Р Е Ш Е Н И Е
№ .....
гр. Враца, 25 юни 2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четвърти граждански състав, в публично
заседание на 17.06.2021 г. в състав:
Районен съдия: Иван Иванов
при участието на секретаря Анита Петрова
като разгледа докладваното от съдия Иванов гражданско дело № 2894 по описа за 2020 г. на Врачанския
районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството се движи по общия исков
ред на чл. 124 и следващите от ГПК.
Образувано е по искова молба на „ЮБЦ“ ЕООД с ЕИК *********, гр. София, бул.
„България“ № 81, вх. В, ет. 8 срещу П.
Н.П. с ЕГН ********** и адрес ***, с която са предявени обективно кумулативно съедиинени искове чл. 422 от ГПК, във вр. с чл.
415, ал. 1, т. 1 от ГПК, във вр. с чл.
79, ал. 1, предложение 1 и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД) за признаване за установено по отношение на ответника,
съгласно уточнителна молба с вх. № 265649/16.12.2020 г. на Врачански
районен съд, че дължи на ищеца следните суми: сумата 91,48 лева – главница,
представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга (потребление и абонаментни
такси) по договор за далекосъобщителна услуга между страните от 15.06.2017 г.
за мобилен номер 0878 169 181; сумата 23,00 лева – главница, представляваща
лизингови вноски по договор за лизинг от 15.06.2017 г. за мобилно устройство Samsung Galaxy J3, сумата 29,77 лева – мораторна лихва върху двете
главници за периода от 10.09.2017 г. до 01.04.2020 г., както и законната лихва
върху двете главници от датата на подаване на заявление по чл. 410 от ГПК –
10.07.2020 г., за които суми е издадена заповед № 789 от 14.07.2020 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 1574/2020
г. на Врачански районен съд. Претендират се
разноски.
В исковата молба
се твърди, че между „Българска телекомуникационна компания” ЕАД гр. София и ответника П.П.
е съществувало валидно облигационно отношение въз основа на договори за далекосъобщителна услуга от 15.06.2017
г. В срока на действие на договора били
издадени процесните фактури: №
**********/22.08.2017 г. за отчетен период от 22.07.2017 г. до 21.08.2017 г. и
№ **********/22.07.2017 г. за отчетен период от 22.06.2017 г. до 21.07.2017 г.,
в които било начислено потребление на услуги по договорите и лизингови вноски,
като неплатеният остатък по тях възлизал на сумите, претендирани с исковата
молба.
С договор за прехвърляне на вземания
(цесия) от 16.10.2018 г. „Българска телекомуникационна компания” ЕАД
прехвърлило процесното вземане на „СГ Груп” ООД, а последното дружество с
договор за прехвърляне на вземания от 01.10.2019 г. прехвърлило вземането на
ищеца „ЮБЦ“ ЕООД.
Тъй като ответникът не изплатил процесното
задължение, на 10.07.2020 г. ищецът подал
срещу ответника заявление по чл. 410 от ГПК за горепосочената сума, било
образувано ч. гр. дело № 1574/2020 г. на Врачански районен съд, като съдът уважил заявлението и издал заповед за
изпълнение от 14.07.2020 г. В законоустановения срок ответникът подал
възражение срещу заповедта за изпълнение, поради което е предявен настоящият
иск.
Ответникът П. Н. П. е подал писмен отговор в срока и по реда на чл.
131 от ГПК, с който се оспорва иска като неоснователен и недоказан, по следните
съображения: претендираните вземания са погасени с изтичането на кратката
тригодишна давност по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД; приложените към исковата молба
два договора за прехвърляне на вземания (цесия) не са съобщени по реда на чл.
99, ал. 3 от ЗЗД на ответника преди подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК, както и съобщаването на цесията е извършено в нарушение на забраната по
пълномощното в полза на „СГ Груп“ ЕООД да преупълномощава трети лица с правата
по това пълномощно; с исковата молба не са представени достатъчно
доказателства, от които да се направи безспорен и категоричен извод, че
ответникът е ползвал далекосъобщителните услуги, за които са издадени
процесните фактури, съответно липсват доказателства за дължимостта на
претендираните суми, като в тази връзка се поддържа твърдение, че
остойностяването на процесните далекосъобщителни услуги е извършено по начин,
който препятства пълната и точна индивидуализация на процесните вземания. По
тези съображения се иска отхвърляне на иска като неоснователен.
В заповедното
производство-ч. гр. дело № 1574/2020 г. на Врачански районен съд длъжникът П. Неделков П. е
подал възражение в срока и по реда на чл. 414 от ГПК, с което е оспорил
дължимостта на процесните суми и е навел доводи, които се припокриват с тези,
изложени в отговора по чл. 131 от ГПК.
По отношение на
допустимостта на исковете и редовността на исковата молба, след постъпване
на уточнителна такава, съдът е изложил съображения в определение от 05.05.2021
г. по делото.
Съдът, като взе предвид представените
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и исканията и
възраженията на страните, приема за установено следното:
От фактическа страна.
Представени са (приложени към
заявлението по чл. 410 от ГПК, по което е образувано ч. гр. дело № 1574/2020 г.
на Врачански районен съд) договор № ****-****** от 15.06.2017 г. между „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД с ЕИК ********* и ответника П.П., приложение №
1 от 15.06.2017 г. към същия договор, подписана от потребителя декларация за
получени общи условия на мобилния оператор по договори за лизинг и фактура № **********/15.06.2017 г., съгласно
които потребителят се е съгласил да заплаща на мобилния оператор лизингови вноски
за устройство
марка „Samsung
galaxy J3“ за срок от 24 месеца, с месечна лизингова вноска 11,50 лева, както и да
заплаща за мобилни услуги по
абонаментен план „Vivacare phone M“, за мобилен телефонен номер ******, месечна
абонаментна такса 19,99 лева за целия срок на договора – 24 месеца.
Представени са и действалите към
датата на възникване на договорните отношения общи условия на мобилния оператор
за предоставяне на далекосъобщителни услуги.
С договор за прехвърляне на вземания (цесия)
от 16.10.2018 г. „Българска телекомуникационна компания“
ЕАД с ЕИК ********* е прехвърлило на „СГ груп” ООД с ЕИК ********* посочените
в приложение № 1 към същия договор вземания, а с договор за прехвърляне на
вземания (цесия) от 01.10.2019 г. „СГ груп” ООД с ЕИК ********* е прехвърлило
на ищеца „ЮБЦ“ ЕООД с ЕИК ********* вземанията,
посочени в приложение № 1 към същия договор.
От горепосочените договор № ******-********
от 15.06.2017 г. между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД с ЕИК
********* и ответника П.П., приложение № 1 от 15.06.2017 г. към същия договор,
подписана от потребителя декларация за получени общи условия на мобилния
оператор по договори за лизинг и фактура № **********/15.06.2017 г. се
установява, че страните са били в облигационни отношения въз основа на сключен
между тях договор за далекосъобщителни услуги и договор за лизинг на мобилно
устройство, като ответникът е декларирал, че е запознат с общите условия на
мобилния оператор, относими към предоставените услуги и е запознат с
разпоредбите им.
Представени са и следните фактури: №
**********/22.08.2017 г. и № 14506217002/22.07.2017 г.
От правна
страна.
По иска за
главница за мобилни и интернет услуги.
За да бъде
основателен иска за реално изпълнение, предявен от цесионер на спорното
вземане, следва ищецът да докаже сключването на договора, изпълнението на задълженията
на първоначалния кредитор, произтичащи от него,
а също и качеството на ищеца на кредитор въз основа на валидно сключени
и съобщени на длъжника договори за цесия.
В разглеждания
случай съдът намира, че са доказани първите две от горепосочените
обстоятелства, но не и третото такова.
Представените
доказателства не установяват прехвърлянето на твърдяното вземане от страна на
„Българска телекомуникационна компания“ ЕАД на „СГ груп” ООД, респективно от
последното дружество на ищеца. За установяване на този факт не са достатъчни
представените доказателства, по следните съображения:
В договора
за цесия между „БТК” ЕАД и праводателя на ищеца изрично е посочено, че приложение
№ 1 представлява неразделна част от договора и съдържа списък/таблица в
електронна форма с информация за вземанията и съответно за всеки един от
длъжниците, като е уговорено, че по искане на цесионера цедентът предоставя
писмено потвърждение за извършено прехвърляне на даденото вземане. Въпросното
приложение изобщо не е представено по делото – нито в цялост, нито като
извлечение. Въпреки твърденията в молба с вх. № 268927/16.06.2021 г. на
Врачански районен съд, приложение № 1 към договор за цесия от 16.10.2018 г.
отново не е представено по делото.
