Производството е по реда на глава деветнадесет от ЗУТ. Постъпила е жалба от Харизан Юлиянов Бенков от гр.Момчилград, ул.”Пролет” № 3 и ЕГН: ********** срещу Заповед № РД – 14 - 050/24.01.2006г. на Началника на ДНСК София, издадена на основание чл.225, ал.1 вр.чл.222, ал.1 т.10 от ЗУТ. С атакуваната заповед било наредено да бъде премахнат извършения от жалбоподателя строеж от 1964г., представляващ второстепенна постройка - склад в имот с пл.сн. № 504, представляващ от своя страна част от УПИ с пл.сн. №504-506, находящ се в кв.85 по плана на гр. Момчилград. Основанието за издаване на тази заповед било, че строежът бил извършен без изискващите се строителни книжа и без съгласие от съсобствениците. За да издаде обжалваната заповед Началникът на ДНСК приел, че нямало започната процедура за узаконяване на процесната постройка по реда на параграф 184 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ. Този извод Началникът на ДНСК София бил направил на основание на уведомителното писмо № ДК-02-М-ГР-94-333 от 25.11.05г. на РДНСК Кърджали, видно от което ставало ясно, че е нямало започната процедура за узаконяване на този имот.Този факт бил неверен и не отговарял на фактическата обстановка по случая тъй като на 11.04.2005г. жалбоподателят подал в Община Момчилград молба с вх.№ 94-Х-1212/11.04.05г., с която поискал да му се издаде удостоверение за търпимост на процесната постройка. По тази молба Главният архитект на Община Момчилград се произнесъл по реда на параграф 16, ал.1 от преходните разпоредби към ЗУТ с писмо №161/30.05.05г. С оглед на това жалбоподателят счита, че е започнал изискващата се от ЗУТ процедура по узаконяване на този имот седем календарни месеца преди РДНСК Кърджали да издадат писмото, в което пред началника си са твърдяли че е нямало започната процедура за узаконяване на този имот. Ето защо намира, че заповедта в тази й част е незаконосъобразна и немотивирана. На второ място посочва, че към 1964г.- приблизителната година на построяване на имота и когато е изготвен един от регулационните планове на гр. Момчилград и към 20.05.1998г. собственик на имот с пл.сн. №504 в кв.85 по ПУП на Момчилград бил само той и поради липсата на други собственици на този имот нямало как да се изиска евентуалното им съгласие. Видно от нотариален акт №96, том I, дело №181/93г. по описа на службата по вписванията при Районен съд – гр.Момчилград, лицето Семра Джемил Юсеин е станала собственик на имот с пл.сн. №506, който имот по никакъв начин не можел да бъде приет за идентичен с имота, в който се намирала процесната постройка. На основание чл.215 от ЗУТ във вр. с чл.ЗЗ от ЗАП моли да бъде отменена изцяло заповед № РД-14-050/24.01.2006г. на Началника на ДНСК София, като неправилна и незаконосъбразна. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Ответникът – ДНСК – гр.София се представлява от процесуален представител, който намира жалбата за неоснователна. Заинтересованата страна - Семра Джемил Юсеин, чрез процесуалния си представител, намира жалбата за неоснователна и недоказана. Моли същата да бъде отхвърлена и да бъдат присъдени направените по делото разноски. Участващият в съдебното производство на основание чл.41 ал.1 от ЗАП представител на Окръжна прокуратура – гр.Кърджали намира жалбата за неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Съдът, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с доводите изложени от страните констатира: Жалбата е подадена в срок и е допустима, а по същество разгледана е неоснователна. Със Заповед № РД-14-050/24.01.2006г. Началникът на ДНСК – София е наредил да бъде премахнат незаконен строеж “Второстепенна постройка – склад” в имот пл.№ 504, част от урегулиран поземлен имот V – 504, 506, кв.85 по плана на гр.Момчилград, извършен без изискващите се строителни книжа и без съгласие на съсобствениците, като е определен срок до 31.03.2006г. за доброволно премахване. Заповедта е издадена въз основа на констативни актове № 1/20.04.2005г. на Община Момчилград и № 6 /25.05.2005г. на РДНСК – Кърджали. С НА за дарение на недвижим имот № 461 от 07.07.1978 г., том 1, н.дело № 733/1978г. Харизан Юлиянов Бенков е придобил част от недвижим имот пл.№ 555, в кв.32, по плана от 1964г. на гр.Момчилград. Описаният в посочения нотариален акт недвижимия имот е идентичен с част от имот пл.№ 504 в кв.85 / ведно с двуетажна полумасивна жилищна сграда/ по сега действащия план на гр.Момчилград, за който са отредени част от УПИ V и УПИ VI в кв.85 по плана на гр.Момчилград. С констативен акт № 1/20.04.2005г. Община Момчилград е извършила проверка на“Второстепенна постройка – склад” в имот пл.№ 504, част от урегулиран поземлен имот V – 504, 506, кв.85 като е констатирано, че същата е застроена преди 1964г. и е собственост на жалбоподателя, а по същността си представлява незаконен строеж. Жалбоподателят е отказал да получи акта, което е установено с двама свидетели. С констативен акт № 6 /25.05.2005г. РДНСК – Кърджали са потвърдили констатациите от проверката на Общината, че постройката не съответства на предвижданията на ПУП – ПРЗ, одобрен със заповед № 110/1998г., тъй като не е предвидена като елемент на допълващото застрояване. По констативния акт на РДНСК – Кърджали е постъпило възражение от Харизан Юлиянов Бенков, в което посочва, че не следва имотът му да се счита за нетърпим и да се премахва. С молба с вх.№ 94 – Х -1212 от 11.04.2005г. жалбоподателят е поискал от гл.архитект на Община Момчилград издаване на удостоверение за търпимост на процесната постройка, като с писмо с изх.№ 161 от 30.05.2005г. му е отказано издаване на такова удостоверение с аргумента, че постройката е в несъответствие с предвижданията на действащия ПУП и без строителни книжа, както и защото не са изпълнени предписанията на гл.архитект дадени с изх.№ 239/14.07.04г. и изх.№ 25.04.05г. Така описаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на приетите по делото писмени доказателства по административната преписка от ДНСК – София и заключението на вещото лице по съдебно – техническата експертиза. При тази фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи: Заповед № РД-14-050/24.01.2006г. на Началника на ДНСК – София е законосъобразна. Същата съдържа реквизитите на чл.15 ал.2 от ЗАП – актът е издаден от орган, в кръга на неговата компетенстност, посочени са фактическите и правни основания, определено е задължението на адресата на акта, начинът и срокът за изпълнение. Заповедта е издадена въз основа на установените от двата констативни акта нарушения, които са били основание за започване на административно производство по реда на чл.225 от ЗУТ за премахване на строежа. Правилно административният орган е заключил, че е налице незаконен строеж, тъй като за същия не са представени строителни книжа и същия не е допустим по сегашния действащ ПУП, както и по правилата и нормативите, действащи по време на извършването му. Тези изводи на административния орган се потвърждават и от назначената в настоящото съдебно производство съдебно – техническа експертиза. Вещото лице посочва, че постройката не притежава необходимите строителни книжа, както и, че тя не е била допустима както към момента на изграждането й, така и към настоящия момент. По отношение на процесната постройка не са приложими и разпоредбите на пар.16 и 184 от ПЗР на ЗУТ. На първо място гл. архитект на Община Момчилград е отказал издаване на удостоверение за търпимост на процесната постройка. От друга страна, както е посочено и в атакуваната заповед, не е започнала и процедура по узаконяване на същата. Самият жалбоподател посочва, че е подал молба до общината, но тя е била за издаване на удостоверение за търпимост, а не за узаконяване на основание пар.184 от ПЗР на ЗУТ. С оглед на това е следвало да се приложи разпоредбата на ал.12 на пар.184 във вр.с чл.225 от ЗУТ, както правилно е заключил и административния орган. И въпреки, че не е налице другото посочено от наказващия орган нарушение – липса на съгласие на съсобствениците, тъй като същото не прави постройката незаконосъобразна, самата липса на строителни книжа и на допустимост по разпоредбите, действали към момента на изграждането й, или към настоящия момент, прави процесната постройка незаконосъобразна. С оглед на гореизложеното атакуваният административен акт - Заповед № РД-14-050/24.01.2006г. на Началника на ДНСК – София, следва да бъде оставен в сила, а жалбата да бъде отхвърлена. С оглед този изход не делото следва да се осъди жалбоподателят на основание чл. 64 ал.2 от ГПК във вр.с чл.45 от ЗАП да заплати на заинтересованата страна Семра Джемил Юсеин направените по делото разноски в размер на 200 лева, представляващи адвокатско възнаграждение. Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Харизан Юлиянов Бенков от гр.Момчилград, ул.”Пролет” № 3 и ЕГН: **********, срещу Заповед № РД-14-050/24.01.2006г. на Началника на ДНСК – София. ОСЪЖДА Харизан Юлиянов Бенков със снета по – горе самоличност да заплати на Семра Джемил Юсеин от гр.Момчилград, ул.”Г.Бенкосвки” № 35а и ЕГН: ********** направените в настоящото дело разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд на Република България в 14 – дневен срок от получаване на съобщението, че същото е изготвено.
Председател: членове: 1. 2. |