Р Е
Ш Е Н
И Е
№
Град
Тетевен, 14.09.2015 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ТЕТЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД-втори състав,в публично
заседание
На седемнадесети август
През две хиляди и петнадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИО СТОЯНОВ
При секретаря: К.Х.
Като разгледа докладваното от Председателя гр.дело №
752 по описа на Районен съд-Тетевен за 2014 година,със страни:
Ищец: Ц.Г.Л. ***,
Ответници: В.Ц.В. и П.Н.В.,***,
И за да се
произнесе,взе предвид следното:
Предявени са при условията на при условията на обективно и субективно съединяване иск за собственост на поземлен имот с посочено основание чл.124,ал.1 от ГПК,искове за прогласяване на недействителност-нищожност на договор за покупко-продажба,обективиран във формата на нот.акт №42/2003г на нотариус с рег.№392 на НК и район на действие РС-Тетевен,на различно основание и осъдителен иск за заплащане на парична сума в размер на 180 000 лева,представляваща стойността на имота в случай на невъзможност същият да се върне в патримониума на ищцата,с посочени основания чл.124 от ГПК,във в-ка с чл.26,ал.2 от ЗЗД.
Ищцата излага,че на 05.11.2002г с н.а. ххххх НК прехвърлила с дарение на дъщеря си В.Ц.В. 4/6 ид.ч. от УПИ,парцел І-152 в кв.24 с площ от 1837 кв.м.,ведно с построените в него жилищна и стопанска сграда,които е получила в наследство от съпруга си хххххх
На 04.04.2003г. с н.хххх на нотариус с рег.№392 на НК дъщеря и В.Ц.В. и прехвърли с дарение 4/6 ид.ч. от този имот,т.е. върна и обратно имота,който и била дарила.
На 17.10.20032г с нот.акт №ххххх но нотариус с рег.№392 на НК материализиращ договор за покупко-продажба на недвижим имот е прехвърлила собствеността на първата ответница и нейна дъщеря В.В.,на свой недвижим имот,останал в наследство от съпруга и,представляващ УПИ с площ от 1837 кв.м.,съответстващ на хххххха сега с идентификатор ххххх,заедно с построените в него двуетажно паянтово жилище и двуетажна паянтова стопанска сграда с идентификатор хххххх.
Никога този нотариален акт не и е прочетен от нотариус,нито преди да положи подписите си,нито след като се е подписала.Освен това не и е платена никаква цена за имота,дори и по данъчната оценка,вписана в акта.Продажбата била фиктивна ,привидна ,като ищцата продължила да ползва имота както дотогава,така и досега.Продължава да си живее в къщата и до момента.Не знае защо е направено всичко това.Покупко-продажбата е възмездна сделка,но тя и досега не е получила нито стотинка за този имот.Към релевантният момент цената на имота,определяна според търсенето и предлагането била минимум 183 700 евро.В нот.акт е записано,че е получила 3 500 лева напълно и в брой.Това не отговаря на истината.Ответниците да докажат,че са и платили цената.Вероятно такава е била данъчната оценка,с оглед дължимите нотариални и държавни такси.Но на ищцата не са платили никаква цена-нито по пазарна ,нито по данъчна оценка.
Съгласно чл.26,ал.2 от ЗЗД този неправомерен юридически факт прави нищожна тази сделка,поради липса на основание.
Че не е получила никакви пари и изобщо не е разбрала ,че е продала този имот говори факта,че по-късно е прехвърлила същия имот с договор за наследствени права на двете си деца поравно.
Сделките,оформени като покупко-продажба на недвижим имот,за които липсва заплащане на продажната цена са симулативни-прикрити сделки.Недействителни са такива сделки,поради тяхната привидност,на осн.чл.26,ал.2 от ЗЗД,с които се прикрива договор за дарение.
Това лято,на многобройните и обаждания по телефона,първата ответника В. все казвала,че е много Болна.Свито от състрадание майчиното и сърце я накарало да я посети в дома и в гр.Тетевен.Тя я посрещнала на вратата,видимо здрава,хванала я за ръката и я обърнала обратно кръгом-да си ходи там,откъдето е дошла.Нямало стол и място за майка и нито в нейния дом,нито в нейното сърце и душа.Затова иска да си върне имота или да и платят неговата реална стойност.Готова е да им го остави,когато и заплатят 180 000 лева-неговата реална стойност.Изпратила на ответниците писмена покана доброволно да си уредят отношенията,без съдебна намеса. „Ни вест,ни кост !“.
Затова вече има и морален и правен интерес да иска да развали този нот.акт с предявяване на настоящите искове.
Моли да бъде постановено съдебно решение,с което :
-На основание чл.124,ал.4 от ГПК да се приеме за установена със сила на присъдено нещо,че ищцата е собственик на имот с идентификатор хххх,представляващ урегулиран поземлен имот с площ от 1837 кв.м.,находящ се в сххх.,сега с идентификатор хх,при посочените в петитума граници на имота,заедно с построените в него двуетажна паянтово жилище и двуетажна паянтова стопанска сграда,с идентификатор ххххххх
-Да бъде обявена за нищожна,поради нищожността на нотариалното действие,извършено в нарушение на чл.579,ал.1,в-ка с чл.576 от ГПК,заради неспазване на предписаната от закона форма,нотариалната сделка за покупко-продажба на недвижим имот,материализирана в нот.акт №хххххх
-Да се обяви за недействителен и се развали,като сключен без основание,поради неплатена цена на имота,на основание чл.26,ал.2 от ЗЗД сделката,сключена с нот.акт №хххххх
-В алтернатива,ако е невъзможно да се върне имота,моли да бъдат осъдени ответниците да и заплатят сумата от 180 000 лева,представляващи стойността на имота към момента;
-В евентуалност,моли да се приеме за симулативен договора с нот.акт №ххххххх,като се развали поради незаплатена цена на имота,прогласявайки го за недействителен,сключен като прикрит договор за дарение за своеобразно разпределение на наследството и в алтернатива ако е невъзможно да се върне имота,да бъдат осъдени ответниците да и заплатят сумата от 180 000 лева,представляващи стойността на имота към момента.
В съдебно заседание и след изявление на процесуалния представител-адвокат,на ищцата,съдът е допуснал поправка на сочените в исковата молба текстове от ГПК,на които ищцата се позовава за нищожност на нотариалното удостоверяване.
Ищцата се позовава на писмени и гласни доказателства.Съображенията си по съществото на спора доразвива в приложена по делото писмена защита.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответниците,в който същите не признават нито един от предявените искове.Излагат,че всичките искове претенции са неоснователни,недоказани,а някои от тях и юридически несъстоятелни.Нито едно от твърдените в исковата молба фактически обстоятелства не отговаря на истината.Сключената с нот.акт №хххх сделка за покупко-продажба отговаря на всички законови изисквания за валидност на сделката от гледна точка на форма и съдържание и са извършени всички изискуеми действия от страна на нотариуса.Налице е т.нар. формална доказателствена сила на нотариалният акт досежно обстоятелствата във връзка със сключване на правната сделка.В акта изрично е посочено,че продавачът-ищцата, е получила напълно и в брой продажната цена от купувача-първата ответница,а и още повече са изтекли погасителните давностни срокове за предявяване на подобна претенция,като правят възражение в този смисъл за изтекла погасителна давност.Твърденията за непрочитане на акта от страна на нотариуса и твърдението за неплащане на продажната цена са изцяло несъстоятелни и единствено в тежест на ищцата е да докаже тези си голословни твърдения.Твърдението,че при сключване на сделката не била спазена предписаната от закона форма е изцяло неоснователно,тъй като покупко-продажбата е сключена в нотариална форма-с нот.акт,както изисква законът.Не признават претенцията за прогласяване нищожност на правната сделка като привидна,както и искането за връщане на имота и възстановяване на положението отпреди договора.Тези претенции взаимно се изключват.А претенцията в алтернатива да бъдат осъдени ответниците да заплатят сумата от 180 000 лева като стойност на имота към момента считат за несериозна и юридически и фактически несъстоятелна.От подобен характер е и искането за задържане на имота до окончателното плащане на цената.Процесният имот е придобит от ответниците въз основа на валидна и законосъобразна сделка,като с нот.акт за покупко-продажба №ххххх НК са продали този имот на дъщеря им ххххххххх.
Ответниците се позовават на писмени доказателства.
От представените по делото писмени доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Ищцата Ц.Г.Л. *** ответницата В.Ц.В. *** майка и дъщеря,а ответникът П.Н.В. е съпруг на ответницата В.Ц.В.,респ.зет на ищцата.
Ищцата е преживяла съпруга на хххххххххх,а ответницата хххххх. е негова дъщеря,а пълномощникът на ищцата Д.Ц.А. е син на наследодателя Лалов.
От приложения нотариален акт №ххххххх нотариус с рег.№392 на НК и район на действие РС-Тетевен е видно,че ищцата,ответницата В.В. и пълномощникът на ищцата Д.Ц.А.,са били признати за собственици,по наследство,застрояване и давностно владение на следния недвижим имот:урегулиран поземлен имот с площ от 1837 кв.м.,находящ се в с.ххххсъответстващ на парцела ххххххххххххг.,при описаните в акта граници на имота,както и на построените в него двуетажно паянтово жилище и двуетажна паянтова стопанска постройка.Частите от този имот на ищцата Ц.Л. са посочени като 4/6,а на В.В. и Д.А.-по 1/6 ид.ч.
На съда е служебно известно обстоятелството/след направена служебна справка в архива на РС-Тетевен/,че наследниците на хххххх са били страни по гр.дело №96/2003г по описа на РС-Тетевен,с предмет иск за делба на недвижимия имот,предмет на предявените искове,като с Решение №188/17.07.20023г и на основание чл.288,ал.2 от ГПК/отм./ този имот е възложен в дял на ищцата Ц.Г.Л..
От писмо-отговор изх.№12-12-115/08.04.2015г./стр.101 от делото/ от
Служба по вписванията-Тетевен и приложена към същото справка по лице не се
установява цитираното решение,с което е приключил делбения
процес,да е било вписано.Съгласно т.1 и т.2 от ТР №3/10.07.2010г., ОСГК на ВКС
„изискването за вписване на искова молба на основание чл. 114 б.”в” във вр. с чл. 112 б.”з” ЗС , не е изискване за редовност и
съдържание на исковата молба по см. на чл. 127 ГПК/ чл. 98 ГПК-отм./ , а
разпоредбата на чл. 128 ГПК/ чл. 99 ГПК-отм./, не изисква представяне към
исковата молба на вписан екземпляр от нея;Вписването на искова молба по чл. 114 ЗС има оповестително-
защитно действие спрямо трети, неучастващи в процеса лица, и не може да бъде
пречка за възникването на валидно процесуално правоотношение и за постановяване
на валиден съдебен акт , с който се дава защита на вещното право, предмет на
търсената защита, и обвързващ страните по делото със силата на пресъдено нещо.
С Договор за дарение на идеална част от недвижим имот,сключен на 04.04.2003г и обективиран във формата на нотариален акт №хххххх на нотариус с рег.№305 на НК и район на действие РС-Тетевен,ответницата В.Ц.В. дарила 4/6 идеални части от собствените и 5/6 идеални части,придобити на основание наследство и дарение/вероятно цитираният в този нотариален акт договор за дарение,обективиран в нот.акт №77/2002г на нотариус с рег.№305 на НК,неприложен като доказателство по делото/от урегулиран поземлен имот,застроен,с площ от 1 837 кв.м.,заснет,представляващ и съответстващ по застроителния и устройствен план на с.хххххххпри описаните в акта граници,ведно и със същата идеална мчасдт-4/6 от построената и находяща се в имота жилищна сграда ,паянтова на два етажа и 4/6 ид.ч. от стопанска сграда в същия имот,както и същата идеална част-4/6 от всички други извършени в имота подобрения.
С договор за покупко-продажба,сключен на 17.10.2003г,обективиран във формата на нотариален акт №ххххххххх,рег.№392 на НК и район на действие РС-Тетевен,ищцата Ц.Г.Л.,продалата на ответницата В.Ц.В.,по време на брака и с ответника П.Н.В.,описания в договора за дарение недвижим имот,съответстващ на парцела І-първа,с пл.№152 от кв.24 по ПУП на с.Рибарица от 1964г.В акта е отразено изявление на страните по договора,че цената по договора за продажба е 3 500 лева,която сума продавачката е получила напълно и в брой от купувачката.При описание на документите при изготвяне на акта е посочено и решение/заверен препис/ №188 по гр.дело №96/2003г на ТРС.
По делото е представен Договор за прехвърляне на наследство и наследствени права,сключен на ххххххх между ищцата,ответницата В.В. и пълномощникът на ищцата Д.Ц.А.,съгласно който продавачката-ищцата Ц.Г.Л.,в качеството си на законен наследник на покойните си родственици хххххххсвекър/,прехвърля на купувачите-нейните низходящи В.В. и Д.А.,цялата съвкупност от права и задължения и фактически отношения,представляващи идеална част от наследството на посочените наследодатели,за сумата от 300 лева,която сума е изплатена на продавача.
С договор за покупко-продажба,сключен на 27х и обективиран във формата на нотариален акт №ххххххххх на нотариус с рег.№392 на НК и район на действие РС-Тетевен,ответниците продали на тяхната дъщеря ххххх придобития по време на брака им в режим на съпружеска имуществена общност недвижим имот,представляващ поземлен имот с идентификатор ххххххххх
Представена е по делото декларация от ищцата,с нотариална заверка на подписа от 05.08.2014г,в която същата е изложила,че не е получила никакви пари-нито в брой,нито по банков път от покупко-продажбата,извършена с нот.акт №ххххх
В заключение на съд.-техническа експертиза,изготвено и защитено от вещото лице П.М.,е посочена пазарната стойност на имота,предмет на атакуваната сделка към момента на депозирането и,както и към дата 03.10.2003 година.
При така описаната фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Съобразно изложените факти в обстоятелствената част на исковата молба и отправеното искане за съдебна защита,в изготвения доклад по делото съдът е квалифицирал предявените/при условията на първоначално обективно и субективно съединяване/ искове,както следва:
-установителен иск за собственост върху поземлен имот с основание чл.124,ал.1 от ГПК;
-установителен иск за прогласяване нищожност на сделка,обективирана във формата на нот.акт №хххххххх на НК,поради нищожност на нотариално действие,заради неспазване на предписаната от закона форма-по чл.26,ал.2 от ЗЗД/респ.предл.3-то-неспазване на предписана от закона форма,във в-ка с чл.475,ал.1 от ГПК/отм.//съобразно и уточненията от ищцовата страна,направено в последното заседание по делото/,във в-ка с чл.472,предл.2 от ГПК/отм./;
-установителният иск за прогласяване нищожността на сделка,обективирана във формата на нот.акт №ххххх на НК, като сключен без основание поради неплатена цена на имота-по чл.26,ал.2 от ЗЗД/респ.предл.4-то-договорите при които липсва основание/;
-предявеният като евентуален установителен иск за прогласяване недействителността на договора за покупко-продажба, обективиран във формата на нот.акт №хххххх на НК, поради неговата симулативност,като прикриващ договор за дарение,поради незаплатена цена на имота-по чл.26,ал.2 от ЗЗД/респ.предл.5-то-привидни договори/;
-предявеният иск за заплащане на сумата от 180 000 лева,представляващи стойността на поземленият имот към момента,поради невъзможността за връщане на имота в патримониума на ищцата,-по чл.57,ал.2 от ЗЗД;
Съобразно обективираното в исковата молба искане за съдебна защита,съдът приема,че за да се произнесе по установителния иск за собственост на посочения поземлен имот,следва да се произнесе преди това по въведените преюдициални за този иск правоотношения,респ. установителните искове за недействителност-нищожност,на договора,обективиран във формата на нот.акт №хххххх нотариус с рег.№392 на НК,а именно нищожност поради неспазване на предписаната от закона форма-по чл.26,ал.2,предл.3-то от ЗЗД,във в-ка с чл.472,предл.2 от ГПК/отм./ и поради това,че е сключен без основание поради неплатена цена на имота-по чл.26,ал.2,предл.4-то от ЗЗД.
Искът за установяване и прогласяване нищожността на договора,обективиран във формата на нотариален акт №ххххх с рег.№392 на НК и район на действие РС-Тетевен,поради нищожност на нотариално действие,заради неспазване на предписаната от закона форма-по чл.26,ал.2 от ЗЗД/респ.предл.3-то-неспазване на предписана от закона форма,във в-ка с чл.475,ал.1 от ГПК/отм.//съобразно и уточненията от ищцовата страна,направено в последното заседание по делото/,във в-ка с чл.472,предл.2 от ГПК/отм./ е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.
От приложеният нотариален акт/на стр.7-ма от делото-нотариалното дело е
унищожено,видно от уведомително писмо изх.№хххххх на НК и район на действие-РС-Тетевен-стр.71
от делото/се установява,че същият е сключен в предписаната в чл.18 от ЗЗД
форма.Както се приема в трайната съдебна практика, нотариалният акт по своята
правна природа представлява официален свидетелстващ документ в онази
своя част, в която е материализирано изявлението на нотариуса, извършил
нотариалното удостоверяване, че страните по сделката са се явили пред него и са
направили отбелязаните в акта изявления. Като официален свидетелстващ документ
той притежава материална доказателствена сила /
чл.179 ал.1 ГПК/, която задължава съда да смята до доказване на противното, че
удостоверените в документа факти действително са се осъществили. Т.е.
материалната доказателствена сила на нотариалния акт
като официален свидетелстващ документ обхваща възприетите от нотариуса факти –
„за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия”. По
отношение на останалите обстоятелства обаче, удостоверени в документа, съдът не
е обвързан от посочената по-горе материална доказателствена
сила и може да ги преценява по вътрешно убеждение /вж.О.Стамболиев „Доказването
в гражданския процес”, Сиела, 2010г., с.92 вр.Тълк.решение 71-70 ОСГК/. В
частта, в която материализира волеизявленията на страните за сключване на
договора за покупко-продажба и елементите на сделката, вкл. продажната цена на
имота, нотариалният акт притежава характеристиките на частен диспозитивен документ - договор, а в
частта досежно изявлението на страните, че продажната
цена е платена – на частен свидетелстващ документ – разписка. Твръдението за непрочитане на акта
от нотариуса е твърдение за неспазване
изискванията на чл.
472 вр.чл.475 от ГПК/отм. – приложим към датата на сделката/ , което води до извод за нищожност на нотариалното
действие , а оттук за липса
на изискуема форма. Както съдът изложи по-горе,в
частта, удостоверяваща извършените пред нотариуса и от него действия, нотариалният акт се ползва с обвързваща материална доказателствена сила. За да бъде оборена тази доказателствена
сила, следва в производството
чрез пълно и главно доказване, да бъде установено, че от страна на нотариуса не е било спазено изискването на закона- да се прочете в присъствието на
страните нотариалния акт, преди неговото подписване. Подобни доказателства ищцовата страна не
е ангажирала в производството,а твръдение по исковата молба за нищожност на нотариалното
действие поради нарушение на изискването
по чл.479 ГПК / отм./ няма
наведено и същото не подлежи на обсъждане
като самостоятелен иск.
По изложените
съображения този иск следва да бъде отхвърлен,като неоснователен и недоказан.
Неоснователен и недоказан е и иска за установяване и прогласяване на недействителност-нищожност,на договора за покупко-продажба,обективиран във формата на нот.акт №42/2003г,като сключен без основание,поради неплащане на цената,посочена в нотариалният акт. Разпоредбата на чл.26, ал.2, изр.2 от ЗЗД предвижда, че основанието на договора се предполага до доказване на противното. По този начин се създава оборима презумпция за наличие на основание при сключване на всяка каузална сделка, което означава, че съгласно правилото по чл.154, ал.2 от ГПК за разпределение на доказателствената тежест в процеса, страната която твърди, че сделката е сключена при липса на основание, т.е. ищеца, носи тежестта да установи това обстоятелство.
Именно поради изложеното съдът е оставил без уважение искане на ищцовата страна за преразпределение на доказателствената тежест по този иск,като по отношение обосноваването на липсата на основание с неплащане на отразена продажна цена,е съобразил следното: договорът за продажба е консенсуален и евентуалното неплащане на договорената цената по него не рефлектира върху действителността на постигнатото съгласие, а само поражда облигационни притезания на продавача към купувача за реално изпълнение на поетото договорно задължение/в отговора на исковата молба ответниците за направили правопогасяващо възражение в тази насока/. Според доктрината и трайната съдебна практика липсата на основание като порок, водещ до нищожност,касае каузалните сделки. Безспорно процесната сделка –покупко-продажба- е каузална сделка. Действително каузата за цената е съществен елемент от съдържанието на договора за покупко-продажба, която не може да бъде заместена по право от повелителните разпоредби на закона, нито сделката може да бъде сключена и да произведе правни последици без нейната недействителна част – цената като съществен елемент от фактическия състав на сделката. Обсъдената по-горе доказателствена съвкупност/ приключеният делбен процес досежно проесният поземлен имот,извършени дарствени сделки през времетраене на същия между страните по договора,обективиран в нот.акт №ххххх и самият нотариален акт №хххх,съобразно и неговото съдържание и отразяване за представяне пред нотариуса на пощенски запис от датата на сключване на сделката/ обосновава извода, че двете насрещни и съвпадащи волеизявления на страните по покупко-продажбеното правоотношение, касаещи цената на имота- предмет на продажбата, са обективирани по един категоричен и недвусмислен начин в текста на договора/ точка 1 и точка 2 от нотариалния акт/. Оттук следва извода, че процесната сделка има кауза- настъпилото имуществено разместване между страните е с типична цел- едната да придобие в собственост подробно индивидуализирания в точка 1 от нотариалния акт недвижим имот, а другата- да получи като насрещна престация цената на този имот,посочена в нотариалният акт.
В тази връзка преди всичко следва да се изтъкне, че съгласно правната доктрина и константната съдебна практика, нееквивалентостта на насрещните престации може да обуслови извод за нищожност на договора поради противоречие с добрите нрави, но не и поради липса на основание (в този смисъл Решениe №1444 от 4.11.1999 г. на ВКС по гр. дело №753/99 г., Решение №501 от 1.06.2010 г. на САС по гр. дело №14/2010 г., Решение №92 от 6.04.2011 г. на ВтАС по в. гр. т. дело №29/2011 г.). При постигната договореност на заплащане на цена срещу прехвърляне на собственост, винаги е налице основанието на сделка за покупко-продажба и не размера на цената е определящ за основанието, а същността на насрещната престация. От друга страна, незначителността на продажната цена спрямо действителната стойност на придобивания имот може да доведе до нарушаване на принципа за справедливост, при което сделката би била нищожна, но поради противоречие с добрите нрави, а не поради липса на основание. При тази констатация, се налага извод, че дори да бъде установена твърдяната нееквивалентност на насрещните престации, няма да е налице нищожност на сделката на претендираното с исковата молба основание, при което искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
След като ищцата не доказва наличието на твърдените пороци,обуславящи
недействителност на цитирания по-горе договор, то неоснователен и недоказан се
явява предявеният установителен иск за собственост на
поземлен имот с идентификатор № хххххххобл.,заедно с
построените в него двуетажно паянтово жилище и двуетажна стопанска сграда.
Същата се е разпоредила валидно с този притежаван свой имот със
сделката/договора за покупко-продажба/,сключен на 17.10.2003г в полза на своята
дъщеря-хх. по врече на брака и с ответника П.Н.В. и към момента на приключване
на устните състезания по настоящето дело не е титуляр на спорното материално
право.Освен това, установява се,че впоследствие приобретателите-ответниците
по делото са се разпоредили чрез възмездна сделка в полза на своята дъщеря с
придобития по време на брака им поземлен имот, с договор за покупко-продажба сключен
на 27.05.2014г,в предписаната от закона форма и вписан в Служба по
вписванията-Тетевен/н.а. №хххх нотариус с рег.№392 на НК и район на действие
РС-Тетевен/и към момента титуляр на спорното право е трето лице. Очевидно този
факт/на извършената разпоредителна сделка от ответниците
през 2014г./не е бил известен на ищцовата страна към
момента на предявяване на исковата молба и евентуално е узнат едва след
приобщаване на актуалните скици на имота,респ. след получаване на отговора на
исковата молба.Ето защо иска с основание чл.124,ал.1 от ГПК следва да бъде
отхвърлен,като неоснователен и недоказан.
По отношение на заявеният като евентуален иск за установяване и прогласяване на недействителността-нищожността на договора,обективиран във формата на нот.акт №хххххх нотариус с рег.№392 на НК, поради неговата привидност и като прикриващ договор за дарение:
Съдът приема,че за ищцата е налице правен интерес от търсената с иска
защита,в предвид възможността при позитивен изход на процеса да ревандикира недвижимата от вещ от трето лице, при неналичие
на хипотезата на чл.17,ал.2 от ЗЗД,респ. с оглед възможността да претендира
заплащане на равностойността на вещта,при невъзможност за връщането и в патримониума на ищцата.
Привидността се обосновава от ищцата с неплащане на отразената продажна
цена в договора,но както вече съдът изложи по отношение на наведените доводи за
недействителност на сделката поради липса на основание, само по себе си неплащането на цената по договора за продажба не може
да обоснове извод за липса на симулация. Не се
представиха доказателства в процеса, от които да следва обоснован и несъмнен извод, че сделката е
привидна.
Съгласно чл.26, ал.2 от ЗЗД нищожни са привидните договори. Симулативен е договорът, от който страните, които са го сключили, не желаят да бъдат обвързани. Абсолютна симулация на един контракт е налице тогава, когато договарящите са се споразумели, че чрез привидната сделка няма да стане никакво разместване на благата, които са предмет на прехвърлителния договор. В тежест на страната, която се позовава на симулация е да докаже, че действителната воля на страните, които са участвали в договора, не е такава, каквато е отразено в него. Най-често използваното доказателствено средство е обратното писмо (contra letera) – договор, който е обратен пълен документ, договор, който разкрива симулацията на страните и това, че има друга сделка между тях. Дори тогава, когато обратното писмо е под формата на едностранно волеизявление (разписка) на облагодетелстваната от страните, фактът, че другата страна го приема, означава, че привидната сделка няма да породи правните си последици
Друго доказателствено средство, чрез което може да се докаже симулацията в сделката, е т.нар. начало на писмено доказателство-това всъщност е един документ, който изхожда от другата страна или този документ е официален.
Друг начин за доказване на симулацията е чрез прякото признание на отсрещната страна.
За доказване на твърденията си ищцата/страна по сделката/представя
декларация за липса на плащане на купувача на договорената продажна цена,както
е обективирано в същата и изявление,че никога не е
напускала продадения имот.Доводите на
ищцата,че неплащането на покупната цена е индиция за
различна от обективираната в договора воля,са
неоснователни,тъй като по делото не е проведено пълно и главно
доказване,относно релевирания за спора
факт-съществуване на воля у ищцата да надари
ответника В.В.-нейна дъщеря.В тежест на ищеца
е доказването на посочените обстоятелства,но поради липсата на писмени доказателства от
категорията на посочените по-горе, не може да се направи извод за наличие на
привидна,респ. прикрита сделка.
Декларацията от ищцата/на стр.10-та от делото/ следва да се възприема като частен писмен документ , в който същата свидетелства върху определени факти.Една част от съдържанието на тази декларация според настоящия съд касае факти и обстоятелства неотносими към спора.Такива са например изложенията относно това кой е живял в имота и какво е субективното намерение на ищцата за своене на вещта.Всъщност такива обстоятелства имат косвено отношение към спора и съдът би могъл да ги обсъжда и да се позове на тях,преценявайки пряко относимите към спора доказателства.
Фактът, че сделката между ищцата и първия ответник В.В., в брак с втория ответник, е извършена преди поведе от десет години преди предявяване на иска и едва след описан от ищцата случай в писмо от дата хххот който очевидно ищцата,като родител,се е почувствала обидена/ е предявила настоящите искове води на извод, че волята на страните по договора е била да настъпят правните последици от посочената сделка и че договорът е породил своя транслативен, вещноправен ефект.
Съдът намира,че отразеното в писмото от х./стр.13-та от делото/ и „настояването“ на ищцата всяко от децата и да получи своята част от процесния имот е в колизия със заявеното от ищцата в делбения процес по гр.д. №752/2014г по описа на РС-Тетевен.В мотивите на решението по допускане на делбата са отразени личните изявления досежно произхода и собствеността върху имота както на ищеца по това дело-Д.Ц.А.,така и на ответниците В.Ц.В. и Ц.Г.Л..И тримата тогава са заявили,че имотът е с произход от Ц.Г.Л. и ххххххх и е придобит по време на брака между тези лица. И тримата са поискали да се допусне делба на този имот,като съсобствен между тях,като след възлагането на имота на ищцата в настоящия процес Ц.Г.Л.,същата е осъдена да заплати в сроковете по чл.288,ал.6 от ГПТК/отм./ парична сума за уравняване на дяловете на съделителите Д.Ц.А. и В.Ц.В..Т.е. съобразно изхода на делбения процес се установява,че всеки от съсобствениците,в т.ч. и Д.Ц.А. са получили част от делбения/процесният по исковете по настоящето дело/ поземлен имот,като В.Ц. Аврамова и Д.Ц.А. са получили паричната равностойност на дяловете си/в писмото си ищцата е отразила,че делът на Д.А. е бил изплатен от ответницата В.В.-„изплатените на него по-рано сума от Теб,същият ще Ви ги възстанови до края на настоящата година“/,респ. „не са били лишени от наследство“,както се твърди в писмото на ищцата до ответницата В.В., а впоследствие ищцата е продала имота на своята дъщеря В.Ц.В..С оглед изложеното съдът приема,че поводът за настоящата претенция е описано в писмото от хххххх поведение на ответницата В.В.,от което евентуално ищцата се е почувствала обидена,както и евентуално отказ на последната да гледа и издържа своята майка,което съставлява нейно морално задължение/подобни данни се излагат в цитираното писмо,изходящо от ищцата/.
По изложените съображения и този иск следва да бъде отхвърлен,като неоснователен и недоказан.
Съобразно приетото от съда по отношение на исковете за собственост на поземления имот и за установяване на нищожност на посочените по-горе основания-липса на предписана форма, липса на основание за сключване на договора,обективиран във формата на нотариален акт №ххххх и привидност на същия,неоснователен се явява и заявеният иск за заплащане на сумата от 180 000 лева,представляващи стойността на поземленият имот към момента,поради невъзможността за връщане на имота в патримониума на ищцата-по чл.57,ал.2 от ЗЗД.
При този изход на спора,ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответниците сторените разноски в производството,възлизащи на сумата от 300 лева и представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горните съображения,съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ,като неоснователен и недоказан,предявеният от Ц.Г.Л. *** В.Ц.В. и П.Н.В.,*** иск по чл.26,ал.2,предл.3-то от ЗЗД- във в-ка с чл.475,ал.1 от ГПК/отм./ и чл.472,предл.2 от ГПК/отм./- за прогласяване нищожност на сделка,обективирана във формата на нот.акт хххххх на НК и район на действие РС-град Тетевен,поради нищожност на нотариално действие и неспазване на предписаната от закона форма за сключване на сделката.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен и недоказан,предявеният от Ц.Г.Л. *** В.Ц.В. и П.Н.В.,*** иск по чл.26,ал.2,предл.4-то от ЗЗД- за прогласяване нищожността на сделка,обективирана във формата на нот.акт №ххххххх и район на действие РС-Тетевен, като сключен без основание поради неплатена цена на имота.
ОТХВЪРЛЯ,като неоснователен и недоказан,предявеният от Ц.Г.Л. *** В.Ц.В. и П.Н.В.,*** ИСК по чл.124,ал.1 от ГПК-за признаване,че е собственик на имот с идентификатор ххххххххххххпоради недействителност на договора за покупко-продажба,обективиран във формата на нотариален акт №ххххххх на нотариус с рег.№392 от НК и район на действие РС-Тетевен,с който същата се е разпоредила с имота в полза на ответника В.Ц.В. ***, като неоснователен и недоказан,предявеният от Ц.Г.Л. *** В.Ц.В. и П.Н.В.,*** иск по чл.26,ал.2,предл.5-то от ЗЗД,предявен при условията на евентуалност-за установяване и прогласяване на нищожност на договор, обективиран във формата на нот.акт №ххххххх на нотариус с рег.№392 на НК и район на действие РС-Тетевен, поради неговата симулативност,като прикриващ договор за дарение,поради незаплатена цена на имота.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен и недоказан,предявеният от Ц.Г.Л. *** В.Ц.В. и П.Н.В.,*** иск по чл.57,ал.2 от ЗЗД за заплащане от ответниците на сумата от 180 000 лева,представляваща стойността на поземленият имот,предмет на предявените установителни,поради невъзможността за връщане на имота в патримониума на ищцата.
ОСЪЖДА Ц.Г.Л. *** заплати на В.Ц.В. и П.Н.В.-*** от 300/триста/ лева,представляваща сторени разноски в производството.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Ловеч ,в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: