№ 3950
гр. София, 23.12.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 114 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:К. Н. П.
като разгледа докладваното от К. Н. П. Частно наказателно дело №
20221110211796 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 243, ал. 5-7 от НПК.
С Постановление от 17.05.2022 г. на прокурор при Софийска районна
прокуратура (СРП), на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1
от НПК е прекратено наказателното производство по досъдебно производство
(ДП) № 2778/2018 г. по описа на 03 РУ - СДВР, респективно прокурорска
преписка (пр.пр.) № НСН 9/2021 г. по описа на СРП, образувано за
престъпление по чл. 290, ал. 1 НК.
Срещу горепосочено постановление в законоустановения срок е
постъпила жалба от М. М. М., ЕГН **********, в качеството й на обвиняема,
чрез упълномощен представител – адвокат И. В. от САК, съдебен адрес: Град
София, ул. М. Б.” № 4а, ет. 4. Иска се постановлението да бъде изменено, тъй
като са налице противоречия в изводите на прокурора, довели го до
неправилни правни изводи, а именно. че производството трябва да се
прекрати поради това, че обществената опасност на деянията и дейците е явно
незначителна и са налице предпоставките на чл. 9, ал.2 от НК. В жалбата се
твърди, че не е осъществен състава на престъпление по чл. 290, ал.1 от НК,
следователно основанието за прекратяване трябва да бъде – че действията на
подсъдимата не съставлява престъпление.
Жалбата е подадена срещу прокурорски акт от категорията на
подлежащите на съдебен контрол, от субект, разполагащ с правен интерес от
оспорването му, поради което се явява процесуално допустима, а разгледана
по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
Софийски районен съд, след като се запозна с материалите по делото и
с доводите на жалбоподателя, намира за установено следното от фактическа
страна:
Досъдебното производство е водено за престъпление от общ характер –
1
чл. 290, ал.1 от НК. В качеството на обвиняеми, за горепосоченото
престъпление са привлечени М. М., Н. Ч. и С. В.. Постъпилата жалба е от
обвиняемата М. М..
Свидетелят М. М. живеел в гр. София. През 2014г. същият управлявал
лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, с per. № Т **** СТ.
Автомобилът бил собственост на неговата сестра обвиняемата М. М.. На
16.07.2014г. М. извършил кражба на преносим компютър марка „Самсунг“, в
гр. София. Конкретното място на извършване на кражбата бил подземния
паркинг на МОЛ „Парадайс“, ниво - 3. До там св. М. отишъл с управлявания
от него автомобил ,след което с помощта на автомобила се оттеглил от
местопроизшествието. Неправомерните действия на М., както и марката,
модела и регистрационния номер на автомобила били записани от
монтираните на паркинга охранителни камери.
Във връзка с кражбата било образувано досъдебно производство №
1624/14г., по описа на 04 РУ - СДВР, пр.пр.№ 32753/14г., по описа на СРП. По
това дело М., както и лицето В. М. били предадени на съд от прокуратурата,
за престъпление по чл. 195, ал.1, т.4, пр.1 и пр.2, вр. чл. 194, ал.1, вр. чл. 20,
ал. 2 от НК. Било образувано НОХД № 24583/2015г., по описа на Софийски
районен съд, наказателно отделение, 97 състав. В хода на производството, в
съдебно заседание, проведено на 11.05.2016 г., в сградата на CPC, находяща
се на бул. “Драган Цанков “, № 6, в качеството на свидетел била разпитана
обвиняемата М.. Същата устно, съзнателно потвърдила пред съда неистина,
че подсъдимият по НОХД № 24583/2015 г., по описа на СРС М. М. бил
предоставял лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, с per. № Т
**** СТ, безконтролно на множество лица.
След това , в съдебно заседание , проведено на 21.09.2016 г., в сградата
на СРС, находяща се на бул.“Драган Цанков“, № 6, в качеството на свидетел
била разпитана обвиняемата Н. Ч.. Последната била допусната до разпит в
това процесуално качество, по искане на защитата. Черешарова устно,
съзнателно потвърдила пред съда неистина, че подсъдимият по НОХД №
24583/2015 г., по описа на СРС М. М. бил предоставял лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Пасат“, с per. № Т **** СТ, безконтролно на
множество лица.
След това, в същото съдебно заседание, проведено на 21.09.2016 г., в
качеството на свидетел била разпитана обвиняемата С. В.. Последната също
била допусната до разпит в това процесуално качество, по искане на
защитата. Вачкова устно, съзнателно потвърдила пред съда неистина, че
подсъдимия по НОХД № 24583/2015 г., по описа на СРС М. М. бил
предоставял лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, с per. № Т
**** СТ, безконтролно на множество лица.
В действителност М. не бил предоставял процесния автомобил
безконтролно, на множество лица. Той управлявал лично автомобила и
полагал за него грижа на добър стопанин. Трите обвиняеми съзнавали този
2
факт, но въпреки това дали неверни показания пред съда. Целта на неверните
изявления била, да бъде подкрепена защитната теза, а именно, че на
процесната дата М. М. не бил управлявал автомобила, а кражбата била
извършена от трето, неустановено лице.
