Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година 20.06.2016 Град КАРЛОВО
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Карловски Районен съд втори граждански състав
На шести юни две хиляди и шестнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ИВАНОВ
Секретар: К.Б.
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 405 по описа за 2016 година
и за да се произнесе, взе
предвид:
Производството е по реда на чл. 4 ал.1 от ЗЗДН, образувано по молба на В.Л.Л. с ЕГН: ********** в лично качество и като майка и законен представител на малолетното дете м.м.г. с ЕГН: **********, и двете от гр. А., УЛ. ., №., за издаване на заповед за защита по Закона за защита от домашно насилие против М.А.Г. ЕГН ********** с адрес: ***. В молбата се твърди, че В.Л.Л. и М.А.Г. живеели на съпружески начала от началото на 2003-та година. В началото отношенията между тях били добри и съвместният им живот бил спокоен. През 2004 г. се родила се дъщеря им м., която обградили с много обич и грижи. От началото на 2015 година отношенията им рязко се влошили и М.Г. се променил в отношението си към молителите. След промяната започнал да обижда В.Л. по различни поводи и причини. Наричал я с епитети и цинични изрази, които много я разстройвали и накърнявали достойнството и честта ѝ. Започнал много често да я ругае и да я заплашва със саморазправа. Отправял ѝ закани за физическа саморазправа и нанасяне на побой. Този тормоз М.Г. извършвал в присъствието на дъщеря им, като отношението към молителката плашело много детето и в повечето случай то изпитвало страх от баща си и се разплаквало. В повечето случаи, за да не се тормози и плаши дъщеря им, тя молела ответника да престане с това си поведение, но вместо това той ставал по-агресивен и поведението му ставало неконтролируемо. Молителката се страхувала, че М.Г. можел да изпълни заканите си и да причини нещо лошо на нея и дъщеря им.
Твърди се, че на 10.04.2016 г. вечерта В.Л. *** заедно с дъщеря си м.. Обстановката в жилището била спокойна до около 01.00 часа на 11.04.2016 г., когато внезапно нахлул М.Г. и започнал безпричинно да крещи и да я обижда. От виковете и обидите отправени към молителката, дъщеря ѝ се уплашила и започнала да плаче. Помолила М. да не ѝ крещи и вика тъй като детето било изплашено и изпаднало в нервна криза. Вместо да спре с виковете и обидите, въпреки нейните молби, той продължил да крещи, като я заплашвал и със саморазправа – заканил се, че ще ѝ нанесе побой. Виковете и заканите отправени от М.Г. спрямо молителката възбудили у нея страх, че той действително ще изпълни заканите си. В един момент ответникът започнал да троши стъклата на прозорците и мебелите в жилището. Това негово поведение продължило повече от половин час. Виковете и крясъците му, както и шума от трошене на прозорците и мебелите в жилището, привлякло вниманието на съседите и много от тях излезли от апартаментите си, за да видят какво става. Уплашена от крясъците, виковете и заканите на М., молителката хванала дъщеря си за ръка и избягали от апартамента. Някой от съседите, възмутен от действията на М., позвънил в полицията и съобщил за действията му. Не след дълго пред блока спряла полицейска кола. Служителите на МВР влезли в апартамента и успели да предотвратят по-нататъшни действия от страна на М.. Полицаите видели строшените стъкла и мебели, както и разхвърляните из апартамента дрехи на молителката и други вещи. Тя и дъщеря ѝ били много уплашени от действията на М.. Детето продължавало да плаче и да се притиска към нея. Страхувайки се да не им причини нещо лошо, молителите не се върнали в жилището, а отишли на площада на квартала, откъдето В.Л. по телефона се обадила на брат си, който живеел в гр. б.. По телефона разказала на брат си какво направил М. *** и да ги вземе, за да не им направи нещо. Не след дълго пристигна брат ѝ с личния си автомобил и ги завел в гр. б., където в момента живеели в жилището на родителите на молителката. Понастоящем жилището в А. практически не можело да се обитава тъй като било с изпотрошени прозорци, мебели и покъщнина. Извършеното от М. се отличавало с изключителна грубост и бруталност. Интензитетът на това насилие бил значителен и поради обстоятелството, че тя и дъщеря ѝ били физически по-слаби от него и съществувала реална възможност да осъществи заканите си. Това негово поведение предизвиквало у молителката страх за живота и здравето ѝ и това на дъщеря ѝ.
Вследствие на изложеното, В.Л. сезира съда с искане по отношение на ответника да бъдат предприети следните мерки по ЗЗДН, а именно :
- по т.2. – да бъде отстранен от съвместно обитаваното жилище в гр. А., УЛ. ., №.;
- по т.3 – да му бъде забранено да доближава В.Л.Л. и дъщеря ѝ м.м.г. и жилището в гр. А., УЛ. ., №.;
- по т.4 – да бъде временно определено местоживеенето на детето м.м.г. при В.Л.Л. като нейна майка и законен представител.
В съдебно заседание по същество, молителката, действаща в лично качество и в качеството си на майка и законен представител на детето В.Л.Л. чрез процесуалния си представител адв. А., поддържа молбата си и моли съда бъде уважена.
Ответникът М.А.Г., чрез процесуалния си представител адв. П., оспорва частично твърденията, изложени в предявената молба, като излага следните съображения:
Признава, че на 10-ти срещу 11-ти април 2016г. в гр. А., УЛ. ., №. извършил описаните в молбата действия. Оспорва това да е станало в присъствието на детето, което по това време било в друга стая и спяло. Тази му проява била инцидентна и в никакъв случай това не се случвало системно. Никога през съвместния си живот с В.Л. не си бил позволявал да удря нея или детето им. Причината за постъпката му на процесната дата било признанието по-рано през деня на В.Л., че му изневерявала и че не желаела да живее повече с него. Това го разстроило и същевременно го разгневило. Отишъл при приятел, употребил 50-100 гр. алкохол и няколко часа по-късно се върнал в апартамента и в гнева си извършил описаното в молбата деяние. В.Л. взела детето и напуснали жилището, като от брата на последната били закарани с автомобил в гр. Б., в дома на същия. През същата нощ ответникът отишъл пеш от А. до гр. Б., опитал се да се извини и се разкаял за поведението си. Моли съда да постанови решение, с което да не го лишава от възможността да вижда детето си, тъй като не представлявал заплаха за него, обичал го и не искал да се прекъсва връзката между тях.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна, следното:
По делото е представена като доказателство Декларация по чл.9 ал.3 от ЗЗДН от молителката, че ответникът по молбата М.А.Г. на 11.04.2016 г. около 01:00 часа в домът им в гр. А., УЛ. ., №. е изпотрошил голяма част от покъщнината и това се случило в присъствието на малолетното им дете м..
Представено е заверен препис от удостоверение за раждане №.. на детето м.м.г., родена на *** г., чиито родители са В.Л.Л. и М.А.Г..
Представен е заверен препис от Нотариален акт №181, том II, рег. №4206, по дело №281 на нотариус Тани Рангелов за учредяване на договорна ипотека върху недвижимия имот в гр. А., УЛ. ., №..
От показанията на свидетеля д.п. се установява, че е сестра на В.Л.. През последната една година отношенията между сестра ѝ и ответника се влошили. М. станал груб и агресивен. Блъскал сестра ѝ, обиждал я, заплашвал нея и детето. Изпочупил апартамента и по стените имало кръв – тя самата ходила там два дена по-късно и видяла това с очите си. Сестрата на свидетелката ходила няколко пъти в И., което провокирало скандали между молителката и ответника, тъй като последният я обвинявал в изневяра. Тя самата не знаела дали сестра ѝ си има любовник. Вечерта на процесната дата М. дошъл в дома им в гр. б., за да моли В. да се съберат.
От показанията на свидетеля А.Л. се установява, че е брат на В.Л.. Знаел, че сестра му живеела на семейни начала с М.Г. от .-.. години, като отношенията им се влошили през последната една година. В. му се оплаквала, че М. я тормозел психически и често се карали. На процесната дата около 01:30 ч. молителката му се обадила по телефона и му казала, че имали скандал с М. и го помолила да ги прибере с детето от центъра на А., тъй като избягали от дома си. Свидетелят ги взел с автомобила си и го завел в дома си в гр. б.. Около 05:00 ч. сутринта се появил М.,*** до гр. б.. Извинил се на В., молил я да се приберат и да са пак заедно. Според свидетеля причина за влошените отношения между страните била ревността на М.. Обвинявал я, че има любовник, тъй като бил прочел смс, който потвърждавал това. Сестра му му се оплаквала от ревността на ответника, казвала му, че се случвало М. да я блъска и удря. За инцидента на 11.04.2016 г. не знаел М. да е удрял В., тя му казала, че я притиснал към стената. М. бил добър баща, водел В. и детето на МОЛ и на море. Според свидетеля М. държал много на сестра му.
С оглед на така установеното от фактическа страна и съобразно приложимите нормативни актове, съдът прави следните правни изводи:
Молбата е подадена от легитимирани по закон лица и срещу легитимирано лице по смисъла на чл.3 от Закона за защита от домашното насилие в предвидения по чл.10, ал.1 от Закона преклузивен срок. Поради горното, същата е допустима за разглеждане.
Съгласно легалната дефиниция на понятието домашно насилие, която се съдържа в ЗЗДН, последното представлява акт на физическо, психическо, сексуално, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудително ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено от и спрямо определена категория лица, в която попадат молителите и ответникът. Съгласно чл. 2, ал. 2 от ЗЗДН за психическо и емоционално насилие върху дете се смята и всяка домашно насилие, извършено в негово присъствие.
За да проведат успешно доказване на изрично оспорените твърдения за осъществени спрямо тях актове на домашно насилие, молителите следва да установят при условията на пълно и главно доказване, че спрямо всеки от тях чрез действие от ответника е реализирано домашно насилие изразяващо се в конкретни прояви, които от обективна страна попадат в приложното поле на чл. 2 от ЗЗДН.
Анализирайки събраните в хода на делото доказателства – декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, удостоверение за раждане на дете и нотариален акт, както и установеното в хода на събраните гласни доказателства посредством разпита на свидетелките п. и л. съдебният състав намира, че по делото е установено по категоричен начин осъществяването на изложения в депозираната искова молба на В.Л. акт на домашно насилие под формата на физическо, емоционално и психическо насилие спрямо нея.
Съдът, въз основа на съвкупния доказателствен материал намира за установено, че ответникът е проявил агресивно поведение спрямо молителката В.Л. като на 11.04.2016 г., ядосан, че молителката е признала, че има връзка с друг мъж и не желае да живее с него, е унищожил част от покъщнината в съвместно обитаваното жилище – апартамент в гр. А., УЛ. ., №.. Притиснал е молителката към стената и е крещял на висок глас обиди и закани по неин адрес. Молителката В.Л., заедно с детето м. Г. избягали и от центъра на А. се обадили на А.Л. – брат на В.. Той дошъл с автомобил и го завел в своето жилище в гр. б.. Около 05:00ч. сутринта ответникът дошъл да се извини и се разкаял за постъпката си, като изминал пеш разстоянието от А. до гр. б..
С оглед изложеното, съдът намира,че поведението на ответника, изразяващо се в чупене на покъщнината и притискане на молителката към стената е подведимо под предвидените в чл.2 от ЗЗДН форми на домашно насилие и представлява физическо, психическо и емоционално такова.
От събраните по делото доказателства не се установява, дали детето м. е присъствало по време на акта на домашно насилие от страна на ответника спрямо молителката. Безспорно, то, заедно с майка си, е напуснало апартамента на процесната дата, но не се доказа при условията на пълно и главно доказване, че действията на ответника са станали в негово присъствие или пък е спяло в друго помещение – така както твърди М.Г..
Съдът кредитира отчасти показанията на свидетелите, съобразявайки, че двамата са сестра и брат на молителката В. Г.. Безспорно за съда е, че агресията на ответника е била породена от ревност. Същевременно свидетелите не отричат, че през почти целия си съвместен живот страните са имали нормални взаимоотношения, като ответникът е полагал необходимите грижи за молителите.
Съвкупно от изложеното, съдът намира, че е налице необходимост от постановяване на мерки на защита, съобразени с фактическите отношения между страните, адекватни на осъщественото от ответника противоправно поведение и насочени към предотвратяване на бъдещо такова.
При постановяване на мерките за защита срещу домашно насилие, съдът не е длъжен да се съобразява с посочените от молителите такива в молбата и декларацията, а следва съобразно изложените обстоятелства да прецени кои от тях в най – добра степен биха защитили пострадалия от домашно насилие. Съдът намира,че предвидените в чл.5, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ЗЗДН мерки се явяват адекватна защита по отношение на молителката В. Г. в това производство, относно извършеното спрямо нея от ответника домашно насилие. Мерките следва да бъдат наложени за период от 9 месеца, тъй като от ангажираните доказателства не се установява трайно и системно агресивно поведение на ответника спрямо молителката. Твърденията на свидетелите в тази насока съдът не кредитира, доколкото двамата са предубедени и заинтересовани с оглед родството им с молителите. Основателно е искането за налагане на мярката по чл.5, т.4 от ЗЗДН, като бъде определено местоживеене на детето на адреса на майката в гр. А., УЛ. ., №. за същия срок – предвид ниската възраст на детето и изразеното съгласие за това от ответника.
Съдът намира, че депозираната молба следва да се отхвърли по отношение на претендираните мерки досежно детето м.м.г., предвид обстоятелството,че по делото не е установен акт на домашно насилие по отношение на него.
Разпоредбата на чл.5 ал.4 от ЗЗДН, която е императивна предвижда кумулативно налагане на глоба в размер на 200 – 1000 лева. Съдът намира, че на ответника следва да бъде наложена глоба в размер на 4 00 лева.
На основание чл. 11, ал. 2 от същия закон, в тежест на ответника следва да се възложи и заплащането на държавната такса за настоящото производство в размер на 50.00 лв. Основателно е искането на молителката за присъждане в нейна полза на сторените в настоящото производство разноски, в размер на 250.00 лв., представляващи адвокатско възнаграждение.
На основание чл.5 ал.2 ЗЗДН следва да бъде издадена заповед за защита от домашно насилие, която на основание чл. 20 от Закона подлежи на незабавно изпълнение. В заповедта следва да се впише предупреждението по чл.21 ал.2 от ЗЗДН.
Водим от горното и на основание чл. 15, във вр. с чл.5, във вр. с чл.16 ал.1 от ЗЗДН, съдът
Р Е Ш И:
ВЗЕМА на основание чл. 5 ал.1 т.1, т.2 т.3 и т.4 от ЗЗДН по отношение В.Л.Л. с ЕГН: **********,***, следните мерки за защита:
ЗАДЪЛЖАВА М.А.Г. ЕГН ********** с адрес: ***, да се въздържа от извършване на всякакъв акт на физическо и/или психическо насилие, по отношение В.Л.Л. с ЕГН: **********,***.
ОТСТРАНЯВА М.А.Г. ЕГН ********** с адрес: *** от семейното жилище, находящо се в гр. А., УЛ. ., №. за срок от девет месеца.
ЗАБРАНЯВА на М.А.Г. ЕГН ********** с адрес: ***, да приближава молителката В.Л.Л. с ЕГН: **********, жилището в което понастоящем живее – гр. А., УЛ. ., №., местата за социалните ѝ контакти и отдих, за срок от девет месеца.
ОПРЕДЕЛЯ временно местоживеене на малолетното дете м.м.г., ЕГН **********, при майката В.Л.Л. с ЕГН: ********** *** за срок от девет месеца.
ОТХВЪРЛЯ молбата на В.Л.Л. с ЕГН: **********,***, като родител и законен представител на малолетното дете м.м.г., ЕГН **********, срещу М.А.Г. ЕГН ********** с адрес: ***, за забрана на ответника, ДА ПРИБЛИЖАВА м.м.г., ЕГН **********.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита, в която да се впише предупреждението по чл. 21 ал.2 от ЗЗДН.
ДА СЕ ВРЪЧИ решението и заповедта на страните и на РУ на МВР – гр. К...
ОСЪЖДА М.А.Г. ЕГН ********** с адрес: ***, да заплати глоба в размер на 400.00 (четиристотин) лева по сметка на КРС, в полза на бюджета на съдебната власт.
ОСЪЖДА М.А.Г. ЕГН ********** с адрес: ***, да заплати по сметка на КРС в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса в размер на 50.00 (петдесет) лева.
ОСЪЖДА М.А.Г. ЕГН ********** с адрес: ***, да заплати на В.Л.Л. с ЕГН: **********,***, сумата от 250.00 (двеста и петдесет) лева разноски за възнаграждение на един адвокат.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в едноседмичен срок от връчване на съобщението до страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
К.Б.