№ 39
гр. Б.С., 03.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б.С., III-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Цветелина Н. Харалампиева
при участието на секретаря Таня Мл. Тодорова
като разгледа докладваното от Цветелина Н. Харалампиева Гражданско дело
№ 20241410101537 по описа за 2024 година
Производство е образувано по искова молба от "МБАЛ - Б.С."
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Б.С., п.к.
3200, ул. "З.С." № 1, чрез адв.Н. Д. М., с адв. № **********, със съдебен
адрес: град С., ул. “ Р.П.К." №4, ет.6, с предявен иск против Н. С. Д., ЕГН:
**********, с настоящ адрес: гр, Б.С., ул.“В.Л.“ №5, вх.А, ет.1, ап.5,
представляван от адв. П. Г. К. от САК, със съдебен адрес : гр.С., ж.к. „Я.“ ,
бл.73, ет.10, ап.22 с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД, както следва:
- за осъждане на ответника да заплати на ищцовото дружество сума в
размер на 16580.33 лева / шестнадесет хиляди петстотин и осемдесет лева и
тридесет и три стотинки /, получена без правно основание от ответника, ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба –
08.02.2024г. до окончателното изплащане на сумата;
В исковата молба се твърди, че между Н. С. Д., ЕГН:********** и
"МБАЛ - Б.С." ЕООД, с ЕИК ********* е съществувало правоотношение,
основано на Договор за възлагане на управлението на „МБАЛ Б.С." ЕООД
(„Болницата"), сключен на 04.11.2020 г., по силата на който г-н Д. е
управлявал и представлявал Болницата. Във връзка с гр. дело №
20231400100480/2023 по описа на Окръжен съд - гр. В., настоящото
ръководство на дружеството извършило проверка на заплащаните на бившия
управител на болницата Н. Д., възнаграждения. От проверката се било
установило, че за периода: ноември 2020-март 2021г., г-д Д., в качеството си на
управляващ и представляващ „МБАЛ Б.С." ЕООД, противно на договореното
1
в чл. 8 от Договора за възлагане на управлението от 04.11.2020г., противно на
морала и добросъвестността и злоупотребявайки с право, си е начислявал по-
високо възнаграждение от договореното. Така г-н Д. се бил обогатил
неоснователно за сметка на лечебното заведение и то във финансово труден
период за лечебното заведение - периода на „COVID“ пандемията. С оглед
горното се твърди, че г-н Д. получил без основание парична сума в общ
размер на 16 580.33 лв., както следва:
За м.ноември 2020г., г-н Д. си бил начислил брутно възнаграждение в
размер на 10361.90 лв., вместо правилно изчисленото 6504.78 лв.
Надплатената сума, получена без основание била в размер на 3 471.41 лв. нето
(или 3857.12 лв. бруто - 10 % ДДФЛ).
За м.декември 2020г., г-н Д. си бил начислил брутно възнаграждение в
размер на 8376.08 лв., вместо правилно изчисленото 4987.72 лв. Надплатената
сума, получена без основание била в размер на 3 049.52 лв. нето (или 3388.36
лв. бруто - 10 % ДДФЛ).
За м.януари 2021г., г-н Д. си бил начислил брутно възнаграждение в
размер на 9333.16 лв., вместо правилно изчисленото 6186.04 лв. Надплатената
сума, получена без основание била в размер на 2 832.41 лв. нето (или 3147.12
лв. бруто - 10 % ДДФЛ).
За м.февруари 2021г., г-н Д. си бил начислил брутно възнаграждение в
размер на 9868.02 лв., вместо правилно изчисленото 6153.63 лв. Надплатената
сума, получена без основание била в размер на 3 342.95 лв. нето (или 3714.39
лв. бруто - 10 % ДДФЛ).
За м.март 2021г., г-н Д. си бил начислил брутно възнаграждение в размер
на 10660.88 лв., вместо правилно изчисленото 6345.28 лв. Надплатената сума,
получена без основание била в размер на 3 884.04 лв. нето (или 4315.60 лв.
бруто - 10 % ДДФЛ).
Посочено било, че според чл. 8.1. от Договора за възлагане на управлението
на „МБАЛ Бяла Слатина" ЕООД: „Възложителят определя месечно
възнаграждение на Управителя, в размер на 400 % , от отчетената
средна месечна брутна работна заплата в дружеството за съответния
месец. "
Видно било, че г-н Д. е включвал неправомерно при изчисляване и
начисляване на възнаграждението си „ добавките COVID ", т.к. били част от
брутната работна заплата, защото „Указание“ ги било определяло като
допълнително трудово възнаграждение. Твърди се, че според Закон за
нормативните актове, обаче, указанието не било нормативен акт, респективно
същият не следва да дефинира „добавките COVID " като допълнително
трудово възнаграждение.
В тази връзка се сочи, че видно от Проект BGO5MP9OPOO1-1.099-0001
"Подкрепа работещи в системата на здравеопазването в условия на заплаха за
общественото здраве COVID-19" (наричан „Проекта", „Програмата"), същото
2
представлявало помощ за работещите на първа линия медици, г-н Д., бил
мениджър и не е работел като лекар, респективно същият не е бил на първа
линия през процесния период.
При горното се излагат изводи, че нямало нормативно установен документ
измежду посочените в „Наредба за структурата и организацията на работната
заплата“, който да може да определи „добавките COVID " като елемент на
брутната работна заплата, поради което, „добавките COVID" не били елемент
от брутната работна заплата, следователно същите не следвало да бъдат
добавяни при калкулиране на възнаграждението. Счита се, че в настоящия
случай получените от ответника суми подлежат на връщане съгласно нормата
на чл.55, ал.1 от ЗЗД.
Претендират се и направените разноски.
В срока за отговор по чл.131 от ГПК, от ответника е постъпил писмен
такъв. Същият оспорва изцяло иска. В отговора се сочи, че в процесния
период възнаграждението на Д. в качеството му Управител на МБАЛ „Б.С." е
било правилно изчислявано и изплащано в съответствие с чл.8, ал.1 от
сключения между него и ищцовото дружество-Договор за управление.
Основателността на възражението се съдържало в чл.15а от Закона за мерките
и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците
(Загл. доп. — ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.). На основание на
посочения по-горе законов текст бил приет и текстът на т.7а1 и следващи от
Методиката за определяне на размера на сумите, заплащани от НЗОК на
изпълнители на медицинска помощ, на дентална помощ и на медико-
диагностични дейности за работа при неблагоприятни условия по повод на
обявена епидемична обстановка приета със съвместен протокол между
представители на Надзорния съвет, НЗОК и Управителния съвет на БЛС. Тези
добавки, видно от цитираните текстове, представлявали по естественото си
„Допълнителни трудови възнаграждения за служителите на първа линия“,
като същите не се изплащали от печалбата на ищцовото дружество, а
представлявали средства, отпуснати от Европейския съюз и от бюджета на
НЗОК. Средствата били начислявани във ведомостта за работни заплати и
намирали отражение в рекапитулацията на начисления по „фонд работна
заплата", съдържаща се в програмния продукт, с който в ответното дружество
се начислявали трудовите възнаграждения. Записът в счетоводната програма
бил, че добавките представляват „допълнително възнаграждение от НЗОК
като били посочени на отделни редове във фишовете за заплата на
правоимащите лица. Аргументите на ищцовата страна, че включените добавки
към трудовите възнаграждения на правоимащите лица противоречат на чл.З
от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата
(Наредбата), били неправилни и необосновани, тъй като тези допълнителни
трудови възнаграждения били извън обхвата на останалите трудови
3
възнаграждения на лицата. Допълнителни възнаграждения към основното
трудово възнаграждение на работещите на първа линия медици се изплащало
по цитираната европейска програма, както и от средствата на бюджета на
НЗОК, т.е. техният характер не се определял от работодателя и не
попадал в неговата дискреционна власт да го определи. Допълнителен
елемент към горното било, че тези добавки към брутните трудови
възнаграждения на работещите на първа линия имали извънреден и временен
характер, възникнали в резултат на „force majeure“. За това и ДМС формирало
трудово възнаграждение и се отчитало във фонд работна заплата. По същество
процесните добавки представлявали извънредна форма на допълнително
трудово възнаграждение, приети и изплащани не от приходите на
работодателя, а от приходите на НЗОК и Проект BG05MP90P001-1.099-000Г,
произтичащи от нормата на чл.15а от ЗДМВИП.
Видно от редакцията на чл.8, ал.1 от договора за управление управителят
получавал възнаграждение в размер на „400% от отчетената средна месечна
брутна работна заплата в дружеството за съответния месец." Видно от
редакцията на чл.8, ал.1 възнаграждението на управителя не било фиксирано
по размер. Върху него влияние оказвали изплатените ДМС през месеца на
всяко лице, работещо на трудов договор в болницата - извън ДМС,
представляващо „COVID“ добавка, промяната на минималната работна
заплата в страната, промяната на абсолютния размер на изплащане на
възнагражденията на работещите в предприятието, защото така се формирала
„отчетената средна месечна брутна работна заплата в дружеството". Сочи се,
че в процесния период ищцовото дружество било на печалба и притежавало
достатъчно средства, за да изплати възнаграждението на управителя си в
пълен размер съгласно чл.8 от процесния договор, в т.ч. с включените към
основата за изчисляване на възнаграждението „COVID добавки“, формиращи
ФРЗ в предприятието. На следващо място се посочва, че през периода на
кризата управителят е работил без прекъсване заедно с лицата на първа линия
оправомощени да получат допълнителните възнаграждения, съгласно
цитираните заповеди на Министъра на здравеопазването и за това на него му
се дължало увеличаване на възнаграждението, което по никакъв начин не
противоречало на принципа на добрите нрави, закрепен в законодателството.
В заключение се посочва, че в търговското дружество са работили 157 лица на
трудов договор, тяхното възнаграждение е начислявано и изплащано от
специално създаден отдел ТРЗ и от главния счетоводител на предприятието,
както и посредством използването на специализиран софтуер. Управителят не
участвал в начисляването и изплащането на възнагражденията, нито е
участвал в определянето на базата за изчисляване на собственото си
възнаграждение, тъй като това било задължения на служителя по ТРЗ и на
главния счетоводител на дружеството които били отговорни за верността на
данните, въведени в специализираният софтуер за изчисляване на работни
заплати.Управителят на дружеството подписвал ведомостта за заплати като
обща сума на цялото предприятие заедно с главния счетоводител и е
4
валидизирал плащанията по ведомостта пред банката, от която са се
изплащали възнагражденията на служителите.
Претендират се и направените разноски.
В хода на съдебното производство са събрани писмени и гласни
доказателства и е прието заключение по допусната съдебно-счетоводна
експертиза.
След като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната
пълнота, във връзка с наведените от страните доводи, настоящият
съдебен състав приема за установено от фактическа страна следното:
По делото е безспорно, че между страните е съществувало
правоотношение, основано на Договор за възлагане на управлението на
„МБАЛ Б.С.“ ЕООД, сключен на 04.11.2020 г., по силата на който ответника Н.
Д. е управлявал и представлявал болничното заведение в процесния период
от м.11.2020г. до м.03.2021 г.
От приложеното като доказателство по делото заверено копие от този
договор е видно, че в чл.8 на същия е договорено месечно възнаграждение на
Управителя на лечебното заведение в размер на 400% от отчетената средна
месечна брутна работна заплата в дружеството за съответния месец, а според
чл.9 средната брутна работна заплата се изчислява като отношение на реално
изплатените брутни трудови възнаграждения (без обезщетенията по чл.220,
чл.221, ал.1, чл.222, чл.224, ал.1 и чл.225 от КТ и без изплатените
възнаграждения по граждански договори) и средносписъчен състав на
дружеството (без жените в отпуск по майчинство).
Към исковата молба са приложени справки за определяне
възнаграждението на Управителя на "МБАЛ-Б.С." ЕООД за периода от
м.11.2020г. до м.03.2021г., подписани от счетоводител, в които са отразени
начисления ФРЗ по ведомост, списъчния състав на персонала, средната брутна
работна заплата и дължимото възнаграждение за съответния месец, съгласно
чл.8 от Договор за управление, изчислени със „COVID 19“ добавки и без тях.
По искане на ответната страна е допуснат до разпит в режим на
призоваване главния счетоводител на "МБАЛ Б.С." ЕООД – М. И..
В съдебно заседание св.И., разказва, че г-д Д. е икономист, със завършено
„Счетоводство и контрол“, поради което винаги е съблюдавал стриктно и се е
интересувал от начина по който му се изчислява месечното възнаграждение.
Това, както и преди „COVID мерките“ винаги се изчислявало средно от
получените елементи на работниците, на всички служители и процента по
400% се начислявал по ведомост, както бил реда. Заплата на управителя била
елемент от всички възнаграждения на останалите, като неговото
възнаграждение се изчислявало по различен начин от това на всички други
5
служители, тъй като при изчисляването на неговото възнаграждение следвало
да се приложат справки, „доста примитивни“ , които се изчислявали на ръка.
От Фонд работна заплата се изчислявало общата сума спрямо работните дни
за месеца, в зависимост дали има служители в отпуск, като се взимало на база
предходен месец /справките са приложени по делото/.
Свидетелят сочи, че в процесния период, по повод на тези добавки, е
имало дебат между него и г-н Д., редно ли е, или не същите да се включват
към ФРЗ при определяне на неговото месечно възнаграждение. И. с
категоричност изразил своето несъгласие изхождайки от факта, че тези
добавки не следвало да бъдат включени във ФРЗ, тъй като финансирането им
е абсолютно от държавата - в началото от Министерството на
здравеопазването, а в последствие от Здравната каса. Въпреки това И. се е
съгласил с мнението на Управителя, че такова начисление му се дължи с оглед
на обстоятелството, че макар да е главен счетоводител е и подчинен на
Управителя на Болницата и не следвало да му се противопоставя.
От заключението по допуснатата и изслушана по делото съдебно
счетоводна експертиза, което е прието от съда като обективно, компетентно и
неоспорено от страните, се установява, че за периода от м.11.2020г. до
м.03.2021г., вкл. в "МБАЛ Б.С." ЕООД е начислявано и изплащано месечно
възнаграждение на Управителя на дружеството на база ФРЗ, формирано с
включени „COVID добавки“. За горецитирания период брутното
възнаграждението на Управителя е начислено в общ размер на 62 961.94 лева
и изплатеното нетно възнаграждение било в общ размер на 50 205,44 лв.
Вещото лице е дало заключение, че на Управителя за процесния периода от
м.11.2020г. до м.03.202 г., „МБАЛ Б.С.“ ЕООД му е надплатило сума в общ
размер на 16 580.34 лева, изхождайки от направените изчисления, със
„COVID 19“ добавки и без тях. Разбита сумата по месеци е както следва:
За месец Ноември 2020г. в размер на 3 471.39 лева.
За месец Декември 2020г. в размер на 3 049.52 лева.
За месец Януари 2021г. в размер на 2 832.41 лева.
За месец Февруари 2021г. в размер на 3 342.98 лева.
За месец Март 2021г. в размер на 3 884.04 лева.
В експертизата е посочено, че в периода от 01.01.2020г. до 31.12.2020г. и от
01.01.2021г. до 31.12.2021г., "МБАЛ Б.С." ЕООД е отчело печалба за своята
дейност.
По същество на спора, в съдебно заседание процесуалния представител на
ищцовото дружество, адв.И. поддържа така предявения иск в цялост, като
счита същият за основателен и напълно доказан. Процесуалния представител
на ответника, адв.К. поддържа отговора на исковата молба и алтернативно
твърди, че тъй като договора за управление е приравнен на трудовия договор
би следвало към него да се приложи хипотезата на чл. 271 от КТ, която
предвижда, че когато на служителя му е изплатено добросъвестно трудово
6
възнаграждение, което не му се е следвало, то той не дължи връщането му.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
Правната квалификация на предявените искове е чл. 55, ал.1, пр.първо, вр.
чл. 86 ЗЗД.
Както бе посочено, по делото не се спори, че страните са били в
правоотношение, произтичащо от сключен помежду им договор за възлагане
на управление по чл.141, ал.7 ТЗ. По своята правна същност този договор е
мандатен - договор за поръчка и съществена негова характеристика е
равнопоставеността на страните, поради което Управителят няма качеството
на работник или служител на дружеството по смисъла на КТ. Тъй като
основните правомощия на последния са да управлява и представлява
дружеството, произтичат от закона и от факта на избирането му, в договора за
възлагане на управлението неговите права само се конкретизират, като могат
да се уговорят и размера на възнаграждението му, начина на плащането му,
размера и начина на ползването на отпуски, различни обезщетения и пр. С
оглед вида и характера на правоотношението между Управителя и
управляваното от него дружество и с оглед правната природа на договора за
възлагане на управлението, възнаграждението на Управителя, дължимо от
дружеството е възнаграждение по граждански договор, а не е трудово
възнаграждение.
В конкретния случай предмет на исковата претенция е неправомерно
присъдено и изплатено възнаграждение по сключения между страните на
04.11.2020 г. Договор за възлагане управлението на "МБАЛ Б.С." ЕООД за
периода м.11.2020 г. – м.03.2021 г.
Не се спори, че съгласно чл.8 от същия договор на Управителя на
лечебното заведение се дължи месечно възнаграждение в размер на 400% от
отчетената средна месечна брутна работна заплата в дружеството за
съответния месец.
Спори се по въпроса дали в средната месечна брутна работна заплата в
дружеството по смисъла на чл.8 от договора, служеща като база за
изчисляване възнаграждението на Управителя, следва да се включват т.нар.
„COVID“ добавки, които в рамките на процесния период са били изплащани в
лечебното заведение.
Настоящият съдебен състав намира, че макар и възнаграждението на
Управителя на лечебното заведение да не е трудово, с оглед посочения начин
на формирането му, а именно – на база средната месечна брутна работна
заплата в дружеството, при отговора на спорния по делото въпрос следва да се
изходи от възприетите в трудовото право понятия.
Разпоредбата на чл.20 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата /НСОРЗ/ определя, че в брутното трудово възнаграждение
7
извън случаите на чл.177 и чл.228 КТ се включва основното трудово
възнаграждение и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен
характер, определени с индивидуалния трудов договор, доколкото друго не е
предвидено в КТ. Основната заплата, според легалното определение, дадено в
чл.4, ал.1 от НСОРЗ, е възнаграждение за изпълнението на определени
задължения и отговорности, присъщи за съответното работно място или
длъжност в съответствие с приетите стандарти за количество и качество на
труда и времетраенето на извършваната работа. Допълнителните трудови
възнаграждения са различни плащания: за трудов стаж и професионален опит,
за по-висока лична квалификация, за нощен труд, за положен извънреден труд,
за работа през почивни дни и дните на официални празници, за времето, през
което работникът или служителят е на разположение на работодателя извън
територията на предприятието и др. Разпоредбата на чл.15, ал.1 НСОРЗ
предвижда, че допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер са
тези по чл.11 НСОРЗ - за по-висока професионална квалификация (работник
или служител, притежаващ образователна и научна степен "доктор" или
научна степен "доктор на науките") и по чл.12 НСОРЗ - за придобит трудов
стаж и професионален опит. Според чл.15, ал.2 НСОРЗ, за допълнителни
възнаграждения с постоянен характер се считат и допълнителните
възнаграждения, които се изплащат постоянно заедно с полагащото се за
съответния период основно възнаграждение и са в зависимост единствено от
отработеното време.
Следователно в брутното трудово възнаграждение, извън случаите на
определяне на възнаграждението за платен годишен отпуск и на
обезщетенията по чл.228 КТ, се включва основното трудово възнаграждение и
допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер - предвидими и
сигурни, определени в колективен трудов договор и/или вътрешните правила
за работната заплата в предприятието и в индивидуалния трудов договор - /в
този смисъл – вж. мотивите на Тълкувателно решение № 2 от 12.12.2013 г. на
ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГК, Решение № 540 от 7.07.2010 г. на ВКС по
гр. д. № 895/2009 г., IV г. о., ГК; Решение № 78 от 08.03.2011 г. на ВКС по гр.д.
№ 153/2020 г., ІV г.о., ГК и др./.
В случая ответникът поддържа, че за процесния период в брутното трудово
възнаграждение по смисъла на чл.8 и чл.9 от договора правилно са включени
и добавките към трудовите възнаграждения на служителите на болничното
заведение/дружеството, които са били дължими съгласно Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на НС от
13 март 2020г., Заповед № Ф1-01477/20.08.2020г. на министъра на
здравеопазването, както и съгласно изпълнението на Проект №
BG05МР90Р001-1.099-0001 „Подкрепа на работещи в системата на
здравеопазването в условия на заплаха за общественото здраве от COVID-19“,
финансиран от ОП „Човешки ресурси“ и Указания за изпълнение на
сключените договори за финансиране с лечебните заведения в изпълнение на
посочения проект.
8
Съгласно чл.15а, ал.1 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13
март 2020 г., и за преодоляване на последиците (Загл. доп. – ДВ, бр. 44 от 2020
г., в сила от 14.05.2020 г.), по време на извънредното положение, съответно на
извънредната епидемична обстановка и до три месеца след нейната отмяна
Националната здравноосигурителна каса и Българският лекарски съюз,
съответно Българският зъболекарски съюз, може да подпишат анекс към
съответния национален рамков договор, който съдържа заплащане за работа
при неблагоприятни условия по време на обявеното извънредно положение,
съответно на извънредната епидемична обстановка и до три месеца след
нейната отмяна на изпълнителите на медицинска помощ, съответно на
дентална помощ, условия и ред за заплащането и методика за определяне
размера на сумите. Средства може да се осигуряват и чрез допълнителен
трансфер от бюджета на Министерството на здравеопазването. Според ал. 2 на
същата законова разпоредба, Министерството на здравеопазването може да
изплаща допълнителни възнаграждения за постигнати резултати на служители
в системата на Министерството на здравеопазването и подведомствените му
разпоредители с бюджет, работещи при неблагоприятни условия на труд по
време на обявеното извънредно положение, съответно на извънредната
епидемична обстановка, включително за дейности, свързани с поставяне на
ваксини срещу „COVID-19“.
От тази разпоредба, както и от действалите в процесния период
разпоредби на НРД за медицинските дейности 2020-2022 г., както и от
приетата във връзка с приложението им Методика № РД-НС-01-1 от
17.02.2022 г. за определяне на размера на сумите, заплащани от НЗОК на
изпълнители на медицинска помощ, на дентална помощ и на
медикодиагностични дейности за работа при неблагоприятни условия по
повод на обявена епидемична обстановка, е видно, че заплащането за работа
при неблагоприятни условия по повод на обявената епидемична обстановка се
извършва само за месеците, през които на територията на страната със заповед
на министъра на здравеопазването са въведени противоепидемични мерки.
Съдът намира, че тези допълнителни плащания с оглед временния им
характер, не представляват основно или брутно трудово възнаграждение в
изложения по-горе смисъл на НСОРЗ. Този извод се налага и от целта им, а
именно – да обезщетят и компенсират неблагоприятния ефект за медицинския
и немедицински персонал, пряко ангажиран и участвал при провеждането на
дейностите за лекуване на пациенти, представляващи потвърден случай на
„COVID-19“. От въведените изисквания за тяхното изплащане е видно, че
същите не зависят единствено от отработеното време, а и от множество други
предпоставки – обявено извънредно положение/извънредна епидемична
обстановка и непосредствена работа с пациенти, представляващи потвърден
случай на „COVID-19“.
Фактът, че с Методика № РД-НС-01-1 от 17.02.2022 г. и предхождащите я
9
Указания, които са приложени по делото, е предвидено, че т.нар. „COVID“
добавки са разходи за допълнителни трудови възнаграждения, съгласно
Кодекса на труда на основание чл.13, ал.1, т.4 от НСОРЗ, не придава на
същите характер на допълнителни възнаграждения с постоянен характер,
които да се включват в брутното трудово възнаграждение по смисъла на
посочената наредба. Тъкмо напротив, извънредният характер на същите
изрично се подчертава от посоченото в Методиката, че тези допълнителни
трудови възнаграждения са извън обхвата на останалите трудови
възнаграждения на лицата.