По делото
не е представено и приложение № 1 към договор за цесия от 01.10.2019 г.,
въпреки посочването, че приложението е неразделна част от него. Представеният
на л. 31 от делото документ, наименован „извлечение“ не сочи конкретен договор
(с дата на сключване и предмет на същия), от който произтича посоченото в него
задължение на ответника П.П. за парична сума в размер на 114,48 лева, а отделно
от това следва да се има предвид, че макар да е именован от ищеца „извлечение
от приложение № 1 към договор за цесия от 01.10.2019 г.”, съставен на 11.10.2020
г., документът не е издаден от представител на цедента „Българска
телекомуникационна компания” ЕАД, а от представител на цесионера „С.Г. Груп”
ООД, поради което не представлява писмено потвърждение за извършено прехвърляне
на дадено вземане по смисъла на чл. 5.3 от договора за цесия. След като не
изхожда от представител на цедента, то не е възможно да се установи изразена от
последния воля за прехвърляне на конкретно негово вземане към „С.Г. Груп”.
Освен това не би могло да се приеме, че изявленията в това извлечение индивидуализират
конкретно вземане/вземания към посоченото в тях физическо лице, тъй като едно
вземане освен с длъжник, кредитор и размер се индивидуализира и по основание,
което в случая не е посочено. За подобна индивидуализация не може да се приеме
общото посочване в тези документи, че прехвърляното вземане произтича „от
договори за мобилни услуги, лизингови договори и начислени неустойки по тях,
подписани преди датата на сключената цесия от 01.10.2019 г.”. Цитираното
съдържание не конкретизира точно определен договор, поради което и липсва
основание да се приеме, че вземането произтича именно от посоченото в исковата
молба договорно правоотношение. Не е индивидуализиран и характера на
задължението, доколкото, видно от представения договор и фактури, в рамките на
възникналата договорна връзка е възможно да възникнат задължения от различно естество
– за месечен абонамент, за ползвани услуги, за лизингови вноски, неустойки и
др.
Поради
изложеното съдът прие, че ищецът не е провел успешно пълно и главно доказване
за установяване на цедирането на процесното вземане и на качеството си на
кредитор, поради което искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан, без да се обсъждат останалите възражения на ответника, включително
за липсата на уведомяване по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД.
По разноските.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и съгласно
задължителното разрешение, дадено с т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 г.
по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на Върховния касационен съд, съдът в
исковото производство по чл. 422 от ГПК разпределя отговорността за разноските.
При този изход на делото ищецът дължи
на ответника сторените от последния разноски за заплатено (съгласно
отбелязването в договора за правна помощ) адвокатско възнаграждение в размер на
350,00 лева.
Така мотивиран, Врачанският районен съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователни и недоказани предявените
от „ЮБЦ“
ЕООД с ЕИК *********, гр. София, бул. „България“ № 81, вх. В, ет. 8 срещу П. Н. П. с ЕГН ********** и адрес ***
обективно кумулативно съедиинени искове чл.
422 от ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, предложение 1 и чл. 86, ал. 1 от Закона
за задълженията и договорите (ЗЗД) за признаване за установено по отношение на
ответника, съгласно уточнителна молба с вх. № 265649/16.12.2020 г. на
Врачански районен съд, че дължи на ищеца следните суми: сумата 91,48 лева –
главница, представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга (потребление и
абонаментни такси) по договор за далекосъобщителна услуга между страните от
15.06.2017 г. за мобилен номер 0878 169 181; сумата 23,00 лева – главница,
представляваща лизингови вноски по договор за лизинг от 15.06.2017 г. за
мобилно устройство Samsung Galaxy J3, сумата 29,77
лева – мораторна лихва върху двете главници за периода от 10.09.2017 г. до
01.04.2020 г., както и законната лихва върху двете главници от датата на
подаване на заявление по чл. 410 от ГПК – 10.07.2020 г., за които суми е
издадена заповед № 789 от 14.07.2020 г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 1574/2020 г. на Врачански районен съд.
ОСЪЖДА на
основание 78, ал. 3 от ГПК „ЮБЦ“ ЕООД с ЕИК
*********, гр. София, бул. „България“ № 81, вх. В, ет. 8 да заплати
на П. Н.П. с ЕГН ********** и адрес ***
сумата 350,00 лева – разноски
за адвокатско възнаграждение по гр. дело № 2894/2020 г. на Врачански районен
съд.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Врачански
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: