№ 2243
гр. София, 15.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Д.СТ.В
при участието на секретаря СИМОНА ПЛ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от Д.СТ.В Гражданско дело № 20211110125649
по описа за 2021 година
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК кумулативно обективно и субективно
пасивно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че в патримониума на „Т.С.“ ЕАД съществуват
следните вземания от следните лица:
от С. Ч. Х.: за сумата от 65.90 лева, представляваща цена на потребена топлинна
енергия в периода от м. 05.2015г. до м. 11.2015г. в топлоснабден имот, представляващ
апартамент 4, находящ се в гр. София, ул. „Кракра“ № 8, ет. 1, за сумата от 17.11 лева,
представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за
времето от 15.10.2015г. до 12.07.2018г., за сумата от 6.66 лева, представляваща цена на
услуга дялово разпределение за периода от м. 05.2015г. до м. 11.2015г., както и за сумата от
1.80 лева, представляваща законна мораторна лихва, начислена за периода от 15.10.2015г.
до 12.07.2018г. върху цената на тази услуга, ведно със законната лихва върху главните
вземания, считано от 24.07.2018г. до окончателно изплащане на задължението, за които
парични притезания по ч. гр. дело № 48447/2018г. по описа на СРС, 54 състав, е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК;
от С. Ч. Х.: за сумата от 65.90 лева, представляваща цена на потребена топлинна
енергия в периода от м. 05.2015г. до м. 11.2015г. в топлоснабден имот, представляващ
апартамент 4, находящ се в гр. София, ул. „Кракра“ № 8, ет. 1, за сумата от 17.11 лева,
представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за
времето от 15.10.2015г. до 12.07.2018г., за сумата от 6.66 лева, представляваща цена на
услуга дялово разпределение за периода от м. 05.2015г. до м. 11.2015г., както и за сумата от
1.80 лева, представляваща законна мораторна лихва, начислена за периода от 15.10.2015г.
до 12.07.2018г. върху цената на тази услуга, ведно със законната лихва върху главните
вземания, считано от 24.07.2018г. до окончателно изплащане на задължението, за които
парични притезания по ч. гр. дело № 48447/2018г. по описа на СРС, 54 състав, е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Ищецът „Т.С.“ ЕАД твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало
1
между него и ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия доставил през исковия
период до процесния имот топлинна енергия, като ответниците не изпълнили насрещното си
задължение за заплащане на дължимата цена на потребения ресурс, формирана на база на
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цената на предоставената услуга
дялово разпределение. Изяснява, че съгласно приложимите общи условия в случай че
резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума
за съответния период, а когато е сума за възстановяване, със стойността й се погасяват най-
старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите му условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди, в сила от 2016г., клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми в 45- дневен срок след публикуване на фактурата за
месечния отчетен период на интернет страницата на продавача, а обезщетение за забава се
дължи единствено върху сумата по общата фактура, обхващаща целия отоплителен сезон, в
случай че сумите по нея не бъдат заплатени в 45- дневен срок от публикуването й на
интернет страницата на дружеството. Поддържа, че поради неизпълнение в посочените
срокове на паричните им задължения ответниците изпаднали в забава, поради което и на
основание разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД претендира присъждане и на обезщетения за
забава върху главните вземания. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът С. Ч. Х. е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва предявените срещу него искове с твърдение, че е заплатил сумите, техен
предмет, на 24.11.2021г. Възразява в негова тежест да бъде възлагана отговорността за
други суми, извън платените, в т. ч. за разноски.
В срок е постъпил отговор на исковата молба от името и на ответника С. Ч. Х., с който
предявените срещу него претенции се оспорват с довод за недоказаността им, в т. ч. на
обстоятелството С. Х. да е собственик на посочения в исковата молба имот- апартамент 63,
находящ се в гр. София, ж. к. „,Младост 4“, бл. 454, вх. В, ет. 8, като оспорва в тази връзка
доказателствената стойност на представени по делото доказателства.
В депозираните в срок възражения по чл. 414 ГПК от името и на двамата длъжници са
релевирани възражения за погасяване на вземанията по давност.
Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:
Основателността на претенцията за заплащане стойността на потребена топлинна
енергия предполага пълно и главно установяване от страна на ищеца, че в обективната
действителност са се осъществили следните материалноправни предпоставки (юридически
факти): 1/ съществуване на облигационно (продажбено) отношение между ищеца и
ответника, по силата на което топлофикационното дружество се е задължило да доставя до
процесното жилище топлинна енергия, а в тежест на ответника в качеството му на
потребител на енергията е възникнало корелативното задължение за заплащане цената й; 2/
реално изпълнение на задължението на „Т.С.“ ЕАД да предостави съответното количество
топлоенергия до имота.
Съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия.
Следователно, съгласно закона само по себе си качеството собственик или вещен ползвател
на топлоснабден имот в сграда в режим на етажна собственост води до възникване на
облигационни отношения между собственика, респ. вещния ползвател и топлофикационното
дружество, които на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ се регламентират от публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за
2
енергийно и водно регулиране. За валидността на правоотношението не е необходима
писмена форма, като приемането на ОУ от абоната става по силата на закона, след изтичане
на срока за възражения и/или отправено искане към ищеца за уговаряне на индивидуални
условия.
Установява се от надлежно приобщените като писмени доказателства Нотариален акт
за дарение на недвижим имот № 90, том I, рег. № 7030, дело № 84/2010г. от 04.05.2010г. и
Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 143, том VII, рег. № 19785, дело №
1226/2015г. от 25.11.2015г., че в периода от 04.05.2010г. до 24.11.2015г. ответниците са били
единствени собственици на процесния имот, представляващ апартамент 4, находящ се в гр.
София, ул. „Кракра“ № 8, ет. 1, като съобразно нормата на чл. 30, ал. 2 ЗС и при липсата на
други данни в тази насока следва да се приеме, че всеки от тях е бил собственик на по ½
идеална част от жилището и като такъв е бил потребител на доставяната до него топлинна
енергия за времето от началото на исковия период- 01.05.2015г., до 24.11.2015г., когато и
двамата са отчуждили правото си на собственост вурху имота от правните си сфери, респ. че
всеки от тях е легитимиран да отговаря за заплащане на цената на тази енергия за посочения
период съобразно дела си в съсобствеността.
Не се спори, а и се установява от надлежно приобщените писмени доказателства-
договор между подпомагащата ищеца страна и етажните собственици в сградата, в която се
намира процесният имот, за извършване на услугата дялово разпределение, протокол от
проведено общо събрание на етажните собственици в тази сграда, списък на етажните
собственици към него, представените от третото лице- помагач документи, касаещи
дяловото разпределение в имота, както и от неоспореното заключение на съдебно-
техническата експертиза, което, преценено по реда на чл. 202 ГПК, съдът намира за
компетентно и добросъвестно изготвено, даващо пълни, точни и обосновани отговори на
поставените задачи, че обектът, във връзка с който ищецът претендира спорните вземания,
се намира в сграда в режим на етажна собственост, която през исковия период е била
топлоснабдена.
Съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда- етажна
собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото разпределение на
топлинната енергия между клиентите в сградата се осъществява от топлопреносното
предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на
лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а. В случая индивидуално измерване на
потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и
топла вода през процесния период е извършвано от подпомагащата ищеца страна „Техем
сървисис“ ЕООД.
Ответниците не оспорват количеството и стойността на начислената за имота топлинна
енергия, както и основанието за това, като същите се установяват и от неоспореното
заключение на съдебно- техническата ескпертиза, съгласно което през исковия период
радиаторите в имота са били демонтирани, но доколкото аншлусите на спирателните
кранове не са били затапени, каквото е изискването, за тези радиатори, както и за щранг-
лирата без ИРРО в имота е начислена служебна топлинна енергия по МСРС (максимален
специфичен разход на сградата). Наред с това, на клиента е начислявана и топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, разпределяна от фирмата за дялово
разпределение между всички абонати, пропорционално на пълните отопляеми обеми на
имотите им по проект. За исковия период на абоната не е начислявана топлинна енергия за
битово горещо водоснабдяване, тъй като през този период такава не е потребявана. Съгласно
изводите на вещото лице, обективирани в писменото му заключение, изчисленията на
фирмата за дялово разпределение, касаещи начислената топлинна енергия, са коректни и в
съответствие с действащите към съответния момент нормативна уредба и общи условия на
продавача. Изрично вещото лице е посочило, че технологичните разходи са приспаднати от
3
общото количество топлинна енергия, постъпило в абонатната станция, и са отчислени за
сметка на ищеца. Въз основа на предоставените му свидетелства за метрологични проверки
експертът е установил, че общият топломер в абонатната станция е преминавал периодични
метрологични проверки, при които са установени изправността и техническата му
експлоатационна годност, поради което експертът е заключил, че през исковия период
общият топломер е бил годно средство за търговско измерване. В заключение, вещото лице е
определило стойността на потребената през процесния период топлинна енергия на сумата
от 107.83 лева, като е съобразило и издаваните през исковия период изравнителни сметки.
Ответниците не са оспорили реалното извършване на услугата дялово разпределение,
като това правнорелевантно обстоятелство се установява и от представените от третото
лице- помагач писмени доказателства, както и от заключението на съдебно- техническата
експертиза.
Поради това и при липсата на конкретни доводи срещу начина на формиране и
стойността на предоставената услуга дялово разпределение съдът намира за установено
възникването на задължението за заплащане на стойността на услугата, предоставена в
периода от м. 05.2015г. до м. 11.2015г., именно в претендирания от ищеца размер от общо
13.32 лева.
Така, в правната сфера на ищеца са възникнали вземания от ответниците за периода,
през който последните са били клиенти на топлофикационното дружество- от 01.05.2015г.
до 24.11.2015г., за цената на предоставените топлинна енергия и услуга дялово
разпределение, като стойността на вземането от всеки ответник възлиза на половината от
сбора на посочените по- горе суми. Установява се от представеното от ответника С. Ч. Х. с
отговора на исковата молба и неоспорено от ищеца платежно нареждане, че в хода на
процеса същият е заплатил в полза на ищеца сумата от общо 92.90 лева, с която изцяло е
погасил претендираните от него суми, представляващи припадащата му се част от общия
дълг, поради което и само на това основание, при съобразяване на настъпилото в хода на
процеса обстоятелство от значение за правния спор съобразно чл. 253, ал. 3 ГПК,
предявените срещу него искове следа да бъдат изцяло отхвърлени.
По претенциите срещу ответника С. Ч. Х. на разглеждане по същество подлежи
своевременно заявеното от негово име възражение за погасяване на вземанията на
топлофикационното дружество по давност.
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, съдържащи се в Тълкувателно
решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК „периодично“ по смисъла
на разпоредбата на чл. 111, б. „в“ ЗЗД е това плащане, което не е еднократно и не се
изчерпва с едно единствено предаване на пари или заместими вещи. Задължението е за
трайно изпълнение, защото длъжникът трябва да престира повече от един път в течение на
определен срок. Неговото задължение е за повтарящо се изпълнение. Тези множество
престации се обединяват от това, че имат един и същ правопораждащ факт и падежът им
настъпва периодично. Еднаквостта или различието на размера на задължението за плащане
нямат отношение към характеристиката му като периодично, а единствено е необходимо той
да е предварително определен или определяем… Изискуемостта, забавата и давността за
всяка престация настъпват поотделно, тъй като се касае за самостоятелни задължения,
имащи единен правопораждащ факт. Последният може да бъде различен юридически факт
/прост или сложен в зависимост от структурата си/ с гражданскоправно действие.
Отличителната разлика на периодичните плащания е предварително определеният и
известен на страните момент, в който повтарящото се задължение за плащане трябва да бъде
изпълнено…В обобщение следва да се приеме, че винаги когато едно плащане притежава
посочената по-горе съвкупност от отличителни белези, то следва да се определи като
периодично по смисъла на чл. 111, б."в" ЗЗД. Вземанията на топлофикационни,
електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на
4
комуникационни услуги също съдържат изброените признаци на понятието, поради което са
периодични плащания по смисъла на чл. 111, б."в" ЗЗД и за тях се прилага тригодишна
давност.“ При така изложеното по отношение на вземанията на ищеца „Т.С.“ ЕАД
приложима се явява специалната тригодишна давност, предвидена в нормата на чл. 111, б.
„в“ ЗЗД, като началният момент, от който започва течението на този давностен срок е
изискуемостта на всяко месечно задължение за заплащане стойността на потребената
топлинна енергия и на цената за предоставената услуга „топлинно счетоводство“.
В разглеждания случай ищецът претендира заплащане на цената на топлинна енергия и
на услугата дялово разпределение за периода от м. 05.2015г. до м. 11.2015г., през който
отношенията между страните по продажбеното правоотношение са били регламентирани
съобразно Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители
за битови нужди, в сила от 12.03.2014г. Съгласно чл. 32, ал. 2 от тези общи условия след
отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки
продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на месечните
фактури и фактура за потребеното количество топлинна енергия за целия отчетен период,
определено на база на изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 1 клиентите са длъжни
да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30- дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на продавача. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са
длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 за потребено количество
топлинна енергия за отчетния период в 30- дневен срок от датата на публикуването на
интернет страницата на продавача, а изрично в чл. 33, ал. 4 е предвидено, че продавачът-
доставчик на топлинна енергия начислява обезщетение за забава в размер на законната
лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2, ако не са заплатени в срока по ал. 2 на чл. 33.
Така, съгласно действащите от 2014г. общи условия на „Т.С.“ ЕАД за продажба на топлинна
енергия за битови нужди на клиенти на гр. София, макар изискуемостта на месечно
дължимите по чл. 32, ал. 1 от общите условия суми да настъпва в 30- дневен срок от датата
на публикуването на задълженията на интернет страницата на доставчика, длъжникът
изпада в забава единствено при неизпълнение на задълженията по общата фактура,
относима към целия отчетен период, в случай че не погаси сумите по нея в 30- дневен срок
от публикуването й на интернет страницата на продавача.
При съобразяване на периода, за който се претендира заплащане стойността на
предоставени топлинна енергия и услуга дялово разпределение, и на приложимите в случая
общи условия на ищеца за потребление на топлинна енергия за битови нужди съдът намира,
че вземанията на ищеца за времето от м. 05.2015г. до м. 06.2015г. са погасени по давност, по
отношение на тях е погасено правото на иск (в материалния смисъл на понятието) на ищеца,
като съображенията за това са следните:
Моментът, в който е настъпила изискуемостта на вземанията за цената на топлинната
енергия и на услугата дялово разпределение, предоставени при действието на общите
условия от 2014г., следва да бъде определен съобразно правилото на чл. 69, ал. 1 ЗЗД,
съгласно което ако задължението е без срок, кредиторът може да иска изпълнението му
веднага. Това е така, доколкото настоящият съдебен състав намира цитираните по- горе
клаузи на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от общите условия на ищеца от 2014г. за нищожни като
неравноправни на основание разпоредбата на чл. 146, ал. 1 ЗЗП, противоречащи на общия
принцип за добросъвестност, установен от нормата на чл. 143, ал. 1 ЗЗП и водещи до
значително неравновесие между правата и задълженията на ищеца- търговец и тези на
потребителя- ответник по делото. С клаузата на чл. 33, ал. 1 от общите условия от 2014 г. е
установен падеж за плащане на месечните дължими суми за топлинна енергия, определени
по прогнозен дял (по чл. 32, ал. 1), в 30-дневен срок от датата на публикуването им на
интернет страницата на продавача, а с клаузата на чл. 33, ал. 2 падежът на задължението за
суми за доплащане след изготвянето на изравнителните сметки (по чл. 32, ал. 2 от ОУ)- в 30-
дневен срок след публикуването на т. нар. „обща фактура“ на интернет страницата на
5
продавача „Т.С.“ ЕАД. Настъпването на падежа, следователно, е предпоставено от
поведение на ищеца- публикуване на съответната фактура на сайта му, като моментът на
осъществяване на това поведение е неясен за потребителя, който следва в период с
неопределена продължителност да извършва справки на интернет страницата на търговеца,
за да узнае дали и кога е настъпила на практика едностранно определената от ищеца
изискуемост на задължението му. Нещо повече, възможността да бъдат извършвани
подобни справки е обусловена от това потребителят да разполага със специално техническо
средство- компютър, лап- топ, мобилен телефон- смартфон, таблет, както и с осигурен
достъп до интернет, което неминуемо и закономерно е свързано със значителен
допълнителен паричен разход, който разход клиентът не би могъл да бъде задължен да
извърши. Всичко това го поставя в икономически по- неизгодно и неравностойно
положение спрямо продавача по правоотношението, поради което съдът приема, че клаузите
на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от общите условия от 2014г. противоречат на императивната
материалноправна норма на чл. 143, ал. 1 ЗЗП, за чието приложение съдът следи служебно
съгласно разясненията, съдържащи се в т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013
г. на ОСГТК на ВКС, и на основание чл. 146, ал. 1, пр. 1 ЗЗП са нищожни. С оглед на това
следва да се приеме, че за месечните задължения, формирани при действието на общите
условия от 2014г., няма уговорен падеж, поради което приложима е разпоредбата на чл. 69,
ал. 1 ЗЗД, съгласно която изискуемостта настъпва „веднага“, което в случая е на първо
число на месеца, следващ месеца на потреблението. При съобразяване на това и на
приложимия специален давностен срок погасени по давност се явяват вземанията за цената
на топлинната енергия и на услугата дялово разпределение за времето от м. 05.2015г. до м.
06.2015г. (за последното включено в този интервал от време месечно задължение
давностният срок е изтекъл на 01.07.2018г.- 23 дни преди подаване на заявление за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение).
По делото не са ангажирани доказателства, а не са и наведени твърдения за
осъществяване междувременно на обстоятелства, водещи до спиране и/или прекъсване на
давността.
Следователно, непогасени по давност и поради това подлежащи на съдебно
установяване и принудително изпълнение са вземанията на търговеца за периода от
01.07.2015г. до 24.11.2015г.- деня, предхождащ отчуждаването на правото на собственост
върху процесния имот от патримониума на ответниците, чиято стойност, определена от съда
по реда на чл. 162 ГПК и въз основа на заключението на съдебно- техническата експертиза,
възлиза съответно на 92.57 лева- цена на топлинна енергия, и на 9.13 лева- цена на услуга
дялово разпределение, от които суми съобразно дела си в съсобствеността С. Ч. Х. дължи
половината или сумата от 46.28 лева- цена на топлинната енергия, респ. сумата от 4.56 лева-
цена на услугата дялово разпределение, до които исковете с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ, предявени срещу него, следва да бъдат уважени, а за разликите
до пълните предявени размери и периоди- отхвърлени.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени срещу С. Х., ищецът
следва да установи пълно и главно съществуването на главен дълг, изпадането на длъжника
по него в забава, както и размер на вредата, изразяваща се в пропуснатата полза от
ползването на паричния капитал и съизмеряваща се със законната лихва за периода.
За поставянето на ответника в забава за изпълнението на всички начислени при
действието на общите условия от 2014г. парични задължения за цената на топлинната
енергия, чиято изискуемост съгласно изложените по- горе съображения не е договорена, а е
настъпила по правилото на чл. 69, ал. 1 ЗЗД, следва да е отправена покана от кредитора до
длъжника- арг. от нормата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, за отправянето на каквато в случая няма
данни, а и твърдения. С оглед на това следва да се приеме, че в правната сфера на ищеца не
е възникнало вземане за обезщетение за неточно в темпорално отношение изпълнение на
6
главните задължения, поради което искът срещу С. Х. за законна мораторна лихва върху
цената на топлинната енергия подлежи на отхвърляне в неговата цялост.
При идентични мотиви в цялост следва да бъде отхвърлена и предявената срещу този
ответник претенция за обезщетение за забава върху стойността на услугата дялово
разпределение. По отношение на цената й липсва предвиден срок за плащане от страна на
потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана- арг.
чл. 84, ал. 2 ЗЗД, а по делото липсват представени доказателства за отправена и получена от
ответника покана за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
В съответствие със задължителните за правоприлагащите органи разяснения,
съдържащи се в т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът
следва да се произнесе по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и
исковото производство.
При съобразяване на изхода на спора по предявените срещу С. Ч. Х. искове, както и на
обстоятелството, че същите подлежат на отхвърляне поради извършено в хода на процеса
плащане и по арг. от нормата на чл. 78, ал. 2 ГПК същият следва да бъде осъден да заплати в
полза на ищеца разноските, сторени във връзка с предявените срещу него претенции. Това е
така, тъй като до подаване на заявлението, респ. и на исковата молба не е заплатил свое
съществуващо и изискуемо към тези моменти задължение, с което е станал повод за
образуване на делото. Така, С. Х. следва да бъде осъден да заплати в полза на „Т.С.“ ЕАД
сумата от общо 37.50 лева- разноски за заповедното производство, в т. ч. заплатена
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, както и сумата от общо 62.50 лева,
представляваща разноски за настоящия процес, включващи заплатена държавна такса и
възнаграждение за юрисконсулт.
Съобразно уважената част от исковете срещу него ответникът С. Ч. Х. следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 20.84 лева- разноски за заповедното производство за
заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, както и сумата от 368.22 лева-
разноски за исковото производство за заплатени държавна такса, депозити за
възнаграждения на особения представител и на вещото лице, както и юрисконсултско
възнаграждение.
Следва да се изясни, че в следващите се на ищеца разноски са включени
юрисконсултски възнаграждения, определени от съда по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с
чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 25, ал. 1 и чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ в
мнинимален размер с оглед липсата на правна и/или фактическа сложност на делото.
В полза на ответниците разноски не следва да бъдат присъждани, доколкото не са
заявявани претенции такива да са сторени.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове
с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ, че в патримониума на „Т.С.“
ЕАД, ЕИК ...., съществуват следните вземания от С. Ч. Х., ЕГН **********: за сумата от
46.28 лева, представляваща цена на потребена топлинна енергия в периода от 01.07.2015г.
до 24.11.2015г. в топлоснабден имот, представляващ апартамент 4, находящ се в гр. София,
ул. „Кракра“ № 8, ет. 1, както и за сумата от 4.56 лева, представляваща цена на потребена в
същия период услуга дялово разпределение, ведно със законната лихва върху тези суми,
7
считано от 24.07.2018г. до окончателно изплащане на задължението, за които парични
притезания по ч. гр. дело № 48447/2018г. по описа на СРС, 54 състав, е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, като ОТХВЪРЛЯ тези искове за
разликите до пълните предявени размери и периоди, както следва: иска за цена на
топлинната енергия- за разликата над установената сума до пълния предявен разпер от 65.90
лева и за периода от 01.05.2015г. до 30.06.2016г. и от 25.11.2015г. до 30.11.2015г., а иска за
цена на услугата дялово разпределение- за разликата над установения размер до пълния
предявен размер от 6.66 лева и за периода от 01.05.2015г. до 30.06.2016г. и от 25.11.2015г.
до 30.11.2015г., както и изцяло исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване
за установено, че в патримониума на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ...., съществуват следните вземания
от С. Ч. Х., ЕГН **********: за сумата от 17.11 лева, представляваща обезщетение за забава,
начислено върху цената на топлинната енергия за времето от 15.10.2015г. до 12.07.2018г.,
както и за сумата от 1.80 лева, представляваща законна мораторна лихва, начислена за
периода от 15.10.2015г. до 12.07.2018г. върху цената на услугата дялово разпределение, за
които парични притезания по ч. гр. дело № 48447/2018г. по описа на СРС, 54 състав, е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че в
патримониума на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ...., съществуват следните вземания от С. Ч. Х., ЕГН
**********: за сумата от 65.90 лева, представляваща цена на потребена топлинна енергия в
периода от м. 05.2015г. до м. 11.2015г. в топлоснабден имот, представляващ апартамент 4,
находящ се в гр. София, ул. „Кракра“ № 8, ет. 1, за сумата от 17.11 лева, представляваща
обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за времето от
15.10.2015г. до 12.07.2018г., за сумата от 6.66 лева, представляваща цена на услуга дялово
разпределение за периода от м. 05.2015г. до м. 11.2015г., както и за сумата от 1.80 лева,
представляваща законна мораторна лихва, начислена за периода от 15.10.2015г. до
12.07.2018г. върху цената на тази услуга, за които парични притезания по ч. гр. дело №
48447/2018г. по описа на СРС, 54 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК.
ОСЪЖДА С. Ч. Х., ЕГН **********, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ...., сумата от
37.50 лева- разноски за заповедното производство, както и сумата от 62.50 лева,
представляваща разноски за исковото производство.
ОСЪЖДА С. Ч. Х., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на
„Т.С.“ ЕАД, ЕИК ...., сумата от 20.84 лева- разноски за заповедното производство, както и
сумата от 368.22 лева, представляваща разноски за исковото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице- помагач на страната на ищеца
„Техем сървисис“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8