На следващо място изводимо от заключението по изготвената и приета
ССЕ, може да се направи извод, че .нар. „COVID“ добавки, не са обичайно
трудово възнаграждение, а са суми които се изплащат чрез болничното
заведение на конкретни служители с конкретна цел, със средства осигурени от
държавни източници.
Безспорно се доказа от приложените и приети по делото писмени
доказателства, както и от разпита на г-н М. И., че ответника Д., не е попадал в
кръга служители, правоимащи да получат процесните целеви добавки.
При горните изводи, съдебният състав, не възприема доводите на
ответната страна, че в чл.9 от договора за управление изрично е посочено как
се изчислява средната брутна работна заплата и кои конкретни суми следва да
бъдат извадени от реално изплатените брутни трудови възнаграждения, като
сред същите не фигурират т.нар. „COVID“ добавки.Съдът намира, че
понятието за брутни трудови възнаграждения по чл.9 от договора не следва да
бъде разграничавано от понятието за брутно трудово възнаграждение по
смисъла на КТ и НСОРЗ, поради което при определяне на същото са
приложими всички изложени по горе в мотивите правни доводи.
Съдът намира, че управителя на болницата, в качеството си на такъв, не е
адресат на въпросните целеви плащания, поради което на ответника не се е
дължало плащане на основание начислени „COVID“ добавки, нито по закон,
нито по договор за управление.
В този смисъл са: Решение №323, постановено по гр.дело №480/2023г. по
описа на Окръжен съд – В. и Решение №1137, постановено по в.гр.дело
№2125/2024г. по описа на Апелативен съд – С. с които настоящия състав не е
обвързан, но споделя напълно.
При тези съображения, настоящият съдебен състав намира, че при
изчисляване възнаграждението на Управителя за процесния период не
правилно в базата, върху която се формира същото, са били включени
добавките към трудовите възнаграждения на служителите в болничното
заведение, дължими съгласно Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13
март 2020 г., и за преодоляване на последиците. Ето защо предявеният иск с
правно основание чл.55, ал.1, пр.второ вр. чл.86 ЗЗД се явява основателен и
10
следва да бъде уважен.
При горните мотиви, съдът намира за неоснователно въведеното
твърдение на ответната страна за прилагане разпоредбата на чл. 271 от КТ,
предвиждаща, че когато на служителя му е изплатено добросъвестно трудово
възнаграждение, което не му се е следвало, то той не дължи връщането му.
Както беше отбелязано по-горе, възникналото правоотношение между
страните в процеса е мандатно по своя характер, поради което Управителя
няма качеството на работник, или служител на дружеството по смисъла на КТ.
Изводът за основателност на главния иск води до извод за основателност и
на претенцията за законна лихва, с оглед акцесорния характер на последната,
поради което също следва да бъде уважен като основателен.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК право на разноски
има ищецът "МБАЛ Б.С." ЕООД. От приложените по делото договор за
правна защита и съдействие, платежно нареждане, фактура и списък по чл.80
ГПК е видно, че ищцовото дружество е направило разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 2 270,68 лв. с вкл.ДДС, разноски за експертиза в
размер на 300,00 лв. и разноски за държавна такса в размер на 663,21 лв.
Водим от горното, Белослатинският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. С. Д., ЕГН: **********, с настоящ адрес: гр, Б.С., ул.“В.Л.“
№5, вх.А, ет.1, ап.5, ДА ЗАПЛАТИ на "МБАЛ Б.С." ЕООД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Б.С., п.к. 3200, ул. "З.С." № 1, сума в
размер на 16580.33 лева / шестнадесет хиляди петстотин и осемдесет лева и
33 ст. /, получена без правно основание от ищцовото дружество, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба –
08.02.2024г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Н. С. Д., ЕГН: **********, с настоящ адрес: гр, Б.С., ул.“В.Л.“
№5, вх.А, ет.1, ап.5, ДА ЗАПЛАТИ на "МБАЛ Б.С." ЕООД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Б.С., п.к. 3200, ул. "З.С." № 1,
направените пред първата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение,
експертиза и държавна такса в общ размер на 3 233,89 лева / три хиляди
двеста тридесет и три лева и 89 ст. / .
11
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - В. в
двуседмичен срок от връчването на преписи от същото на страните.
Съдия при Районен съд – Б.С.: _______________________
12