели се
обозначават годината и месецът на валидност.
Следователно, съдът приема, че както в издаденото за автомобила разрешение за
временно движение, така и на самите регистрационни транзитни табели е било посочено, че
разрешението е валидно до 30.12.2021 г., съответно до 12/2021 г.
С изтичането на срока на валидност на издаденото разрешение за временно движение
за автомобила Фолксваген Туран, същият се приравнява на нерегистрирано МПС. В този
смисъл за този автомобил е нямало право да се движи по пътищата за обществено ползване,
доколкото не е имало издадени по съответния ред транзитни табели с регистрационен номер
и не е било регистрирано по надлежния ред от компетентните органи в страната. Но
въпреки това, на 05.01.2022 г. той е бил управляван от жалбоподателя в гр. София.
Основният спорен въпрос в случая е дали деянието е осъществено от субективна
страна, като с оглед данните от конкретния казус, настоящият съдебен състав достигна до
положителен отговор на въпроса.
Съдът счита, че жалбоподателят Ш. е осъществил вмененото му административно
нарушение и от субективна страна при форма на вина несъзнавана непредпазливост.
Разпоредбата на чл. 7, ал. 2 ЗАНН допуска и непредпазлива форма на вината при
извършване на вменени нарушения, когато не е предвидено изричното им умишлено
извършване. За да е налице непредпазливост в хипотезата на небрежност се изисква деецът
да е бил длъжен и да е могъл да предвиди общественоопасния резултат, макар и да не го е
предвиждал. Жалбоподателят Ш., макар да не е бил собственик на автомобила, в
качеството си на водач на процесния автомобил е бил длъжен да установи дали същият
отговаря на всички законови изисквания преди да го управлява. Той е разполагал и с
издадените за автомобила документи, а именно разрешението за временното му движение,
което замества свидетелството за регистрация, и в което е била отразена валидността му до
30.12.2021 г. Освен това на самите транзитни табели е било означено, че те са с валидност
до месец декември 2021 г. Следователно, жалбоподателят е бил длъжен и е могъл при
полагане на минимални усилия да прочете написаното във временното разрешение или да
погледне табелите с транзитни номера, а не безкритично да се доверява на съобщеното му от
продавача на автомобила. Жалбоподателят сам признава, че е знаел, че съпругата му като
собственик не е поискала издаването на нови транзитни табели и не е регистрирала
автомобила по надлежния ред. Следователно, жалбоподателят е могъл да предвиди
неправомерния резултат (управлението на МПС, което не е регистрирано по предвидения в
страната ред), като по закон е бил длъжен да го предвиди. Като е управлявал автомобила
5
след изтичане на срока на валидност на транзитните табели и издаденото разрешение за
временно движение, жалбоподателят е извършил по непредпазливост вмененото му
нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП. В този смисъл е и константната съдебна практика на
АССГ по сходни казуси, свързани със служебно прекратена регистрация на автомобили или
изтичане на срока на валидност на транзитни номера.
За нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП предвиденото в чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП
наказание е „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 6 до 12
месеца и с глоба от 200 до 500 лева, като на жалбоподателя е наложено наказание в
минималния размер – „глоба” в размер на 200 лева и „лишаване от права“ за срок от 6
месеца, което съдът намира за справедливо индивидуализирано. Доколкото и двете
наказания са наложени в минималния предвиден от закона размер, то не следва да се
обсъжда въпроса за тяхното намаляване, каквото искане е направено в жалбата.
Съдът намира, че нарушението е типично за нарушенията от този вид и не са налице
предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, доколкото управление на МПС без надлежна
регистрация, след изтичането на срока на валидност на издаденото разрешение за временно
движение, сериозно застрашава защитаваните обществени отношения. От датата на
придобиване на автомобила до изтичане на срока е имало разумен период от около 2
седмици, които са достатъчни за представянето на автомобила пред компетентните органи,
за да бъде надлежно регистриран. Издаването на транзитни номера е именно с цел
придвижване на автомобил без регистрация до сградата на КАТ или до друга държава, а не с
управлението му в страната за продължителен период. Освен това съдът отчете, че от
жалбоподателя не се сочат и никакви извънредни обстоятелства, които да са препятствали
навременната му регистрация или дори искането за издаване на нови регистрационни
табели. Поради това съдът не намери основания за квалифициране на нарушението като
„маловажно“ по смисъла на чл. 28 ЗАНН.
С оглед на всичко изложено, съдът намира, че административното наказание на
жалбоподателя Ш. за нарушението по чл. 140, ал. 1 ЗДвП е наложено законосъобразно и
съдът следва да потвърди обжалваното наказателно постановление.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5, вр. ал. 9 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-4332-007858/03.05.2022 г.
издадено от началник група към отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на
жалбоподателя С. С. Ш. на основание чл. 53 от ЗАНН е наложено административно
наказание "глоба" в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от
6 месеца по чл. 175, ал. 3, пр. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), за нарушение на
чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
6
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -София
град, в 14-дневен срок от получаване на съобщение, че решението е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7