Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …………../…………2022, гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, Трети тричленен състав, в публично съдебно заседание на трети ноември
през две хиляди и двадесет и втора
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЯНКА ГАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ДАНИЕЛА НЕДЕВА
СТОЯН КОЛЕВ
при участието на секретаря Теодора Чавдарова и прокурора Александър
Атанасов, като разгледа докладваното от съдия Д. Недева КНАХД № 2234/2022г. по описа на съда, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК вр. чл.63в ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на В.С.Н. ***, подадена чрез адв. Д.К.
срещу решение № 1107 от 10.08.2022г. на ВРС, постановено по НАХД
№20223110200187/2022г., по описа на ВРС, с което е потвърдено Наказателно
постановление № 21-0819-005454/17.12.2021г. на Началника на група при Сектор „Пътна
полиция” към ОД на МВР-Варна, с което на касатора са наложени административни
наказания „глоба“ в размер на 20 лева за нарушение на чл. 5, ал.1, т.1 ЗДвП,
както и за нарушение на чл.123, ал,1, т.3, б. „а” ЗДвП „глоба” в размер на 50
лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец.
С решението са присъдени разноски в полза на ОД на
МВР-Варна в размер от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
В касационната жалба се излагат съображения, че постановеният съдебен акт е
неправилен, поради нарушение на материалния закон, с оглед на което се
претендира неговата отмяна и постановяване на ново по съществото на спора, с
което се отмени процесното НП. Сочи се, че ВРС е възприел свидетелските
показания по начин различаващ се от изявленията на свидетелите в съдебно
заседание. Формално е разгледал въпроса с приложението на чл.28 от ЗАНН,
чистата справка и лисата на предходни нарушения от страна на жалбоподателя.
Счита за неправилно, че ВРС не е коментирал отсъствието на други нарушения,
както и оказването на пълно съдействие от страна на наказаното лице. Отправя
искане за отмяна на въззивното решение и постановяване на ново по съществото на
спора, с което се отмени процесното НП.
Пред настоящата
инстанция касаторът лично и чрез процесуалния си представител поддържа
касационната жалба на изложените в същата съображения и моли по същество съдът
да отмени решението на ВРС и процесното НП.
Ответникът, редовно призован не
изпраща представител. С писмени бележки вх. № 16332/02.11.2022г. чрез
пълномощника гл. юрисконсулт К Л А заявява, че оспорва изцяло касационната
жалба. По съществото на спора отправя искане решението на ВРС като постановено
при напълно изяснена фактическа обстановка и след подробен анализ на
приобщените доказателства като правилно и законосъобразно бъде оставено в сила.
Отправя искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави
възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение, в случай че
касационната жалба бъде уважена и се претендира адвокатско възнаграждение над
предвидения минимален размер.
Представителят на Варненска окръжна прокуратура изразява становище за неоснователност
на касационната жалба. Счита, пред касационната инстанция на практика касатора
иска от съда да възприеме една различна фактическа обстановка от тази, която е
приета от районния съд, а подобно възприемане на нови фактически обстоятелства
е забранено от приложимия АПК. В тази връзка дава заключение, че решението на
ВРС следва да бъде оставено в сила.
Административен съд – Варна, при преценка допустимостта на жалбата и след
като извърши касационна проверка на обжалваното решение, с оглед наведеното с
жалбата касационно основание и правомощията по чл. 218, ал.2 от АПК, установи следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока за
обжалване по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежна страна, срещу
подлежащ на касационен контрол пред настоящия съд съдебен акт.
Разгледана по същество е неоснователна.
От фактическа страна по делото е установено, че на 23.11.2021г. около 16.00 часа в гр. Варна, на ул. „Шейново” в посока
бул. „Мария Луиза“ В.Н. управлявал собствения си лек автомобил „Пежо“ 307 с ДК
№ В **** РС, като до № 14 при движение на заден ход не оставил достатъчно
странично разстояние между своя и паркирания от лявата му страна лек автомобил
„Хонда ЦР В“ с ДК № В **** ТХ и го ударил, като му нанесъл материални щети,
изразяващи се в счупен ляв стоп и охлузване по задна, лява, странична част.
След сблъсъка водачът на лек автомобил „Пежо“ 307 с ДК № В 2712 РС напуснал
мястото на произшествието, като впоследствие бил установен по жалба на водача
собственик на пострадалия автомобил и сведенията на свидетел –очевидец на
произшествието. За изложеното срещу Н. бил съставен АУАН за допуснати две
нарушения, като впоследствие въз основа на същия било издадено и процесното
наказателно постановление, с което на Н. били наложени административни наказания
„глоба“ в общ размер на 70 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок
от 1 месец. За да потвърди процесното НП,
ВРС е приел от правна страна, че е издадено от компетентен
орган, при спазване на изискванията на чл.42 ЗАНН и чл.57 ЗАНН и при правилно
приложение на материалния закон.
Решението е валидно, допустимо и правилно, поради
следните съображения:
Районният съд не е нарушил процесуалните правила относно събирането на
допустимите и относими към спора доказателства, подробно е обсъдил доводите на
страните. В мотивите към решението е направено подробно изложение на
установените от събраните по делото фактически обстоятелства и на следващите от
тях правни изводи, възприети и от настоящият съдебен състав, като съобразени с
приложимите материалноправни разпоредби. Настоящият съдебен състав изцяло
споделя мотивите на въззивния съд, за законосъобразност на определените с
процесното НП наказания. При проверката на
изложените в касационната жалба възражения, настоящият състав на
съда намира, че събраните по въззивното дело доказателства, както гласни, така
и писмени, потвърждават по категоричен начин наличието на нарушение
на чл.5 ал.1 т.1 ЗДвП, който
регламентира, че всеки участник в движението по пътищата с поведението си не
трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в
опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди. По
делото не е налице спор, че Н. на посочената дата е управлявал собствения
си лек автомобил „Пежо” 307 с ДК № В **** РС и с поведението си е причинил на
паркиран автомобил „Хонда ЦР В” с ДК № В ****ТХ имуществени щети подробно
описани в Протокол за ПТП №1823970 и жалба регистрирана в ОДМВР – Варна Сектор
Пътна полиция с УРИ 819000-59485/26.11.2021г. подадена от собственика на
пострадалия автомобил Николай Васков Андонов.
В изложения смисъл правилно е
приложена санкционната разпоредба на чл.185 от ЗДвП и е ангажирана
отговорността на Н., като му е наложена глоба в размер на 20 лв.
Нормата на чл. 123 ал.1 т.3 б.”а” ЗДвП императивно задължава водачът на пътно превозно средство,
който е участник в пътнотранспортно произшествие, когато при произшествието са причинени само имуществени
вреди да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието.
По делото не е налице и спор досежно факта, че Н. е
напуснал произшествието. Възраженията, че щетите са пренебрежимо малки и не е
бил в състояние водач на МПС изобщо да допусне, че ги е извършил, настоящият
състав на съда намира за неоснователни, тъй като техният вид и обем не
предпоставя безучастно поведение при управление на МПС. При горната фактическа
установеност правилно е приложена разпоредбата на
чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП предвиждаща наказание лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв.
водач, който наруши задълженията си като участник в пътнотранспортно
произшествие. В конкретния случай административнонаказващия орган е наложи
административно наказание в минималния предвиден в нормата размер и в тяхната
кумулативност, поради което и не могат да бъдат редуцирани.
Районният съд правилно и
обосновано е възприел фактическата обстановка, описана в акта и в НП, като се е
позовал на показанията на актосъставителя, както и на събраните в хода на
административно наказателното производство доказателства. Неоснователно е
възражението на касатора за необоснованост на фактическите констатации на съда,
поради неправилна оценка на доказателствата по делото. Правилно и в
съответствие с процесуалните изисквания в решението ВРС е кредитирал
показанията на актосъставителя. Не е спорен факта, че той не е присъствал на
инцидента и не е възприел лично механизма на ПТП, но показанията му се
основават на обясненията на участниците в ПТП, както и на извършения оглед.
Неоснователно се явява и възражението, че неправилно ВРС е кредитирал
показанията на А., тъй като въззивния съд е спазил изискването за обективно,
всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото като предпоставка за
разкриване на обективната истина. Св.А. също обективно е възприел щетите по
собствения си автомобил съответстващи на тези посочени в АУАН и НП. Описва подробно,
както щетите, така и обаждането си на тел.112 и отсъствието на извършителя на
място. Настоящия състав на съда не споделя становището на касатора, че съдът не
е мотивирал решението. При спазване на основните принципи за устност и
непосредственост, решаващият съд е извършил съвкупен анализ на събраните
доказателства и е извел категоричния извод за авторството на извършеното деяние
и вината на дееца. Касаторът не е ангажирал доказателства оборващи
констатациите отразени в АУАН и НП. В настоящото съдебно производство също не е
представил други доказателства, които да опровергават фактическите констатации
на проверяващите органи, поради което настоящия състав на съда приема, че ВРС
правилно и законосъобразно се е съобразил с презумптивната доказателствена сила
на АУАН, въз основа на който е издадено обжалваното НП.
Нито едно от наведените с касационната жалба възражения при така
приетите доказателства, не би могло да повлияе върху крайните решаващи изводи
на съда, че липсват основания за отмяна на решението потвърждаващо процесното
НП. Предмет на касационната проверка е наличието на пороци в
съдебното решение и при постановяване на решението си настоящата инстанция
преценява прилагането на материалния закон само въз основа на фактите
установени от първоинстанционния съд, съгласно чл.218 и чл.220 АПК, вр. чл.63в, ЗАНН. Поради това и предвид липсата на допуснати от районния съд процесуални
нарушения във връзка със събирането, преценката на доказателствата и
разпределението на доказателствената тежест в процеса, настоящият състав не
следва да обсъжда твърдения за факти, различни от установените с обжалваното
решение.
Настоящият състав на съда намира за правилни и напълно споделя изводите
на ВРС и досежно отсъствието на предпоставките за приложение на чл.28 ЗАНН,
поради което не следва да ги преповтаря и препраща към същите по арг. от 221
ал.2 от АПК.
Предвид изложеното съдът намира, че при постановяване на
обжалваното решение не са допуснати съществени нарушения на процесуални
правила, то съответства на приложимия материален закон, поради което следва да
бъде оставено в сила.
С оглед изхода на настоящия спор и своевременно
направеното искане от ответника по касация следва на основание чл.63д ал.3 ЗАНН да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от
Закона за правната помощ /ЗПП/. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на
правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се
определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. В случая за
защита по дела по ЗАНН чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ
предвижда възнаграждение от 80 до 120 лева. Производството по делото не е с
фактическа или правна сложност, поради което следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в
размер на 80 /осемдесет/ лева.
Водим от изложеното и на основание чл.221, ал.2 АПК,
Административен съд-Варна, Трети тричленен състав
Р Е Ш И
:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1107 от 10.08.2022г. на ВРС, постановено по НАХД №20223110200187
по описа на ВРС за 2022г.
ОСЪЖДА В.С.Н. ЕГН ********** *** да заплати в полза на ОД на МВР - Варна сумата в размер
на 80 /осемдесет/ лева, представляваща разноски по делото.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.