№ 9680
гр. София, 03.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20211110113378 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба от 31.01.2024г., /изпратена на 30.01.2024г./, подадена от адв.
Н. И. И. за изменение на решението в частта за разноските. В молбата е посочено, че се
касае за претендирано адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ЗАдв., както и че е
налице трайна и непротиворечива практика на ВКС според която възнаграждението за
процесуален представител се определя спрямо всеки отделен иск. Сочи, че ищцото
дружество е предявило 2 кумулативно съединени установителни иска, като предвид
обстоятелството, че съдът е отхвърлил и двата иска е следвало да присъди минималния
размер на дължимото адвокатско възнаграждение за всеки един от исковете съгласно чл. 2,
ал. 5 от НМРАВ. Искането към съда е да допълни постановеното решение като осъди
„Юробанк България“ АД да заплати в негова полза сумата от още 735,46 лева. Към молбата
са приложени преписи от постановени съдебни актове.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна „Юробанк България“ АД е подала
отговор на молбата. Твърди, че по отношение на цитираната Наредба за минималните
размери на адвокатските възнаграждения следва да се има предвид Решение по дело С-
438/22 от 25.01.2024г. на СЕС. От решението следвало, че съдилищата можели да падат под
минимума при намаляване на адвокатско възнаграждение поради прекомерност.
Съдът като съобрази становището на страните и наличните по делото доказателства,
намира следното.
Молбата за изменение на решението в частта за разноските е подадена в рамките на
срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК от легитимирано лице – процесуален представител на страна в
производството, която е представила списък на разноските по чл. 80 от ГПК /л. 80 от
делото/, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, молбата е неоснователна.
С Решение № 343 от 07.01.2024г., постановено по делото съдът е отхвърлил
предявените от „Юробанк България“ АД, правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А- Париж“, рег. № *********, действащ чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А.“ – клон България, ЕИК ***, срещу Е. В. И., установителни искове по чл. 422, ал. 1 ГПК
за признаване за установено, че Е. В. И. дължи следните суми: сумата от 2538,62 лева,
представляваща главница по договор за потребителски кредит № PLUS-
14156131/17.11.2016г., ведно със законна лихва от 03.12.2020г. до изплащане на вземането,
както и мораторна лихва в размер н а 97,70 лева за периода от 20.09.2017г. до 16.11.2020г.,
за които суми е била издадена заповед за изпълнение по ч.гр. дело № 60683/2020г. по описа
на СРС, 161-ви състав. С Решението съдът е осъдил „Юробанк България“ АД да заплати на
адв. К., на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сумата от 414,54 лева, представляваща адвокатско
1
възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство на Е. В. И. по
ч.гр. дело № 60683/2020г. по описа на СРС, 161-ви състав, както и на адв. Н. И. И. на
основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сумата от 414,54 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство на Е. В. И. в
исковото производство. В мотивите на решението в частта за разноските съдът е посочил, че
ответникът е бил представляван безплатно от адв. И. в исковото производство, както и че е
бил представен договор за правна защита и съдействие и е определил размер на дължимото
адвокатско възнаграждение с оглед приложимата на НМРАВ разпоредба към датата на
сключване на договора за правна защита и съдействие.
Съдът счита, че определеното с решението възнаграждение съответства на
фактическата и правна сложност на делото, както и на цената на предявените искове.
Относно изложените от молителя съображения, че следва да се присъди възнаграждение по
всеки иск, както и цитираната и приложена от молителя практика на ВКС и СЕС, съдът
намира, че същите не са относими към настоящия момент с оглед постановеното Решение на
СЕС по дело С-438/22 от 25.01.2024г. С цитираното решение СЕС е постановил, че член 101,
параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако
установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения
и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на
посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази
национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните
разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала
никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. На следващо място,
СЕС са посочили, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва
да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна,
адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от
минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като
Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на
конкуренцията „с оглед на целта" по смисъла на тази разпоредба. На последно място е
уточнено, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на
адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална
правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е
длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато
предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на
адвокатските услуги.
Настоящата съдебна инстанция е обвързана от горепосоченото решение на СЕС и
изводите в него, поради което и с оглед гореизложеното е длъжна да откаже да приложи
националната правна уредба, в случая чл. 2, ал. 5 НМРАВ.
С оглед на което размерът на дължимото адвокатско възнаграждение следва да се
определи съобразно фактическата и правна сложност на делото, както и цената на
предявените искове. В конкретния случай следва да се посочи, че делото не се отличава с
фактическа и правна сложност, приключило е в едно съдебно заседание, като не са
изслушвани свидетели и вещи лица. С оглед на което съдът приема, че определеният с
решението размер съответства на гореописаните критерии.
Предвид гореизложеното съдът намира, че молбата за изменение на решението в
частта за разноските е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на адвокат Н. И. И. за изменение в частта за
разноските на Решение № 343 от 07.01.2024г., постановено по гр.д. № 13378/2021г. по описа
2
на СРС, 25-ти състав.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3