№ 48
гр. Костинброд, 05.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Светослав Н. Николов
при участието на секретаря А. Вл. А.
като разгледа докладваното от Светослав Н. Николов Административно
наказателно дело № 20251850200021 по описа за 2025 година
Делото е образувано по жалба на Р. Т. Л., от гр. С., против наказателно
постановление № 24-0344- 000240/30.09.24 г., издадено от Началник РУ- С., с
което на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са му наложени „глоба“ в
размер на 2 000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2
/две/ години.
Във връзка с направен отвод на действащите съдии при РС- С., с
определение №56/03.02.25 г., постановено по ч.н.д.№73/25 г. по описа на ВКС,
състав при съда, на основание чл.43,т. 3 НПК е изпратил делото на РС-
Костинброд.
Жалбоподателят оспорва издаденото НП, като го счита за неправилно
и незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателя не се явява, като се представлява
от упълномощен представител - адвокат Т. Н.- САК, който поддържа жалбата
и отправя искане да бъде отменен обжалвания акт.
Въззиваемата страна – Началник РУ - С., редовно уведомен, не се
явява и не изпраща представител.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна
1
следното:
Жалбата е допустима - подадена е от лицето, санкционирано с
посоченото НП, в законоустановения 14-дневен срок, по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН,
а разгледана по същество е неоснователна.
Съдът прие за установено следното от фактическа страна.
На 08.09.24г., около 20.30 часа, в гр. С., жалбоподателят Р. Т. Л.,
управлявал лек автомобил марка „М.“, модел „П.“, с рег. №******, движейки
се по ул. „Васил Левски“, с посока на движение от ул. „Вишая“ към улица
„Олимп Панов“, като срещу номер №26, изгубил контрол върху превозното
средство и реализирал удар с намиращ се до платното контейнер. Резултатът
от удара бил възприет от свидетелят П. П., който разпознал жалбоподателя и
се обадил в районното управление.
По случая били изпратени полицейските служители свид. Т. П. и
колегата му М. Л., които във връзка с изпълнение на служебните си
задължения по контрол на пътното движение на територията на гр. С.,
установили жалбоподателя и процесното МПС.
Двамата служители на МВР поискали да извършат проверка на
водача/жалбоподателя/, с техническо средство Алкотест Дрегер за употреба
на алкохол, но той отказал да бъде изпробван. Във връзка с това бил издаден
талон за медицинско изследване № 135175, в който е отбелязан отказът на
жалбоподателя, да бъде изпробван с техническо средство, като последният и е
транспортиран до ФСМП- С..
От съответните медицински лица е бил съставен Фиш за спешна
медицинска помощ/амб. №1576/ от 08.09.24г., в който е отразено, че
жалбоподателят е бил отказал да даде кръвна проба за алкохол. Свидетели на
отказа са бил свид. М. Н. и свид. П..
Съставени е и акт за налагане на ПАМ – временно отнемане на
свидетелство, като е отбелязано получаването му от жалбоподателя на
08.09.2024 г.
Обжалваното НП е издадено на основание чл. 174, ал.3, пр.1 от ЗДвП
и чл. 53 от ЗАНН, въз основа на АУАН серия GA 1136038, съставен срещу
жалбоподателя на 08.09.24 г., за това, че на същата дата около 20,30 часа в гр.
С., по ул. „Васил Левски“, срещу номер №26, с посока на движение от ул.
2
„Вишая“ към ул. „Олимп Панов“, управлява лек автомобил марка „М.“, модел
„П.“, с peг. № ******, собственост на фирма „Треа 2015“ ООД, ЕИК20381044,
като отказва да бъде изпробван с техническо средство Алкотест „Дрегер“
7510, с фабричен номер АRNA0160. Отбелязано е издаване на талон за
медицинско изследване № 135175/24г. до ФСМП- гр. С., където пред
медицинското лице жалбоподателят е отказал да даде проба.
В АУАН нарушението е квалифицирано като такова по чл. 174, ал. 3,
пр. 1 от ЗДвП
Препис от АУАН е връчен на жалбоподателя, срещу подпис.
В НП по идентичен начин е отразено извършеното деяние, с което на
основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени „глоба“
в размер на 2 000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2
/две/ години.
В хода на проведеното съдебно следствие пред настоящия съд са
разпитани свидетелите М. Л./актосъставител/, П. П., Т. П., М. Н. и С. Р.. От
показанията на свидетелите М. Л., П. П. и Т. П. се установяват факти и
обстоятелства свързани с поведението на жалбоподателят, по конкретно това,
че е бил управлявал процесното МПС, така и факта, че същият е реализирал
ПТП, което макар и да не е съставомерен признак на повдигнатото му
обвинение е от значение за предмета на делото. Наред с това от показанията на
свид. Т. П. и М. Л., се установяват факти и обстоятелства около
транспортирането на жалбоподателя до медицинското заведение, извършеният
опит да му бъде взета проба и не на последно място неговия отказ за снемане
на проба с техническо средство дрегер и впоследствие да му бъде взета кръв.
По отношение на извършените действия от страна на медицинските
лица за снемане на кръвна проба от жалбоподателя, както и неговият
отказ/изразяващ се в липса на съдействие/ и факта, че впоследствие си е
тръгнал без да му е взета проба, тези факти се потвърждават и от показанията
на свид. М. Н., която е служител в ФСМП- гр. С.. По своя характер
показанията на посочените до този момент свидетели са логични, взаимно
допълващи се и не на последно място непротиворечиви. Същите се
потвърждават от останалите доказателствени източници по делото, като
наличието на разминаване по отношение на факта касаещ това точно колко
време жалбоподателят е стоял в медицинския център и са „пробвали“ да му
3
вземат кръвна пробна се явява незначително, доколкото касае лични
субективни възприятия касаещи количествен признак, без реално същият да е
бил измерван с някакво техническо средство.
По делото е разпитан и свидетелят С. Р./по искане на
жалбоподателят/, които показания съдът кредитира в цялост като допустими и
относими. Със същите се потвърждават част от установената по делото
фактическа обстановка, а именно в частта, с която се твърди, че
жалбоподателят е бил на въпросната дата в посоченото медицинско заведение,
както и това, че са опитвали да му вземат кръв. От показанията на
свидетелката се установи, че същата не е присъствала през цялото време,
докато на жалбоподателят е „пробвано“ да му се вземе кръв, поради което
няма как единствено с тези показания/др. доказателствени източници не се
установиха/ да се оборят тези на полицейския служител и медицинското лице,
които са присъствали през цялото време.
По делото е приобщен и снимков материал на лек автомобил с рег.
№******, които съдът намира, че не следва да се кредитират, доколкото
същите са без дата или др. белег, от който да може да се извлече извод за това,
кога същите са били направени.
Описаните обстоятелства съдът установи категорично от показанията
на свидетеля М. Л., Т. Т.ов, П.П., М. Н., С. Р. както и от приобщените писмени
доказателства – АУАН, НП, талон за изследване, ЗПАМ и др.
След преценка на описаните факти съдът намира, че от страна на
жалбоподателя е извършено описаното в АУАН и НП нарушение, свързано с
неговият отказ.
Без съмнение се установиха основните съставомерни обстоятелства, а
именно управление на МПС от страна на жалбоподателя, което определя
качеството му „водач на МПС“, като без съмнение при проверката на 08.09.24
г., той е отказал да бъде изпробван с техническо средство, а впоследствие да
му бъде взета и кръвна проба.
Предвид изложеното съдът намира за неоснователни възраженията на
жалбоподателя, отразени в жалбата и в о. с. з, за несъставомерност и
недоказност на описаното в наказателното постановление деяние, както и за
това, че жалбоподателят е бил съдействал при вземането на кръвна проба.
4
Съдът приема, че по своята същност даването на съгласие за вземане
на кръвна проба, без реално да се съдейства от страна на освидетелстваното
лице, по своята същност следва да се приравни на липса на съгласие/отказ/.
Посоченото действие/взимане на кръвна проба/ не е с принудителен и/или
задължителен характер, тоест наред със съгласие, е необходимо и съдействие
при вземането на съответната проба, като при липсата на което и да е от тях
следва да се приравни фактически на отказ.
От формална страна съдът не констатира в хода на
административнонаказателната процедура по ангажиране отговорността на
жалбоподателят да са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, довели до ограничаване на правата му.
Според съда от страна на жалбоподателя е осъществено нарушението
на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, след като без съмнение от обективна страна на
08.09.24 г. като водач на посоченото моторно превозно средство, е отказал да
бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол, а така също е
отказал и да даде кръв за лабораторно изследване.
От субективна страна нарушението е извършено умишлено - със
съзнание и представи отделните обективни признаци – управление на МПС и
отказ да бъде изпробван с техническо средство, както и да даде кръв за
изследване, поради което съдът намира, че следва да потвърди обжалваното
НП. Фиксирания размер на наложените наказания в закона прави
безпредметно обсъждането за съответствието му с смекчаващи или
отегчаващи вината обстоятелства.
С оглед изхода на делото АНО има право на разноски, но доколкото
такива не се претендират, то съдът не следва да се занимава с този въпрос
служебно.
Предвид изложеното, на основание чл. 63, ал. 2, т. 5, вр. ал. 9 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление № 24-0344-
000240/30.09.24 г., издадено от Началник РУ- С., с което на Р. Т. Л.,
ЕГН**********, на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, са му наложени
5
„глоба“ в размер на 2 000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 2 /две/ години.
Решението може да се обжалва пред Административен съд - София
област в 14/четиринадесет/дневен срок, считано от датата на получаването му.
Съдия при Районен съд – Костинброд: _______________________
6