Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 30.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в
публичното заседание на единадесети
декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
при секретаря Марина Цветанова като разгледа докл***аното
от съдията ТОДОРОВА гр.дело №6292 по описа за 2019г. и на основание данните по
делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл.441 ГПК.
Производството по делото е образувано по подадена
искова молба от И.Й.Г., ЕГН********** понастоящем в ***-гр. ***срещу Ч.В.С.
в която се твърди, че на 10.04.2019г. ищеца получил покана за доброволно
изпълнение № 10946 от Ч.В.С. Твърди, че
се обърнал с молба-жалба към него за прекратяване на изпълнението, тъй
като с тълкувателни решения на ВКС той се освобождава от задължения към
юрисконсулти, които са на заплата към ГД ИН, но Ч.В.С. повторил искането си на
09.09.2019г. с изх.№ 4197 без да разгледа тълкувателни решения на ВКС по
казуса. Твърди, че пуснал отново жалба за прекратяване, но на 17.09.2019г. с
изх.№ 11203 получил отново отказ за прекратяване на изп.дело. Твърди, че на
23.09.2019г. отново отговорил на ответника с поредна и последна жалба и тъй като в предходната си
жалба до него, го уведомил, че ще си потърси правата срещу неговото деликтно
поведение и на рождения си ден 24.09.2019г. търси защита на нарушените си права и нанесени му
нематериални вреди, състоящи се във влошаване на здравето, безсъние, липса на
апетит, социално отдръпване. Моли ответника да бъде осъден да му заплати 1000
лв. нанесени нематериални вреди, в едно със лихвата за забава върху сумата от датата на подаване на
исковата молба до окончателното плащане.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен
отговор от ответника, в който взема становище за неоснователност на предявения
иск. В исковата молба се твърди, че ищецът е получил Покана за доброволно
изпълнение от ответника в качеството му на ***и това обстоятелство му е нанесло
неимуществени вреди изразяващи се във влошаване на здравослоното състояние,
липса на апетит и социално отдръпване. Твърди, че изпълнително дело №
20199060400288, образувано на основание
Изпълнителен лист издаден на 17.07.2018 г.
от Админи-стративен съд- София град на основание Съдебно решение по АХД № ***от
2017 г и Изпълнителен лист издаден на 08.07.2019 г. от Районен съд ***на
основание Съдебно решение по ГД № ***от 2017 г. на PC-***с взискател ***.
Твърди, че към делото на основание чл.191 от ДОПК във вр. с чл.458 от ГПК е
присъединена като взискател и ***. Твърди, че към датата на настоящия отговор
по изпълнителното дело не са извършвани никакви изпълнителни действия и не са
налагани никакви обезпечителни мерки, като запори и възбрани върху вземания и
вещи. По делото към настоящия момент е връчвана само Покана за доброволно
изпълнение. По делото няма депозирана жалба от Г., в качеството му на ***,
против отказа да бъде прекратено изпълнителното производство. Счита, че няма
негово действие или бездействие в качеството му на ***, което да обуслови
ангажиране на каквато и да е отговорност, включително за вреди, още повече за
твърдяните от ищеца. Моли искът да бъде отхвърлен.
Съдът, като прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира
за установено следното от фактическа страна:
Видно от Молба № 1205/25.02.2019г. от ***до Ч.В.С. с приложен към нея изпълнителен лист от 17.07.208г., издаден по адм.д.№ ***/2014г. на ***и административно дело № ***/2017г. по описа на ВАС е направено искане за образуване на изпълнително дело за събиране на вземането по изпълнителния лист, като бъде наложен запор на всички вземания на И.Й.Г..
От Изпълнителен лист от 17.07.2018г., издаден по адм.дело ***/2014 на ***се установява, че И.Й.Г. е осъден да заплати на *** 50 лв. разноски.
От Покана за доброволно изпълнение, връчена на И.Й.Г. на 15.04.2019г. е видно, че той е поканен по изп.д.№ ***да заплати доброволно на ***разноски в размер на 50 лв. по Изпълнителен лист от 17.07.2018г., издаден по адм.дело ***/2014 на ***, 50 лв. разноски по изпълнителното дело и 70,50 лв. такси по Тарифа към З***. Към поканата е приложен и препис от посочения изпълнителен лист.
С Жалба от 16.04.2019г. И.Й.Г. е направил искане до Ч.В.С. да прекрати изпълнението по образуваното изпълнително дело, тъй като е освободен от заплащане на такси и разноски по адм.д.№***/2017г. на ***поради инвалидност и липса на достатъчно доходи. Посочил е, че не би следвало да дължи юрисконсулско възнаграждение поради тълкувателно решение на ВКС. Ако не прекрати делото, е написал молба за безплатна правна помощ и е предупредил, че ще заведе дело срещу ***за нарушение на правата му. Приложено е ЕР на ТЕЛК № 0265 от 049/21.04.2017г., според което му е определен 86 % трайно намалена работоспособност със срок до 01.10.2019г. С постановление-резолюция върху молбата ***е отказал да прекрати изпълнителното производство.
С Удостоверение № 150371901081357/24.04.2019г. Ч.В.С. е уведомен, че И.Й.Г. има задължения в размер на 1143,08 лв. С постановление от 13.05.2019г. на основание чл.458 ГПК ***е присъединил като взискател по изпълнителното дело държавата.
С Молба № 8191/13.08.2019г. от ***, с приложен към молбата изпълнителен лист от 08.07.2019г. по гр.д.№9523/2017г. на РС-***за сумата от 150 лв. разноски за ***, е направено искане да бъде присъединено вземането по посочения изпълнителен лист по изпълнителното дело. С постановление-резолюция и на основание по чл.456 ГПК е присъденинено.
Видно от Изпълнителен лист №3122/08.07.2019г., издаден по гр.д.№ 9523/2017г. на РС-***И.Й.Г. е осъден да заплати на *** сумата от 150 лв. направени по делото разноски за *** и 150 лв. направени по делото разноски за *** за въззивната инстанция.
С покана за доброволно изпълнение № 10946/09.09.2019г., връчена на И.Й.Г. на 11.09.2019г. той е поканен да заплати общото задължение по изпълнителното дело в размер на 350 лв. присъдени разноки по гореописаните два изпълнителни листа, 1143,08 лв.държавни вземания, 50 лв. разноски по изпълнението и 314,58 лв. такси по Тарифа към З***.
Видно от Постановление № 86/09.09.2019г. на основание чл.23 ЗПП е постановено да се назначи служебен защитник с олед предоставяне на правна помощ на ***а И.Й.Г. по изп.д.№ 288/19 по описа на Ч.В.С. *** за определяне на ***окат за осъществяване на предоставената безплатна правна помощ. С Уведомително писмо е определен ***.Х.К., който е назначен с постановление от ***.
С Жалба № 11334/16.09.2019г. И.Й.Г. е направил искане на основание чл.433, ал.1, т.4 да бъде прекратено изпълнението поради деликт. Твърди, че с тълкувателно решение на ВКС е освободен от заплащане на ***. Твърди, че е освободен от заплащане на такси и разноски на основание чл.83, ал.2 ГПК, чл.5,б.“о“ ЗДТ и чл.8, т.2 поради липса на финанси и инвалидност. Ако изпълнението не бъде прекратено с постанвление ще си потърси правата в съда за деликтното поведение от Ч.В.С.
С постановление Ч.В.С. е отказал да прекрати делото поради липса на предпоставки по чл.433 ГПК. За постановлението е изпратено съобшение до И.Г., което му е връчено на 18.09.2019г.
