Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе, 15 октомври 2019 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенският административен съд, в публичното
заседание на 24 септември 2019 год. в състав:
Съдия: ДИАН ВАСИЛЕВ
при секретаря Диана Михайлова и в
присъствието на прокурора Пламен Петков като
разгледа докладваното от
съдията Василев административно дело №308 по описа за 2019
година, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 156 и сл. ДОПК(Данъчно-осигурителен процесуален кодекс).
Образувано е по жалба от „Цеко“ ООД, гр. Русе, представлявано от управителя
Й. Д., срещу Решение №44/19.04.2019г. на директора
на Дирекция ОДОП Варна, ЦУ НАП, с което е потвърден РА (Ревизионен акт)
№Р-03001818002896-091-001 от 30.01.2019г., с който са установени дължимите от
дружеството-жалбоподател задължения за Данък върху добавената стойност по ЗДДС
за описани в таблицата периоди-м.02/15г., м.03/15г., м.04/15г., м.07/15г., м.01/16г.,
м.04/16г., м.08/17г. в общ размер на 27 654.46 лева главница и 8 858.38 лева – лихви.
След оставяне без движение на
производството е направено уточнение, че се обжалва РА, потвърден с решението
на горестоящия административен орган.
Сочи, че обжалва изцяло ревизионния акт относно задълженията по ЗДДС досежно дължимите главница
и лихви, описани в нарочна таблица в РА и потвърдилото го решение на
горестоящия АО, като жалбоподателят не е съгласен с извода на данъчните органи,
че не са доказани осъществени ВОД на стоки по съответните фактури и получатели
в Република Румъния.
Иска се отмяна на ревизионния акт, поради нарушение на материалния закон и съществено
нарушение на процесуалните правила. Няма изявление за претендиране на направени
по делото разноски.
Ответникът по оспорването – Директор на дирекция „ОДОП” гр. Варна при ЦУ на
НАП, чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт З. Е. намира оспорването
за неоснователно. Поддържа изложените съображения по съществото на спора в
решението на Директора на Дирекция ОДОП Варна, и в представени писмени бележки.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура Русе изразява становище за неоснователност
на жалбата.
Русенският административен съд, след като обсъди данните по делото и
доводите на страните, след преценка на събраните по делото писмени доказателства,
и като съобрази резултатите от назначената по съдебния спор експертиза, намира
жалбата за процесуално допустима, подадена е от лице, с доказан интерес от
оспорването - адресат на акта, в срока по чл.156, ал.1 от ДОПК, след изчерпване
на възможността за обжалване по административен ред, поради което се явява
допустима.
Разгледана по същество, същата е частично
основателна.
От фактическа и правна страна приема следното:
Със заповед за възлагане на ревизия (ЗВР)
№
Р-03001818002896-020-001/21.05.2018, изменяна със Заповеди Р-03001818002896-020-002/
24.07.2018, Р-03001818002896-020-003/23.08.2018, спирана със Заповеди
Р-03001818002896-023-001/26.10.2018, възобновявана със Заповеди
Р-03001818002896-143-001/04.12.2018, издадени от Началник на сектор при ТД на НАП Варна, е възложена
ревизия на жалбоподателя „Цеко“ ООД, гр. Русе, която обхваща следните видове задължения по периоди:
1. Данък върху добавената стойност от 01.11.2014г.
до 28.02.2018г. – по ЗДДС.
Резултатите от ревизията са обективирани в
ревизионен доклад № Р-03001818002896-092-001 /02.01.2019 г.
Видно от таблицата, намираща се на л.248 от адм.
преписка, спрямо ревизираното лице са установени задължения за ДДС и
съответните лихви за данъчни периоди както следва: д.п.м.12.2014г., д.п.м.02.2015г.,
м.03/15г., м.04/15г., м.07/15г., м.01/16г., м.04.2016г., м.09.2016г.,
м.10.2016г., м.03.2017г., м.06.2017г., 07.2017г., м.08/17г.
По повод на този ревизионен доклад, връчен на 03.01.2019г.
по електронен път, е представено възражение от ревизираното дружество(л.291-301
адм. преписка). С него управителят на
дружеството заявява, че не е съгласен с констатациите на ревизиращите лица.
Представя доказателства, с които да опровергае извода на АО за неосъществени ВОД(вътреобщности
доставки), извършени до румънски търговци.
Възражението е подадено в срока по чл. 117, ал.
5 от ДОПК, вх. № 12574/15.01.2019г., от надлежна страна, поради което е било
допустимо за разглеждане.
Подробности относно изложените във възражението
доводи, се намират на л.291-301 адм. преписка, ведно с приложени доказателства
към възражението.
Ревизионен акт (РА)
№Р-03001818002896-091-001/30.01.2019г., поправен с РА №
П-03001819058448-003-001/03.04.2019г. за поправка на Ревизионен акт, издаден от
С.С.А.на длъжност началник сектор „Ревизии” в дирекция „Контрол” при ТД на НАП
Варна, възложил ревизията и Р.М.С.на длъжност главен инспектор по приходите в
същата дирекция, ръководител на ревизията, са в съответствие с разпоредбата на
чл.119, ал. 2 от ДОПК. С РА и с този за неговата поправка реално са уважени
част от възраженията, тъй като видно от резултатите, находящи се в таблицата на
л.304 от адм. преписка, задълженията за ДДС за част от периодите вече са
отпаднали и не са намерили място в тази таблица.
С ревизионния акт и РА за поправка са установени
задължения на ревизираното дружество „Цеко“ ООД по ЗДДС, както
следва:
|
Данъчни периоди |
Обжалвана част- начислен ДДС |
Данъчни задължения по РА, като резултати за период |
||||
|
Главница в лева |
Лихва в лева |
За внасяне |
Сума за приспадане |
|||
|
главница |
Лихва |
главница |
Лихва |
|||
|
м.02/15г. |
1968.00 |
775.59 |
1968.00 |
775.59 |
0.00 |
0.00 |
|
м.03/15г. |
647.20 |
249.48 |
647.20 |
249.48 |
0.00 |
0.00 |
|
м.04/15г. |
244.27 |
92.12 |
244.27 |
92.12 |
0.00 |
0.00 |
|
м.07/15г. |
17999.86 |
6327.69 |
17999.86 |
6327.69 |
0.00 |
0.00 |
|
м.01/16г. |
2270.40 |
681.90 |
2270.40 |
681.90 |
0.00 |
0.00 |
|
м.04/16г. |
732.68 |
201.72 |
732.68 |
201.72 |
0.00 |
0.00 |
|
м.08/17г. |
3792.05 |
529.88 |
3792.05 |
529.88 |
0.00 |
0.00 |
|
Всичко: |
27654.46 |
8858.38 |
27654.46 |
8858.38 |
0.00 |
0.00 |
Ревизионният акт е обжалван пред директора на Дирекция
„ОДОП” гр. Варна при ЦУ на НАП, който го е потвърдил изцяло.
Въз основа на приложените към административната
преписка доказателства и предвид разпоредбата на чл.160, ал.2 от ДОПК, съдът
намира, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган по приходите, на
основание чл.119, ал.2 от ДОПК, след възложена ревизия, съгласно чл.112 и
чл.113 от ДОПК, в предвидената от закона форма, съгласно чл.113 от ДОПК, и
съдържа реквизитите по чл.120 от ДОПК.
В ревизионния акт са посочени фактическите и
правни основания за издаването му. Ревизиращият орган е извършил анализ на доказателствата,
относими към облагането на жалбоподателя с данък върху добавената стойност за периода
01.11.2014г. до 28.02.2018г. Изложил е подробни мотиви в обстоятелствената част
на ревизионния доклад, който е неразделна част от ревизионния акт. Спазени са
законоустановените срокове за съставяне на ревизионния доклад и ревизионния
акт.
Останалите, релевантни за спора факти:
През ревизирания период „ЦЕКО“ ООД e осъществявало
дейността си в обекти, находящи се в гр. Русе, бул. „Тутракан“ № 30: склад и
бар „Гозбата“. През този период основния предмет на дейност на дружеството е
търговия на едро с железария, арматурни изделия и ел. части.
С ревизионният акт органите по приходите са
констатирали допуснати нарушения от жалбоподателя във връзка с прилагане
разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) за конкретни данъчни периоди през 2015г. до
2017г., описани в съставена за целта нарочна таблица.
От събраните в хода на ревизионното производство
доказателства по прилагане на разпоредбите на ЗДДС, органите по приходите са
достигнали до изводи за липси на извършени вътрешнообщностни доставки към
контрагенти в Р Румъния по процесни фактури, предвид на което са третирали
същите като такива с място за изпълнение на територията на страната, в резултат
на което са приложили разпоредбата на чл.86 от ЗДДС, във връзка с чл. 53 от ЗДДС и са начислили ДДС, както и лихва за забава, начислена на основание чл.
175 от ДОПК.
На следващо място, ревизираното
дружество е упражнило право на приспадане на данъчен кредит по фактури,
издадени от доставчик „Силко 10“ ЕООД, ЕИК *********, както следва :
|
№ на фактура/ кредитно известие |
дата на фактура |
предмет на доставка |
дан. основа в лева |
ДДС в лева |
За дан. период |
|
143 |
18.03.15 г. |
Масло, лагер, маслен
филтър, пружина, филтър дизел, акумулатор |
3236.00 |
647.20 |
м.03.15г. |
|
220 |
29.04.15 г. |
Консумативи по опис |
1221.35 |
244.27 |
м.04.15г. |
|
406 |
30.07.15 г. |
Резервни части по опис |
5392.00 |
1078.40 |
м.07.15г. |
|
425 |
26.01.16 г. |
Резервни части по опис |
6432.00 |
1286.40 |
м.01.16г. |
|
492 |
26.04.16 г. |
Резервни части по опис |
3163.00 |
632.60 |
м.04.16г. |
|
493 |
26.04.16 г. |
Консумативи по опис |
500.40 |
100.08 |
м.04.16г. |
|
|
|
Всичко : |
19944,75 |
3988.95 |
|
Предмет на доставка по тези фактури са резервни
части за товарни автомобили, собственост на ревизираното дружество „ЦЕКО“ ООД .
Приходната агенция е приела, след насрещни проверки
и събиране на допълнителни доказателства досежно тези сделки, че от прекия
доставчик на ревизираното лице не са представени документи във връзка с
изпълнение на доставките, в т.ч. договори, анекси. Липсвали доказателства,
удостоверяващи дата и място на предаване на стоките /точно местонахождение на
търговски обект, от който е натоварена стоката/. Не били представени товарителници
и пътни листи на автомобил Опел „Комбо“, с рег. № Р 8499 ВВ, с който се твърдяло,
че е превозвана стоката. Изводът бил, че
„Силко 10“ ЕООД не разполагало с материално-техническа и кадрова
обезпеченост за извършване на фактурираната доставка.
При липсата на представени доказателства във
връзка с предаването на стоката - приемо-предавателни протоколи,
складови/стокови разписки, експедиционни бележки и др., ревизиращите органи не
са признали право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 3 988.95 лева
по фактурите, издадени от „Силко 10“ ЕООД, в т.ч. за м.03.2015г. в размер на
647.20 лева, за м.04.2015г. в размер на 244.27 лева, за м.07.2015г. в размер на
1078.40 лева, за м.01.2016г. в размер на 1286.40 лева и за м.04.2016г. в размер
на 732.68 лева.
Идентични изводи направила данъчната
администрация досежно правото на приспадане на данъчен кредит по фактури,
издадени от „Интертрейд 20“ ЕООД към „ЦЕКО“ ООД, както следва: №100/25.02.2015
г. с данъчна основа 9840.00 лева и ДДС 1968.00 лева, предмет на доставка – гуми
385/65 R 22,5 DUNLOP и №325/26.01.2016 г. с данъчна основа 4920.00 лева и ДДС
984.00 лева, предмет на доставка – гуми 385/65 R 22,5 DUNLOP.
От ревизиращия екип било изготвено Искане за
представяне на документи и писмени обяснения изх. №Р-03001818002896-040-001/25.05.2018
г. (л.16-18) до „ЦЕКО“ ООД, с което от дружеството са изискани фактури,
издадени от „Интертрейд 20“ ЕООД, ведно с всички други доказателства, имащи
отношение към доставките : лицата, отговорни за договарянето на условията по
покупко-продажбата на стоките; документи изготвени при приемането,
заприхождаването, транспортирането и изписването на стоките; за чия сметка е
транспортът на закупените стоки, както и
кои лица са ангажирани с получаването, претеглянето, товаренето, разтоварването
и складирането на стоките.
При анализа на събраните по реда на ДОПК
доказателства, органите по приходите констатирали, че от прекият доставчик на
ревизираното лице не са представени документи във връзка с изпълнение на доставките,
в т.ч. договори, анекси. Липсвали доказателства, удостоверяващи дата и място на
предаване на стоките /точно местонахождение на търговски обект, от който е
натоварена стоката/.
Изводът бил, че „Интертрейд 20“ ЕООД не
разполагало с материално-техническата и кадрова обезпеченост за извършване на
фактурираната доставка. Не били представени доказателства във връзка с
предаването на стоката, като в тази връзка не са представени
приемо-предавателни протоколи, складови/стокови разписки, експедиционни бележки.
Така ревизиращите органи не са признали право на
приспадане на данъчен кредит в общ размер на 2 952.00 лева по фактурите,
издадени от „Интертрейд 20“ ЕООД, в т.ч. за м.02.2015 г. в размер на 1 968.00 лева
и за м.01.2016 г. в размер на 984.00 лева.
По направеното оспорване на констатациите и така
установеното в РА, директорът на дирекция ОДОП Варна при НАП се е произнесъл с Решение
№44/19.04.2019г., с което е потвърден Ревизионен акт №Р-03001818002896-091-001
от 30.01.2019г., с който са установени дължимите от дружеството-жалбоподател
задължения за Данък върху добавената стойност по ЗДДС, съгласно описани в
таблицата периоди.
Правни изводи на съда:
За задълженията по ЗДДС:
Тук основния спор между страните,
свързан с ревизирания период - 01.11.2014г. до 28.02.2018г. възниква досежно доказване
наличието или не на извършени от „Цеко“ ООД, гр. Русе вътрешнообщностни
доставки(ВОД), всички до Р Румъния.
И на следващо място-спорът е доказани ли са доставките на
резервни части и гуми за товарни автомобили, собственост на ревизираното
дружество „ЦЕКО“ ООД от „Силко 10“ ЕООД и „Интертрейд 20“ ЕООД.
По отношение на ВОД, непризнати и водещи до наличие на
задължения за ДДС според приходната агенция от „Цеко“ ООД, гр. Русе за
данъчните периоди м. 07/2015г. и м. 08/2017г., съдът, след анализ на събраните
писмени доказателства/включително и тези, приобщени в съдебното производство-писмата
на Агенция „Митници“/ и заключението по назначената съдебно-икономическа експертиза
приема следното:
В хода на извършваната ревизия, длъжностните лица при НАП
не са приели нито възраженията, нито представените с тях доказателства и правни
доводи от ревизираното дружество за наличието на ВОД. Констатациите, направени
с РД/основната част/, са възпроизведени в РА, а последствие при неговото
оспорване пред директора на ОДОП Варна, последният също е счел възраженията за
неоснователни. По този начин приходната агенция е приела за всички осъществени
и описани в административната преписка ВОД до Р Румъния, че процесните доставки
са облагаеми и данъчната основа следва да се определи по реда на чл. 26 от ЗДДС,
както и че върху тази основа се дължи ДДС.
Както се сочи и в РД, и в РА, „Цеко“ ООД било отразило
ВОД по издадена фактура на „MADU BILD“ SRL с VIN RO33660771, без начислен ДДС за
периода 08/2017г. Стойността на тази фактура(л.52) под №**********/09.08.2017г.
е 18 960.25 лева. Към нея като доказателства ревизираното дружество е
представило Инвойс/на гърба на фактурата/ под №48427/09.08.2017г., Международна
товарителница(л.50), Потвърждение за получени стоки на държава-членка на ЕС(л.51).
Всички тези документи са с попълнени според изискванията на закона реквизити. В
потвърждението за получена стока, като данни за транспортното средство е
записано следното : камион номер ТХ6101АН/ТХ0405ЕЕ /вторият рег. № е на ремаркето/.
Като дата на съставяне на документа е записана 10.08.2017г. В международната
товарителница като композиция от камион и ремарке са записани същите данни(виж
л.50).
Ревизиращият екип приел обаче, след съответните
проверки и анализ на доказателствата, че
не е налице доказан ВОД и счел, че за този период 08.2017г. се дължи ДДС както
следва - в размер на 3 792.05 лева върху данъчна основа в размер на 18 960.25 лева.
Идентично стоят нещата и с отразените от „Цеко“ ООД ВОД
по издадени фактури на името на „DRILL TEHNOLOGY CONCERT“ SRL с VIN RO33218754 за данъчен период м. 07.2015г.
Фактурите са общо 4 на брой:
1.Фактура №**********/08.07.2015г., с предмет – арматурно
желязо №8, №10, №12 на стойност 21 297.30 лева. Като доказателства ревизираното
дружество е представило и Инвойс №38264/08.07.2015г. на стойност 10894.95 евро.
Налице са и Международна товарителница(л.74), Потвърждение за получени стоки на
държава-членка на ЕС(л.72). Всички тези документи са с попълнени според
изискванията на закона реквизити.
В потвърждението за получена стока, като данни за
транспортното средство е записано следното : камион номер ТХ0764ХР/ЕН7229ЕХ
/вторият рег. № е на ремаркето/. Като дата на съставяне на документа е записана
08.07.2015г. В международната товарителница като композиция от камион и ремарке
са записани същите данни(виж л.74).
2. Фактура №**********/08.07.2015г., с предмет –
арматурно желязо № 8, № 10, № 12, № 16 на стойност 20 932.00 лева. Като доказателства ревизираното
дружество е представило и Инвойс №38262/08.07.2015г.(л.70) на стойност 10 707.40
евро. Налице са и Международна товарителница(л.69), Потвърждение за получени
стоки на държава-членка на ЕС(л.68). Всички тези документи са с попълнени
според изискванията на закона реквизити.
В потвърждението за получена стока, като данни за
транспортното средство е записано следното : камион номер В3676РР/В1023ЕН
/вторият рег. № е на ремаркето/. Като дата на съставяне на документа е записана
08.07.2015г. В международната товарителница като композиция от камион и ремарке
са записани същите данни(виж л.69).
3. Фактура №**********/09.07.2015г.(л.67), с предмет –
арматурно желязо №8, №10, №12, №25 на стойност 20 740.40 лева. Като
доказателства ревизираното дружество е представило и Инвойс №38281/09.07.2015г.
на стойност 10 609.40 евро. Налице са и Международна товарителница(л.65), Потвърждение за получени
стоки на държава-членка на ЕС(л.64). Всички тези документи са с попълнени
според изискванията на закона реквизити.
В потвърждението за получена стока, като данни за транспортното
средство е записано следното : камион номер В3676РР/В1023ЕК /вторият рег. № е
на ремаркето/. Като дата на съставяне на документа е записана 10.07.2015г. В
международната товарителница като композиция от камион и ремарке са записани
същите данни(виж л.65).
4. Фактура №**********/09.07.2015г.(л.62), с предмет –
арматурно желязо № 8, № 25 на стойност
21 637.60 лева. Като доказателства ревизираното дружество е представило и
Инвойс №38282/09.07.2015г. на стойност 11 064.70 евро. Налице са и Международна товарителница(л.60),
Потвърждение за получени стоки на държава-членка на ЕС(л.59). Всички тези
документи са с попълнени според изискванията на закона реквизити.
В потвърждението за получена стока, като данни за
транспортното средство е записано следното : камион номер Т9777КХ/ЕН7229ЕХ
/вторият рег. № е на ремаркето/. Като дата на съставяне на документа е записана
10.07.2015г. В международната товарителница като композиция от камион и ремарке
са записани същите данни(виж л.60).
Ревизиращият екип, след съответните проверки и анализ на доказателствата и приложимите в
случая правни норми е приел, че не е налице доказан ВОД и счел, че за този данъчен
период 07.2015г. се дължи ДДС в размер на 16 921.46 лева върху данъчна основа в
размер на 84 607.30 лева.
Това са задълженията по ЗДДС, за двата данъчни периода - 08.2017г.,
за който се дължи ДДС в размер на 3 792.05 лева върху данъчна основа в размер
на 18 960.25 лева и период 07.2015г., за който се дължи ДДС в размер на 16 921.46
лева върху данъчна основа в размер на 84 607.30 лева. За тези периоди и
обсъдени фактури, приходната администрация е приела, че се дължи ДДС, тъй като
не признава ВОД и наличието на условията на чл.7, ал. 1 от ЗДДС, по фактурите и
действието на чл. 53, ал. 1 от ЗДДС относно приложение по отношение на тези вътреобщностни
доставки на данъчна ставка “0”.
За доказване на извършените
доставки до Румъния, в проведеното съдебното производство „Цеко“ ООД ангажира събирането на допълнителни доказателства.
Беше назначена съдебно-икономическа експертиза. Задачите
на вещото лице бяха в насока проверка дали са осъществени доставките на стоките
по процесните фактури в Р Румъния/чрез съпоставка на наличните документи и
доказателства и справка и в Агенция Митници/. И на следващо място-дали „Силко
10“ ЕООД и „Интертрейд 20“ ЕООД са
притежавали стоките, доставени по фактури до „Цеко“ ООД- резервни части и гуми за товарни
автомобили, собственост на ревизираното дружество „ЦЕКО“ ООД, съответно вложени
ли са тези стоки в ремонт и поддръжка на
транспортната и подемна техника на дружеството?
Експертизата бе приета и неоспорена от страните.
За нуждите на вещото лице бяха представени две справки от
АМ(л.44, 45 и л.48 от делото).
Заключението на вещото лице, ведно с тези две справки на
АМ за движението през ГКПП Дунав мост/изход/ на ППС с нарочно описани номера на
камионите и ремаркетата, за точно определени дати-тези на натоварване и на
доставка на стоките, изписани от „Цеко“ ООД/съобразно представените по
движенията им документи-товарителници, потвърждение за получена стока на държава-членка на ЕС /, водят
съда на следния извод:
За фактура №**********/09.07.2015г.(л.67) и фактура №**********
от 09.07.2015г.(л.62), съдебният състав приема, че е доказан по несъмнен начин
извършения ВОД, противно на приетото от ревизиращите органи, и в последствие и
от директора на ОДОП-Варна.
Налице са писмени
доказателства-фактури и инвоиси, международни товарителници, с контрагент/клиент
„DRILL TEHNOLOGY CONCERT“ SRL с VIN
RO33218754. Налице са и потвърждения за получена стока на държава-членка
на ЕС. Всички те са с достатъчно като обем съгласно изискването на българското
и европейското законодателство попълнени реквизити.
Нещо повече. Справката от АМ,
касаеща доставките по тези две фактури сочи, че на процесната дата-10.07.2015г.,
в 02.24ч. и съответно в 02.26ч., ГКПП Дунав мост/изход/, посока Р Румъния са
напуснали ППС със следните номера на камион и ремарке: камион номер
В3676РР/В1023ЕК и камион номер Т9777КХ/ЕН7229ЕХ.
Съпоставяйки тази информация,
находяща се в официален документ, неоспорен от страните(представителя на ДА), с
информацията, съдържаща се в потвърждението за получена стока, и в
международната товарителница, както и съответните дати на доставка и движение
на ППС по отношение и на двете фактури, ведно със даденото в заключението на
вещото лице, съдебният състав стига до безспорния извод за осъществена ВОД по фактура
№********** от 09.07.2015г. и фактура №********** от 09.07.2015г.
Независимо от събраните
доказателства чрез насрещни проверки, извършени от органите по приходите и
действията по откритите административни процедури за обмен на информация с румънската
приходна администрация на основание чл.7, чл.15, чл.16, л.25-27 от Регламент
904/2010 на ЕС, констатациите им досежно тези две фактури се опровергават в
съдебното производство.
Съгласно разпоредбата на чл. 53,
ал. 2 от ЗДДС документите, удостоверяващи извършването на вътреобщностната
доставка, се определят с правилника за прилагане на закона. Разпоредбата на
чл.45 от ПП ЗДДС регламентира, че за доказване на вътреобщностна доставка на
стоки доставчикът следва да разполага със следните документи:
1. документ за доставката:
а) фактура за доставката, в
която, когато получателят е регистриран за целите на ДДС в друга държава
членка, се посочва идентификационният номер по ДДС на получателя, издаден от
държава членка, под който номер му е извършена доставката;
б) протокол по чл. 117, ал. 2 от
закона - в случаите на вътреобщностна доставка по чл. 7, ал. 4 от закона;
в) документ по чл. 168, ал. 8 от
закона - когато доставчикът е физическо лице, което не е едноличен търговец и
не е регистрирано по закона;
2. документи, доказващи изпращането
или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на
друга държава членка:
а) транспортен документ или
писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице,
удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка -
в случаите, когато транспортът е за сметка на доставчика или на получателя, но
е извършен от трето лице, или
б) транспортен документ или
писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице,
удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка -
когато транспортът е извършен от доставчика, или
в) писмено потвърждение от получателя,
удостоверяващо, че стоките са пристигнали на територията на друга държава
членка - когато транспортът е извършен от получателя.
Доказването на тези условия е
достатъчно основание да се приеме, че е налице ВОД по смисъла на чл. 7, ал. 1
от ЗДДС, без да се поставят допълнителни изисквания към доставчика.
По делото са приети писмените
доказателства, събрани в хода на ревизията – Инвойс фактури, ЧМР, потвърждения
за получена стока.
Съгласно чл. 4 от Конвенцията за
ЧМР, договорът за превоз на товари се установява с товарителница. Съгласно чл.
9 от нея, товарителницата удостоверява до доказване на противното, условията на
договора и получаването на товара от превозвача. Съгласно разпоредбата на чл. 5
от Конвенцията, товарителницата се изготвя в три оригинални екземпляра,
подписани от изпращача и от превозвача.
Съгласно чл. 31, б. "а"
и чл. 67 от Конвенцията на ООН за договорите за международна продажба на стоки,
счита се, ако друго не е уговорено, че продавачът е изпълнил задължението си за
доставка с предаване на стоката на превозвач, когато се изисква превоз.
Разпоредбата на чл. 67 от Конвенцията сочи, че при липса на други уговорки,
рискът от погиване на стоките преминава върху купувача при предаване на стоката
на първия превозвач, когато стоката е маркирана и снабдена с превозни
документи.
В този смисъл, доколкото
положените подписи от изпращача и превозвача / в случая това е трето лице/ не
се доказа да са неавтентични, следва да
приеме, че ЧМР трябва да се кредитират като истински документи със съответните
правни последици, посочени по-горе.
Съгласно чл. 9, ал. 1 и чл. 4 от
Конвенцията за договора за международни автомобилни превози /Конвенцията/,
международните товарителници удостоверяват до доказване на противното условията
на договора за превоз и получаването на стоката от превозвача, а нередовността
им не засяга нито съществуването, нито действието на този договор.
Недоказването/неизвършването на проверка за клетка 24 от ЧМР кой е положил
подпис на получател, също не представлява аргумент за непризнаване на
вътреобщностния характер на доставките. Подобни изисквания не се съдържат нито
в Конвенцията, нито в разпоредбите на ЗДДС и ПП ЗДДС. При условие, че мястото
на приемането на стоките съвпада с отбелязания в клетка 4 от товарителницата разтоварен
пункт, изричното посочване в клетка 24 на място на приемане е ненужно и не се
изисква.
В случая обаче и това е
отбелязано, видно от съдържанието на кл.24 по товарителницата на л.65(по фактура
№**********) и идентично за фактура №**********.
Логичния анализ на всички събрани
в хода на ревизията доказателства и тези, събрани в съдебното производство
водят на извода за осъществени ВОД по отношение на тези две фактури.
Съгласно чл. 45, т. 2, б. „б” от
ПП ЗДДС в приложимата му редакция, за доказването на изпращането и
транспортирането на стоките могат да служат „транспортен документ,
удостоверяващ, че стоките са получени на територията на друга държава членка -
когато транспортът е извършен от доставчика или от трето лице за сметка на
доставчика“, какъвто е настоящия случай. Тълкуването на посочената правна норма
налага извод, че през този период нормативно е предвидена възможност за
доказване транспортирането на стоките – транспортен документ, съставен по
надлежния ред. След като по делото такива се явяват ЧМР-тата, то те следва да
се зачетат с последиците, които сам законодателят им е придал. При положение,
че националното данъчно законодателство е посочило сред документите, доказващи
изпращането на стоките и транспортирането им транспортен документ, удостоверяващ,
че стоките са получени на територията на друга държава членка, с оглед принципа
на правната сигурност, приходната администрация е длъжна да приложи
освобождаването от данъка на доставчика, дори при наличие само на този
документ.
От съдържанието на представените
писмени доказателства - ЧМР, потвържденията за получена стока, справката от АМ,
съдебно-икономическата експертиза, се налага категоричният извод, че процесните
стоки са доставени от жалбоподателя в настоящето производство, като една част
от доказателства са били събрани още в хода на ревизионното производство.
Според разпоредбата на чл. 28в А,
буква “а”, ал. 1 от Шеста директива 77/388, изменена с директива 2000/65, не се
допуска компетентните органи на държавата-членка на доставката да задължават даден
доставчик, който е действал добросъвестно и е представил доказателства,
установявайки на пръв поглед правото му на освобождаване на дадена
вътреобщностна доставка на стоки, да заплати впоследствие ДДС върху тези стоки,
когато тези доказателства се докажат с невярно съдържание, без обаче да бъде
установено участието на споменатия доставчик в данъчната измама, доколкото той е взел всички разумни мерки в рамките на
своите възможности, за да се увери, че осъществяваната от него вътреобщностна доставка
не го довежда до участие в такава измама. В настоящия случай се доказа, че
доставките са извършени- и от ЧМР-тата, и от новите писмени доказателства, и от
заключението на вещото лице.
Жалбоподателят е счел, че е взел
всички разумни мерки, за да установи наличието
на осъществена вътреобщностна доставка /вж.
Решение от 27.09.2007г. на Съдът на ЕС по дело С-409/2007г./.
Установените по делото
обстоятелства, преценени в тяхната съвкупност налагат извод, че е доказано
наличието всички законови предпоставки,
визирани в чл. 7, ал. 1 от ЗДДС за признаване на въпросните доставки по
процесните две фактури за вътреобщностни такива и за позоваването на чл. 53,
ал. 1 от ЗДДС относно приложението по
отношение на тези вътреобщностни доставки с данъчна ставка “0”. Изводът на
органите по приходите, че доставките са облагаеми със ставката по чл. 67,
ал.1 от ЗДДС е неправилен, което води до
извод и за незаконосъобразност на обжалвания ревизионен акт в тази му част,
досежно задължението за внасяне на ДДС по фактура №********** от 09.07.2015г. и
фактура №********** от 09.07.2015г.
Съдът намира жалбата за частично
основателна, досежно установените с РА задължения на ревизираното дружество
„Цеко“ ООД по ЗДДС, свързан с непризнаване на извършените ВОД до Р Румъния по цитираните
по-горе две фактури на стойност всяка от тях съответно както следва: Фактура
№**********/09.07.2015г., на стойност 20 740.40 лева и Фактура
№**********/09.07.2015г., на стойност 21 637.60 лева. В тази част задълженията
на дружеството за данъчен период 07.2015г. за ДДС следва да бъдат коригирани. Задълженията
са получени за този период, след като ДА не признава осъществените по общо 4
фактури ВОД и сумата по фактурите е приета за данъчна основа в размер на 84 607.30
лева, а дължимото ДДС е в размер на 16 921.46 лева. С оглед изводите по-горе,
от тази данъчна основа следва да бъде извадена сумата от двете фактури или общо
42 378 лева. Върху новата основа ще се определи дължимият ДДС. Така при
направените пресмятания, данъчната основа за д.п.07.2015г. става = 84 607.30-42 378
лева или =42 229.30 лева. Съответно дължимият ДДС също се коригира и пресмята
върху тази основа и е = 8 445.86 лева. Върху тази сума следва да бъде
изчислена и дължимата лихва.
Признатия ВОД е на стойност 42 378
лева. За тях неоснователно е начислен ДДС в размер 42378,00 х 20% = 8475,60лв.
– за които жалбата се явява основателна.
Като цяло за данъчния период 07.2015г. дължимата сума в таблицата на РД и
РА е различна, тъй като включва не само фактурите по ВОД, а и фактура №6/30.07.2015г.(л.26),
по която за данъчен период м.07.2015г.,
ревизиращия екип не признава право на данъчен кредит в размер на 1078.40 лева.
Но този въпрос като цяло ще бъде разгледан по-долу, след като приключим с анализа
на ВОД.
Съдът е съгласен с извода на данъчната
администрация, че по отношение на останалите три фактури общо-това са фактура
под №**********/09.08.2017г., фактура №**********/08.07.2015г. и фактура №**********/08.07.2015г.,
не бе доказано по несъмнен начин осъществяване на ВОД до Р Румъния. Независимо,
че като цяло по всички фактури съпровождащите ги документи са идентични, тук за
извод в такава посока натежаха събраните от съда допълнителни доказателства и
извършената експертиза. От справката на АМ(л.44, 45 и л.48) за процесните дати
и дни, за движението на ППС през ГКПП Дунав мост/изход/, посока Румъния бе
установено, че записаните по потвърждението за получена стока, и в
международната товарителница ППС с
номера на камион и ремарке не съвпадат с посочените в тези документи. Отговорът/на
АМ/ е, че или такова съчетание от ППС не е преминавало на тази дата, или е преминало ППС с други регистрационни
номера. Например по данни за доставката по фактура под №**********/09.08.2017г.
от Товарителницата и Потвърждението за получена стока, записаното ППС е камион
номер ТХ6101АН/ТХ0405ЕЕ. Дата на потвърждение на получените стоки и разтоварване
-10.08.2017г. По данни на АМ, на 10.08.2017г., в 17.48 часа е преминало ППС с
номера ТХ6101АН, с ремарке ТХ9542ЕХ. Това разминаване, ведно с останалите,
изложени от ревизиращите лица съмнения, не позволява и за съда да приеме, че е
доказан осъществен ВОД за процесната фактура. Идентично стоят нещата и по останалите
две фактури под №********** от 08.07.2015г. и фактура №********** от 08.07.2015г.
По
отношение на втория съществен въпрос-досежно това доказани ли са доставките на резервни части и гуми за товарни автомобили,
собственост на ревизираното дружество „ЦЕКО“ ООД от „Силко 10“ ЕООД и „Интертрейд
20“ ЕООД и правилно или не е ревизиращия екип приема, че и по тях се дължи ДДС
по съответните фактури и съответно
дружеството е нямало право на данъчен кредит:
Съдът счита, че изводите в РА за
недоказаност на направените доставки при липсата на представени доказателства
във връзка с предаването на стоката - приемо-предавателни протоколи, складови/стокови
разписки, експедиционни бележки и др., и непризнаването на право на приспадане
на данъчен кредит в общ размер на 3 988.95 лева по фактурите, издадени от
„Силко 10“ ЕООД, в т.ч. за м.03.2015г. в размер на 647.20 лева, за м.04.2015г.
в размер на 244.27 лева, за м.07.2015г. в размер на 1078.40 лева, за
м.01.2016г. в размер на 1286.40 лева и за м.04.2016г. в размер на 732.68 лева,
са правилни. В тежест на дружеството е било още в проведеното ревизионно производство
да ангажира доказателства, доказващи че тези стоки са реално получени и вложени
в транспортната техника на „ЦЕКО“ ООД.
Това обаче не се е случило. Не
успя да се докаже тази теза и в съдебното производство. И вещото лице в
назначената експертиза не установи по безспорен начин, че получените материали/които
не са били заскладявани/, осчетоводени иначе коректно в данъчния период, са
вложени в ремонт и поддръжка на притежаваните от „ЦЕКО“ ООД
транспортна и подемна техника. В експертизата само се казва, че „може“ и да са
вложени. Доказателства в такава насока обаче няма. А ако беше доказано от
дружеството това, тогава щеше да е погрешен и извод на ревизиращите, че не е
доказана доставката на тези стоки, продадени от „Силко 10“ ЕООД на ревизираното
лице.
Идентично стоят изводите и досежно
доставката на гуми от „Интертрейд 20“ ЕООД. Те според в.л. също са осчетоводени
коректно в данъчния период, но не са били заскладявани, изписани са като
разход, което според в.л. „може“ и да означава, че са вложени в притежаваните
от „ЦЕКО“ ООД транспортна и подемна техника.
Вещото лице не успя и да
осъществи връзка с доставчиците-двете фирми - „Силко 10“ ЕООД и „Интертрейд 20“ ЕООД, за да провери счетоводната документация и останалите
документи, доказващи, че тези две фирми е било възможно да притежават стоки като
процесните, съответно да бъдат реализирани към „ЦЕКО“ ООД. Така, остана недоказана
тезата на жалбоподателя, че е получил стоките и по съответните фактури му се
дължи признаване на данъчен кредит.
С оглед на така изложените
по-горе мотиви, жалбата се явява частично основателна само досежно осъществен
ВОД по Фактура №**********/09.07.2015г., на стойност 20 740.40 лева и Фактура
№**********/09.07.2015г., на стойност 21 637.60 лева. В тази част задълженията
на дружеството за данъчен период 07.2015г. за дължимо ДДС следва да бъдат
коригирани.
Признатите от съда фактури се отнасят
за данъчен период 07.2015г. За него период, според ревизиращите, „ЦЕКО“ ООД, видно и от таблицата на л.304, дължи общо ДДС в размер на 17 999,86
лева главница и 6 327, 69 лева лихви. Както видяхме по-горе в изчисленията,
сумата по 4-те фактури, за които РА не признава ВОД, е приета за данъчна основа
и е в размер на 84 607.30 лева, а дължимото ДДС е в размер на 16 921.46 лева. Към
тази сума/размер на дължим ДДС/ следва да бъде прибавена и още една - за същия период
„ЦЕКО“ ООД дължи и ДДС - непризнат
данъчен кредит по фактура №406/30.07.2015г., с доставчик „Силко 10“ ЕООД, в размер на 1078, 40 лева. Или
общо задълженията за д.п.07.2015г. са в размер на 17 999,86 лева главница.
Признат е ВОД на стойност 42 378
лева. Неоснователно начисления ДДС е в размер на 42378,00 х 20% = 8475,60 лева.
За тази сума жалбата е основателна, а РА се явява незаконосъобразен и като
такъв подлежи на отмяна.
За този данъчен период – 07.2015г.,
размерът на ДДС, за който жалбата е неоснователна е 17999,86-8475,60 = 9524,26 лева.
Тук за удобство следва да
разгледаме общо установените задължения за ДДС за съответните данъчни периоди и
уважената част от жалбата, съобразявайки и разпоредбите на чл. 89 от ЗДДС и чл.125,
ал.5 от с.з., досежно изчисляване на дължимите лихви.
Периодът на забава, за който
изчисляваме лихвите за ДДС за м.07.2015г. е от 15.08.2015г. до датата на
издаване на РА – 30.01.2019г.
За неправилно начисления данък в
размер на 8475,60 лева, лихвите за периода 15.08.2015г. до 30.01.2019г. са в
размер на:
от дата до дата брой дни годишен ЛП лихва
15.08.2015 31.12.2015 139 10.02 % 327.91
01.01.2016 30.06.2016 182 10.01 % 428.92
01.07.2016 31.12.2016 184 10.00 % 433.20
01.01.2017 30.06.2017 181 10.00 % 426.13
01.07.2017 31.12.2017 184 10.00 % 433.20
01.01.2018 30.06.2018 181 10.00 % 426.13
01.07.2018 31.12.2018 184 10.00 % 433.20
01.01.2019 30.01.2019 30 10.00 % 70.63
общо лихви: 2979.32 лева
*годишен лихвен процент: ОЛП + 10
%
лихвен процент за един ден: ГЛП /
360
За дължимия данък в размер на
9524,26 лева, лихвите за периода 15.08.2015г. до 30.01.2019г. са в размер на:
от дата до дата брой дни годишен ЛП лихва
15.08.2015 31.12.2015 139 10.02 % 368.48
01.01.2016 30.06.2016 182 10.01 % 481.99
01.07.2016 31.12.2016 184 10.00 % 486.80
01.01.2017 30.06.2017 181 10.00 % 478.86
01.07.2017 31.12.2017 184 10.00 % 486.80
01.01.2018 30.06.2018 181 10.00 % 478.86
01.07.2018 31.12.2018 184 10.00 % 486.80
01.01.2019 30.01.2019 30 10.00 % 79.37
общо лихви: 3347.96 лева
*годишен лихвен процент: ОЛП + 10
%
лихвен процент за един ден: ГЛП /
360
В останалата му част, извън
изложеното в предходните абзаци, относно задълженията за ДДС и лихви за данъчни
периоди м.02/15г., м.03/15г., м.04/15г., м.01/16г., м.04/16г., м.08/17г. РА се
явява правилен и законосъобразен, а жалбата - неоснователна.
Предвид така изведените изводи, съдът
преобразува съставената таблица за задължения по следния начин:
|
обжалвани
задължения |
установени от съда |
задължения, за
които жалбата е основателна |
||||
|
период |
главница |
лихви |
главница |
лихви |
главница |
лихви |
|
м.02.2015 |
1968,00 |
775,59 |
1968,00 |
775,59 |
0,00 |
0,00 |
|
м.03.2015 |
647,20 |
249,48 |
647,20 |
249,48 |
0,00 |
0,00 |
|
м.04.2015 |
244,27 |
92,12 |
244,27 |
92,12 |
0,00 |
0,00 |
|
м.07.2015 |
17999,86 |
6327,69 |
9524,26 |
3347,96 |
||
|
м.01.2016 |
2270,40 |
681,90 |
2270,40 |
681,90 |
0,00 |
0,00 |
|
м.04.2016 |
732,68 |
201,72 |
732,68 |
201,72 |
0,00 |
0,00 |
|
м.08.2017 |
3792,05 |
529,88 |
3792,05 |
529,88 |
0,00 |
0,00 |
|
общо |
27654,46 |
8858,38 |
19178,86 |
5878,65 |
8745,60 |
2979,32 |
При този изход на спора се дължат
разноски, поискани от процесуалния представител на ответника, съобразно отхвърлената
част от жалбата, определени както следва:
Установените задължения за данък по
ЗДДС по РА са в общ размер на 27 654.46 лева главница и 8 858.38 лева – лихви. Общият
материален интерес по делото е в размер на 36 512,84 лева. Жалбата е
основателна за сумата от 8745,60 лева главница, досежно д.п.07.2015г. и лихви в
размер на 2979,32 лева, съответно-неоснователна за сумата над 11 724, 92
лева-главница + лихви, до 36 512,84 лева или - 24 787, 92 лева.
От страна на жалбоподателя не са
поискани разноски.
На основание чл.161, ал.1 от ДОПК
в полза на ответната страна следва да се присъдят разноски съобразно
отхвърлената част от жалбата, която е в размер на 24 787, 92 лева. В настоящото
производство ответната страна е направила разноски за юрисконсултско
възнаграждение по чл.8, ал.1, т.4 от Наредба № 1 за минималните адвокатски
възнаграждения в размер на 1 273, 64 лева.
Воден от горното и на основание чл.160 от ДОПК,
Административен съд– град Русе, трети състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Ревизионен акт №Р-03001818002896-091-001 от 30.01.2018г.,
потвърден с Решение №44/19.04.2019г. на
директора на Дирекция ОДОП Варна, в частта с която на „Цеко“ ООД,
гр. Русе, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Русе, бул. „Тутракан“ №30, представлявано от Й.С.Д., са установени
задължения за ДДС за д.п. м.07.2015г. в размер на 8745,60 лева главница и лихви
в размер на 2979,32 лева.
Отхвърля жалбата в останалата
част, с която на „Цеко“ ООД, гр. Русе, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Русе, бул. „Тутракан“ №30 са установени задължения за ДДС както
следва: д.п.м.02.2015г.- 1968,00 главница и 775,59 лева лихви; м.03/15г.- 647,20 лева главница и 249,48 лева лихви;
м.04/15г.- 244,27 лева главница и 92,12 лева лихви; м.07/15г.- 9524,26 лева главница и 3347,96
лева лихви; м.01/16г.- 2270,40 лева главница и 681,90 лева лихви; м.04.2016г.- 732,68 лева главница и 201,72 лева лихви;
м.09.2016г.;, м.08/17г.- 3792,05 лева главница и 529,88 лева лихви,
или общо сумата от 24 787, 92 лева.
Осъжда Цеко“ ООД, гр. Русе,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Русе, бул. „Тутракан“
№30, представлявано от Й.С.Д. да заплати на Дирекция ОДОП Варна направените по
делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 1273, 64 лева (Хиляда двеста седемдесет и три
лева и 64 ст.) лева.
Решението може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните пред Върховния административен съд.
Съдия: