Р Е Ш Е Н И Е № 260068

В ИМЕТО НА НАРОДА

     гр. Пловдив 22.03.2021 г .

 

Пловдивският апелативен съд, търговско отделение в открито заседание от  деветнадесети февруари през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ

                   ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА

                                        РАДКА ЧОЛАКОВА    

                                                                                                                                                                                  

при участието на секретаря Катя Митева, като разгледа  докладваното от съдия Радка Чолакова,  възз.търг.дело №621 описа на  ПАС за 2020 г., намери следното:

 

Производство по чл. 258 и следв. от ГПК, образувано по повод въззивна жалба  от З.Б.И. АД, ЕИК ***, чрез процесуалния представител адвокат М. Г., против постановеното решение №292 от 08.07.2020 г. по т.д.№424/2019 г. по описа на Окръжен съд П.в осъдителната му част.

С обжалваното решение е осъдено застрахователното дружество да заплати на Д.А.А. сумата 50 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, претърпени психически болки и страдания от смъртта на нейния брат Д.К.П., настъпила вследствие на пътно-транспортно произшествие от 13.05.2017 г. в град П., в южното платно за движение на бул. С., по вина на К.Й.Л. от град П.при управление на МПС – лек автомобил „К.“, с рег. № ***, за което същата е призната за виновна с влязла в сила присъда от 05.01.2018 г., постановена по НОХД № 2139/2017 г. на ОС – П., потвърдено с Решение от 11.06.2018 г. по ВНОХД 209/2018 г. на АС – П.и Решение от 14.01.2019 г. на ВКС по к.н.д. № 970/2018 г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 19.04.2019 г. до окончателното му изплащане, като е отхвърлен иска в останалата му част – за разликата над 50 000 лв. до пълния предявен размер от 150 000 лв., като неоснователен и недоказан.

Жалбоподателят З.Б.И. АД е останал недоволен от постановеното решение в осъдителната му част, като моли то да бъде отменено изцяло, като се отхвърли претенцията на ищцата. Изложил е подробни оплаквания за липсата на особено близки отношения между ищцата и пострадалия, за несъобразяване с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и събраните доказателства.

При условие на евентуалност счита, че следва да се приложи пар.96 от ПЗР към ЗИД на КЗ, предвиждащ размер на обезщетение в размер на 5 000 лв. при смъртен случай, като моли да се отмени решението в осъдителната му част за сумата над 5 000 лв. до уважената  сума в размер на 50 000 лв.

Претендира направените разноски.

 Срещу въззивната жалба е постъпил отговор от Д.А.А., чрез процесуалния и представител адвокат Н.Н., в който се счита същата за неоснователна. Моли се да се остави без уважение, като се потвърди решението в обжалваната част по подробно изложени съображения. Претендират се разноските.

 Съдът, след като се запозна с акта, предмет на обжалване, наведените оплаквания, както  и след преценка на  събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

           Решението е връчено на жалбоподателя на 30.07.2020 г. Въззивната жалба срещу него е подадена  на 13.08.2020 г. в срок от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден съдебен акт. Следва да се пристъпи към разглеждането и по същество в съответствие с оплакванията, като се прецени хипотезата на  особено близки отношения между ищцата и пострадалия, а при положение, че е налице тази хипотеза - дължимостта на обезщетение за неимуществени вреди и неговият  размер.

 Видно от данните по делото, ищцата е сестрата на починалия Д.К.П., настъпила вследствие на пътно-транспортно произшествие от 13.05.2017 г. в град П., в южното платно за движение на бул. С., по вина на К.Й.Л. от град П.при управление на МПС – лек автомобил „К.“, с рег. № ***, застрахован при ответното застрахователно дружество със застраховка Гражданска отговорност. Няма спор, че водачът на МПС е призната за виновна с влязла в сила присъда от 05.01.2018 г., постановена по НОХД № 2139/2017 г. на ОС – П., потвърдено с Решение от 11.06.2018 г. по ВНОХД 209/2018 г. на АС – П.и Решение от 14.01.2019 г. на ВКС по к.н.д. № 970/2018 г.

 Ищцата твърди, че поддържали с брат си почти ежедневно изключително близки и топли отношения до момента на смъртта му. През целия си съзнателен живот живеели в обич, разбирателство и взаимна подкрепа. Твърди, че изживяла изключително тежко загубата на брат си и към настоящия момент все още не може да приеме случилото се. Не минава и ден, през който да не тъжи за своя близък. Скръбта и е неутешима и непрежалима.

            Ответникът оспорва иска, като възразява, че в случая не е налице изключителна емоционална връзка по смисъла на Тълкувателно решение №1 по т.д.№1/2016 г. на ВКС, ОСГТК и не се установяват действително претърпените вреди на ищцата от смъртта на нейния едноутробен брат. Същата имала собствено семейство най-вероятно вероятно пет години след раждането на брат си, живеели в различни домакинства, пострадалият създал също свое семейство и му се родило дете през 2004 г. Позовава се и на пар.96 от ПЗР към ЗИД на КЗ, предвиждащ размер на обезщетение в размер на 5 000 лв. при смъртен случай, както и на решение  на съда по дело С—277/2012 г.

            Няма спор, че починалият Д.К.П. е едноутробен брат на ищцата Д.А.А., което обстоятелство се установява от приложеното удостоверение за родствени връзки по делото.

            За установяване отношенията между брата и сестрата са разпитани свидетелите З.С.Т.и  И.Ю.А., които са доведени от ищцата.

            От показанията на свидетелката Т., съседка на родителите на починалия Д., се установява, че познава семейството откакто родителите се оженили и започнали да живеят  в апартамента. Д. дошла с майка си. Като се родил Д., двете деца имали около 13 години разлика. Били като близначета, като скачени съдове-много, много близки. Въпреки, че не живеели заедно, всяка събота или неделя, Д. идвал в блока, където го  виждала. От показанията се установява и, че след смъртта на Д. Д. била много зле, продължава да и е много мъчно и плаче, мъката се виждала в очите и.

            От показанията на свидетеля А., син на ищцата, се установява, че майка му е отгледала вуйчо му, че той и е бил опора. Като имали семейни проблеми, той ги подтикнал да се пренесат в апартамента при родителите му. Бил комуникативна личност. Постоянно помагал на родителите си и на сестра си. Баба му била с деменция, дядо му – трудно подвижен и постоянно имали нужда от помощ, а мъжката ръка се усещала от него. Веднъж седмично идвал в апартамента, постоянно поддържал контакт с майка му, били близки, имали силна връзка, на празници се събирали и правили подаръци. Споделяли и изживявали заедно всяка една добра вест и  всяко едно нещо. След катастрофата майка му се променила, като държане, емоции и комуникативност. Не можела да спи, озлобила се, не искала да прости.

             В чл.52 от ЗЗД се урежда възмездяването на неимуществените вреди – по справедливост. В разпоредбата не са посочени лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди, но съгласно задължителната съдебна практика –  Тълкувателно решение №1/2016 г. на ВКС, материално легитимирани  да получат обезщетение за неимуществени вреди в резултат на смърт са всички лица, които са създали  изключителна трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпят от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.  В мотивната част е разяснено, че възможността на обезщетяване на други лица, извън най- близкия семеен и родствен кръг, се допуска по изключение, само в случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща получаване на обезщетение за действително претърпени  неимуществени вреди.

             По делото е несъмнено, че ищцата и починалия и брат са имали една и съща майка. Фактът на родствена връзка сам по себе си не е достатъчен, за да се присъди обезщетение. Необходимо е между лицата  да са съществували дълготрайни и емоционални отношения на близост, обич, привързаност, подкрепа, уважение, които са изключителни по своя характер и съответстващи на най – близката родствена връзка, тази между родител и дете. В случая такива не се установяват. От свидетелските показания се установява, че между сестрата и брата са съществували наистина братски отношения, характерни  за българското общество. Били са привързани един към друг, имали духовна връзка, помагали си, споделяли си, като братът съветвал сестра си и и оказвал подкрепа, виждали се всяка седмица, помагали на възрастните си родители, празнували заедно. Тези отношения са обичайни между възрастни братя и сестри. Свързани са не само между тях, но и с родителите, за които двамата заедно полагали необходимите грижи. Не превишават обичайните връзки между братя и сестри.  

            Обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, съответно особено близка житейска връзка с починалия, и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни, като интензитет и продължителност, морални болки и страдания. В случая въпреки  настъпилите морални болки страдания в резултат на смъртта на починалия брат, не е налице първата част от посочения фактически състав. 

            С оглед гореизложеното, подадената въззивна жалба се явява основателна досежно оплакването, че не са налице особено близки отношения, надхвърлящи обичайните отношения между възрастни братя и сестри. Не до същия извод е достигнал първоинстанционният съд, поради което неговото решение следва да се отмени, като се отхвърли предявения иск.

            Разноски на жалбоподателя се дължат, които съгласно приложените списъци по чл.80 от ГПК са  5 436 лв. за първата инстанция и 3 520 лв. за въззивната инстанция. Тези суми следва да се заплатят от ответницата.      

             Водим от гореизложеното, съдът

                                             Р  Е  Ш  И     :

        ОТМЕНЯ постановеното решение №292 от 08.07.2020 г. по т.д.№424/2019 г. по описа на Окръжен съд П.в осъдителната му част, с която е осъдено З.Б.И. АД да заплати на  Д.А.А. сумата от 50 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, и  сумата 2020 лв. без ДДС разноски по делото, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

   ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от Д.А.А.  против З.Б.И. АД за заплащане на сумата 50 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени психически болки и страдания от смъртта на нейния брат Д.К.П., настъпила вследствие на пътно-транспортно произшествие от 13.05.2017 г. в град П., в южното платно за движение на бул. С., по вина на К.Й.Л. от град П.при управление на МПС – лек автомобил „К.“, с рег. № ***, за което същата е призната за виновна с влязла в сила присъда от 05.01.2018 г., постановена по НОХД № 2139/2017 г. на ОС – П., потвърдено с Решение от 11.06.2018 г. по ВНОХД 209/2018 г. на АС – П.и Решение от 14.01.2019 г. на ВКС по к.н.д. № 970/2018 г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 19.04.2019 г. до окончателното му изплащане.

   Осъжда Д.А.А.  да заплати на З.Б.И. АД направените разноски, а именно:  5 436 лв. за първата инстанция и 3 520 лв. за въззивната инстанция.

   Решението  подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен  срок от връчването му на страните.                                                                      

                                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                                                          ЧЛЕНОВЕ: