Определение по дело №1103/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С Решение N160/27.01.2012г., постановено по гр.д. N 1572/2011г., Кърджалийският районен съд е приел за установено по отношение на ответниците "У." О., Г., и "У." , Г., че дължат солидарно на "И." Е., Г., заплащане на сумата 2 426.27 евро, представляваща дължима сума по Запис на заповед, издаден на 13.01.2010г. в Г., с падеж 15.09.2010г., издаден от "У."О., Г., и авалиран от "У.", Г., във връзка със сключен между страните Договор за финансов лизинг на оборудване №5392/А/24.11.2006г. и споразумение от 13.01.2010г. към договора за лизинг, ведносъс законната лихва върху тази сума, считано от 09.05.2011г. - датата на подаване на заявлението в съда до окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед № 1499/11.05.2011г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 744/2011г. по описа на КРС. С решението "У." О., Г. и "У." , Г., са осъдени да заплатят солидарно на "И." Е., Г., направените по делото разноски от 94,91 лв. - внесена държавна такса за образуване на делото, 510 лева - адвокатско възнаграждение и 200 лева - възнаграждение за вещо лице.

Постъпила е въззивна жалба от "У." О., Г., и "У.", Г.. Жалбодателите излагат съображения за неправилност и необоснованост на атакуваното решение. Излагат подробни съображения. Молят съда да отмени решението на районния съд и да реши спора по същество като отхвърли предявения иск. В съдебно заседание не изпращат представител. С жалбата претендират деловодни разноски.

Въззиваемият "И." Е., Г., чрез пълномощника си оспорва жалбата в писмено становище. В съдебно заседание не се представлява. Претендира разноски.

Пред въззивната инстанция и двете страни не сочат нови доказателства.

Окръжният съд, като прецени доказателствата по делото по повод и във връзка с подадената жалба и наведените с нея оплаквания, констатира следното:

Районен съд-Кърджали е сезиран с искова молба, подадена от "И." Е., Г., с правно основание чл.422 от ГПК.

Установява се по делото, че със Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК №1499/11.05.2011г. по ч.гр.д. № 744/2011г. по описа на КРС е разпоредено ответните дружества да заплатят на ищеца сумата от 2 426,27 евро, представляваща главница по Запис на заповед, издадена на 13.01.2010г. в Г., с падеж 15.09.2010г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК в съда - 09.05.2011г., до окончателното изплащане на сумата, и направените по делото разноски от 94,91лв. – ДТ, и 282,36лв. възнаграждение за юрисконуслт.

С оглед подадено от длъжника възражение, кредиторът, в случая ищецът "И." Е., Г., е предявил процесния установителен иск по чл.422 от ГПК, за установяване по отношение на длъжниците дължимостта на сумата, предмет на заповедното производство.

По делото е приобщено като доказателство ч.гр.д.№ 744/2011г. по описа на КРС. Приети са заверени копия на Договор за финансов лизинг на оборудване №5392/А/24.11.2006г., сключен между ищеца от една страна, в качеството му на лизингодател, и от друга - ответните дружества, от които „У." О., Г. в качеството му на лизингополучател и "У." , Г. в качеството му на солидарен длъжник; приложение „Г” към посочения договор за лизинг на оборудване; оферта; договор за покупко-продажба № ДК 556 С; Приложение №1 към договор за покупко-продажба № ДК 556 С; приемо-предавателен протокол; споразумение от 13.01.2010г.; приложение №1 към споразумение от 13.01.2010г.; 5бр. фактури; 12бр. записи на заповед.

От заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, която не е оспорена от страните, и която съдът изцяло възприема, се установява, че дължимите и неплатени лизингови вноски по Договор за финансов лизинг на оборудване №5392/А/24.11.2006г. към 28.12.2009г. са в размер на 29 115,27 евро, като дължимите неустойки за забавено плащане са 3 485,74 евро. След 28.12.2009г. ответниците са извършили плащания в размер на 13 031.77 евро, равняващи се на 25 487,92 лева, като платените суми погасяват задълженията по договорената последователност в Договора и споразумение с дата 13.01.2010г. - а/ неустойки, б/ лизингови вноски. Останалите задълженията по Договор за финансов лизинг на оборудване към 28.12.2009г. са в размер на 32 601,01 евро. От заключението на вещото лице се установява, че няма регистрирано плащане от ответниците в полза на ищеца на сумата 2 426, 27 евро по запис на заповед с падеж 15.09.2010г.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна въззивният съд намира предявеният иск за основателен и доказан, като на осн.чл.272 от ГПК препраща към мотивите, изложени в атакуваното решение на първоинстанционния съд.

Между страните по делото са били налични облигационни отношения, по силата на които ищецът се е задължил да придобие оборудването, описано в приложение “А” към процесния договор за лизинг, с цел същото да бъде предоставено за ползване на лизингополучателя, а лизингополучателят се е задължил да заплаща лизингови вноски, съгласно погасителен план в евро, посочен в приложение „Б” към договора. Не се спори, че след изтичане срока на действие на този договор /24.11.2009г./, на 13.01.2010г. страните са сключили споразумение, по силата на което са се договорили дължимите и неплатени лизингови вноски по договора за лизинг, за месеците март, април, май, юни, юли, август, септември, октомври и ноември 2009г., общо в размер на 29 115,27 евро, ответните дружества да заплатят на ищеца разсрочено на 12 равни месечни вноски, съгласно погасителен план, съдържащ се в приложение №1. За обезпечение на задължението на "У." О., Г. и "У." , Г. страните са се договорили ответниците да издадат 12бр. записи на заповед в полза на ищеца, с падежи, отговарящи на падежите на месечните вноски, съгласно описания погасителен план, съдържащ се в приложение №1. Както споразумението, така и приложение №1 са подписани от трите дружества.

При това положение, за съда е безспорно, че каузалната сделка, стояща в основата на процесния за заповедното производство запис на заповед е безспорно доказана; както и че ответниците дължат заплащане на сумата по този запис на заповед, тъй като вземането е ликвидно и изискуемо, и нито ответникът "У." О., Г., нито авалиста У." , Г. е извършил плащане на вноската с падеж 15.09.2010г., обезпечена с издадената запис на заповед.

Следва да се отбележи, че са несъстоятелни доводите на въззивниците, че в исковата молба липсвало твърдение, че по записа на заповед с падеж от 15.09.2010г. били налице неплатени суми. Това е така, тъй като с доклада си по делото първоинстанционният съд е докладвал именно такава претенция на ищеца, и този доклад не е бил оспорен от страните. Ерго, те не са възразили срещу така очертаното спорно право, което впрочем ясно и категорично се извлича както от обстоятелствената част на исковата молба, така и от нейния петитум. Впрочем, ответниците също така и не оспорват наличието на това задължение, както и не доказват извършено плащане по него.

С оглед изложеното по-горе, Окръжният съд намира предявеният иск по чл.422 от ГПК за основателен и доказан, а атакуваното решение следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото разноски за въззивната инстанция се следват в полза на въззиваемата страна, но тъй като такива не са доказани, не следва да се възлагат.

Ето защо, и на осн.чл.271 от ГПК, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решениеN 160/27.01.2012г., постановено по гр.д.N 1572/2011г. по описа на Кърджалийския районен съд.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.