Видно от „Поредна и последна жалба“ № 11738/26.09.2019г. И.Г. е написал „ С., получих ти поредното престъпно съобщение с изх.№ 11203 и тъй като не желаеш да излезеш със законосъобразно решение по мой иск за прекратяване на изпълнението по чл.439, което касае чл.433, ал.1, т.7 ГПК, то първо ще заява, че за мен изпълнителния лист е акт, който е подправен, защото не кореспондира със закона, а това касае чл.433, ал.1, т.4 ГПК и изисква прекратяване !!!“ Цитирана е съдебна практика и е заявено: „ чети си законите, защото със своя психически тормоз ми причини неимуществени вреди- увреждайки здравето ми /болен съм от диабет, а то е психотично заболяване/, причинено безсъние, липса на апетит и др., така че след тази жалба ти завеждам гражданско дело за действие и бездействие и престъпно поведение! Не знам с кой си се разбрал да вземете незаконно от мен пари, но аз съм И. „***“ и не позволявам на никой да злоупотребява с правата ми! Отделно нямам средства- нямам имущество и се водя социално слаб!“
Видно от 2 броя заявления до Деловодителя на ***-***от 12.09.19г. и от 25.09.2019г. И.Й. е направил искане за даване на изходящ номер на писмата.
Видно от ЕР на ТЕЛК 2677 от 179/29.10.2019г. на И.Й.Г. е определена 92 % трайно намалена работоспособност.
При така установеното от фактическа страна,
съдът приема следното от правна страна:
По реда на З***пасивно легитимирани да
отговарят са длъжностни лица, които изпълняват дейност по принудително
изпълнение на съдебни решения, за действията им при и по повод на тази дейност.
Определящ е вида дейност, като ***дължат обезщетение за всички вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането. Пряка вреда означава директно
въздействие върху правната сфера на увредения и означава, че увреденият не би
претърпял вредите, ако не бе незаконосъобразното действие или бездействие на
частния съдебен изпълнител, тъй като преки са само тези вреди, които са
типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат,
т.е. които са адекватно следствие от увреждането. При искът, предявен на
основание чл.441 ГПК, вр.чл. 74, ал.1 от З***отговорността ще е налице, когато
има неправомерни действия /или бездействия/ на ***, настъпила вреда, причинена
при изпълняване на дейността на ***и причинна връзка. В този смисъл е
задължителната практика на ВКС - решение № 264/08.04.2010 г. по гр.д.№ 474/2009
г. на ВКС, ІV г.о.; решение № 120/08.07.2011 г. по т.д.№ 1123/2010 г. на ВКС,
ІІ т.о; решение № 281/10.12.2014 г. по гр.д.№ 3219/2014 г. на ВКС, І г.о.
Задължителна практика на ВКС е постановена и по въпроса дали решението,
постановено по жалба против действия на ***е обвързващо за съда, разглеждащ
деликтния иск - решение № 184/21.09.2011 г. по гр.д.№ 1124/2010 г. на ВКС, ІІІ
г.о.; решение № 139/31.05.2011 г. по гр.д.№ 1445/2009 г. на ВКС, ІV г.о.; решение
№ 238/30.01.2013 г. по гр.д.№ 1668/2011 г. на ВКС, ІІІ г.о. Там се приема, че
съдът по деликтния иск преценява процесуалната законосъобразност на действията
и бездействията на съдебния изпълнител, без да е обвързан с това дали същите са
обжалвани и какво е решението на съда по жалбата.
Съгласно чл. 74, ал.1 от З******отговаря за
вредите които неправомерно е причинил при изпълнение на своята дейност, т.е ***носи
имуществена отговорност за вредите причинени от негови действия или бездействия
извършени в нарушение на императивни норми на закона, без правно основание и
виновно. Фактическия състав се свежда до - действие или бездействие, вреда,
противоправност на деянието, причинната връзка и вина, като последният елемент
се предполага до доказване на противното.
В настоящият случай не се установи
противоправно действие или бездействие на ответника по изп.д.№ 20199060400288.
Видно е от гореописаното, че на Ч.В.С. са представени от ***два изпълнителни
листа, съгласно които И.Й.Г. е осъден да заплати на ***суми от общо 350 лв. по
адм.д.***/2017 на ***и по 9523/17 г. на РС-Плевен. Направено е искане за
образуване на изпълнително дело и за събиране на вземането по издадените изпълнителни
листи. Съгласно чл.458 ГПК Държавата се смята винаги за присъединен взискател
за дължимите и от ***а публични вземания, размерът на които е бил съобщен на ***до
извършване на разпределението. За тази цел ***изпраща съобщение до Националната
агенция за приходите за всяко започнато от него изпълнение и за всяко
разпределение. ***е изпълнил задължението си и е постановил присъединяването на
държавата като взискател по делото за вземането ѝ от И.Й.Г..
Неснователни са възраженията на ищеца за
незаконосъбразно съдебно изпълнение, тъй като въз основа на прието тълкувателно
постановление на ВКС той е освободен от заплащане на разноски за юрисконсулт,
тъй като няма средства и е с намалена работоспособност. Всички посочени от него
норми визират освобождаването на лицето само от държавни такси и разноски в
производтвото, но не и от направени разноски от страната, спечелила спора по
делото или взискателя в изпълнителното производство. Липсва такова тълкувателно
решение, а и тълкувателните решения не касаят конкретно лице. Чрез тях се дава
задължително за всички тълкуване на закона. В този смисъл във връзка с
възражението на ответника, че не дължи разноски на юрисконсулт, тъй като той
получава заплата, в Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. на ВАС е прието,
че в чл. 32, т. 3 от ГПК е посочено кои са представителите по пълномощие, като
един от възможните представители освен ***оката, се явява юрисконсултът или
друг служител с юридическо образование, чийто правен статут е равнопоставен с
този на ***оката. Същественото изискване относно процесуалния представител е да
се намира в служебни (трудови) правоотношения с представлявания, респективно
учреждението, където е ситуиран административният орган, издател на оспорения
административен акт, и да е изрично упълномощен да осъществява процесуалното
представителство в процеса. Правоотношението между юридическото лице и
юрисконсулта е неотносимо към правото на присъждане на разноски. Отговорността за
разноски е гражданско облигационно правоотношение, което произтича от
процесуалния закон и е уредено в него. Прилагайки субсидиарно разпоредбата на
чл. 78, ал. 8 от ГПК, съдът присъжда ***окатско възнаграждение не в полза на
юрисконсулта, а в полза на юридическото лице, което е защитавано от него,
респективно в чиято структура се намира представляваният по този начин
едноличен административен орган. Поради това без значение е дали
възнаграждението на процесуалния представител се следва по силата на договор за
правна помощ и съдействие или по силата на служебно/трудово правоотношение,
като и в двата случая заплащането му е със средства на бюджета.
Гореизложените обстоятелства и посочената задължителна
за всички тълкувателна практика е посочена само за пълнота на изложението.
Тя е предмет на обсъждане и прилагане от съда при
разрешаване на въпроса за отговорността за направените от страните деловодни
разноски и не е в компетенциите на ***да преценява тяхната дължимост или
недължимост при влязло в сила съдебно решение и издаден изпълнителен лист.
Видно е, че изпълнителното производство е образувано въз основа на описаните
два броя изпълнителни листа, които са издадени на основание влезлите в сила
съдебни решения. Спорът за дължимостта на разноските е предмет на разглеждане в
рамките на едно висящо съдебно производство и по реда на обжалването на
постановения съдебен акт. След влизане в сила съдебния акт, той се ползва със
сила на пресъдено нещо и не може да бъде изменян и подлежи на изпълнение. При
липса на доброволно изпълнение, решението се изпълнява принудително от съдебен
изпълнител.
Не се установиха предпоставки, предвидени в
чл.433 ГПК за прекратяване на изпълнителното производство.
Предвид изложеното, съдът намира, че не се
установи противоправно действие или бездействие на ответника по делото, която е
една от кумулативно изискуемите предпоставки за уважаване на иска, поради което
съдът намира предявения иск за изцяло неоснователен в предявения си размер от
1000 лв. и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Само за пълнота на изложението може да бъде
посочено, че носещия доказателствената тежест ищец не енгажира доказателества
за твърдяните от него неимуществени вреди, което е още едно основание за
отхвърляне на предявения иск.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК, ответника има право
на разноски, но не е направено искане за присъждане и не са ангажирани
доказателства за направени такива,
поради което съдът не дължи произнасяне.
По изложените съображения съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от И.Й.Г., ЕГН********** понастоящем в ***-гр. ***срещу Ч.В.С.
*** ***иск с правно основание чл.441 ГПК за заплащане на сумата от 1000,00 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразно изпълнение
по изп.д.№ ***като неоснователен и
недоказан.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