Р
Е Ш Е Н И Е
№ 1910
гр. П., 20.12.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД – П., гражданско отделение, IV-ти състав,
в открито съдебно заседание проведено на двадесет и първи ноември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: М. АЛЕКСОВ
при участието на секретаря АНТОАНЕТА
СТОЕВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 06858 по описа
на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба подадена
ОТ: Б.И.Х.
с адрес:г*** с ЕГН:**********.
Срещу:
ЧЕЗ Електро България АД с БУЛСТАТ: ********* адрес: София 1784, ул. Цариградско
Шосе № 159
с искане
да бъде признато за установено по отношение по отношение на ответното
дружество, че ищеца Б.И.Х. с адрес: *** с ЕГН:********** не дължи на ЧЕЗ -
Електро България АД с булстат:********* адрес: София 1784, ул. Цариградско
Шосе№159 сумата посочена във Фактура №********** от
05.09.2013 год., издадена от ответното дружество- ЧЕЗ -Електро България АД с
БУЛСТАТ:*********, която е в размер на 3,40 лева , която сума е формирана от
Претендираната от ответното дружество сума посочена в горепосочената фактура в
графата-Разпределение на електрическата енергия от дата 26.07.2013 год. до
23.08.2013 год. и представляваща стойността на услугата за предоставяне на
достъп до разпределителната мрежа за 29-т дни предоставена мощност 6 кВт, чиято стойност е в размер на 2,83 лева.
Изчислена от дата 26.07.2013г. до 23.08.2013год. плюс сумата от 0,57 лева
представляваща ДДС, изчислен върху стойността на услугата за предоставяне на
достъп до разпределителната мрежа за 29-т дни предоставена мощност 6 кВт чиято стойност е в размер на 2,83 лева.
С отговора
на исковата молба и с оглед дадените от съда с разпореждане от 02.01.2019г.
указания ответникът е преявил насрещна искова
претенция с искане да бъде осъден
ответникът по насрещния иск Б.И.Х. да заплати на ЧЕЗ Електро България АД с БУЛСТАТ:
********* адрес: София 1784, ул. Цариградско Шосе № 159 слединте суми: сумата
от 239,79 лв. – представляваща главница по незаплатени фактури за електрическа
енергия за периода 26.07.2013г. до 16.12.2018г. /включително, за обект в гр. П.,
ул, "***** по договорна сметка с клиентски /ИТН/
200111181727 и сумата от 60,82 лв., представляваща неустойка за забава на
месечни плащания, начислена за периода от 21.09.2013г. до 05.02.2019г.
Съдът е приел насрещния иск за разглеждане в настоящето
производство.
Съдът намира, че е сезиран с обективно и субективно съединени
искове с правно основание чл.124 и сл.
от ГПК
Ищецът Б.И.Х. с адрес: *** с ЕГН:********** не дължи на ЧЕЗ -
Електро България АД с булстат:********* адрес: София 1784, ул. Цариградско
Шосе№159 сумата посочена във Фактура №********** от 05.09.2013 год., издадена
от ответното дружество- ЧЕЗ -Електро България АД с БУЛСТАТ:*********, която е в
размер на 3,40 лева , която сума е формирана от Претендираната от ответното
дружество сума посочена в горепосочената фактура в графата-Разпределение на
електрическата енергия от дата 26.07.2013 год. до 23.08.2013 год. и
представляваща стойността на услугата за предоставяне на достъп до
разпределителната мрежа за 29-т дни предоставена мощност 6 кВт,
чиято стойност е в размер на 2,83 лева. Изчислена от дата 26.07.2013г. до
23.08.2013год. плюс сумата от 0,57 лева представляваща ДДС, изчислен върху
стойността на услугата за предоставяне на достъп до разпределителната мрежа за
29-т дни предоставена мощност 6 кВт чиято стойност е
в размер на 2,83 лева.
Ответникът, в законоустановения срок от един месец от връчването
му на съобщението по установените в ГПК способи
е подал отговор и насрещен иск с който твърди че „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ”
АД се е намирало в облигационни правоотношения с ищеца, които се регулират от
Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО
БЪЛГАРИЯ” АД, които са общоизвестни и са публикувани са в редица издания на
периодичния печат и съгласно чл.98а от Закона за енергетиката обвързват всички
абонати на енергийния снабдител, без да е необходимо изричното им приемане от
страна на потребителите. Съгласно тях ответника е изпълнил задължението си за
предоставените услуги за периода 26.07.2013 г. до 16.12.2018г. От своя страна
ищеца, не е изпълнил задължението си да заплати стойността на предоставените
мрежови услуги за обекта по издадени от ответника фактури в нарушение на чл.13,
т.1 от Общите условия. „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД е доставчик на електрическа
енергия на обособената територия, определена в Приложение 1 към Лицензия за
доставка на електрическа енергия от доставчик от последна инстанция №
Л-409-17/01.07.2013г. Дружеството е предоставяло на Б.И.Х., с ИТН 200111181727
достъп до разпоредителна мрежа за периода от 26.07.2013г. до 16.12.2018г. , за
което е издало 65 бр.отделни фактури с конкретно дължими суми.
• сумата от 239,79 лв.
– представляваща главница по незаплатени фактури за електрическа енергия за
периода 26.07.2013г. до 16.12.2018г. /включително, за обект в гр. П., ул, "***** по договорна сметка с клиентски /ИТН/
200111181727
• сумата от 60,82 лв.,
представляваща неустойка за забава на месечни плащания, начислена за периода от
21.09.2013г. до 05.02.2019г.
Задълженията по различните фактури са станали изискуеми, тъй като
съгласно Общите условия на договорите за продажба на ел.енергия на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО
БЪЛГАРИЯ” АД, абонатът разполага с десетдневен срок за плащане на задълженията
за консумираната електрическа енергия през който период от време вземането е
ликвидно и изискуемо, а след изтичането на този срок вземането става годно за
принудително изпълнение по съдебен ред. Чл.19, ал.8 от Общите условия изрично
постановява, че неполучаването на съобщението не освобождава потребителя от
задължението да заплати в срок дължимата сума. С решение №Ц-17/28.06.2012г.на
ДКЕВР, решение №Ц-25/29.07.2013г. на ДКЕВР и следващи на комисията решения се
определя цена за достъп, заплащани от всички стопански потребители, които
купуват ел.енергия за стопански и/или обществени нужди, именно поради това
ищеца по първоначалният иск за посочения период като небитов/стопански/клиент
не е ползвал електроенергия, не го освобождава да заплати цената за достъп до
електроразпределителна мрежа.
В законоустановения срок ответника по насрещната искова молба е
депозирал писмен отговор с който оспорва подадения иск като неправилен и
незаконосъобразен. Твърди, че електрозахранването на недвижимия имот с ИТН
20011118127 е било преустановено от служители на „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“
на 01.08.2013г. Прави възражение за погасяване по давност на част от
предявеното с насрещната искова молба вземане.
В
открито съдебно заседание ищеца
редовно
призован, чрез процесуалния си представител, моли да бъде уважена изцяло и
бъдат присъдени направените по делото разноски за което представя списък по чл.
80 от ГПК.
Ответникът, в открито съдебно заседание редовно призован, чрез
процесуалния си представител не изпраща представител.
Съдът като обсъди
събраните по делото доказателства и ги преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното
Видно
от представените по делото писмени доказателства /Констативен протокол №
1796751 от 01.08.2013г/ на 01.08.2013г. от служители на „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
БЪЛГАРИЯ“ АД електрозахранването на процесния имот представляващ офис на две
нива с площ от 23.80 кв.м., съгласно удостоверение за ползване №9 от
28.08.2002г. на Община П., находящ се на административен адрес гр. П., ул. „*****,
партер с ИТН 20011118127. От тогава до момента на подаване на исковата молба
електрозахранването не е било възстановявано.
Видно
от заключението на съдебно-техническата експертиза потребителите имат осигурен
достъп до електроразпределителната мрежа само при изпълнена схема - прекъсвач -
електромер- прекъсвач и проводници свързващи ги по подходяща схема. Електромерът
на ищеца в ел. таблото липсва, мястото е празно и е демонтиран на 01.08.2013г.,
като не е поставян до датата на извършване на експертизата. Освен това, не е
изпълнена схемата -прекъсвач- електромер - прекъсвач и свързващите ги
проводници по подходящ начин, при което потребителят няма ел. ток. Проводниците
за електромера са изолирани със изолационна черна лента. Вещото лице е
категорично, че при наличното състояние на схемата, което лично е възприело
потребителят няма „Достъп до разпределителната мрежа". Електромерът на
ищеца с Абонатен номер №200111181727 с адрес ул. „*****, партер гр. П., е
демонтиран от представители на „ЧЕЗ Разпределение България" АД, за което
действие има представен Констативния протокол № 1796751 от 01.08.2013г. на ЧЕЗ
Разпределение България" АД.
Съгласно
§ 1, т. 15
ДР ЗЕ, „Достъпът" е право за използване на преносна мрежа и/или
разпределителните мрежи за пренос на ел. енергия или природен газ срещу
заплащане на цена и при условия, определени с наредба. Всеки има право да се
присъедини към мрежа ниско напрежение, но само при определени условия, които се
регулират с Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и
клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните
електрически мрежи, а преди нейното приемане от Правила за управление на
електроенергийната система (отм.)
Съгласно
чл. 29, ал. 1 от Наредбата „Когато електрическата енергия се доставя на клиента
от съоръжения на оператора на разпределителната мрежа на ниво ниско напрежение,
границата на собственост е изходящите клеми на средствата за търговско
измерване или изходящите клеми на разположените непосредствено след тях
предпазители или прекъсвачи.“.
От
посоченото следва, че за да има клиента достъп до електропреносната мрежа, то
той трябва да има монтирано средство за търговско измерване - електромер. В
случая средството за техническо измерване е премахнато законосъобразно от трето
лице, предвид на което и в случая ищеца е лишен от достъп на правно основание.
При положение, че той е лишен от достъп до електропреносната мрежа ниска
напрежение, то той и не ползва тази услуга, а именно- Достъп до
разпределителната мрежа, поради което и на това основание не дължи заплащане на
задълженията, както по представените от ищеца с исковата молба фактури, така и
на задълженията по насрещния иск.
С
решение № 227/11.02.2013 г., постановено по т.дело № 1054/2011 г. на ВКС, ІІ-ро ТО, e допуснат до касационно обжалване въпросът, дали
поставянето на уредите за количествено измерване на предметната престация по
договор за продажба на електрическа енергия във формално несъответствие с
техническите изисквания по Закона за енергетиката и подзаконовите нормативни
актове е достатъчно основание за отхвърляне на иска за изпълнение на насрещната
парична престация на купувача или в такива случаи съдът трябва да изследва
доколко такова поставяне е довело до неправилно измерване, увреждащо купувача
по договора. С това решение се приема разбирането, че количеството консумирана
електрическа енергия, измерено в места, различни от уговорените от страните или
от нормативно определените, не може да бъде основа за изчисляване цената за
достъп и цената за пренос. Допълва се, че тези елементи от цената на
електрическата енергия се явяват неопределяеми, от което произтича съответно и
тяхната недължимост. От приетото в решението отново
може да се направи извода, че достъп е налице само и единствено при наличие на
изпълнена схема, в която участва средство за техническо измерване, поставено
съгласно нормативните изисквания.
Предявен
е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 111 от ГПК, за
признаване на установено, спрямо ответника, че ищеца не дължи посочените суми
предвид изтичането на давностния срок.
По силата на чл.
116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за
принудително изпълнение на вземането. Съгласно даденото в т. 10 от ТР №2/2013
от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСТК на ВКС задължително тълкуване, погасителната
давност не спира докато трае изпълнителният процес. При изпълнителния процес
давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен
изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо
съответния способ. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на
частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитори, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и др. Същинско изпълнително
действие по смисъла на чл. 116, б. "в" ЗЗД е налице само в случай, че
е налице реално засягане на правната сфера на длъжника.
С оглед
пълнота следва да се посочи, че задълженията имат периодичен характер, предвид
на това и те се погасяват с изтичането на кратката погасителна давност. Предвид
на което и иска се явява основателен и на това основание, тъй като от датата,
на която всяко едно от задълженията е станало ликвидно и изискуемо до датата на
подаване на исковата молба са изминали повече от три години. В конкретния казус
ответника не ангажира никакви доказателства, че са предприети действия, с които
да е била прекъсната погасителната давност.
Съгласно
заключението на съдебно-техническата експертиза единствената сума, която ищецът
дължи на „ЧЕЗ Електро България" АД е 0.13лв само за 7 дни, през които
абонатът е имал достъп до разпределителната мрежа за периода от 26.07.2013г. до
01.08.2013г. и последвалите го неустойки за периода от 21.09.2013г. / датата
следваща датата на падежа на първата неплатена фактура / до 05.02.2019г. -
датата на изготвяне на счетоводната справка за задълженията. По отношение на
тази фактура е изтекъл посочения тригодишен давностен срок, предвид на което и
това задължение е недължимо.
При
това положение съдът намира, че предявените отрицателени
установителени искове са основателни и следва да бъде
уважени. По отношение на насрещните искове съдът както вече посочи намира, че
същите следва да бъдат отхвърлени като неоснователни, тъй като в периода, в
която на ответника по насрещния иск му е била начислявана такса достъп той
реално не е имал такъв, тоест ищеца по насрещния иск не е изпълнил задължението
си по договора да осигури достъп до електропреносната мрежа ниско напрежение,
тъй като трето лице, неучастващо в процеса, законосъобразно е премахнало
средството за техническо измерване, с което е нарушило схемата и ищеца по
насрещния иск не е имал възможност да осигури на клиента достъп до
електропреносната мрежа, предвид на което и през процения
период не му е предоставил реално услугата за която иска да му бъде заплатено.
Тоест ищеца по насрещния иск е неизправна страна по договора, не е изпълнил
задължението си осигуряване на достъп на клиента, поради което и последния не
му дължи плащане.
По
разноските:
С оглед
изхода на делото, основателно се явява и искането на ищцовата страна за присъждане на разноски в размер на 400,00
лв., от които 300,00 лв. възнаграждение за един адвокат, 50,00 лв. – държавна
такса и 50.00 лв. – депозит за вещо лице.
При
този изход на спора ищецът по насрещния иск няма право на разноски.
По
изложените мотиви съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск с правно
основание чл.124 ГПК, вр. чл.111 ЗЗД, вр. чл.117 ЗЗД, че Б.И.Х. с адрес:г*** с
ЕГН:********** НЕ ДЪЛЖИ на ответника „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ" АД с ЕИК
*********, сумата посочена във Фактура №********** от 05.09.2013 год., издадена
от ответното дружество- ЧЕЗ -Електро България АД с БУЛСТАТ:*********, която е в
размер на 3,40 лева, посочена в графа Разпределение на електрическата енергия
от дата 26.07.2013 год. до 23.08.2013 год. и представляваща стойността на
услугата за предоставяне на достъп до разпределителната мрежа за 29 дни,
предоставена мощност 6 кВт, чиято стойност е в размер
на 2,83 лева, изчислена от дата 26.07.2013г. до 23.08.2013год. плюс сумата от
0,57 лева, представляваща ДДС, изчислен върху стойността на услугата за
предоставяне на достъп до разпределителната мрежа за 29 дни предоставена
мощност 6 кВт чиято стойност е в размер на 2,83 лева.
ОТХВЪРЛЯ
исковете на ЧЕЗ Електро
България АД с БУЛСТАТ: ********* адрес: София 1784, ул. Цариградско Шосе № 159 за
осъждане на Б.И.Х.
с адрес:г*** с ЕГН:********** да му заплати слединте суми: сумата
от 239,79 лв. – представляваща главница по незаплатени фактури за електрическа
енергия за периода 26.07.2013г. до 16.12.2018г. /включително, за обект в гр. П.,
ул, "***** по договорна сметка с клиентски /ИТН/
200111181727 и сумата от 60,82 лв., представляваща неустойка за забава на
месечни плащания, начислена за периода от 21.09.2013г. до 05.02.2019г., като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК “ „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление:гр. София, бул. „Цариградско
шосе" № 159, район „Младост", бл. БенчМарк
Бизнес център, да
заплати на Б.И.Х. с адрес:г*** с ЕГН:********** сумата от 400,00 лв. /четиристотин
лева/ за разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Пернишки окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.