№ 40468
гр. София, 30.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело №
20251110104786 по описа за 2025 година
ОПРЕДЕЛИ:
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ …/ …
30.09.2025 г., гр.София
Софийски районен съд, 165 граждански състав, в закрито заседание,
проведено на 30 .09.2025г., в следния
състав:
Председател: Красимир
Сотиров
като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров гр.д. №4786 по описа
за 2025г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано във връзка с постъпила искова молба от Н. Р. С., чрез адв.
Н. И. от САК, срещу кредитодателя„...., с която са предявени искове за прогласяване
недействителност на Договор за паричен заем №......., сключен между ищеца и „...., и
Договор за предоставяне на гаранция № ......., сключен между ищеца и гаранта- цедент ....., а
в условията на евентуалност – за прогласяване нищожността на клаузата, регламентираща
размера на възнаградителна лихва в размер на 40 %, от Договор за паричен заем № .......,
сключен между ищеца и „...., и на клаузата, съдържаща се в чл. 3, ал. 1 от Договор за
предоставяне на гаранция № ......., сключен между ищеца и ....., уреждаща възнаграждение в
размер на 185,52 лв. в полза на ......
Ищецът твърди, че на 28.10.2022г. е сключил Договор за паричен заем №....... с „...., по
силата на който последният, в качеството си на кредитодател, отпуснал сумата от 600 лв. в
полза на ищеца и кредитополучател по кредита. На същата дата ищецът сключил и Договор
1
за предоставяне на гаранция №....... с ....., като било предвидено заплащане на
възнаграждение в размер на 185,52 лв., платимо разсрочено ведно с погасителните вноски.
Поддържа, че процесният договор за паричен заем е недействителен поради противоречието
му с чл. 22 ЗПК. Сочи, че съдържанието му не е ясно и разбираемо за потребителя. Счита, че
възнаграждението за гарант е следвало да бъде включено в ГПР. Липсвал задължителен
реквизит от договора, доколкото не бил посочен срок. Поддържа и че погасителният план не
съответствал на изискванията на ЗПК. Липсвало посочена методика за изчисляване на
референтния лихвен процент. Твърди, че записаният в договора размер на ГПР не е реално
прилаганият в отношенията между страните, като последният надхвърлял максимално
установения законов праг. Допълва,
че възнаграждението за гаранта представлява скрита лихва или такса по усвояване и
управление на кредита. В договора за паричен заем липсвала клауза, уреждащо правото на
потребителя да се откаже от същия. Поддържа, че клаузата за договорна лихва била
нищожна поради противоречието й с добрите нрави.
Твърди недействителност и на процесния договор за предоставяне на гаранция поради
нарушаване на добрите нрави и заобикаляне на задължителните изисквания на ЗПК. Твърди,
че дружеството гарант ..... е дъщерно дружество на за „..... Със сключването на последния
договор не се целяло обезпечаване изпълнението на кредита, а една допълнителна печалба
за „..... В условията на евентуалност поддържа нищожност на клаузата, уреждаща заплащане
на възнаграждение за гаранта. Моли за уважаване на исковете. Претендира се присъждане на
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „...., чрез юрк.Д. К., депозира ОИМ, с който
поддържа, че вземанията по процесния договор за кредит са били прехвърлени на ..... по
силата на договор за цесия. В условията на евентуалност моли ищецът да се счита уведомен
за извършената цесия с връчване на отговора на исковата молба. Поддържа недопустимост
на исковите претенция и поради липсата на правен интерес. Оспорва надвишаването на
максимално доспустимия размер на ГПР да води до цялостна недействителност на договора
за паричен заем. Поддържа, че договорът за паричен заем е действителен като отговарящ на
изискванията на ЗПК. Твърди, че същият съдържа всички задължителни реквизити.
Възразява срещу твърдението на ищеца, че следва при изчисляване на ГПР е следвало да
бъде взет предвид размера на възнаграждението за гарант. Оспорва ГПР да надхвърля 5 пъти
размера на законната лихва за просрочени задължения. Поддържа, че размерът на лихвения
процент по договора бил в съответствие с изискванията на ЗПК. Излага, че единственото
условие, поставено за поръчителя гарант, е било да е лице, одобрено от кредитора. Моли за
прекратяване на делото, респ. – за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът ..... депозира ОИМ, чрез юрк. М. З., с който
поддържа, че вземанията по процесния договор за предоставяне на гаранция са били
прехвърлени на ..... по силата на договор за цесия. В условията на евентуалност моли
ищецът да се счита уведомен за извършената цесия с връчване на отговора на исковата
молба. Поддържа недопустимост на исковите претенция и поради липсата на правен
интерес. Твърди, че оспореният договор за предоставяне на гаранция е действителен като
сключен в съответствие със законовите изисквания. Оспорва към процесния договор за
предоставяне на гаранция да се прилагат разпоредбите на ЗПК. Оспорва да е налице
нееквивалентност на насрещните престации. В условията на евентуалност излага, че
нееквивалентността на насрещните престации не води до нищожност на договора. Моли за
прекратяване на делото, респ. – за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Следва да се сподели становището на ответниците, че не са пасивно процесуално
легитимирани по иска. Със сключването на договора за цесия не възниква ново вземане, а
вече възникналото се придобива от другиго, сменя титуляра си. При цесията новият
кредитор- цесионерът изразява пред третото лице длъжник свои самостоятелни права, които
2
той е придобил по силата на цесията. Договорът за прехвърляне на вземане-цесия става
перфектен в отношенията между цедента и цесионера от момента на постигане на съгласие.
Длъжникът не е легитимиран да оспори валидността на договора за цесия по иск относно
цедираното вземане, освен в предвидените от закона случаи, когато прехвърлянето на
вземането е изрично забранено или допустимо при изрично установени условия, които не са
спазени. В случая не са налице тези условия. Видно от служебно изисканото ч.гр.д.
№42757/2024г. на СРС, 144 състав, е че е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в
полза на новия кредитор „..... по проц. договор за кредит, цедиран от гаранта ...... Заповедта
за изпълнение е връчена надлежно на длъжника, който в срок е подал възражение срещу нея.
Издадената заповед за изпълнение е обезсилена на 07.01.2025г., поради непредявяване в
срок на иск по чл.422 от ГПК от заявителя. На 21.01.2025г. длъжникът чрез своя проц.
представител е направила искане по реда на чл.248 от ГПК. Настоящото дело е образувано
на 28.01.2025г. В случая длъжникът е разбрал за цедирането на дълга в производство на
СРС, 144 състав, поради което не може да се обоснове правният му интерес да установи в
отношенията с удовлетворения крадитор и цедента- гарант нищожност на договорното
правоотношение или на отделна клауза от него, освен в хипотезата на искане за присъждане
на разноски по чл.38 от ЗА. Нито един от двамата ответници не са носители на
матариалноправна легитимация, което от своя страна се отразява на пасивната им
процесуална легитимация, доколкото не става въпрос в случая за процесуална субституция,
при която различни лица са процесуално и материалноправно легитимирани. Благоприятно
за ищеца решение срещу ответниците по делото не ползва длъжника в отношенията му с
носителя на вземането- цесионера „....., нито длъжникът има възможност да оспорва
извършената цесия на вземането. С оглед на горното производството следва да бъде
прекратено като процесуално недопустимо, поради липсата на проц. предпоставка- пасивна
процесуална легитимация на ответниците.
Така мотивиран, на осн. чл.130 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА искова молба с вх. №28261/28.01.2025г. от Н. Р. С., срещу „.... и ....., по която е
образувано гр.д. №4786/2025г. по описа на СРС, 165 граждански състав, като процесуално
недопустима.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
ОСЪЖДА Н. Р. С., ЕГН:......., да заплати на ....., ЕИК: ......, със седалище и адрес на
управление: гр........, представлявано от Г. Т.- изп. директор, на осн. чл.78, ал.4 от ГПК,
сумата от 100 /сто/ лв., представляваща разноски за юрк. възнаграждение в минимален
размер за настоящото производство.
ОСЪЖДА Н. Р. С., ЕГН:......., да заплати на ....., ЕИК: ......, със седалище и адрес на
управление: гр........, представлявано от А. М.- Управител, на осн. чл.78, ал.4 от ГПК, сумата
от 100 /сто/ лв., представляваща разноски за юрк. възнаграждение в минимален размер за
настоящото производство.
Определението подлежи на обжалване пред СГС в едноседмичен срок от връчването
му на ищеца.
Да се връчи препис на страните, чрез проц. им представители.
Районен съдия:
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4