М О Т И В И
към присъда № 201 от 09.11.2016 год.
по н.ч.х.дело № 595/2016 год.
по описа на Старозагорския районен съд:
Обвиненията против подсъдимия Р.Х.Р., ЕГН **********, са за това, че7
на
25.05.2015 год. в .... казал в присъствието на Л.В.В., ЕГН **********,
унизителни за честта и достойнството й думи - първо „боклук” и „евтина
проститутка”, после „тъпа курва” и накрая отново „евтина проститутка”, като
обидата е била нанесена публично – престъпление по чл.148, ал.1, т.1 във връзка
с чл.146, ал.1 от НК;
на 25.05.2015
год. в .... причинил на Л.В.В., ЕГН **********, лека телесна повреда,
изразяваща се в болка и страдание без разстройство на здравето - престъпление
по чл.130, ал.2 от НК
При фактическото
формулиране на престъпленията и квалификацията
на деянията съдът изходи изцяло от фактите и обстоятелствата, изложени в
тъжбата, съобразно направените преди даване ход на съдебното следствие - в
съдебно заседание на 21.07.2016 год., и допуснати от съда уточнения в тази
насока.
Преди
даване ход на съдебното следствие - в съдебно заседание на 01.06.2016 год., бяха
приети за съвместно разглеждане в наказателния процес предявените от тъжителката
Л.В.В. против подсъдимия Р.Х.Р. граждански искове за сумата от 6000 лева, представляваща обезщетение причинените
й неимуществени вреди вследствие на нанесените й обиди, и за сумата от 3000
лева, представляваща обезщетение причинените й неимуществени вреди вследствие
на нанесената й лека телесна повреда, ведно със законната лихва върху тези суми,
считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумите, а тъжителката
Л.В.В. беше конституирана като граждански ищец в наказателното производство.
Повереникът адв.П.Х.
поддържа повдигнатите с тъжбата обвинения и пледира на подсъдимия да бъде наказание
към максималния размер, без да конкретизира вида му, а гражданските искове –
уважени в претендираните размери, като на тъжителката
и гражданска ищца бъдат присъдени и направените от нея разноски по делото.
Тъжителката и гражданска ищца Л.В.В.,
редовно призована (уведомена чрез повереника й), не
се яви в съдебното заседание, когато беше приключено съдебното следствие и
даден ход на съдебните прения, респективно – не изрази лично окончателното си
становище по обвиненията и гражданските искове.
Защитникът
адв.Е.Ж. оспорва обвиненията и пледира подзащитния му да бъде оправдан, а гражданските искове –
отхвърлени.
Подсъдимият
Р.Х.Р. не се признава за
виновен по повдигнатите му обвинения, поддържа пледоарията на защитника си и
моли да бъде оправдан.
Съдът, като прецени събраните
доказателства, намери
за установено следното:
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
На
25.05.2015 год. около 13,00 часа в .... тъжителката
Л.В.В. и майка й – св.М.Х.С., се придвижили до района на бившата Баня „Пиперка”
с автомобил на тъжителката, но управляван от св.С., тъй като наскоро дъщеря й
претърпяла оперативно лечение на двете очи и не можела да шофира. Там св.С.
паркирала автомобила пред подхода за гаражите на живущите на адрес ...., след
което двете с дъщеря й слезли и посетили находящ се в
близост магазин. Няколко минути по-късно тъжителката излязла от магазина и се
върнала при автомобила си, където я чакал подсъдимият Р.Х.Р. и
влязъл с нея в пререкание, тъй автомобилът й препречвал подхода към споменатите
по-горе гаражи и той не можел да излезе от там с колата си. Притеснена,
тъжителката набрала по телефона майка си, за да я уведоми за случващото се.
Междувременно на мястото на инцидента се появила и св.Д.А.К., която също искала
да излезе с колата си от гаражите, подходът към които бил препречен от
автомобила на тъжителката. Подсъдимият казал на св.К., че разговарял с
тъжителката да премести автомобила си, в който последната седяла към този
момент на предната дясна седалка, но тя отказала, поР.което
от своя страна св.К. също я помолила да стори това, като дори й предложила
услугите си, понеже тъжителката й казала, че не е шофьора на колата, но не
получила положителен отговор. Скоро след това на мястото на инцидента
пристигнала св.С. и влязла в пререкание с подсъдимия, защото бил разстроил
дъщеря й, която плачела. Словесната „престрелка” между подсъдимия и св.С.
продължила и след пристигането на екип на ОД на МВР ....
по сигнал, подаден преди това от подсъдимия на тел. 112, в състав свидетелите Т.Р.Т. и Р.Г.О., в присъствието
на които подсъдимият отправил обиди и към разплаканата тъжителка, наричайки я
„боклук” и „евтина проститутка”. Конфликтът бил преустановен, като на
подсъдимия било отправено устно предупреждение да преустанови агресивното си
поведение спрямо двете жени, автомобилът на тъжителката бил преместен, а на св.С.
бил издаден фиш за неправилно паркиране.
В
резултат на плача й, предизвикан от поведението на подсъдимия, тъжителката
получила дискомфорт на двете очи.
Към 25.05.2015 год. подсъдимият не е
освобождаван от наказателна отговорност на основание чл.78а от НК и следва да
се счита за неосъждан по смисъла на НК, тъй като е бил реабилитиран по право за
предходното си осъждане на три години лишаване от свобода с 5-годишен
изпитателен срок с присъда по н.о.х.дело № 966/2005 год. на ОС-Велико Търново,
влязла в сила на 17.02.2006 год.
Към
датата на постановяване на настоящата присъда подсъдимият е бил осъден с
определение за одобряване на споразумение за прекратяване на наказателното
производство по н.о.х.дело № 550/1997 год. на РС-Стара Загора, влязло в сила на
17.02.2011 год., на осем месеца лишаване от свобода с 3-годишен изпитателен
срок за извършени през м.декември 2015 год. престъпления по чл.354а, ал.3, т.1
и т.2 във връзка с чл.26, ал.1 от НК.
Изложената фактическа обстановка се установява от съвкупната преценка на всички събрани в хода на съдебното следствие
доказателства, в частност – обясненията на подсъдимия Р.Х.Р. и показанията на
свидетелите М.Х.С., Т.Р.Т., Д.А.К. и Р.Г.О., заключението на съдебно-медицинската
експертиза по писмени данни № 354/2016 год. и обясненията на експерта при изслушването
й, справки за съдимост и преписи от бюлетините за съдимост на подсъдимия.
В
случая следва изрично да се отбележи, че:
тъжителката
твърди, че в началото на конфликта - преди появата на майка й, подсъдимият я е
обиждал с думите „боклук” и „евтина проститутка”, но тези й твърдения се
отричат от подсъдимия и за тях доказателства не бяха ангажирани, поР.което съдът ги намира за недоказани;
тъжителката
твърди, че подсъдимият я е обиждал и след появата на майка й, но преди
пристигането на органите на реда,
наричайки я „тъпа курва”, но тези й твърдения се отричат от подсъдимия и
бяха оборени от показанията на св.Д.К., като не намират подкрепа дори и в
показанията на майка й, която, след като разказа как подсъдимият я е обиждал лично
нея (св.С.), заяви изрично, че той е насочил обидите си и към двете (нея и
дъщеря й) след пристигането на полицаите („След като дойдоха полицаите, той започна
да си насочва обидите и към двете”), респективно - съдът намира и тези й
твърдения за недоказани;
тъжителката
твърди, че подсъдимият я е обиждал и след пристигането на органите на
реда, наричайки я в тяхно присъствие „евтина
проститутка”, като тези й твърдения, макар и да се отричат от подсъдимия,
кореспондират с показанията на св.С. за отправени към дъщеря й обиди след
пристигането на полицаите и изцяло намират подкрепа в показанията на последните
- свидетелите Т.Т. и Р.О., поР. което съдът ги намира
за доказани;
данните
за отправени от подсъдимия към тъжителката в присъствието на органите на реда и
други обидни думи, освен „евтина проститутка”, а именно - „боклук” (според
свидетелите Т. и О.) и „долна курва” (според св.С.), не следва да бъдат
обсъждани, тъй като не са предмет на конкретното обвинение (в тъжбата липсват
подобни твърдения, т. е. твърдения за отправени към тъжителката такива обиди в
края на инцидента – след пристигането на полицейските служители и в тяхно
присъствие);
изразът
„евтина проститутка”, отправен към лице от женски пол, е със смислов заряд,
който сам по себе си е унизителен за честта и достойнството на лицето, за което
се отнася, поР. което съдът намира същият за обида по
смисъла на чл.146, ал.1 от НК;
предвид
отправянето на обидните думи „евтина проститутка” на общодостъпно място – на
улицата, през деня – около обяд, когато движението на хора е засилено и същите
биха могли да бъдат чути от неограничен брой минувачи, и в присъствието на
трети лица, при това – служители на реда, съдът намира, че споменатата обида е била отправена публично по смисъла на
чл.148, ал.1, т.1 от НК;
според
обясненията на експерта при изслушването на съдебно-медицинската експертиза по
писмени данни причиненият на тъжителката в резултат на плача дискомфорт на двете очи не може да бъде квалифициран като медико-дагностичен признак болка или страдание, поР. което съдът намира за недоказано обвинението за
причинена на тъжителката лека телесна повреда по смисъла на чл.132, ал.2 от НК,
изразяваща се в болка и страдание.
В
останалата им (необсъдена) част между доказателствата по делото не са налице
съществени противоречия, т. е. отнасящи се до факти и обстоятелства от съставомерен характер, поР. което
не се налага отделното им обсъждане в тази им част.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ:
При така установените обстоятелства по
делото съдът намери за доказано по несъмнен и безспорен начин, че на 25.05.2015
год. в .... подсъдимият Р. Х.Р. е казал в присъствието на тъжителката Л.В.В.
унизителни за честта и достойнството й думи - „евтина проститутка”, като
обидата е била нанесена публично, поР. което го
призна за виновен в извършването на престъпление по чл.148, ал.1, т.1 във връзка с чл.146, ал.1 от НК, респективно – за недоказани повдигнатите с тъжбата обвинения в останалата
им част, поР. което призна подсъдимия за невинен и го
оправда по обвинението, че по същото време и място, но преди нанасянето на
горепосочената обида, е казал на тъжителката още и думите „боклук”, „евтина
проститутка” и „тъпа курва”, както и по обвинението по чл.132, ал.2 от НК – че на
25.05.2015 год. в .... е причинил на тъжителката лека телесна повреда,
изразяваща се в болка и страдание без разстройство на здравето.
За да признае подсъдимия за виновен в
извършването на гореописаното престъпление по чл.148, ал.1, т.1 във връзка с
чл.146, ал.1 от НК, съдът прие, че той е извършил конкретното си деяние при
пряк умисъл, тъй като той е съзнавал обидния характер на думите си, отправени
към тъжителката, имайки предвид недвусмисленото им унизително за честта и
достойнството й значение, както и фактът на публичното им отправяне,
респективно - съзнавал е общественоопасния характер
на деянието си, предвиждал е настъпването на общественоопасните
му последици и е искал настъпването им. На този извод недвусмислено навеждат
механизмът и начинът на извършване на деянието, както и обстоятелствата, при
които то е било извършено, обуславящи пряко настъпилия вредоносен резултат.
ВИД И РАЗМЕР НА НАКАЗАНИЕТО:
При определяне на вида и размера на наказанието
съдът взе предвид:
принципите за законоустановеност
и индивидуализация на наказанието, залегнали в чл.54 от НК, и целите на
наказанието – генералната и специалната превенции, визирани в чл.36 от НК;
предвиденото в закона наказание за извършеното
престъпление по чл.148, ал.1, т.1 във връзка с чл.146, ал.1 от НК – глоба от 3000 до 10000 лева и обществено порицание;
фактът, че към момента на извършване на деянието подсъдимият
с оглед на реабилитацията за предходното му осъждане следва да се счита за
неосъждан по смисъла на НК, липсата на осъждане по чл.78а от НК и липсата на
причинени с конкретното деяние имуществени вреди;
императивният характер на разпоредбата на чл.78а от НК за
приложението й при наличието на предвидените в нея кумулативни предпоставки
(престъплението да е наказуемо с „лишаване от свобода” до три години или друго
по-леко наказание, когато е умишлено, деецът да не е осъждан за престъпление от
общ характер и да не е освобождаван от наказателна отговорност на основание
чл.78а от НК, а причинените от престъплението имуществени вреди да са
възстановени) и визираното в същата административно наказание – глоба от 1000
до 5000 лева);
чистото съдебно минало на подсъдимия към момента на
извършване на деянието му, доколкото същият е бил реабилитиран към онзи момент
за предходното си осъждане, а последващото му
осъждане не е било обективен факт, и фактът, че подсъдимият е безработен,
доколкото наказанието по чл.78а от НК е с имуществен характер, които
обстоятелства съдът отчете като смекчаващи отговорността;
осъждането на подсъдимия, последващо
извършването на престъпното му деяние, предмет на настоящата присъда, което
съдът отчете като отегчаващо отговорността обстоятелство.
Воден от гореизложеното, съдът на основание чл.78а от НК
освободи подсъдимия Р. Х.Р. от наказателна отговорност за извършеното
от него престъпление по чл.148, ал.1, т.1 във връзка с чл.146, ал.1 от НК, като
му наложи административно наказание „глоба”
в размер на 1100 лева.
ОТНОСНО ГРАЖДАНСКИТЕ ИСКОВЕ:
Предявените
граждански искове намират правно основание в чл.45 и сл. от ЗЗД.
В
случая, видно от изложената фактическа обстановка, са налице всички елементи от
състава на непозволеното увреждане в резултат на извършеното престъпление по чл.148,
ал.1, т.1 във връзка с чл.146, ал.1 от НК, а именно виновно поведение от страна
на подсъдимия, вреди от неимуществен характер за гр.ищца вследствие на нанесената
й обида и причинна връзка между тях. С оглед на това и имайки предвид критериите
за справедливост, установени от закона и изяснени от съдебната практика в тази
насока, в частност – конкретните обидни думи, публичното им отправяне към гр.ищца
и изминалия период от време от извършване на деянието до постановяване на
присъдата, съдът намира, че гражданският иск за неимуществени вреди в резултат
на отправени към гр.ищца обиди се явява основателен и доказан до размера на 250
лева, поР. което го уважи до този размер, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането (25.05.2015
год.) до окончателното изплащане на сумата, респективно – отхвърли същия в
останалата му част до претендирания размер от 6000
лева, като недоказан в тази му част.
С оглед
на постановената оправдателна присъда по обвинението по чл.132, ал.2 от НК,
съответно – липсата на непозволено увреждане на гр.ищца в резултат на причинена
й лека телесна повреда, съдът отхвърли изцяло гражданския иск за сумата от 3000
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие на нанесена
на гр.ищца лека телесна повреда, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата, като
неоснователен и недоказан в тази му част.
Предвид постановената осъдителна присъда по чл.148,
ал.1, т.1 във връзка с чл.146, ал.1 от НК и уважаването на единия от
гражданските искове, макар и в по-малък от претендирания
размер, съдът осъди подсъдимия да заплати, както следва:
на
тъжителката и гражданска ищца - сумата в размер на 712 лева, представляваща
направени от нея разноски по делото;
на Държавата
в полза на Съдебната власт по бюджетната сметка на Старозагорския районен съд –
сумата в размер на 50 лева, представляваща държавна такса за разглеждането на
гражданския иск за неимуществени вреди вследствие на публично нанесената обида
на гр.ищца съобразно уважения му размер.
Водим
от горните мотиви, съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: