№ 107
гр. Пазарджик, 16.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Д. Бишуров
при участието на секретаря Ива Чавдарова
като разгледа докладваното от Д. Бишуров Административно наказателно
дело № 20215220201438 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба ЗП Д. К. К. ЕГН ********** против НП № 13-
002897 от 31.08.2021 год. на директора на Дирекция „ИТ” Пазарджик, с
което на основание чл.414 ал.3 от КТ във вр. с чл.62 ал.1, във вр. с чл.1
ал.2 от КТ е наложена глоба в размер на 1500лв. /хиляда и петстотин
лева/.
Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до наличие на
материална и процесуална незаконосъобразност на атакуването НП, чиято
отмяна се иска.
В съдебно заседание за жалбоподателят се явява процесуален
представител, който поддържа жалбата, ангажира доказателства, като
устно и в писмени бележки, излага съображения за отмяна на НП.
Претендира и присъждане на разноски.
Процесуалният представител на АНО оспорва жалбата, като устно и в
писмени бележки, излага съображения за потвърждаване на НП.
Претендира присъждане на разноски.
Пазарджишкият районен съд съобрази становищата на страните,
съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните
1
по делото писмени и гласни доказателства, при съблюдаване
разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено от фактическа страна
следното:
Жалбоподателят – земеделски производител Д. К. К. е санкциониран
затова, че в качеството си на работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на
КТ, на 10.06.2021г. не е уредил като трудови отношенията при
предоставяне на работна сила, т.к. не бил сключил трудов договор в
писмена форма с лицето Й. К. Сп., ЕГН **********.
На посочената дата въпросното лице било заварено да престира труд
на нива с картофи, находяща се в землището на с.Драгор, обл.Пазарджик,
ЕКАТТЕ:23457, която била стопанисвана от земеделския производител.
Това се случило около 10:15 часа, когато на въпросната нива била
извършена проверка от страна на служители на Д „ИТ“-Пазарджик –
свидетелите Г.М. и Ф.А..
Завареното да работи лице, както и друго такова, били записани в
списък от страна на проверяващите, след което работещите се подписали
саморъчно под имената си. По време на проверката от страна на
присъствалия на място земеделски производител не бил представен
трудов договор нито с лицето Й.С., нито с другото, заварено да работи.
Пред проверяващите земеделският производител заявил, че неговата
майка следвало да закупи еднодневни трудови договори на същия този
ден и че дори тръгнала да ги купува.
На 11.06.2021г. земеделският производител се явил в дирекцията и
представил на проверяващите еднодневен трудов договор сключен с Й.С.
на основание чл.114а от КТ. Този договор обаче бил сключен на
10.06.21г., но след извършване на проверката в процесната нива, т.к.
същият бил създаден като бланка и генериран в системата на ДИТ-
Пазарджик в 15:28 часа, а бил получен земеделския производител в 16:20
часа.
За направените констатации от проверката бил съставен Протокол
за извършена проверка № ПР 2119532/28.06.21 г.
С оглед на това било прието, че ЗП Д. К. е извършил нарушение на
чл.62 ал.1 във вр. с чл.1 ал.2 от КТ, поради което против него бил
2
съставен АУАН № 13-002897 от 28.06.21г., който на същата дата бил
предявен и връчен на нарушителя, а той го подписал, като в акта вписал
обяснения в смисъл, че нарушението е било отстранено веднага.
Въз основа на съставения АУАН било издадено атакуваното НП,
което било връчено на жалбоподателя по пощата на 14.09.2021 г. (виж
известие за доставяне на л.29), а жалбата против НП била подадена чрез
наказващия орган на 21.09.2021 г., т.е. в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, в
редакцията му до 23.12.2021 година. С оглед на това съдът приема, че
жалбата е процесуално допустима, като подаден в срок и от лице,
активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност
на НП.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на
събраните по делото писмени доказателства и изцяло от показанията на
актосъставителя – св. Г.М., както и от тези на свидетелите Ф.А. – колега
на актосъставителя, Любк. К. – майка на жалбоподателя, К. СТ. –
счетоводител на жалбоподателя и Й. С. – заварената да престира труд без
договор на процесната дата.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че
жалбата е неоснователна по следните съображения:
От събраните по делото писмени и гласни доказателства
категорично стана ясно, че в деня на фактическата проверка –
10.06.2021г., в обекта на контрол – описаната по-горе нива, стопанисвана
от ЗП, лицето Й. К. Сп., заедно с още едно лице е престирала труд като
вадела картофи, без преди това с нея да е бил сключен трудов договор в
писмена форма. Този факт принципно не се оспорва и с подадената
против НП въззивна жалба. Категорично стана ясно и това, че еднодневен
трудов договор с въпросното лице е бил сключен, но по-късно на същия
ден, т.е. след проверката /виж договор на л.11 от делото/. Всичко това
несъмнено сочи, че на инкриминираната дата – 10.06.21г., в момента на
проверката – около 10:15 часа, ЗП Д. К. е извършил вмененото му
административно нарушение. Това е така, защото няма съмнение, че
между страните фактически към момента на проверката е било
възникнало трудово правоотношение, при което пък правилно е била
ангажирана отговорността на работодателя по 414 ал.3 от КТ за
3
нарушение с чл.62 ал.1 във вр. с чл.1 ал.2 от КТ. Първата правна норма
предвижда глоба или имуществена санкция за всеки работодател, който
наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Втората
императивно разписва, че трудовият договор се сключва в писмена
форма, а третата – че отношенията при предоставянето на работна сила се
уреждат само като трудови правоотношения.
При служебна проверка съдът констатира, че не е нарушена
разпоредбата на чл.57 ал.1 от ЗАНН при описанието на нарушението в
НП, нито тази на чл.42 от ЗАНН по отношение на АУАН. Както се посочи
описанието на нарушението е пълно и ясно. Посочена е дата на
извършване на нарушението – 10.06.21г., място на извършването му –
посочената по-горе нива, която е била обект на контрол от страна на
проверяващите. Посочена е и датата, на която нарушението е било
констатирано окончателно – 11.06.21г., т.к. именно тогава ЗП се е явил в
сградата на ДИТ-Пазарджик, където е представил еднодневен трудов
договор, сключен със С. на 10.06.21г., но след 16:20 часа, т.к. именно в
този час той е получил бланките от дирекцията на закупените от него
общо 30 бр. еднодневни трудови договори. /виж протокол за предаден
регистрирани образци на тр. д-ри по чл.114а от КТ на л.24 от делото/.
Посочено е качеството на нарушителя - работодател по смисъла на §1 т.1
от ДР на КТ, както и изпълнителното деяние на нарушението - не са
уредени като трудови отношенията при предоставяне на работна сила,
като не е сключен писмен трудов договор с горепосоченото лице, което е
престирало труд в полза на ЗП, като вадело картофи. С оглед на казаното
до тук не може да бъде споделено твърдението във въззиванат жалба, че
вмененото административно нарушение не било извършено, т.к. в крайна
сметка с работещото лице бил сключен трудов договор. За съда не остана
съмнение, че той е бил сключен именно заради факта на извършената
проверка и констатираното при нея административно нарушение.
Неоснователни са и възраженията във въззивната жалба, както и
тези развити в писмените бележки на пълномощника на жалбоподателя, за
допуснати съществени процесуални нарушения /СПН/. Твърди се, че
обжалваното НП не било мотивирано, доколкото от страна на АНО не
били изложени мотиви защо се приема, че нарушението било извършено
4
виновно и защото не били обсъдени и оборени възраженията, направени
по реда на чл.44 ал.1 от ЗАНН против издадения АУАН.
Според настоящия съдебен състав в НП са изложени достатъчно
мотиви защо се приема, че е било извършено вмененото нарушение, т.к. е
посочено първо - че в деня и часа на проверката на процесната нива, за
завареното да престира труд лице не е бил представен никакъв трудов
договор от страна на ЗП и второ – че на следващия ден, в сградата на
дирекцията, ЗП е представил еднодневен трудов договор, който обаче е
бил сключен след извършената проверка на нивата. След това са описани
и писмените доказателства, които са били преценявани от страна на АНО,
за да приеме, че е налице виновно извършено административно
нарушение.
Да, в НП няма подробно обсъждане на възраженията против
издадения АУАН, но това не е съществено процесуално нарушение,
защото на първо място тяхното обсъждане не е сред задължителните
реквизити на НП по чл.57 ал.1 от ЗАНН. Отделно от това в НП, при описа
на писмените материали, на последно място е посочено, че сред тях е и
възражението против АУАН, което значи, че то е било преценявано от
страна на АНО и възприето като неоснователно, щом след това е било
издадено процесното наказателно постановление.
По делото се събраха доказателства относно това, че ЗП е имал
сключен договор за доставка на земеделска продукция с дружеството „К.“
ООД-София /л.39 от делото/, както и че на 09.06.2021г. в 17:14 часа от
това дружество била получена по електронен път заявка за 2 тона картофи
/л.43 от делото/, които следвало да бъдат доставени на следващия ден. В
тази връзка се прави твърдение във въззивната жалба и в писменото
становище на пълномощника по съществото на спора, че ЗП бил поставен
в ситуация на изненада. По този повод и за да изпълни задълженията си
по договора, ЗП разговарял вечерта на 09.06.2021г. с работничката Й.С. и
я попитал дали е съгласна на следващия ден сутринта да отиде и да
работи като вади картофи без договор, като я уверил, че в края на
работния ден, когато й плаща, ще оформят такъв, което тя приела. За тези
обстоятелства свидетелства и самата Й.С.. В горния смисъл показания
депозира и майката на ЗП – св. Любк. К., която пояснява, че намеренията
5
на сина й били да започнат да вадят картофите от ден понеделник
/14.06.21г./, поради което тя се уговорила със счетоводителката – св. К.
СТ. в ден петък /11.06.21г./ да се оформят нужните документи и да се
закупят еднодневни трудови договори от ДИТ-Пазарджик. На 09.06.21г.
обаче, когато била получена заявката до ЗП, св.Любк. К. била в гр.София
и когато синът й се обадил, че на следващия ден трябва да извади и
достави 2 тона картофи, тя позвънила на счетоводителката, като й казал да
подготви документите за закупуването на договорите за датата 10.06.21г.
На въпросната тази дата, около обяд св.К. се върнала от гр.София и
отишла при счетоводителката, след което внесли необходимите суми за
закупуването на договорите в ТД на НАП, а после представили
платежните нареждания в ДИТ-Пазарджик и около 16:00 – 17:00 часа
въпросните договори били получени. След това вечерта същите били
подписани от ЗП и работничката С., както и от другото наето от
работодателя лице. Аналогични показания депозира и счетоводителката –
св. К. СТ..
Несъмнено е, че с всички тези ангажирани доказателства
жалбоподателят се опитва да обоснове внезапно възникнала за него
необходимост да ангажира работници за вадене на картофи на 10.06.21г.
/деня на проверката/ и обективна невъзможност да сключи с тях трудови
договори преди започването на работния процес, а по-късно същия ден. С
това се обосновава всъщност фактът, че ако е налице извършено
административно нарушение, то същото е формално и от него не са
настъпили никакви вредни последици – нито за фиска, нито за работника.
Макар и да не е казано в прав текст в жалбата и в писменото становище на
пълномощника на жалбоподателя, с горните обстоятелства се навежда
довод, че е налице маловажен случай на административно нарушение.
Настоящият съдебен състав не намери основание да не приеме, че
действително вечерта преди проверката ЗП е получил въпросната заявка
за доставка на картофи, които е следвало да достави до следващия ден,
което пък наложило спешно да ангажира работници. Това обаче не
означава, че ЗП е бил в обективна и извинителна невъзможност да
изпълни задължението си по сключване на трудови договори с лицата,
които е следвало да престират труд. Първо следва да се каже, че
договорните отношения между дружеството „К.“ ООД-София и ЗП са от
6
14.02.2018г. /виж д-р за доставка на л.39-42 от делото/. Действително в
чл.4 от този договор е предвидено, че доставчикът следва да достави
поисканата от купувача стока в срок от 24 часа след подаване на заявка.
Видно е от чл.19 от същия договор, че той е влязъл в сила в деня на
подписването му и е бил сключен за срок от една година, т.е. до
14.02.2019г. В чл.20 пък е разписано, че при изтичането на срока,
договорът се счита подновен за нов едногодишен срок, освен ако някоя от
страните не поиска писмено прекратяването му най-малко един месец
преди изтичането на срока. Казано с други думи, клаузата на чл.20 от
договора предвижда възможност за еднократно подновяване на срока на
действие на договора, като очевидно в случая той е бил „автоматично“
подновен до 14.02.2020 година. От това пък следва, че към датата на
получаването на заявката – 09.06.21г., както и към датата на нарушението,
ЗП не е бил обвързан от клаузите на този договор, респ. дори да е били
забавил ваденето на картофите и доставката, то той не би търпял санкции
по договора. Това пък значи, че ЗП е бил в състояние първо да организира
закупуването на договорите и да ги подпише с работниците преди
ваденето на картофите. Независимо от горното, по мнението на
настоящия съдебен състав, ЗП е бил в обективна възможност така да
организира работата си, че още сутринта на 10.06.21г., т.е. в началото на
работния ден да посети ДИТ-Пазарджик, където да заяви закупуването на
еднодневни трудови договори, които да получи по-късно през деня, та
макар и успоредно с това да е ангажирал работници и те да са започнали
ваденето на картофи също от сутринта. Нищо такова обаче не е
направено, като за съда не остана съмнение, че предприетото закупуване
на еднодневни трудови договори в следобедните часове на 10.06.21г. и
последващото им сключване с работниците е било направено в резултат
именно на извършената преди това проверка и констатираните
нарушения.
Независимо, че нарушението е било отстранено в деня на
извършването му, съдът счита, че случаят не би могъл да се квалифицира
като маловажен по смисъла на чл.415в ал.1 от КТ поради законодателната
забрана по ал.2 на същата норма - да се счита за маловажно нарушение от
процесния вид. Не може да се приеме, че настоящият случай е маловажен
и по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Първо тази разпоредба е обща и в случая
7
е неприложима предвид специалната разпоредба на чл.415в ал.1 от КТ,
която пък изключва приложимостта на общата. В този смисъл е и
Тълкувателно решение № 3/10.05.2011 г. по тълк. д. № 7/2010 г., ОСК на
ВАС. Съгласно същото разпоредбата на чл.415в от КТ представлява
привилегирован състав, приложим в хипотезата на налагане на санкция за
нарушенията, изрично упоменати в чл.414 ал.3 от ЗАНН, като следва да
бъдат налице предвидените в ал.1 на чл.414в от КТ условия. В тази случаи
административнонаказателната отговорност не отпада, а се налага отново
парична санкция но в многократно по-нисък размер. Затова и след
приемането на това ТР, в разпоредбата на чл.415в е създадена нова алинея
2, според която не са маловажни нарушенията на чл.61 ал.1, чл.62 ал.1 и 3
и чл.63 ал.1 и ал.3. С оглед на тази законодателна промяна следва да се
приеме, че законодателят изрично е изключил приложимостта на
института на маловажния случай за посочените нарушения, както и
приложимостта на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН за същите. В тези
случаи работодателят не може да се освободи от
административнонаказателна отговорност и следва да му се наложи,
предвиденото в чл.414 ал.3 от КТ наказание.
В случая не са налице основания и за приложението на чл.9 ал.2 от
НК във вр. с чл.28 от ЗАНН. Конкретното установено нарушение, както и
обстоятелствата по същото разкрива една степен на обществена опасност
на деянието, типична за общия случай на нарушение разпоредбата на
чл.62 ал.1, във вр. с чл.1, ал.2 от КТ, отчетена от законодателя при
въздигане на деянието в нарушение. Процесното нарушение е такова на
простото извършване и законодателят е предвидил обществената опасност
на подобно деяние, като конкретни обществено опасни последици не е
необходимо /и не е възможно/ да се установява във всеки отделен случай.
Въпросното нарушение пряко влияе на интересите на работника, като
засяга освен неговите трудови права, но и тези свързани със социално и
здвноосигурителния му статус.
Според настоящия съдебен състав при определяне размера на
глобата АНО се е съобразил с изискванията на чл.27 от ЗАНН за нейната
индивидуализация. Правилно е била определена същата в минималния
размер от 1500 лева, като е отчетено, че нарушението е извършено за
8
първи път и че е отстранено веднага след констатирането му, както и
степента на обществена опасност на деянието и дееца. С тази глоба ще се
постигнат целите по чл.12 от ЗАНН.
Поради всичко изложено до тук, ще следва НП да бъде потвърдено.
При този неблагоприятен за жалбоподателя изход от делото,
искането за присъждане на разноски в негова полза не може да бъде
удовлетворено.
Основателно е своевременно направеното, на основание чл.63д ал.4
от ЗАНН, искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в
полза на ИА „Главна инспекция по труда“ гр. София, доколкото тя има
статут на юридическо лице със самостоятелен бюджет, а Дирекция
„Инспекция по труда“- Пазарджик, чийто директор е издал процесното
НП е структурирано към същата агенция. С оглед разпоредбата на чл.63д
ал.5 от ЗАНН, възнаграждението следва да бъде определено съгласно
разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ, съгласно която
заплащането на правната помощ е съобразно с вида и количеството на
извършената дейност и се определя от наредба на МС по предложение на
НБПП. В случая за защита в производство по ЗАНН, чл.27е от Наредбата
за заплащането на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до
150 лева. Настоящото производство се разгледа в две съдебни заседания,
в последното от които участваше юрисконсулт на АНО, с разпит на общо
четирима свидетели, а делото не е с фактическа или правна сложност,
поради което следва да бъде определено и присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер близък до минималния, а именно от 100 лева.
Пазарджишкият районен съд в настоящият състав, след като
извърши анализ на установените обстоятелства на основание чл.63 ал.2,
т.5 от ЗАНН,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 13-002897 от 31.08.2021 год. на
директора на Дирекция „ИТ” Пазарджик, с което на ЗП Д. К. К. ЕГН
**********, на основание чл.414 ал.3 от КТ във вр. с чл.62 ал.1, във вр. с
чл.1 ал.2 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1500лв.
9
/хиляда и петстотин лева/.
ОСЪЖДА ЗП Д. К. К. ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ гр. София,
представлявана от изпълнителен директор, разноски в размер на 100.00
лева (сто лева) - юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишкия
административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
10