Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,08.03.2021 г.
Софийски градски съд,Гражданско отделение, ІV -А състав в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА
КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
Мл.с.НАТАЛИ ГЕНАДИЕВА
При секретаря и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдия
ТАШЕВА ч.гражданско дело №9452/19г.
Съдебното производство е по чл.435 ал.5 ГПК.
Образувано е по частна жалба
на трето лице – Е.П.М. срещу действия
на ЧСИ М.П.,рег.851,район на действие СГС - извършен въвод в имот на 25.10.2018 г., за който
се твърди, че се владее
от жалбоподателя на годно правно
основание по и.д.20188510402266. Подробно
в жалбата са изложени съображенията. Моли да се
отмени извършения въвод, като незаконосъобразен.Претендира разноски.
Взискателят е подал становище,
с което оспорва изложеното в жалбата и моли същата да
се остави без разглеждане като
недопустима,респективно –без уважение като неоснователна.
Претендира за направените разноски пред настоящата инстанция, за което
е представен списък по чл. 80 ГПК.
ЧСИ е представил мотиви относно извършения въвод в процесния имот, като е изложил
доводи за недопустимост ,респективно за неоснователност
на жалбата.
Съдът,
след като обсъди доводите, изложени в частната жалба и се запозна
с доказателствата по делото, както и обясненията на ЧСИ, прие следното:
От
приложеното- изпълнително дело 20188510402266 на ЧСИ М.П. е видно, че същото е
образувано по молба на П.М.М. за въвод
във владение срещу С.Х. по издаден изпълнителен лист по гр.д. 19003/2006 година
по дело за делба, по което същия получава в дял и изключителна собственост
апартамент 14, находящ се в гр.София, бул.“******.
Решението е влязло в сила на 04.05.2016 година.
Видно от протокола за въвод във владение на недвижим имот, същият е извършен на
25.10.2018 година, като не е намерен никой в имота, не е осигурен достъп, поради което с помощта на ключар е сменен патрона
на бравата.Жилището изглеждало необитаемо.
На 26.10.2018 година
е постъпила молба от Е.П.М., с която същата моли да бъде отменен въвода, тъй като жилището е основно и тя живее в него от
1984 година.
Не се спори между
страните, а и се установява от представените доказателства, че П.М. и. С.Х. са
бивши съпрузи, бракът на които е прекратен с влязло в сила решение през 2004
година, към който момент и притежаваното от тях имущество се е трансформирало
от СИО в обикновена съсобственост. Не се спори и се установява, че жалбоподателката Е.М. е дъщеря на С.Х. и осиновена от П.М.
по време на брака им. С влязло в сила решение по допускане на делбата са
допуснати два апартамента до делба, която е извършена с разделителен протокол,
по силата, на който апартаментът в ж.к.Младост е предоставен на С.Х., а процесният апартамент е предоставен в дял и изключителна
собственост на П.М..
Изпълнителният лист е
издаден въз основа на влязло в сила решение по извършване на делбата. Влязлото
в сила решение по извършване на делбата, с което в дял и изключителна
собственост на съделител се възлага по силата на
разпределяне обособен реален дял, е изпълнително основание по см. на чл. 404,
т. 1, пр. 1 от ГГ1К,.въз основа на което може да бъде издаден изпълнителен
лист. Макар и постановено в рамките на съдебното производство по реализация на
едно потестативно право, съдебното решение по чл. 292
от ГПК (отм.); , сега по чл. 353 от ГПК, същото съдържа възникнало притезание на съсобственика, вече като индивидуален
собственик на предмета на съдебна делба, по отношение на който .е извършена
делбата по посочения способ, да получи от другия съсобственик изцяло владението
на владението на вещта. С влизане в сила на решението по извършване на делбата
чрез разпределяне на дяловете по чл. 292 от ГПК (отм.),; сега по чл. 353 от ГПК, настъпва вещно- правният ефект на конститутивния
иск, като собствеността се придобива независимо от изплащането на суми за
уравнение на дяловете, поради което и вземането към другия съсобственик да
получи изцяло вещта е изискуемо и подлежи на принудително изпълнение, без да е
необходима нова друга съдебна защита - изрично в този см. Определение №
164/17.06.2015 г. по ч. гр. д. № 2367/15 г. по описа на ВКС, II гр. о.,
формиращо практика по чл. 274, ал. 3 от ГПК. След като влязлото в сила решение
по извършване на делбата чрез разпределянето на процесния
имот в дял на ищците съставлява годно изпълнително основание, то същите биха
могли да се снабдят с изпълнителен лист срещу останалите съделители,
да образуват изп. дело и да искат да бъде извършен въвод във владение в имота по реда на чл. 522 от ГПК, като
качеството длъжник притежава именно другия съделител,
в процесния случай С.Х..
Предвидената в хипотезата на
нормата на чл. 435, ал. 5 от ГПК форма на защита е срещу процесуалната
незаконосъобразност на изпълнението чрез обжалване действията на съдебния
изпълнител по извършване на въвод във владение върху
недвижим имот спрямо трети лица. Съгласно приетото в т. 1 на ТР № 3/15 г.,
постановено на 10.07.17 г.по т.д. № 3/15 г. на
ОСГТК на ВКС, не може да се извърши въвод във
владение срещу трето лице, което е придобило владението върху имота преди
завеждането на делото, по което е постановено изпълняваното решение и ако такъв
бъде извършен - защитата е чрез обжалването по реда на чл. 435, ал. 5 от ГПК
или чрез владелческите искове, ако се пропусне срока
за обжалването, но не и по реда на чл. 523, ал. 2 и чл. 524 от ГПК. Обратно -
законосъобразен ще се яви въвода във владение върху
имота срещу трето лице, в случаите когато намереното трето лице в имота, което
е различно от длъжника владее след завеждане на делото, по което е издадено
изпълняваното решение.
Целта и същността на предоставеното чрез нррмата на
чл. 435, ал. 5 от ГПК правно средство
е осигуряването на бърза защита с конститутивен ефект в случаите, когато изпълнителното основание не може да
се противопостави на третото лице,
тъй като именно то е следвало
да бъде надлежно
легитимиран ответник в процеса, по който
е постановено изпълняваното
съдебно решение. Именно това налага
тълкуването на легитимацията на жалбоподателя широко - всеки заварен владелец
би могъл да обжалва извършен
срещу него въвод, когато е придобил владението преди завеждането на делото, решението
по което се изпълнява. Предмет
на защита е владението като фактическо състояние, а не конкуриращите с изпълняемото право на взискателя вещни
права. Следователно, за допустимостта на обжалването и активната процесуална легитимация на жалбоподателя е необходимо да са налице
твърдения за качеството на третото
лице като владелец на вещта
и за идентификацията му на лице,
което не е обвързано от изпълнителния
лист
Ето защо правно
иррелевантни за спора са наведените
твърдения относно наличието на спор
за собственост, както и издаденият констативен нотариален акт, данните за
регистрация, тъй като за
нуждите на производството жалбоподателят трябва да установи наличието на владение,
което е предмет на защита, респективно
на двата негови елемента-обективен и субективен, а именно упражняване на фактическа власт, както.и намерение за своене на
вещта.
По отношение на свидетелските
показания на М.И.: Същите взаимно
си противоречат и се оборват от събраните в хода на производството писмени
доказателства. Свидетелката първо твърди, че познава от много отдавна П.М. и С.Х.,
след това, че го е виждала веднъж, „да слага
ключовете“ и „никога не съм виждала П.М. на този адрес, никога не е идвал на
този адрес Според твърденията на
свидетелката Илиева от 1987г., Е., която е била на 11 г. към тази година живее
там с майка си, като от 2005-2006г. майката е напуснала жилището. Тези
показания противоречат на приетите по делото писмени доказателства, а именно
удостоверението за промени на настоящия адрес, от което е видно, че адресната
регистрация на жалбоподателката от 07.12.1995г. до
30.03.2018г. е била в гр. София, ж.к. ******. Допълнително по делото са приети
писмени доказателства, от които се установява, че до 2003г. Е. *** — жалба от
съседи на ап. 74 в ж.к. Младост, където е живяла Е.М. и 1/3 ид.ч.
от който притежава, на основание дарение от майка си С.Х. на ид.ч. от апартамента, който е получила с разделителния
протокол по делбеното дело. По подадено заявление от С.Х.
от 09.05.2012г. до 19.01.2017г. издаването на сметки от Софийска вода е
преустановено, следователно имота не е бил обитаван. Между родителите на жалбоподателката са се водили множество дела, в цялото
производство по съдебна делба, продължило от 2006 до 2016г. майката на жалбоподателката твърди, че е единствен собственик на процесния имот, че тя го е закупипила
сама и единствено тя го владее. С това си процесуално поведение майката на жалбоподателката отрича факта на владение на дъщеря си. Съдебният
адрес на С.Х. е процесния
апартамент. От показанията на свидетелката Илиева не се установява намерението
за своене на процесния
апартамент в нито един момент, нито към 1994г., нито към 2006г. - по какъв
начин Е.М. е демонстрирала спокойно, явно, постоянно, непрекъснато и несъмнено
владение по отношение на собствениците на апартамента, а именно родителите си.
От показанията на В.Р.се
потвърждават обстоятелствата, които са установени и от писмените доказателства,
а именно, че Е. е живяла в придобития по време на брака на родителите си апартрамент в ж.к. Младост, който след теглене на жребий е
възложен в дял на С.Х., както и че до 2018г. по никакъв начин Е.М. не е
предявявала каквито и да е претенции по отношение на процения
имот към баща си. Обективираните факти и
обстоятелства в протокола за въвод във владение от
25.10.2018г. се потвърждават и от разпита на свидетеля Е.К.- помощник ЧСИ, а
именно, че в процесния апартамент не живее никой —
„преди въвода през 2018г.
в рамките на около 2-3 седмици преди въвода, съм
посещавал адреса, като съм оставял мои визитки, за да може евентуално човека,
който живее да се свърже със съдебния изпълнител. Разговарял съм с лице, което
ми беше представено като домоуправител... той ми предостави телефонен номер на
възрастна жена, която от време на време посещавала адреса... на партера има
жена, която предоставя ксерокс услуги, също с нея съм разговарял, тя също
казва, че не познава лица, които да живеят на адреса“.
Факта, че жалбоподателката
никога не е владяла процесното жилище, се установяват
и от съдебните решения по делбата, които са допуснати като писмени
доказателства. От разпита на разпитаните свидетели е установено, че Е.М. е
живяла в другия апартамент в кв. Младост и никога не е живяла на адреса, където
е извършен въвод.
От горното се установява , че НЕ
СА НАЛИЦЕ елементите на
фактическия състав на чл. 79, ал.1 ЗС. Като елемент от придобивната
давност упражняваното владение трябва да е спокойно (да
не е установено с насилие), явно (фактическата власт е
упражнявана така, че всеки заинтересован е имал възможност да научи за това, не
е установено по скрит начин), постоянно (упражняването му
няма случаен характер, а е израз на воля трайно да се държи вещта но начин,
препятстващ евентуалното владение на други лица), непрекъснато (не
е било прекъсвано изобщо, в частност-за период по-дълъг от шест месеца, като се
съобразява презумпцията на чл. 83 ЗС) и несъмнено (няма
съмнение, че владелецът държи са себе си). Институтът на придобивната
давност е приложим само в областта на вещното право и произтича от активното
упражняване на господство над една вещ от нейния владелец с намерение да я свои
и да я придобие в собственост.
Докато П. и С. са били
съпрузи, Е. е била ДОПУСКАНА до процесния имот, то
това не означава, че същата го е ВЛАДЯЛА, тъй като към нито един момент тя не е
демонстрирала намерение за своене. Констативният
нотариален акт от 2018г. не представлява изява на такова намерение, защото е
непротивопоставим на двамата съделители и защото е
издаден след като исковата молба за делба, както и след като исковата молба по
иск за собственост са били надлежно вписани. Липсват други доказателства, от
които да е видно, че Е.М. е изявила пред своите родители намерението си да
счита имота за свой.Напълно нормално е едно дете да обитава и живее в жилище,
което е собственост на неговите родители, но това не значи, че то владее имота
за себе си. Евентуално тя е упражнявала фактическа власт от вида на държането,
т.е. държала е имота за собственика. Съгласно Определение № 351 от 27.06.2018
г. по гр. д. № 15 / 2018 г. на Върховен касационен съд, 1-во гр. отделение „За
да промени държанието във владение като предпоставка за придобиване по давност
на чужд имот, държателят трябва да демонстрира промяна в намерението за своене на имота /interversio possessionis/, която да е открито демонстрирана спрямо
собственика, за да се обезпечи възможността последният да предприеме действия
за защита на правото си.” При липса на действия, които недвусмислено да отричат
правата на досегашния собственик или владелец, промяната в намерението за
упражняване на фактическа власт е скрита, а следователно владението е опорочено
и не настъпват последиците по чл. 79, ал. 1 ЗС. (така и Решение № 381 от
25.10.2010 г. по гр.д. № 37/2010 г. на Върховен касационен съд). В същия смисъл
е и Определение № 251 от 10.05.2018 г. по гр. д. № 3559 / 2017 г. на Върховен
касационен съд, 2-ро гр. отделение: „Само ако държателят промени намерението си
и превърне държането си във владение, в негова полза тече придобивна
давност, като в този случай е налице завладяване, за което е необходимо промяна
в намерението фактическата власт да се упражнява вместо за другиго само за себе
си, да намери външна промяна чрез действия, които недвусмислено да отричат
правата на досегашния собственик или владелец, владението да не е установено по
скрит начин, а да се манифестира намерението спрямо останалите и волята му да
достигне до тяхното знание.” В този смисъл е и Определение № 351 от 27.06.2018
г. по гр. д. № 15 / 2018 г. на Върховен касационен съд, 1-во гр. отделение
„Общият принцип на справедливостта изключва скритостта на придобивната
давност, защото не могат да се черпят права от поведение по време, когато
засегнатият собственик няма възможност, поради неведение, да се брани.”
От
изложеното в жалбата и събраните писмени доказателства не се установи към кой
момент евентуално упражняваното държане на
имота се е трансформирало във владение. Логично е Е.М. да е имала достъп и да
е живяла в процесния имот, тъй като същия до 2016г. е
бил съсобственост на нейните родители. Наличието на разрешение от собственика
за ползването на имота от своя страна изключва възможността да е установено
владение, тъй като владението включва не само осъществяване на фактическа власт
върху вещта, но и намерение на владелеца да я държи като своя (чл. 68, ал. 1
ЗС). Според твърденията на жалбоподателката тя е
живяла от дете с майка си в процесния имот, поради
което следва да се приеме, че тя е допусната до имота със съгласието на
родителите си. Допускането до имота и обитаването му със съгласието на
родителите на жалбоподателката следва и от
задължението на родителите и децата да живеят заедно (чл. 71, ал. 1 СК от 1985
г. (отм.), сега чл. 126, ал. 1 СК). Поради това, презумпцията на чл. 69 ЗС, че
държателят на имота има намерение да го държи като свой, е оборена, доколкото
жалбоподателят обитава имота със съгласието на родителите си.
По изложените
съображения следва да се приеме, че жалбоподателката
не е осъществявала владение върху имота,осъществяване на фактическа власт и
владение за своене, включително към момента на
предявяването на иска, решението по който се изпълнява чрез процесния
въвод във владение.
Обжалваният
акт е законосъобразен и следва да се потвърди.
С оглед изхода на делото съдът
постанови жалбоподателят да заплати на взискателя
направените по делото разноски в размер на 1000 лв.
Така
мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА,
по частната жалба на трето
лице – Е.П.М., действия на ЧСИ М.П.,рег.851,район на действие СГС извършен въвод във владение
на имот на 25.10.2018 г., по и.д.20188510402266
ОСЪЖДА
Е.П.М. ЕГН ********** да заплати
на П.М.М. ЕГН ********** направените разноски пред настоящата инстанция в размер на 1000 лв.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.