№ 6189
гр. София, 09.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА
при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА Гражданско
дело № 20211110158530 по описа за 2021 година
Предявени по реда на чл. 422 ГПК са установителни искове с правно основание чл. 79,
ал.1, предл.1 и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че ответникът
като потребител на топлоснабден имот, находящ се в гр. София, община Младост, ж.к..
„М....... е обвързан от Общи условия за продажба на топлинна енергия от „Т.....” ЕАД на
потребители за битови нужди, според чиито клаузи ищецът е доставил за периода от м. май
2017 г. – м.11.2017 г. на ответника топлинна енергия, а последният не е заплатил дължимата
цена в размер 56.71 лв.– главница, представляваща цена на топлинна енергия, сумата 9.91
лв. лихва за забава за периода от 15.09.2018 г. до 02.07.2020 г., сумата за дялово
разпределение от 2.76 лв. за периода от м.10.2017 г. до м.11.2017 г., и 0.71 лв. лихва върху
нея за периода 01.12.2017 г. до 02.07.2020 г. Топлоснабденият имот се намира в сграда-
етажна собственост, в която за посочения период разпределението на топлинна енергия е
извършвано от „Т.с.” ЕООД съобразно сключения между него и сградата в етажна
собственост договор. Правния интерес от предявения иск ищецът обосновава с постъпило
възражение срещу издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№29393/2020 г.
на СРС, 169 състав,. Претендира законната лихва от датата на заявлението до окончателното
плащане, както и присъждане на разноски.
Ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.
По делото е конституиран като трето лице помагач на страната на ищеца „Т.с.” ЕООД.
След преценка доводите на страните и доказателствата по делото
настоящият съдебен състав намира за установено следното от фактическа страна:
1
Представени са извлечения от сметки по месеци за процесния период за абонатен номер
122905, с посочени дължими, според ищеца, суми за топлинна енергия към датата на
подаване на исковата молба.
Представенo e съобщение към фактура относно процесния период.
Представен е протокол от Общо събрание на собствениците на етажната собственост за
избор на фирма за дялово разпределение.
Представен е договор между СЕС и фирма „Т.с.“ ЕООД за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия.
Представен е договор между „Т.....“ ЕАД и „Т.с.“ ЕООД.
Представено е заявление за издаване на заповед за изпълнение.
Представено е писмо от СО, район Младост.
Представено е удостоверение за актуално състояние на ищеца.
Представени са ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.....“ ЕАД на
потребители в гр. София от 2016 г.
Представени са настанителна заповед от 07.12.2011 г., протокол- опис от 08.12.2017 г.,
договор за наем от 15.12.2011 г. ведно с допълнително споразумение към същия.
Софийски районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира от правна страна следното:
За уважаването на предявения установителен иск следва да е налице следният фактически
състав: съществуване на правоотношение между страните, изпълнение на задълженията по
него от страна на ищеца, а именно за доставка на топлинна енергия за процесния период с
цена, съответна на претендираната сума, както и неизпълнение от страна на ответника да
заплати съответната стойност на доставената му и потребена топлинна енергия.
Според действащата през процесния период редакция на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
Настоящият съдебен състав намира, че ответникът не е материалноправно легитимиран
да отговаря по предявените искове, тъй като по делото безспорно е установено, че
последният не е собственик или вещен ползвател на имота. Ответникът и членовете на
семейството му са настанени в общински имот на основание заповед на кмета на СО, район
2
"Младост" от 07.12.2011 г., като по делото няма данни имотът да е закупен от ответника, т. е
през процесния период топлоснабденият имот е собственост на Столична община. При така
установените данни съдът приема, че наемателят на имота не е страна по
правоотношението с ищцовото дружество по договор за доставка на топлинна енергия за
битови нужди и няма качеството клиент на такава по смисъла на ЗЕ, поради което не дължи
заплащане на цената на доставената такава. По въпроса кой правен субект дължи цената на
доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на ЗЕ в хипотезата,
при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение – собственикът, респ. носителят на ограниченото вещно право, или
титулярът на облигационното право на ползване, е налице решение по тълкувателно дело №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС. Според т. 1 от тълкувателното решение собствениците,
респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно
право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна
енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при
която топлоснабдения имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното
предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия
имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови
нужди дължи цената й. Според решението клиенти на топлинна енергия за битови нужди
могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респ. носителя на вещното право на
ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известни общи условия
директно с топлопреносното предприятие, каквато не е настоящата хипотеза. Ето защо
предявените искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
При тези мотиви съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.....” ЕАД, ЕИК ******, гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б
срещу Д. П. М. , ЕГН ********** чрез настойник М. Д. Д., ЕГН **********, искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 150 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 и чл.86 ЗЗД за
установяване съществуването на вземане за сумата 56.71 лв.– главница, представляваща
цена на топлинна енергия на топлоснабден имот, находящ се в гр. София, община Младост,
ж.к.. „М....... за периода от м. май 2017 г. – м.11.2017 г., сумата 9.91 лв. лихва за забава за
периода от 15.09.2018 г. до 02.07.2020 г., сумата за дялово разпределение от 2.76 лв. за
3
периода от м.10.2017 г. до м.11.2017 г., и 0.71 лв. лихва върху нея за периода 01.12.2017 г. до
02.07.2020 г. както и законната лихва от датата на заявлението до окончателното плащане.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач „Т.с.“ ЕООД.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от датата
от връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4