След като изслушал неверните показания на тримата свидетели,
съдебният състав изпаднал в заблуждение относно съществените
обстоятелства, предмет на разглеждане по делото. В резултат на заблудата,
първоинстанционният съд приел, че не било доказано по безспорен начин
авторството на деянието, поради което двамата подсъдими били оправдани.
Срещу присъдата на СРС бил подаден протест от прокурора. С присъда
№ 110 от 02.05.2018 г., по ВНОХД № 843/2018г., на Софийски градски съд,
първоинстанционната присъда била частично отменена, като М. М. бил
признат за виновен и осъден. По отношение на В. М. била потвърдена
оправдателната присъда на СРС.
Срещу въззивната присъда била подадена касационна жалба от
защитника на М.. С решение № 215 от 08.11.2018г., по наказателно дело №
761/2018г.,по описа на ВКС , Второ НО, обжалваната част от присъдата била
потвърдена. М. окончателно бил признат за виновен и осъден. В мотивите
към решението, съставът на ВКС констатирал, че показанията на М.,
Черешарова и Вачкова, дадени пред първоинстанционния съд, са алогични и
тенденциозни и правилно са били отхвърлени от въззивния съд.
Във връзка с гореизложеното прокурорът е достигнал до извода, че
свидетелките са осъществили от формална страна съставът на престъпление
по чл. 290, ал. 1 от НК. От друга страна, в конкретния случай осъщественото
от тях не се отличава с такава степен на обществена опасност, че да оправдае
прилагането на наказателна репресия. Това е така, доколкото осъщественото
от тях лъжесвидетелстване, не е свързано с обстоятелства, включени в
основния предмет на доказване по делото - наличието на престъпление и
авторство на деянието. От друга страна личността на дейците също не се
отличава с висока степен на обществена опасност. И трите обвиняеми са
неосъждани, с положителни характеристични данни. В тази връзка
прокурорът е приел, че обществената опасност на деянията на дейците е явно
незначителна и са налице предпоставките на чл. 9, ал. 2 от НК, поради която е
прекратил производство.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
От гледна точка на процесуалния закон
Съдебният контрол върху постановленията за прекратяване на
наказателното производство следва да даде отговор на въпросите дали са
извършени всички необходими действия по разследването, изяснена ли е
фактическата обстановка и правилна ли е дадената материалноправна
квалификация на инкриминираното деяние. На съда е вменено позитивно
задължение да провери както обосноваността на атакувания прокурорски акт,
3
т.е. доколко възприетите фактически положения са изводими от
доказателствената съвкупност или пък вътрешното убеждение на прокурора
по фактите е опорочено поради игнорирането на част от доказателствените
материали или тяхното изопачаване, така и неговата законосъобразност
/материална и процесуална/ – дали при правилно установената фактология
материалният закон е приложен правилно и дали не е допуснато съществено
процесуално нарушение в процеса на събиране, приобщаване и последваща
оценка на доказателствените източници.
В производството по чл. 243 от НПК съдът може да преценява дали
събраните по досъдебното производство доказателства са достатъчни за
правилното решаване на казуса, при което не се касае за подмяна на
вътрешното убеждение на решаващия орган (на прокурора), а до съдебен
контрол по спазването на закона при упражняване на правомощията на
прокурора, в досъдебната му фаза да прекрати наказателното производство и
по този начин да прегради пътя на бъдещо съдебно производство.
От гледна точка на материалния закон
В глава осма, раздел III от особената част на Наказателния кодекс на
Република България е предвидено престъплението „лъжесвидетелстване“.
Съгласно чл. 290, ал. 1 от НК, който пред съд или пред друг надлежен орган
на властта като свидетел устно или писмено съзнателно потвърди неистина
или затаи истина, се наказва за лъжесвидетелстване с лишаване от свобода до
пет години. Свидетелят има задължение да изложи пред съда или друг
надлежен орган фактите във вида, в който ги е възприел. Престъплението
"лъжесвидетелстване" може да бъде осъществено ако извършителят му, при
даване на показания в качество на свидетел потвърди неистина, свидетелства,
че е възприел определен факт, без той обективно да се е осъществил, или го
възпроизведе не по начина, по който го е възприел; или затаи истина - като
премълчава факти, които е възприел.
От обективна страна за осъществяване на състава на престъплението е
необходимо потвърдената или затаена информация да е относима към
предмета на доказване, очертан в наказателното производство, в рамките на
което свидетеля депозира показанията си. Само такава информация би могла
да доведе до установяване на факти и обстоятелства от значение за
правилното решаване на делото, респективно – до неправилното му решаване
и да увреди непосредствения предмет на престъплението по чл. 290, ал. 1 от
НК. В конкретния случай, дадените показания от свидетел М. М. не са се
отнасяли до предмета на доказване по делото, очертани в чл. 102 от НПК, т.е
не е осъществен състава от обективната страна на престъплението по чл. 290,
ал.1 от НК.
