МОТИВИ КЪМ РЕШЕНИЕ № 413 от 06.11.2019 г. ПО НАХД № 1330/2019 г. ПО ОПИСА НА РАЙОНЕН СЪД – в.
Делото е образувано по
постановление на Районна прокуратура – в. за внасяне в съда на предложение за
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание на основание чл. 78а от НК, против обвиняемия С.М.И., с ЕГН
**********, роден на ***г***, с адрес за призоваване: гр. в., ул. „Г.Д.” №18,
българин, с българско гражданство, със средно образование, разведен, неосъждан ,
в това, че на 22.05.2018г. в гр. в., в писмена декларация с рег. №
180953000200/22.05.2018г. подадена до Началника на сектор „Пътна Полиция” при
ОД на МВР в., потвърдил неистина, а именно, че свидетелството за регистрация на
пътно превозно средство – лек автомобил марка „Ф.”, модел „П.” с рег. № ВН 5621
АА, не е отнето от контролен орган, а е загубено /откраднато/, която декларация
се дава на основание чл. 141, ал.2 от Закона за движение по пътищата пред орган
на властта за удостоверяване на истинността на посоченото обстоятелство -
престъпление по чл. 313, ал.1 от НК.
За Районна прокуратура-в., редовно призовани, представител не се явява и
не се заема становище.
Обвиняемият заема
становище в с.з. да се наложи наказание в минимален размер.
След
като се запозна със събраните при разследването доказателства, съдът намира за
установено следното от фактическа страна: обвиняемият С.М.И. ***, в писмена
декларация с рег. № 180953000200/22.05.2018г. подадена до Началника на сектор
„Пътна Полиция” при ОД на МВР в., потвърдил неистина, а именно, че
свидетелството за регистрация на пътно превозно средство – лек автомобил марка
„Ф.”, модел „П.” с рег. № ВН 5621 АА, не е отнето от контролен орган, а е
загубено /откраднато/, която декларация се дава на основание чл. 141, ал.2 от
Закона за движение по пътищата пред орган на властта за удостоверяване на истинността
на посоченото обстоятелство.
Между
посочените гласни и писмени доказателства няма противоречие, поради което Съдът
ги кредитира.
Обвиняемият се признава за виновен, съжалява за
стореното и се разкайва, съдейства на разследването, което следва да се отчете
като смекчаващо отговорността обстоятелство.
Извършеното престъпление и участието на подсъдимия в него се доказва от
показанията на свидетелите , които са последователни, логични, вътрешно непротиворечиви,
поради което Съдът ги кредитира. От посочените гласни доказателства, се налага
изводът относно извършеното деяние и авторството му. Всички установени по
делото релевантни факти относно времето, начина и механизма на извършеното
престъпно посегателство, по безспорен начин налагат извода, че именно обвиняемият
е автор на престъплението, което е предмет на обвинителния акт.
При това П.жение съдът счита, че обвиняемият
е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл. 313, ал.1 от НК.
Видно от приложената справка за съдимост, обвиняемият не е осъждан, не е
освобождаван от наказателна отговорност по този ред, с деянието не са причинени
съставомерни имуществени вреди, подлежащи на възстановяване и не са налице
отрицателните предпоставки на чл. 78а, ал. 7от НК, престъплението се наказва с
лишаване от свобода до три години или с глоба от сто до триста лева.
От субективна страна обвиняемият е
съзнавал противообществения характер на деянието си, предвиждал е
общественоопасните последици и е искал
настъпването им. Деянието е извършено с пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2
от НК, който извод се налага от конкретното поведение на обвиняемия.
От обективна страна обвиняемият С.М.И.,
с ЕГН **********, роден на ***г***, с адрес за призоваване: гр. в., ул. „Г.Д.”
№18, българин, с българско гражданство, със средно образование, разведен,
неосъждан на 22.05.2018г. в гр. в., в писмена декларация с рег. №
180953000200/22.05.2018г. подадена до Началника на сектор „Пътна Полиция” при
ОД на МВР в., потвърдил неистина, а именно, че свидетелството за регистрация на
пътно превозно средство – лек автомобил марка „Ф.”, модел „П.” с рег. № ВН 5621
АА, не е отнето от контролен орган, а е загубено /откраднато/, която декларация
се дава на основание чл. 141, ал.2 от Закона за движение по пътищата пред орган
на властта за удостоверяване на истинността на посоченото обстоятелство -
престъпление по чл. 313, ал.1 от НК.
Причина за извършеното деяние е ниската правна
култура на подсъдимия.
Съдът, съобразявайки горното и разпоредбата
на чл. 78а от НК, приема, че целите на наказанието по чл. 36 от НК ще се
постигнат, като следва да се признае обвиняемият С.М.И., с ЕГН **********,
роден на ***г***, с адрес за призоваване: гр. в., ул. „Г.Д.” №18, българин, с
българско гражданство, със средно образование, разведен, неосъждан за ВИНОВЕН в
това, че на 22.05.2018г. в гр. в., в писмена декларация с рег. №
180953000200/22.05.2018г. подадена до Началника на сектор „Пътна Полиция” при
ОД на МВР в., потвърдил неистина, а именно, че свидетелството за регистрация на
пътно превозно средство – лек автомобил марка „Ф.”, модел „П.” с рег. № ВН 5621
АА, не е отнето от контролен орган, а е загубено /откраднато/, която декларация
се дава на основание чл. 141, ал.2 от Закона за движение по пътищата пред орган
на властта за удостоверяване на истинността на посоченото обстоятелство -
престъпление по чл. 313, ал.1 от НК, за което и на основание чл. 78а, ал.1 от НК следва да бъде освободен от наказателна отговорност, като му се наложи административно
наказание „ГЛОБА” в размер на 1000.00
(хиляда) лева.
Водим от горното, съдът постанови решението
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: