Р
Е Ш Е Н И Е
260012/7.2.2022г.
гр. Шумен
Шуменският
районен съд, в открито заседание, на втори февруари две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Л. Григорова
при секретаря Д. Христова, като
разгледа докладваното от съдията гр. д.№462 по описа за 2021 г. на ШРС, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно кумулативно съединени положителни, установителни искове, с правно
основание чл.422 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.342 и сл. от ТЗ.
В
молбата си до съда, ищецът „Теленор България“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: ***, представлявано от Д.К.К., заедно с М.С., със съдебен
адрес:***, чрез адв. В.П.Г.от САК, излага, че по ч.гр.д.№2217/2020 г. на ШРС,
по реда на чл.410 и сл. от ГПК, била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение срещу ответника Н.Д.Е., ЕГН **********, с адрес: ***, за сума в общ
размер на 292, 20 лева, представляваща сбор от неплатени месечни абонаментни
такси по договори с абонатен номер ********* и договор за лизинг от 21.07.2017
г., с предмет устройство Samsung, модел
Galaxy J7 2016 Black. Горепосочените вземания са индивидуализирани
в описани в исковата молба фактури. В заповедното производство е присъдена
законна лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането. Заповедта
била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което и
ищецът предявява настоящите искове. Ищецът твърди, че между страните е сключен Договор
за мобилни услуги от 11.05.2012 г. /с предоставен телефонен номер 0895/985892/,
като правоотношението е новирано с Допълнително споразумение от 21.07.2017 г., по
силата на който на ответника е осигурена възможността да ползва услугите на
ищцовото дружество, като първият е избрал абонаментен план „Тотал“ с определена
месечна цена на услугите 30, 99 лева. Договорът бил със срок на действие до
21.07.2019 г. На 24.01.2015 г. бил сключен Договор за мобилни услуги /с
предоставен телефонен номер 0895/108367/, като правоотношението е новирано с
Допълнително споразумение от 15.11.2016 г., по силата на който на ответника е
осигурена възможността да ползва услугите на ищцовото дружество, като същият е
избрал абонаментен план „Нонстоп“ с определена месечна промоционална цена на
услугите 24, 99 лева. Договорът бил със срок на действие до 15.11.2018 г. Сочи
се в молбата, че по силата на тези договори на ответника е предоставена
възможността да ползва услугите на дружеството, като за периода от 15.10.2018
г. до 14.12.2018 г. същият е ползвал услугите, но не е заплатил тяхната
стойност, равняваща се на сума от 192, 66 лева. На следващо място, ищецът
твърди, че на 21.07.2017 г. между страните е сключен и Договор за лизинг, по
силата на който на ответника е предоставено да ползва мобилно устройство Samsung, модел Galaxy J7 2016 Black, за период от 23 месеца, срещу
заплащане на месечна лизингова цена в размер на 16, 59 лева. Ответникът останал
задължен към дружеството за стойността на пет броя месечни вноски, за периода
от месец февруари 2019 г. до юли 2019 г., равняващи се на сума от 99, 54 лева. Предвид
изложеното, моли съда да постанови решение, по силата на което да бъде признато
за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 192,66 лв. - представляваща сбор от неплатени месечни абонаментни
такси по Договор за мобилни услуги от 11.05.2012 г. и Допълнително споразумение
към договора от 21.07.2017 г., с предоставен номер 0895/985892; Договор за
мобилни услуги от 24.01.2015 г., с предпочетен номер ++359*********, като
сделката е новирана с допълнително споразумение от 15.11.2016 г., потребени
през периода от 15.10.2018 г. до 14.12.2018 г., и 99,54 лв. – представляваща неплатени лизингови вноски по Договор за
лизинг от 21.07.2017 г., с предмет устройство SAMSUNG Galaxy J7 2016 Black. Тези
вземания са индивидуализирани във фактури с №№7280635113/15.11.2018 г., 7281961164/ 15.12.2018 г. и 7284764310/ 15.02.2019 г.
Претендира се и обезщетение за забава, в размер на законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на вземането. Претендира и разноски.
В хода
на делото поддържа претенциите си.
В
законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК,
ответникът, чрез назначения му от съда особен представител, представя писмен
отговор, в който заявява, че счита исковете за допустими, но неоснователни.
В хода
на делото поддържа изложените в писмения отговор доводи и възражения.
От събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от
фактическа и правна страна следното: По ч.гр.д.№2217/2020 г. по описа на ШРС,
по реда на чл.410 и сл. от ГПК е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение в полза на ищеца срещу ответника, за следните суми: 192,66 лв. - представляваща сбор от
неплатени месечни абонаментни такси по Договор за мобилни услуги от 11.05.2012
г. и Допълнително споразумение към договора от 21.07.2017 г., с предоставен
номер 0895/985892, Договор за мобилни услуги от 24.01.2015 г., с предпочетен
номер ++359*********, и допълнително с споразумение към този договор от
15.11.2016 г., потребени през периода от 15.10.2018 г. до 14.12.2018 г. и 99,54 лв. – представляваща неплатени
лизингови вноски по Договор за лизинг от 21.07.2017 г. Тези вземания са
индивидуализирани във фактури с №№7280635113/15.11.2018 г., 7281961164/15.12.2018 г. Присъдена е законна
лихва от датата на подаване на заявлението - 10.09.2019 г. до изплащане на
вземането, както и извършените по делото разноски. Заповедта е връчена на
длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.
Не се спори
между страните, а се потвърждава и от събраните писмени доказателства, че между
търговското дружество и ответника са сключени следните договори: Договор за
мобилни услуги от 11.05.2012 г. и Допълнително споразумение към договора от
21.07.2017 г., с предоставен номер 0895/985892, Договор за мобилни услуги от
24.01.2015 г., с предпочетен номер ++359*********, и допълнително с споразумение
към този договор от 15.11.2016 г., по силата на които на ответника е осигурена
възможността да ползва услугите на ищцовото дружество, като са му предоставени
телефонни номера 0895/985892 и ++359*********. Видно от представеното по делото
копие от Договор за лизинг от 21.07.2017 г., се установи, че между страните е
възникнало и облигационно правоотношение, по силата на което на ответника е
предоставено мобилно устройство SAMSUNG Galaxy
J7 2016 Black,
с обща лизингова цена на вещта 381, 57 лева, която следвало да се изплати от
ответника чрез двадесет и три месечни вноски, всяка в размер на 16, 59 лева. Ответникът
е подписал и запис на заповед за сума от 381, 57 лева. Видно от представеното
по делото копие от Допълнително споразумение от 21.07.2017 г. към Договор за
мобилни услуги от 11.05.2012 г., ищецът се е договорил с ответника, последният
да ползва предоставени му от дружеството мобилни услуги, посредством описан в
договора телефонен номер 0895/985892. Споразумението е сключено на 21.07.2017
г. със срок от 24 месеца, с предварително определена цена на описани услугите
/месечна такса/ в размер на 30, 99 лева. От представените по делото копие от Договор
за мобилни услуги от 24.01.2015 г. и допълнително споразумение към този договор от 15.11.2016
г., става ясно, че ищецът се договорил с ответника, последният да ползва
предоставени му от дружеството мобилни услуги, с посочен в договора телефонен
номер ++359*********. Споразумението е сключено на 15.11.2016 г. със срок от 24
месеца, с предварително определена цена на описани услугите /месечна такса/ в
размер на 24.99 лева. По делото са представени и частно заверени преписи от
издадени от мобилния оператор фактури за задълженията. Във всяка една от
фактурите е отразена датата на плащане на задължението. Няма данни месечните
сметки, обективирани във фактурите да са оспорени от ответника.
Съгласно
изготвеното по делото заключение по допуснатата съдебно-техническа експертиза,
по отношение на което съдът няма основания да се съмнява в правилността и
обективността му, а от друга страна същото е прието без възражения от страните,
се установи, че в информационната система на „Теленор България“ ЕАД са налице
данни за сключени договори за мобилни услуги за посочените мобилни номера и за
процесния период на мобилните номера на ответника е осигурен достъп до мрежата
на ищеца, като са предоставяни услуги на ответника.
От заключението по
приетата, без някакви възражения от страните ССЕ, се установи, че размерът на
задълженията на ответника към ищцовото дружество са следните: 122, 89 лева, с
включен ДДС- за неплатени месечни абонаменти по процесните договори и 99, 54
лева- лизингови вноски за предоставено мобилно устройство SAMSUNG Galaxy J7 2016 Black.
Предвид така
установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
От приетите по
делото документи безсъмнено се установява наличието на воля на страните за
сключване на разглежданите договори. Последните са надлежно подписани както от
лице, имащо надлежна представителна власт на ищцовото дружество, така и от
ответника. С оглед на горното, съдът приема за безспорно установено, че между
тях са били сключени валидни договори за мобилни услуги така, както е посочено
по-горе, по силата на които ищецът е поел задължението да предоставя на
ответника, в качеството му на потребител, мобилни услуги, при насрещното
задължение на последния да заплаща ежемесечно уговорената цена на ползваните
услуги. От заключението на изготвената СТЕ, се установява, че за телефонен номер
++359********* е използвана услуга „Мобилен интернет на максимална скорост в
БГ“, в размер на 563, 47 МВ, а за телефонен номер 0895/985892 са използвани и
услуги за международни разговори, мобилен интернет, разговори към други
национални мобилни мрежи, разговори с Теленор. Предвид горното, съдът стига до
извода, че дружеството е изпълнило задълженията си по договора да предоставя на
ответника уговорените услуги, като последният се е възползвал от тези си права,
като е ползвал услугите на ищеца. Ответникът не оспори твърденията, че е спрял
плащанията по договора. Ето защо, съдът стига до извода, че ответникът дължи на
ищцовото дружество сумите, представляващи стойността на уговорените и
предоставени му, но незаплатени мобилни услуги, представляващи незаплатени
месечни абонаментни такси, равняващи се общо на сума от 122, 89 лева. Предвид
гореизложеното счита тези искове за основателни до размера на посочената сума, като
за тази сума следва да се уважат, а за остатъка, до пълния предявен размер се
отхвърлят, поради неоснователност.
По отношение на
иска за заплащане на уговорени лизингови вноски по сключения договор за лизинг,
съобрази следното:
Безспорно
установено е, че във връзка с договора за предоставяне на мобилни услуги, между
страните, през процесния период, е сключен и договор за лизинг, посочен по-
горе, по силата на който ищецът е предоставил на ответника за ползване описаната
в договора движима вещ, срещу насрещното задължение на последния да заплати
уговорената лизингова цена. С оглед възможността, предвидена в договора, при
предсрочно прекратяване на същия, неизплатените до края на срока на договора
лизингови вноски да станат предсрочно изискуеми, съдът стига до извода, че този
договор за лизинг имат характер на договор на продажба на изплащане. При това
положение следва и задължението на ответника да заплати уговорената в договора,
като лизингова цена, стойност на стоката. Няма
спор, а се потвърждава и от текста на договора за лизинг, че към датата на
подписването му от страните, ответникът
е получил устройството, предмет на договора. Ето защо намира, че този
иск, е изцяло основателен и доказан, поради което следва да се уважи за размера
на незаплатената част от цената на вещта, равняваща се на сума от 99, 54 лева.
На основание
чл.78, ал.1 ГПК, на ищеца следва да се присъдят разноските, които са направени
както в исковото, така и в заповедното производство, съразмерно уважената част
от претенциите, равняващи се общо на сума от 799, 29 лева.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н.Д.Е.,
ЕГН **********, с адрес: ***, дължи
на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от Д.К.К., заедно с М.С., със съдебен адрес:***, чрез адв. В.П.Г.от
САК, следните суми: 122, 89 лева /сто
двадесет и два лева и осемдесет и девет стотинки/, представляваща сбор от
неплатени месечни абонаментни такси по Договор за мобилни услуги от 11.05.2012
г. и Допълнително споразумение към договора от 21.07.2017 г., с предоставен
номер 0895/985892; Договор за мобилни услуги от 24.01.2015 г., с предпочетен
номер ++359********* и допълнително споразумение към този договор от 15.11.2016
г., потребени през периода от 15.10.2018 г. до 14.12.2018 г., и 99,54 лева /деветдесет и девет лева и
петдесет и четири стотинки/, представляваща неплатени лизингови вноски по
Договор за лизинг от 21.07.2017 г., с предмет устройство SAMSUNG Galaxy J7 2016 Black, които
вземания са индивидуализирани във фактури с №№7280635113/15.11.2018 г., 7281961164/15.12.2018 г. и 7284764310/15.02.2019 г., ведно със законната лихва, считано
от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда 10.09.2020 г. до
окончателно изплащане на вземането, присъдени по ч.гр.д. №2217/2020 г. по описа
на ШРС, като отхвърля исковете за заплащане на месечни абонаментни такси по
процесните договори за мобилни услуги в останалата им част, до пълния предявен
размер, поради неоснователност.
ОСЪЖДА Н.Д.Е., ЕГН **********, с адрес:
***, да
заплати на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от Д.К.К. заедно с М.С., със съдебен адрес:***,
чрез адв. В.П.Г.от САК, сумата от 799,
29 лева /седемстотин деветдесет и девет лева и двадесет и девет стотинки/, представляваща направените по делото, включително
и в заповедното производство, разноски, съразмерно с уважената част от исковете.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред ШОС в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: