№ 11041
гр. София, 26.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ АСП. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА Гражданско дело №
20211110140907 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 341 и сл. Гражданския процесуален кодекс ГПК) вр. с
чл. 34 Закона за собствеността (ЗС) вр. с чл. 69 Закона за наследството ЗН), за допускане на
делба.
Ищецът извежда субективните си права при твърдения, че на 22.08.1987г. ***********
С. Г. придобил правото на собственост върху недвижим имот- апартамент № 8, с
идентификатор *********** по КК на гр. София, с административен адрес: гр. София,
район “********”, ул. “********” № 29, вх. Б, ет. 3, по реда на Наредбата за държавните
имоти (НДИ). *********** Г. починал на 24.03.2013г. и оставил наследници по закон
роднини по съребрена линия ********* (еднокръвна сестра), ******** С. Г. (еднокръвен
брат), Х. С. Г. (брат) и ******* С. Г. (брат). По силата на наследствено правоприемство Х.
С. Г. и ******* С. Г. придобили по 2/6 ид.ч. от имота, а ********* и ******** С. Г.- по
ид.ч. На 12.06.2014г. ********* заявява отказ от наследството на Светозар С. Г., предвид
което дяловете на всички наследници се увеличили съразмерно, съответно по ид.ч за Х.
С. Г. и ******* С. Г. и ид.ч за ******** С. Г.. На 21.12.2018г. ******* С. Г. се разпоредил
с правото на собственост върху притежаваната от него ид.ч. от имота, като прехвърля
същите с договор за издръжка и гледание на сина си В. Г. Г.. На 11.10.2019г. В. Г. Г.
придобил правото на собственост върхи ид.ч. от имота, като купил същите от Анна
Руменова Орлова (наследник по закон на ******** С. Г.). Ищецът навежда твърдения, че
страните не могат доброволно да се поделят.
При изложените твърдения, ищецът моли съда да постанови решение, с което да
допусне делба на недвижимия имот между В. Г. Г. и Х. С. Г., при квоти: В. Г. Г.- ид.ч. и
1
Х. С. Г.- ид.ч.
В исковата молба са развити съображения, че процесният имот се ползва изцяло само от
ответника и ищецът е лишен от ползването на принадлежащата му част от имота, поради
което моли съда да постанови привременна мярка и осъди ответника да му заплаща сумата
300 лева месечно, представляваща обезщетение за ползване на съсобствения имот, считано
от датата на подаване на исковата молба до приключване на делбеното производство.
В срока и реда по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба.
Ответникът не оспорва, че между страните съществува съсобственост, нито посочените
дялове в имота. Същият не оспорва и факта, че само той ползва процесния имот. В отговора
са развити съображения, че не дължи обезщетение за ползване на процесния имот, тъй като
с ищеца, а преди това и с неговия праводател, били постигнали споразумение, по силата на
което ответникът да ползва процесния имот, а ищецът да ползва съсобствен недвижим имот,
намиращ се в гр. Сливница. Ответникът счита, че по този начин доброволно е разпределено
ползването на съсобствените имоти.
В обобщение, ответникът счита, че следва да бъде допусната делба на процесния имот
между страните, при квоти В. Г. Г.- ид.ч. и Х. С. Г.- ид.ч., като искането за
постановяване на привременни мерки бъде отхвърлена.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, при за установено следното от
фактическа страна:
На 22.06.1987г. *********** С. Г. е придобил правото на собственост върху недвижим
имот- апартамент № 8, намиращ се в гр. София, район “********”, ул. “********” № 29, вх.
Б, ет. 3, чрез правна сделка- продажба.
На 21.12.2018г. ******* С. Г. се разпоредил с правото на собственост върху
притежаваните от него ид.ч. от недвижимия имот, като го прехвърлил срещу издръжка и
гледане на В. Г. Г., чрез договор за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и
гледане, скл. под формата на н.а. № 106/ 21.12.2018г., т. II, рег. № 8109, дело № 269/ 2018г.
На 11.10.2019г. Анна Руменова Орлова се разпоредила е полза на Вс правото си на
собственост върху притежаваните от нея ид.ч. от процесния имот чрез правна сделка, като
ги продала на В. Г. Г., за което е съставен н.а. № 13/ 11.10.2019г., т. II, рег. № 6214, дело №
174/ 2019г.
От представеното удостоверение за наследници се установява, че *********** С. Г. е
починал на 24.03.2013г., като оставил наследници по закон ********* (сестра), Х. С. Г.
(брат), ******* С. Г. (брат), ******** С. Г. (брат). ******** Светозар Г. е починал а
25.01.2008г.и е оставил наследници по закон Росица ********ова Орлова (дъщеря), която е
починала на 15.07.2010г. и е оставила наследници по закон съпруга си Румен Кирилов
Орлов и низходящата си от първа степен Анна Руменова Орлова.
Видно от представеното удостоверение от 12.06.2014г., изд. от Софийския районен съд,
********* се е отказала от наследството на *********** С. Г..
2
Относно размера на средния пазарен наем за имота пред първоинстанционния съд е
назначена съдебно- техническа експертиза, съгласно заключението на която средният
пазарен наем за имота е в размер на 512 лева/ месец.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Релевантните към предмета на делото са обстоятелствата има ли съсобственост между
страните по отношение на процесния имот, съответно какъв е дела на всеки от
съсобствениците в имота.
Конкретиката на случая сочи, че *********** С. Г. е придобил правото на собственост
върху процесния имот- апартамент № 8, намиращ се в гр. София, район “********”, ул.
“********” № 29, вх. Б, ет. 3, чрез правна сделка- продажба. Продажбата на държавен имот
по реда на чл. 120 и чл. 121 НДИ (отм.) представлява смесен фактически състав, включващ
административно правен елемент- заповед на председателя на ИК на ОбНС и гражданско
правен елемент- договор. Конкретиката на случая сочи, посоченият фактически състав е
осъществен, поради което вещноправният ефект на сделката е настъпил.
*********** Г. е починал на 24.03.2013г. и е оставил за наследници роднини по
съребрена линия- братя и сестри- ********* (еднокръвна сестра), ******** С. Г.
(еднокръвен брат), Х. С. Г. (роден брат) и ******* С. Г. (роден брат). ******** Светозар Г. е
починал а 25.01.2008г. и е оставил наследници по закон Росица ********ова Орлова
(дъщеря), която е починала на 15.07.2010г. и е оставила наследник по закон низходящата си
от първа степен Анна Руменова Орлова. Правото на заместване представлява правото на
наследник да заеме мястото и да встъпи в степента и правата на своя наследодател и да
получи частта, която би се паднала на последния, ако той беше жив в момента на
откр********е на наследството на общия наследодател или ако беше достоен да наследява.
Това е самостоятелно право на лицето, което наследява по реда на чл. 10 ЗН и не съществува
правоприемство между замествания и заместника. В светлината на изложеното, Анна
Руменова Орлова е заместила ******** Г. в правата му да получи дял в общата вещ.
Братя и сестри и по право на заместване техни деца и внуци, в хипотеза, при която
наследодателят е оставил само братя и сестри, те наследяват по равно, но еднокръвните и
едноутробни братя и сестри получават половината от това, което получават родните братя и
сестри (чл. 8, ал. 3 ЗН). Значението на това правило се изразява в следното: ако
наследодателят е оставил еднокръвни, съотв. едноутробни и родни братя и сестри, т.е. както
братя и сестри, с които имат един и същи произход от бащата, съотв. майката, така и братя и
сестри, с които имат един и същ произход както от бащата, така и от майката, всеки от
родните братя и сестри трябва да получи два пъти по- голям дял от дела на всеки от
еднокръвните, респ. едноутробни братя и сестри. За целта първо мислено се определя броя
на дяловете като сбор от броя на еднокръвните братя и сестри и умножения по две брой на
родните братя и сестри. Един такъв дял се пада на всеки от еднокръвните братя и сестри, а
родните братя и сестри получават по два такива дяла. Общият брой такива дялове сочи
знаменателя на дробта, посредством която се определя квотата в съсобствеността, а броят
дялове за всеки един от наследниците- числителя на тази дроб. Предвид изложените
3
разяснения, ********* е наследила ид.ч., ******** С. Г.- ид.ч., Х. С. Г.- 2/6 ид.ч. и
******* С. Г.- 2/6 ид.ч. Стоянка Йорданова се е отказала от наследството на *********** Г.
и нейният дял, съобразно правилото на чл. 53 ЗН е уголемил дяловете на останалите
наследници от същия ред. В светлината на изложеното и след аритметично уравняване на
дяловете, ******** С. Г., заместен от Анна Орлова, е придобил ид.ч. от имота, Х. С. Г.-
ид.ч. и ******* С. Г.- ид.ч. С договор за издръжка и гледане ******* Г. се е разпоредил с
притежаваните от него ид.ч., като е прехвърлил същите на В. Г.. Последният е придобил
правото на собственост върху притежаваните от Анна Орлова ид.ч. от имота чрез правна
сделка- продажба, т.е. делът на В. Г. в съсобствения имот е ид.ч.
В обобщение, дяловете на съсобствениците в процесния имот са: В. Г. Г.- ид.ч. и Х.
С. Г.- ид.ч.
Относно искането за привременни мерки:
Съгласно трайната съдебна практика, изразена в определение № 308/ 24.4.2014г. по
гр.д. № 1773/ 2014г. на ВКС, определение № 531/ 28.12.2010г. по ч.гр.д. № 526/2010г. на
ВКС, ІІ г.о., с оглед същността на плащането на определена парична сума като привременна
мярка по чл. 344, ал. 2 ГПК до извършване на делбата, тя няма характер на обезщетение за
лишаване от ползването на съсобствената вещ за определен предходен период от време,
както и че с оглед целта на тази привременна мярка, началният момент на плащането е
влизането в сила на решението по допускане на делбата.
По реда на чл. 344, ал. 2 от ГПК съдът може да постанови кой от съделителите от кои от
делбените имоти ще се ползва до окончателното извършване на делбата или какви суми ще
следва да бъдат заплащани между съделителите срещу ползването, като по този начин се
извършва привременно разпределение на ползването на имотите, предмет на делбата, до
приключване на делбеното производство. Така определените суми, които следва да бъдат
заплащани между съделителите по реда на чл. 344, ал. 2 от ГПК, уреждат отношенията им
по повод ползуването само по време на висящността на делбеното производство и имат
характер на привременна мярка досежно ползването. Съдебният акт, постановен по реда на
чл. 344, ал. 2 от ГПК, има действие и значение само за делбеното производство и с него
съответната привременна мярка може да бъде постановена само занапред във времето и
само до окончателното приключване на делбеното производство. Един от съделителите
може да бъде осъден да заплаща по този ред на друг съделител суми срещу ползването на
имота, следователно, винаги и само занапред във времето. С оглед изложените съображения,
по искането за привременни мерки съдът може да се произнесе най- рано с решението си по
допускането на делбата, като в него съдът не необходимо да посочи периода, за който се
постановяват привременните мерки. Конретиката на случая между страните не е спорно, че
имотът се ползва от ответника. Ответникът не представя доказателства, че страните са
разпределили ползването на съсобствените имоти, в каквато насока е защитата му.
Съгласно заключението на СТЕ средният пазарен наем на имота е 512 лева. Съобразно
притежавания от ищеца дял, обезщетението за ползване на имота е 307,2 лева.
4
Съобразявайки изложеното и диспозитивното начало, ответникът следва да бъде осъден да
плати на ищеца сумата 300 лева/ месечно, обезщетение за ползване на имота, считано от
датата на влизане в сила на решението за допускане на делбата.
В обобщение, по делото е установено по безспорен начин, че процесния имот е
съсобствен между страните, като същите не могат да прекратят доброволно съсобствеността
между тях, което обуславя извод, че следва да бъде постановено решение, с което да бъде
допусната делба между В. Г. Г. и Х. С. Г. на недвижим имот апартамент № 8, с
идентификатор *********** по КК на гр. София, с административен адрес: гр. София,
район “********”, ул. “********” № 29, вх. Б, ет. 3, при квоти за В. Г. Г.- ид.ч. и Х. С. Г.-