Присъда по дело №168/2022 на Районен съд - Раднево

Мотиви към присъда № 36/2022г. по НОХД № 168 по описа за 2022г. на
РРС
На 12.08.2022г. от Районна прокуратура С.З, ТО Р. е внесен в РС - гр.Р.
обвинителен акт по ДП № 327зм103/2022г., по който е образувано
производство пред първа инстанция срещу А.А.С с ЕГН ********** за
извършено от него престъпление от общ характер, наказуемо по чл.195,
ал.1, т.3, във вр. с чл.194, ал.1 от НК. В диспозитивната част на обвинителния
акт е посочено, че на 11.05.2022г. в гр.Р. чрез разрушаване на преграда,
здраво направена за защита имот отнел чужди движими вещи – мобилен
телефонен апарат марка „Нокия 7,2“ , винтоверт марка „Еinhell“ 18V, ведно
със зарядното устройство, електрическа фурна с неустановена марка и ръчна
количка, всичко на обща стойност 296,40 лева, от владението на собственика
им Й.Ж.Й. без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.
В хода на разпоредителното заседание от страна подсъдимия и неговия
защитник е направено искане делото да бъде разгледано по реда на глава 27
от НПК, поради което след разпоредителното заседание съдът премина към
разглеждане на производство по реда на глава 27 от НПК. В съдебно
заседание подсъдимият на основание чл.371, т.2 от НПК призна изцяло
фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се
съгласява да не се събират повече доказателства за тези факти. Съдът като
съобрази, че самопризнанието на подсъдимия по чл.371, т.2 от НПК се
подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства с
определение от 17.10.2022г. обяви, че при постановяване на присъдата ще
ползва самопризнанието, без да събира повече доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Предвид на това в
хода на съдебното следствие на основание чл.373, ал.2 от НПК не е
извършван разпит на подсъдимия за деянието описано в обвинителния акт.
В съдебно заседание представителят на РП С.З, ТО Р. поддържа
повдигнатото обвинение и предлага на съда за престъплението по чл. 195,
ал.1, т.3, във вр. с чл.194, ал.1 от НК на подсъдимия да бъде наложено
наказание при условията на чл.58а от НК в размер на 8 месеца лишаване от
свобода, изтърпяването на които на основание чл.66, ал.1 от НК бъде
отложено с изпитателен срок от три години.
В хода на съдебното следствие подсъдимият заявява, че разбира в какво
е обвинен и се признава за виновен, че е наясно с последиците от
проведеното съкратено съдебно следствие и е съгласен с тях. Защитникът в
хода на съдебните прения пледира да бъде наложено наказание около
минимума предвиден в закона.
След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, и като съобрази процесуалната им годност, съдът приема
за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият А.А.С е роден на 17.05.1983г. в гр.Н.З, живущ по
постоянен адрес в с.Б.б общ.Р., с адрес за призоваване гр.Р. кв. „К.“ №72,
1

български гражданин, без образование, безработен, неженен, неосъждан, ЕГН
**********.
Постр.Й.Ж.Й. е адресно регистриран в гр.С.З, но живее в собствения си
недвижим имот в гр.Р. ул. „М.“ №1, който представлява дворно място с
жилищна сграда. На 07.05.2022г. св.Й.П.М довел в дома му работници, които
да изнесат произведена от Й. люцерна, като единият от работниците бил
подсъдимият А.А.С. Тогава Й. се уговорил с него на 14.05.2022г.
подсъдимият да дойде в имота му и да окоси и изхвърли тревата.
На 11.05.2022г. около 08.30 часа постр.Й. заминал за гр.С.З, като преди
това заключил входната врата на жилището си и вратата на двора. По – късно
на същата дата подсъдимия С. дошъл до имота на Й. с намерението да коси
трева. Въпреки отсъствието на Й., подсъдимият влязъл в двора, минавайки
през порталната врата към градината, която Й. обичайно държал отключена.
Видял, че прозорецът на едно от помещенията в къщата е оставен отворен. От
външната страна на този прозорец бил поставен комарник, представляващ
дървена рамка със закрепена на нея мрежа, закована към прозореца с четири
пирона. Подсъдимият С. изтръгнал комарника и влязъл в помещението,
представляващо кухня. Оттам взел винтоверт марка „Еinhell“ 18V, ведно със
зарядното устройство, и мобилен телефонен апарат марка „Нокия 7,2“, след
което излязъл от жилището. В една от стопанските постройки намерил
електрическа фурна и решил да я вземе. На двора Й. бил оставил ръчната си
количка. Подсъдимият поставил фурната и винтоверта в количката и, тикайки
я, напуснал имота на Й.. Закарал количката с натоварената на нея фурна в
имота на св. М., който по това време спял, и ги оставил там. Взел винтоверта
и телефонния апарат и тръгнал към кв. „К.“ в гр.Р., където в момента живее.
През магазин „Марев Маркет“ срещнал св.А.И.Г и предложил да му продаде
винтоверта за сумата 30 лева. Обяснил, че винтоверта е негов, закупен за да
работи с него, но вече не му е нужен. Св. Г. го купил за сумата 20 лева. След
това подсъдимия С. отишъл в дома на св.Д.Е.К в кв. „К.“ и предложил да му
продаде телефонния апарат, като заявил, че е негов и го продава, защото
спешно му трябват пари. Колев го купил за сумата 60 лева.
Видно от съдебно-оценителната експертиза, стойността на телефонния
апарат „Нокия“ е 151,40 лева; стойността на винтоверта със зарядното
устройство е 100,00 лева, стойността на електрическата фурна е 30,00 лева, а
стойността на ръчната количка е 15,00 лева. Общата стойност на взетите от
подсъдимия С. вещи е 296,40 лева.
От гореизложеното е видно, че с деянието си подсъдимият А.А.С е
осъществил от обективна и субективна страна престъп-ния състав на чл. 195,
ал.1, т.3, вр. 194, ал.1 от НК - на 11.05.2022г. в гр.Р. чрез разрушаване на
преграда, здраво направена за защита имот отнел чужди движими вещи –
мобилен телефонен апарат марка „Нокия 7,2“ , винтоверт марка „Еinhell“
18V, ведно със зарядното устройство, електрическа фурна с неустановена
марка и ръчна количка, всичко на обща стойност 296,40 лева, от владението
2

на собственика им Й.Ж.Й. без негово съгласие с намерение противозаконно
да ги присвои.
Изложената фактическа обстановка съдът счита за установена въз
основа на: самопризнанията на подсъдимия в хода на съкратеното съдебно
следствие в съдебното заседание на основание чл.371, т.2 от НПК, който
признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, като се съгласява да не се събират повече доказателства за тези факти.
Освен това съдът намира, че самопризнанието на подсъдимия по чл.371, т.2
от НПК се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства
по надлежния процесуален ред, които са приобщени по реда на чл.283 от
НПК. Съдът намира, че събраните доказателства по делото са
безпротиворечиви и взаимно допълващи се и се намират в хармонично
единство и водят до единствено възможния извод, непораждащ никакво
съмнение във вътрешно убеждение на съда и обосновават решението на съда
по следните правни съображения:
Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за делото
съгласно чл.14 от НПК поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че с
горното деяние подсъдимия е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпление от общ характер, наказуемо по чл. 195, ал.1, т.3, във
вр. с чл.194, ал.1:
* обект на престъплението са обществените отношения, които
осигуряват нормалните условия за упражняване правото на собственост
върху движими вещи;
* от обективна страна подсъдимия, чрез своите действия отнел
чужди движими вещи, от владението на другиго като е прекратил
фактическата власт върху вещите, осъществявана от пострадалия Желязков и
е установил своя фактическа власт върху тях, без съгласието на владелеца;
- квалификацията по т.3 на чл.195 ал.1 от НК е налице, тъй като за
осъществяване на съответното деяние подсъдимият е нарушил преграда,
здраво направена за защита на имот;
* субект на престъплението е пълнолетно вменяемо лице, което не е
имало фактическа власт върху движимите вещи предмет на престъплението и
не е бил техен собственик;
*от субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия
с пряк умисъл – съзнавал е, че лишава от фактическа власт владелеца на
чуждите движими вещи, предвиждал е преминаването им в своя фактическа
власт и е целял да установи тази власт върху предметите на престъплението и
да се разпорежда с тях в свой интерес (имал е намерение противозаконно да
ги присвои)- т.е. съзнавал е обществено опасния характер на деянието и е
целял настъпването на обществено-опасните последици;
Причините за извършване на престъплението се свеждат до незачитане
правото на собственост други му и стремеж към придобиване на облаги по
3

лесен, но недопустим и неправомерен начин.
При определяне на наказанието на подсъдимия за извършените
престъпления съдът прецени: степента на обществената опасност на
конкретното деяние, степента на обществена опасност на подсъдимия, както
и подбудите за извършване на престъплението и констатира следните
обстоятелства от значение за отговорността на подсъдимия:
* смекчаващите вината обстоятелства - самопризнания още в
досъдебното производство, добросъвестно поведение в наказателния процес;
Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите
на наказанието посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати по
отношение на подсъдимия, като наказанието бъде определено при условията
на чл.58а ал.1 от НК, при прилагането на разпоредбата на чл.373, ал.2 от НК,
тъй като съдът констатира многобройни и смекчаващи отговорността
обстоятелства, а именно: за извършеното престъпление по чл.195,
ал.1, т.3, във вр. с чл.194, ал.1 от НК е предвидено наказание «лишаване от
свобода» от 1 до 10 години. Съдът, съобразявайки горните
обстоятелства счита, че справедливо и съответно на извършеното от
подсъдимия С. ще бъде определяне на наказание 1 година «лишаване от
свобода» за престъплението по чл.195, ал.1, т.3, във вр. с чл.194, ал.1 от НК
при отчитане на смекчаващите отговорността обстоятелства. На основание
чл.58а, ал.1 от НК така определеният размер на наказанието «лишаване от
свобода» следва да бъде намален с 1/3 и на подсъдимия да бъде наложено
наказание 8 месеца „лишаване от свобода“. На основание чл.66, ал.1 от НК
съдът определи така наложеното наказание да бъде отложено с изпитателен
срок от три години, считан от влизане на присъдата в законна сила.
Така определеното наказание, съдът намира за справедливо и
съответстващо на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на
престъплението и подходящо да повлияе поправително и превъзпитателно
към спазване на законите и добрите нрави от страна на осъдения.
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът възложи на подсъдимия
направените по делото разноски.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
4

Номер на акта:	36
Дата:	17 октомври 2022 г.
Съдия:	Христина Вълчанова

Дело:	20225520200168
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	12 август 2022 г.

Присъда по дело №168/2022 на Районен съд - Раднево

Съдържание на акта Свали акта

Съдържание на мотивите Свали мотивите