О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И
Е
гр.Кюстендил, 21.04.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Кюстендилският окръжен съд,
наказателно отделение,
в закритото заседание
на двадесети и първи април
през две хиляди и двадесета година,
в състав
Председател:ПЕНКА БРАТАНОВА
Членове:МИРОСЛАВ НАЧЕВ
ВЕСЕЛИНА ДЖОНЕВА
при секретаря
като разгледа докладваното от съдия Братанова ВНЧД № 143
по описа за 2020 г. на КнОС и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 243, ал.4-8 НПК.
Л.Йорданов- прокурор при Кюстендилската
районна прокуратура протестира определението на Кюстендилския районен съд от 12.02.2020 г. по НЧД № 1815/2019 г. по описа на същия съд. С
посоченото определение е отменено постановление от 11.12.2019 г., издадено на
осн. 243, ал.1, т.1 НКП вр. чл.24, ал.1, т.3 НПК за прекратяване на
наказателното производство по ДП №184/2019 г. по описа на КнРП, ДП № 183/2019
г. на РУ на МВР Кюстендил и делото е върнато на КнРП за продължаване на
разследването. С цитираното постановление КнРП е прекратила наказателното
производство, образувано срещу неизвестен
извършител за престъпление по чл.309, ал.1 НК. В протеста се релевират
оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт и за законосъобразност и
обоснованост на постановлението на
прокурора. Прави се искане определението на КнРС да бъде отменено и се потвърди
постановлението на прокурора.
Пострадалият К.В.К.не е изразил становище по
протеста.
КнОС, след
проверка на материалите по посоченото дознание, намира частния протест за
допустим, доколкото е предявен в срока по
чл. 243, ал.6 НПК. Разгледан по същество, той е неоснователен по
следните съображения:
В КнРП е било
образувано ДП срещу неизвестен извършител по чл.309, ал.1 НК- затова, че през
м.юли 2013 г. в гр. Кюстендил е съставен неистински частен документ- запис на
заповед от 31.07.2013 г. от името на К.В.К.от с. Раненци за сумата от ** лева в полза на „Изи Асет Мениджъмнт“ АД София и е
употребен пред РС- Кюстендил по ч.гр.д.
№ 1072/2016 г. по описа на КнРС, за да се докаже, че съществува задължение.
Прокурорът е приел с атакуваното постановление, че е налице хипотезата на чл.80, ал.1, т.3 НК, тъй като за
престъплението по чл.309, ал.1 НК се
предвижда наказание ЛС в размер до 2 години, респ. че за това престъпление
наказателното престъпление се изключва по давност, тъй като не е възбудено в
продължение на 5 години.
Хипотезите за прекратяване на
наказателното производство от прокурора в ДП са визирани в чл. 243 НПК.
В правомощията на прокурора е да прецени дали да прекрати наказателното
производство или да внесе делото с ОА в съда. При прекратяване на същото и в
случай на обжалване по реда на чл.243, ал.1 НПК съдът е длъжен да провери на първо
място обосноваността на постановлението на прекратяване и едва след това
неговата законосъобразност. В този смисъл задължението на съда е да провери
правилността на прокурорския акт и ако констатира съответни нарушения, да даде
указания и да върне същия.
Когато прецени
наличие на някоя от хипотезите на чл. 243 НПК,
прокурорът е длъжен да извърши това с постановление, което да съдържа
изискващите се от разпоредбата на чл.
199, ал. 2 НПК реквизити. В настоящия случай в т. нар.
мотивна част на постановлението практически липсват мотиви, сочещи на
възприетата от прокурора фактология оделото. Мотивната му част съдържа единствено
отразяване на вида на перстъплението, за което е образувано НП и съдържа
единствено извода, че то е погасено по давност. От постановлението обаче не става изобщо ясно
какви са приетите от прокурора за установени фактически положения и липсва
какъвто и да е анализ на събраните по съответния процесуален ред доказателства.
Това е задължително с оглед рекзизитите
на прокурорските актове. След като се изложи възприета от прокурора фактология по делото, следва да се
извърши правен анализ на доказателствата,
след това да се изведе правния извод за липсата или наличието на престъпления и едва след това следва де се
прецени дали наказателното преследване се изключва по давност.
При липсата на изложена
от прокурора фактическа обстановка, което практически означава липса на мотиви
на постановлението, последното е необосновано, тъй като
не е спазена разпоредбата на чл.
199, ал. 2 НПК.
Атакуваното постановление
е незаконосъобразно още и поради това, че в него освен липса на установени факти, липсва и правен анализ на съображенията,
поради които прокурорът е приел липса на престъпление. При тяхната липса проверяващият съд е лишен от възможността да
провери правилността на съображенията в проверявания прокурорски акт. Дори да е налице
каквото и да е престъпление, прокурорът следва
да изложи ясно съображенията си за това защо приема наличето на правопогасяващия факт на давността.
В тази връзка КнОС изрично припомня, че нито страните, нито съдът
осъществяващ контрол в производство по чл. 243 НПК,
следва сами да извеждат волята на прокурора по житейски или логичен път, а
същата трябва да бъде обективирана от самия него в постановлението за
прекратяване на наказателното производство и то въз основа на логическа
дейност, свързана с преценка на доказателствата по делото с изтъкване на
положителни или отрицателни доводи относно доказателствената им сила. Едва след
извършване на подробен доказателствен анализ и извеждане на конкретна и
подробна фактическа обстановка, прокурорът следва да направи правните си изводи,
преценявайки въпроса – има ли извършено престъпно деяние, по кой текст на
наказателния закон и кой е деецът, или са налице условията за прекратяване на
наказателното производство и на какво основание.
В конкретния
случай следва да се отбележи следното:
Дори да се
приеме, че е налице престъпление по
чл.309, ал.1 НК, то същото не е погасено по давност. И това е така, тъй
като прокурорът не е съобразил, че
престъплението по чл.309, ал.1 НК е
двуактно. За да е съставомерно това деяние, от обективна страна е необходимо
освен съставянето на документа още и неговата употреба от дееца, за да се
докаже съществуването на право или задължение. Деянието е довършено не с
неговото съставяне, а когато е осъществена втората съставка на двуактното
престъпление- неговата употреба (срвн. ППВС №3/23.03.1982 г. на ВС на РБ, т.8).
Прокурорът изрично е посочил, че съставянето на процесния документ е извършено през м. юли 2013 г., но той е
употребен пред КнРС през 2016 г. по ч.гр.д. № 1072/16 г. Т.е. престъплението е
довършено през 2016 г., давността за наказателно преследване започва да тече
към този момент и към момента на произнасяне от страна на КнРП, същата не е
изтекла.
Отделно
и независимо от това настоящият съдебен състав намира, че разследването по
делото е проведено едностранно, необективно и непълно, респ. не са изяснени
съществени факти по делото. По делото е изследван почерка и подписа върху
записа на заповед от 31.07.2013 г. От назначената по делото СГЕ се установява,
че пострадалият св. Костадинов не е изпълнил подписа и имената си върху същия,
респ. несъмнено е налице подправка на посочения
документ, като не е установен автора на същата. Не е съобразено обаче, че от
същата дата е имало сключен договор за паричен заем между Костадинов и „Изи
Асет Мениджмънт“- лв. 17 от ДП, в приложението на който фигурират също подпис
на Костадинов с изписване на името му- л.18, както и копие от личната карта на
същия- л.19, върху който също фигурира подпис на пострадалия и изявление „Вярно
с оригинала“. Тези изписвания и подписи
не са изследвани, а и св. Костадинов не е разпитван относно обстоятелството-
дали същите са негови, при какви обстоятелства са положени, давал ли е съгласие
за рефансиране на първоначалния си кредит и
пр. Ето защо е необходимо да се изяснят тези обстоятелства, което следва
да се извърши чрез допълнителния му
разпит, както и е необходимо да се назначи допълнителна СГЕ, която да изследва
идентичността на почерка и подписите върху цитираните документи, респ. се
изяснят всички обстоятелства относно сключването на посочнеия договор и
издаването въз основа на тях на записа на заповед. Те са от съществено значение
за изясняване на механизма на твърдяното деяние и преценка на неговата
съставомерност.
Като е отменил
постановлението на КнРП, макар и с други мотиви, КнРС е постановил законосъобразен и правилен
съдебен акт, който следва да се
потвърди. След връщане на делото, КнРП следва да изпълни указанията, дадени в
мотивната част на настоящето определение.
Водим от
гореизложеното и на осн.чл. 243, ал.6- 7 вр. ал.5 НПК, окръжният съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение на Кюстендилския районен съд, постановено на 12.02.2020 г. по
НЧД №1815/19 г., с което е отменено постановление
от 11.12.2019 г., издадено на осн. 243, ал.1, т.1 НПК вр. чл.24, ал.1, т.3 НПК
за прекратяване на наказателното производство по ДП №184/2019 г. по описа на
КнРП, ДП № 183/2019 г. на РУ на МВР Кюстендил срещу неизвестен извършител за
престъпление по чл.309, ал.1 НК.
ДА СЕ ИЗПЪЛНЯТ указанията на КнОС, указани в мотивната част на настоящето определение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.