Решение по дело №2615/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, вр. чл.27 ал.6, вр. чл.23 т.2 от ЗЗДет.

Образувано е по жалба на Х. Х. И., [ЕГН] от гр. Варна срещу Заповед №ЗД/Д-В-204/24.10.2024 г. на Директора на Дирекция „Социално Подпомагане“ – Варна, с която тя и детето й С. М. М., [ЕГН] са насочени да ползват социална услуга "Информиране и консултиране", "Сътрудничество и застъпничество" към Комплекс за социални услуги "Аспарухово" към Фондация "Владиславово" за срок от дванадесет месеца.

В жалбата се излагат твърдения, за незаконосъобразност и необоснованост на оспорената заповед. Твърди се, че неправилно е прието от административния орган, че детето С. М. е „дете в риск“, че липсват доказателства за възникнало родителско отчуждение или за неспазване на определения от съда режим на лични отношения между бащата и детето. Изразява се недоверие към социалните работници, както и към смисъла и същността на социалната услуга към която са насочени майката и детето – „Информиране и консултиране“, „Сътрудничество и застъпничество“. Поради тази причина се твърди, че приложената мярка за закрила не е съобразена с целта на закона.

Поради изложените съображения моли съда да отмени обжалваната заповед. В съдебно заседание и по съществото на спора, чрез пълномощника си поддържа жалбата. Представени са и подробни писмени бележки. Претендират се разноските по делото.

Ответната страна – директор на Дирекция „Социално подпомагане“-Варна, чрез процесуален представител изразява становище, че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. Твърди, че издадената заповед е форма на подкрепа към майката и детето и същата следва да се възприема, като положителен за тях акт. Изразява становище за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът, предвид представените по делото писмени и гласни доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

За да издаде оспорената заповед, директора на дирекция „Социално подпомагане“ гр. Варна е приел, че С. М. М. е роден на [дата]. с двама известни родители Х. И. и М. М.. Родителите са живели на семейни начала до началото на месец октомври 2022г. Детето е било на четири-пет месечна възраст, когато родителите се разделят. Към момента между тях се водят съдебни дела по СК. Има наложени привременни мерки на PC Провадия с дата 19.12.2023г. действащи до постановяване на окончателно съдебно решение, а именно:

- всяка първа и трета седмица от месеца за времето от 10 часа до 17 часа в събота;

- всяка втора и четвърта седмица за времето от 10 часа до 13 часа в неделя;

- регламентирани срещи на бащата с детето в лични празници, както и при общо съгласие между родителите;

- бащата ще взема детето от дома на майката в гр. Варна и ще го връща обратно на същия адрес или на друго място, определено при общо договаряне между родителите;

Допълнително е установил, че между родителите се водят и наказателни производства, които влошават взаимоотношенията им и се поражда в тях нежелание да контактуват нормално. Същите не успяват да постигнат нормално родителско сътрудничество, което да доведе до спокойни междуличностни взаимоотношения.

От месец юни 2024г., след дадени препоръки от РДСП-Варна, спрямо детето С. е предприета мярка на закрила по ЗЗД, "съдействие, подпомагане и услуги в семейна среда", с цел превенция за недопускане въвличане на детето в родителския конфликт. Административния орган е приел, че за целта е необходимо да се приложи мярката по чл.23, т.2 от ЗЗД във връзка с чл.24, ал. 1 от ЗЗД. Ответника е установил, че родителите проявяват недоверие към работата на социалните работници. Същите искат да бъдат подкрепени, но не искат тази подкрепа да навлиза в личния им живот, като например ежемесечните срещи в офиса на ОЗД към ДСП-Варна, консултации със специалисти от доставчика на социална услуга, обратна информация от тях за начина на изпълнение на режима на лични отношения на бащата с детето и развитие на техните взаимоотношения.

Майката, г-жа Х. И. е против предприетата мярката на закрила. Бащата, г-н М. М. първоначално се противопоставя на работата на социалните работници от ОЗД към ДСП-Варна, но в последствие преосмисля желанията си и подава заявление за насочване и ползване на социална услуга. От месец септември 2024г. същият ползва социална услуга "Информиране и консултиране", с доставчик КСУ "Аспарухово" към Фондация "Владиславово".

С писмено заявление с вх.№СЛ/Д-В/2512-023/11.10.2024г. майката категорично е отказала да бъде насочена към социална услуга.

Въз основа на горните констатации административния орган е издал процесната заповед на основание чл.20, ал.4 т.1 от ППЗЗД и е наредил детето и майка му да ползват социална услуга "Информиране и консултиране", "Сътрудничество и застъпничество" към Комплекс за социални услуги "Аспарухово" към Фондация "Владиславово" с адрес гр. Варна, кв. "Аспарухово", [улица], ет. 2 за срок от дванадесет месеца.

По делото е приложен и Доклад за оценка на случай и предприемане на мярка за закрила спрямо дете от 14.06.2024 г. /л.18 от преписката/; План за действие от 17.06.2024 г. /л.16/; Протокол от среща проведена между ответника, двама социални работника и жалбоподателката от 18.09.2024 г. /л.10/; Протокол от среща проведена между двама социални работника и бащата на детето М. М. от 20.09.2024 г. /л.9/; Протокол от преглед на оценката на случая и плана за действие от 20.09.2024 г. /л.8/; План за действие от 30.09.2024 г.; Протокол от среща проведена между двама социални работника и жалбоподателката от 04.10.2024 г. /л.5/; Социален доклад от 23.10.2024 г./л.3/, който напрактика е залегнал в основата на оспорената заповед.

От страна на жалбоподателката са представени Доклад изготвен от трима инспектори от инспектората към АСП и писмо изх. № 11-00-0303/05.07.2024 г. адресирано до Окръжен съд Варна, с издател – ръководител инспекторат към Агенция за социално подпомагане.

В хода на съдебното следствие беше разпитана свидетелката М. – майка на жалбоподателката И., която заяви, че детето се отглежда от майката самостоятелно и с помощта на нейни роднини, като заедно се стараят на С. да не му липсва нищо. Свидетелства за влошените отношения между майката и бащата, както и за нежеланието на жалбоподателката да контактува с бащата, тъй като преди и след раздялата им М. М. я е заплашвал със саморазправа, заради което има издадена и заповед за закрила от домашно насилие. М. потвърди пред съда, че определеният от съда режим на лични отношения се спазва стриктно от майката, дори и с нейна помощ. Детето се транспортира до гр. Провадия от майката и се предава на бащата от свидетелката М. или от бабата на детето, като в последствие бащата го води до апартамента им в гр. Провадия и го предава на някой от роднините на И.. Този метод на предаване на детето се обяснява, както с нежеланието на И. да вижда и да контактува с бащата на детето, така и с издадената заповед за закрила и нежеланието на И. конфликта между родителите да ескалира. По повод на твърденията, че когато детето е болно не го дават на бащата М. заяви, че това е породено от поведението на бащата, който ако детето е болно не желае да го взима, дори напротив – разказва за случай, в който бащата е върнал детето преди крайния час, защото детето е вдигнало температура и той не е знаел как да се грижи за него. Свидетелката М. заяви, че според нея всички тези проверки от социалните работници и настоящите мерки са провокирани от бащата, който има желание да представи майката в останалите водени между тях съдебни производства за неспособна да се грижи за детето. Потвърди, че с тази цел М. е представил неистински документи по делата, част от които изхождат от ДСП Провадия, като неистинността им е потвърдена след извършената проверка от инспектората на АСП.

В хода на съдебното следствие беше разпитана и св. Й. Х. – социалният работник, който е изготвил социалния доклад дал повод за издаване на процесната заповед.. Св. Х. в обобщение заяви, че действията, които са предприели са в резултат на множество проверки по жалби на бащата до различни институции с твърдения от негово страна за бездействие от страна на ДСП Варна за защита на детето С., което според него е в риск. Преди тези проверки случаят на детето е бил закрит, след преместването на И. и детето в гр. Варна, тъй като не са били установени рискове за Самуил. Нуждата от насочването на майката към ползване на социална услуга „Информиране и консултиране“ и „Сътрудничество и Застъпничество“, свидетелката Х. мотивира с получените противоречиви данни от извършените от социалните работници проверки и твърденията на бащата. Свидетелката заяви, че се е виждала лично с бащата само веднъж, за което е изготвен протокол. Преди да изготви социалния си доклад св. Х. се е виждала неколкократно с жалбоподателката и с детето, като не свидетелства за установени проблеми при отглеждането и възпитанието на Самуил, както и относно спазване на РЛО. Въпреки многобройните въпроси от страна на съда, св. Х. не можа да обясни в какво се състои предписаната социална услуга „Информиране и консултиране“ и „Сътрудничество и Застъпничество“ и защо майката и детето имат нужда да ползват тази услуга.

Съдът кредитира показанията на свидетелите. Същите са безпротиворечиви, взаимно допълващи се и се подкрепят от писмените доказателства по делото.

При така изложената фактическа обстановка и като съобрази разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съгласно която съдът извършва проверка на административния акт на всички основания посочени в чл. 146 от същия кодекс, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срок, от лице с правен интерес и срещу акт, за който изрично е предвидено в чл. 27а, ал. 1 от ЗЗД, че подлежи на обжалване пред съд, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Оспорения акт е издаден от компетентен орган – директор Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Варна, на основание чл.20, ал.4 от ППЗЗД. При преценката на нейната законосъобразност, съдът установи нарушения на материалния и процесуалния закон, които водят до необходимостта да бъде отменена.

За да издаде оспорената заповед, административният орган е приел, че С. М. е дете в риск, но липсват мотиви защо е направен този извод. В социалния доклад е посочено, че детето е включено в регистъра за „Деца, нуждаещи се от специална закрила – деца в риск“, но не става ясно кога детето е включено в този регистър, от кого и на какво основание. Легалната дефиниция на понятието „дете в риск“ е разписана в §1, т.11 от ДР на ЗЗД, където е посочено, че "Дете в риск" е дете:

а) чиито родители са починали, неизвестни, лишени от родителски права или чиито родителски права са ограничени, или детето е останало без тяхната грижа;

б) което е жертва на злоупотреба, насилие, експлоатация или всякакво друго нехуманно или унизително отношение или наказание в или извън семейството му;

в) за което съществува опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие;

г) (отм. - ДВ, бр. 24 от 2019 г., в сила от 01.07.2020 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 101 от 2019 г.)

д) за което съществува риск от отпадане от училище или което е отпаднало от училище.

Нито в преписката, нито в оспорената заповед е посочено, коя от изброените хипотези на §1, т.11 от ДР на ЗЗД е налице за да се приеме, че детето Самуил е „дете в риск“.

На следващо място от заповедта не става ясно, защо административният орган е приел, че детето и майка му задължително трябва да ползват някаква социална услуга и защо е избрал точно посочената в заповедта.

Изобщо в обжалваната заповед липсват каквито и да било мотиви за да може съдът да прецени законосъобразността на волята на административния орган. В заповедта са изброени само факти, които обуславят влошени междуличностни отношения между майката и бащата, породени от раздялата им и множеството граждански и наказателни дела, които се водят помежду им, но не е обоснован извод, защо тези факти налагат ползването на социална услуга от страна на детето и майката. Липсата на мотиви въз основа на които е издадена заповедта е самостоятелно основание за нейната незаконосъобразност, което също води до отмяната й.

Относно материалната законосъобразност на заповедта, съдът намира, че в хода на настоящото производство не се доказа от страна на административният орган нито, че майката и детето имат нужда от ползване на социална услуга, нито, че тази услуга е именно предписаната „Информиране и консултиране“ и „Сътрудничество и Застъпничество“. Напротив от данните по преписката се установява, че във всеки един етап от административното производство социалните работници са установили, че майката е създала отлични условия за отглеждане и възпитание на детето. Полага усилия за спазване на РЛО с бащата. Липсват данни за родителско отчуждение, дори напротив. Установи се от свидетелските показания, че детето познава баща си, нарича го „тати“ и преди всяка среща майката му обяснява, че ще се срещне с „тати“. Случаите в които детето не предавано на бащата, първо са единични и второ са поради здравословното състояние на Самуил. Липсват доказателства бащата да е настоявал да взема детето, когато е болно. Напротив установи се, че дори го е върнал само след 3 часа, когато е разбрал, че детето е с температура. Липсват данни за образувано изпълнително производството за спазване на РЛО, нито за възникнала такава необходимост. Напротив, във всички протоколи съставяни по време на срещите с родителите е посочено, че РЛО се спазва от майката.

В конкретния случай, съдът е склонен да разбере „недоверието“ на майката към социалните работници, при положение, че е доказано по безспорен начин, от заключението на Инспектората към АСП, че по делата водени между родителите, бащата е представил неистински официални документи изходящи от ДСП Провадия, които е получил със съдействието на дирекцията.

Не на последно място следва да се отбележи и обстоятелството, че социалните услуги са средство за подкрепа и защита на децата, но когато същите се предоставят самоцелно, без наличие на безспорни доказателства за тяхната необходимост и против волята на „ползвателите“, те биха имали обратен ефект и вместо „услуга“ биха се превърнали в неоправдана „репресия“ спрямо тях.

Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане от страна на жалбоподателя, съдът намира, че следва да осъди ответника да заплати сторените по делото разноски в размер на 510 лв., от които 10 лв. за заплатената държавна такса и 500 лв. за адвокатско възнаграждение.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед №ЗД/Д-В-204/24.10.2024 г. на Директора на Дирекция „Социално Подпомагане“ – Варна, с която Х. Х. И. и детето й С. М. М., [ЕГН] са насочени да ползват социална услуга "Информиране и консултиране", "Сътрудничество и застъпничество" към Комплекс за социални услуги "Аспарухово" към Фондация "Владиславово" за срок от дванадесет месеца.

ОСЪЖДА Агенция за социално подпомагане гр. София да заплати на Х. Х. И., [ЕГН] сумата от 510/петстотин и десет лева/лв.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.