От субективна страна престъплението следва да е извършено умишлено,
като в теорията и съдебната практика се приема, че е възможно наличието
както на пряк, така и на евентуален умисъл. Възможно е деецът да е съзнавал,
че възпроизведените от него пред съд или пред друг надлежен орган на
4
властта в качеството му на свидетел факти и обстоятелства не отговарят на
истината, да е съзнавал общественоопасния характер на деянието, като е
целял да формира неверни представи относно тези факти и обстоятелства у
съда или друг надлежен орган, респективно да действа при пряк умисъл.
Напълно възможно е и деянието да бъде извършено и при условията на
евентуален умисъл, а именно подсъдимият да е съзнавал, че съобщените от
него факти и обстоятелства може би не отговарят на истината, като да се е
отнасял в безразличие, да се е примирявал с това, при даването на показания.
В случая обаче не можа да се установи по несъмнен начин, че
подсъдимата М. М. е действала с умисъл – пряк или евентуален. Напротив, от
събраните от делото доказателства се установи, че подсъдимата М. М. в
качеството си на свидетел по друго производство не е съзнавала, че
възпроизведените от него пред надлежен орган на властта – разпит от
прокурор в съдебно заседание, провел се на 13.05.2016 г. в сградата на СРС,
обстоятелства не отговарят на истината, а по време на разпита си е имала
субективната вяра, че изнесеното отговаря на истината, което съдът намира за
доказано с оглед изложените положения от фактическа страна и направения
доказателствен анализ.
Доколкото прокурорът се е позовал на чл. 9, ал.2 от НК за прекратяване
на производството, то съдът намира, че този извод е нелогичен. В настоящия
казус, съдът установи, че е налице вина, изразяваща се в непредпазливост под
формата на небрежност, доколкото подсъдимата в качеството си на свидетел е
била длъжна и е могла да предвиди общественоопасните последици на
деянието си, но не го е сторила. Следва да се има предвид обаче, че чл. 11, ал.
4 от НК предвижда наказуемост на непредпазливите деяния само в
предвидените от закона случаи, като престъплението по чл. 290, ал. 1 от НК
не е от тях. В този смисъл деянието на подсъдимата М. М. се явява
субективно несъставомерно и поради липса на субективната страна, съдът
намира, че не е осъществен състав на престъпление въобще. Недопустимо би
било да се остави в сила прокурорски акт, изграден на базата на
предположения, на съмнителни, несигурни и колебливи изводи относно
осъществяването на обективните и субективните признаци от състава на
престъплението.
Във връзка с гореизложеното, съдът не споделя изводите на прокурора,
а именно, че производството трябва да бъде прекратено под основание за
обществена опасност, която е явно незначителна и деянието не е извършено,
макар да осъществява от формална страна престъпление, т.е по чл. 24, ал.1,
т.1, пред. 1, по изложените вече изводи, които не смята за необходимост да
преповтаря.
В заключение, при извършената цялостна служебна проверка на
обосноваността и законосъобразността на оспорения прокурорски акт, с който
е финализирано наказателното производство по ДП 2778/2018 г. по описа на
03 РУ - СДВР, пр.пр. № НСН 9/2021 г. по описа на СРП, настоящият съдебен
състав намира, че същият е постановен при правилно установена фактическа
5
обстановка, но наблюдаващият по делото прокурор е достигнал до погрешни
правни изводи, водещи до грешен извод за прекратяване на производството. В
тази връзка постановлението трябва да бъде изменено.
Така мотивиран, на основание чл. 243, ал. 6, т. 2 от НПК, Софийски
районен съд, НО, 114-ти състав
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ Постановление от 17.05.2022 г. на прокурор при
Софийска районна прокуратура, с което на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 във
вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1, пр.1 от НПК е прекратено наказателното производство
по ДП 2778/2018 г. по описа на 03 РУ - СДВР, пр.пр. № НСН 9/2021 г. по
описа на СРП,образувано за престъпление по чл. 290, ал. 1 НК, относно
основанието за прекратяване от чл. 243, ал.1, т.1 във вр. с чл. 24, ал.1, т.1,
пред. 1 в правно основание чл. 243, ал.1, т.1 във вр. с чл. 24, ал.1, т.1,
пред.2 от НПК.
ПРЕКРАТЯВА СЪДЕБНОТО ПРОИЗВОДСТВО по н. ч. дело №
-ти
11796 по описа на СРС – НО, 114 състав за 2022 година.
ПРЕПИСИ от определението да се връчат на Софийска районна
прокуратура и на обвиняемата М. М. М., чрез процесуалния й представител.
Определението подлежи на обжалване и/или протестиране в
седемдневен срок от връчването му пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6