Определение по дело №129/2020 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 260095
Дата: 22 януари 2021 г.
Съдия: Десислава Динкова Динкова Щерева
Дело: 20202100900129
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 3 април 2020 г.

Съдържание на акта

      О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

                       

Номер 260095                                 22.01.2020                                      град  Бургас

Бургаският окръжен съд…..…….…граждански състав …………………………..

на двадесет и втори януари две хиляди двадесет и първа година

в закрито заседание в следния състав:

                                                                      

                                                        Председател: Десислава Динкова

 Членове:

                                                         

като разгледа докладваното от Д.Динкова

търговско дело № 129 по описа за 2020 година.

Производството по делото е образувано по искова молба на „Бургстрой“ ООД против „Домус екстра“ ЕООД, за установяване по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 200 000 лв. – неустойка за забава по споразумение от 19.02.2016 год, ведно със законната лихва от 09.10.2019 год., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№957/2019 год. по описа на РС Несебър.  

В исковата молба се съдържат доводи, че възражението по чл.414 от ГПК е подадено от лице без представителна власт, тъй като пълномощното в полза на адв.К. не е подписано от Аудрюс Скарджюс – управител на „Домус екстра“ ЕООД. Като аргумент за неавтентичност на пълномощното ищецът сочи, че е налице разлика между подписа на упълномощителя върху пълномощното, представено по ч.гр.д.№957/19 год. и други пълномощни с нотариална заверка на подписите. Прави се искане за задължаване на ответника да представи пълномощното в оригинал, след което да бъде предоставена процесуална възможност на ищеца за неговото оспорване.

Заявява се в исковата молба, че съображенията за липсващо възражение са били изложени и пред заповедният съд, но НРС не се произнесъл по същество и указал на заявителя, че възраженията и исканията си следва за изложи пред исковия съд.

В съдебно заседание ищецът поддържа, че възражението е подадено от лице без представителна власт, ангажира доказателства.

Ответната страна не е взела становище по така наведените твърдения в подадените отговори. В съдебно заседание поддържа, че заинтересован от оспорване на представителната власт е единствено упълномощителя, не и насрещната страна. Адв.К. твърди, че са му били предоставени две пълномощни от управителя, като оригиналът на пълномощното, представено заедно с възражението пред заповедния съд, не може да бъде открит. След като установил, че не може да открие оригинала, му бил изпратен в оригинал друг документ – оригинал на пълномощно също с дата 27.12.2019 год. 

С  т.10а от ТР №4/18.06.2014 год. по т.д.№4/2013 год. на ОСГТК ВКС се приема, че преценката на съда в заповедното производство, изразяваща се в даване на заявителя на указания по чл.415, ал.1 ГПК, не обвързва съда, разглеждащ установителния иск.  Исковият съд следва да провери дали са налице специалните предпоставки за допустимост на установителния иск по чл.422 от ГПК - наличието на възражение от длъжника по чл.414, ал.1 ГПК и спазването на срока по чл.414, ал.2 ГПК за подаването му пред съда по заповедното производство, тъй като при пропускане на срока за подаване на възражение пред заповедния съд заповедта влиза в сила – чл.416 от ГПК.

В конкретния случай от приложеното ч.гр.д.№957/2019 год. по описа на НРС се установява, че заповедта за незабавно изпълнение с ПДИ са  били връчени на пълномощник на ответното дружество на 18.12.2019 год. (датата е поправена, но следва да се приеме, че цифрите са „1“ и „8“). На 03.01.2020 год. по куриер  „Домус екстра“ ЕООД е депозирало възражение чрез упълномощен адвокат. Ответната страна не представя оригинала на пълномощното, приложено към възражението, въпреки задължаването от съда, ето защо по арг.от чл.183 от ГПК следва да се приеме, че такъв документ липсва и копието следва да се изключи от делото. Не се споделя от съда довода на ответната страна, че ищецът не е легитимиран да оспорва представителството при подаване на възражението. Представената от ответника съдебна практика касае исковия процес и не е относима към заповедното производство. Подаването на възражение е правно действие, от което зависи приключването на заповедното производство – при неподаване на такова заповедта влиза в сила, а при валидно подаване производството се пренася пред исковия съд за разрешаване със сила на пресъдено нещо. Възражението няма сезиращо съда действие, за разлика от исковата молба, която има за цел в полза на ищеца да бъде признато право, да се отрече чуждо право или да се реализира по съдебен ред потестативно право. Възражението има суспендивен ефект – то пречи заповедта да влезе в сила и кредиторът да пристъпи към реализиране на правата си. Именно поради това кредиторът винаги има интерес да оспори валидността на възражението – ако оспорването е успешно няма да му се наложи да проведе исков процес по чл.422 от ГПК и правата му ще бъдат признати с влязла в сила заповед. Както се приема в мотивите на ВКС към т.10 а от цитираното ТР №4/13 год,  правото на иск на ищеца е обусловено от надлежно извършено процесуално действие на ответника по подаване на възражение. При неподадено възражение в срока, искът по чл.422 от ГПК е недопустим.

Процесуалното действие по подаване на възражение от длъжника може да се упражни в кратък преклузивен срок. Преклузивните срокове не могат да бъдат продължавани и възстановявани, с пропускането им се погасява самото неупражнено право. Непредставянето на пълномощното за представителна власт на адв.К. пред заповедния съд означава липса на представителна власт за подаване на възражение, като упражненото действие не може да бъде потвърдено, тъй като преклузивния срок е изтекъл към датата на съдебното заседание, в което адв.К. е заявил, че управителят може да се яви и да потвърди действията без представителна власт. Отделно от това, самото заповедно производство вече е приключило, което е още един аргумент в подкрепа на извода на съда, че потвърждаване на действието по подаване на възражение е недопустимо – не могат да бъдат потвърдени действия в приключило производство. Представеното в оригинал друго пълномощно със същата дата не води до извод за представителна власт на адвоката, подал възражението. Няма никакво съмнение, че това е съвсем различен документ без достоверна дата, спрямо този, представен пред заповедния съд – това е видно от самите външни белези и от изписването на името на управителя Скарджюс по два различни начина. Оригиналното пълномощно, представено в с.з. на 17.11.2021 год. е истинско (заключение на в.л.Н.), но не това е бил документът, представен пред заповедния съд. Преценката за наличие на валидно учредена представителна власт се прави към конкретен момент и въз основа на документите, представени пред заповедния съд с възражението, тъй като, както се каза по-горе, потвърждаване на действието по подаване на възражение без представителна власт след изтичането на преклузивния срок за това е недопустимо.

В обобщение съдът намира, че срокът за подаване на възражение от длъжника е бил пропуснат. Подадено е възражение пред заповедния съд от адвокат, който не е бил упълномощен да представлява дружеството-длъжник, което е равнозначно на липсващо действие по подаване на възражение. Указанията на заповедния съд към кредитора за предявяване на иск за установяване на вземането не обвързват настоящия съд. Като намира претенцията за недопустима, Бургаският окръжен съд счита, че следва да прекрати производството по т.д.№129/20 год.     

Водим от горното, на основание чл.130 от ГПК  Бургаският окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по т.д.№129/2020 год. поради недопустимост на иска.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в седмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд Бургас.  

 

 

                                                                     ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: