Решение по дело №314/2019 на Административен съд - Монтана

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 383/02.08.2019 г.

 

гр. Монтана

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – Монтана, втори съдебен състав в публично съдебно заседание на тридесети юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

       Административен съдия: Соня Камарашка

 

при секретаря Петя Видова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 314 по описа за 2019г. на Административен съд - Монтана, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.268 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс/ДОПК/.

                                                                                       

Образувано е по жалба от Й.Ц.Й. *** против Решение № 120/14.06.2019 г. издадено от заместник териториален директор на ТД на НАП гр.Велико Търново, упълномощен със Заповед №ЗЦУ-ОПР-36/07.11.2017год. на ИД на НАП, да изпълнява правомощията на директор, постановено на основание чл.267, ал.2,т.5 от ДОПК с което е оставена без уважение жалбата против Разпореждане за присъединяване изх. № С190012-105-0145074/21.05.2019 г., издадено от публичен изпълнител в Дирекция „Събиране” при ТД на НАП – Велико Търново, ИРМ Монтана.

Посочва се в жалбата, че решението е незаконосъобразно. Според жалбоподателя неправилно е прието с решението, че разпореждането е издадено от компетентен орган и в кръга на неговите правомощия, не са налице предпоставки за присъединяване на публичните задължения по чл.217 от ДОПК. Иска решението да бъде отменено, както и разпореждането на публичния изпълнител.

Ответникът - директор на ТД на НАП - Велико Търново, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт Б*** Д*** намира жалбата за неоснователна, а решението – правилно и законосъобразно, поради което моли да бъде оставено в сила. В писмено становище развива конкретни доводи в тази насока Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като представя списък.

Административен съд – гр. Монтана в настоящия си състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата, събраните доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, и взе предвид доводите на страните, съобразно с разпоредбата на чл. 160 от ДОПК, прие за установено следното.

Жалбата е подадена от надлежна страна за която обжалваният акт е неблагоприятен и в преклузивния седемдневен срок по чл. 268, ал. 1 от ДОПК на 25.06.2019 г. видно от пощенското клеймо, като обжалваното решение е постановено на 14.06.2019 г., изпратено по пощата до лицето и получено на 25.06.2019 г., което налага извода за нейната допустимост.

За да постанови обжалваното решение по жалбата на Й.Ц.Й., директорът на ТД на НАП – Велико Търново е коментирал възраженията на жалбоподателя и представените доказателства, като е приел, че разпореждането за присъединяване Изх. № С190012-105-0145074/21.05.2019 г., издадено от публичния изпълнител е правилно и законосъобразно. Приел е също, че доводите на жалбоподателя за възстановяване на недължимо събраната според него сума, по негово искане е налице произнасяне на орган по приходите при ТД на НАП Велико Търново, офис Монтана с Акт за прихващане или възстановяване /АПВ/ Ш7-04001217148516-004-001/19.09.2017 г., връчен му на 10.10.2017 г. ведно с решение №П-04001217170932-134-001/09.10.2017 г. за поправка на акт за прихващане или възстановяване, поради наличие на очевидна фактическа грешка в АПВ, които не е обжалван и е влязъл в законна сила на 25.10.2017г.

Съдът, след като изслуша становищата на страните и представените в тази връзка доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното.

След служебно извършена проверка съдът установи, че оспорваното Решение № 120/14.06.2019 г. издадено от заместник териториален директор на ТД на НАП гр.Велико Търново, упълномощен със Заповед №ЗЦУ-ОПР-36/07.11.2017год. на ИД на НАП, представлява валиден административен акт, издаден от компетентен орган и в кръга на законоустановените му правомощия по чл. 267 от ДОПК. Решението е издадено в производство по обжалване на разпореждане за присъединяване Изх. № С190012-105-0145074/21.05.2019 г. издадено от публичен изпълнител в Дирекция „Събиране” при ТД на НАП – Велико Търново, ИРМ Монтана, във връзка с изпълнително дело №121500004854/2010 г. по описа на ТД на НАП Велико Търново, офис Монтана срещу жалбоподателя Й.Ц.Й..

Констатира се по делото, че във връзка с твърденията на жалбоподателя, че му се дължат възстановяване на суми е налице произнасяне на орган по приходите при ТД на НАП Велико Търново, офис Монтана с Акт за прихващане или възстановяване /АПВ/ Ш7-04001217148516-004-001/19.09.2017 г., връчен му на 10.10.2017 г. ведно с решение №П-04001217170932-134-001/09.10.2017 г. за поправка на акт за прихващане или възстановяване, които не е обжалван и е влязъл в законна сила на 25.10.2017г. в каквата връзка се явяват неоснователни напревените от него възражения.

Изводите на решаващия административен орган са правилни:

Съгласно чл. 194, ал. 1 от ДОПК за присъединил се в производството пред публичния изпълнител кредитор, се смята този, в чиято полза са учредени залог или ипотека или който е упражнил право на задържане по общия ред върху имущество, срещу което са започнали изпълнителни действия или са наложени обезпечения по този кодекс. Обезпеченият кредитор се удовлетворява преди другите кредитори от имуществото, обезпечаващо вземането му ( чл. 194, ал. 3 ДОПК). Тези разпоредби ясно указват, че присъединяване е допустимо единствено при заявяване на права по отношение на имуществото, предмет на изпълнение.

Съгласно чл.217 от ДОПК в производството по събиране на публични вземания могат да се присъединяват публични взискатели, както и кредитори, чието вземане е обезпечено с ипотека, залог или особен залог, както и тези, които са упражнили право на задържане. Присъединяването се допуска с разпореждането на публичния изпълнител до изготвяне на разпределението на събраните суми. Публичните взискатели се присъединяват с писмено заявление до публичния изпълнител, към което прилагат изпълнителното основание.

От разпоредбата следва, че при събирането на публични вземания, публичният изпълнител може да присъедини нов взискател в образувано вече изпълнително производство, ако са налице нормираните от закона предпоставки: а именно: новият взискател да е публичен, т. е. да се касае до публично вземане или да е кредитор, чието вземане е обезпечено с ипотека, залог или особен залог или кредитор, упражнил право на задържане и да не е изготвено разпределение на събраните суми. При наличие на тези предпоставки, преценката дали да се присъедини нов взискател към вече образувано изпълнително дело, законодателят е предоставил на публичния изпълнител, като последният, при постановяване на разпореждането за присъединяване, следва да установи дали има годен изпълнителен титул за претендираните от този взискател публични вземания. На съдебен контрол подлежи наличието на условията, визирани в чл. 217 от ДОПК, за да се упражни присъединяването.

В случая в ТД на НАП – Велико Търново е образувано за събиране на установени и изискуеми публични задължения изпълнително дело №121500004854/2010 г. срещу жалбоподателя. Издаден е срещу жалбоподателя електронен фиш № Н459530/19.03.2019 г. на ОД на МВР Монтана т.е. налице е валидно изпълнително основание. Наличието на годно изпълнително основание представлява формална предпоставка за образуване на публичното изпълнително производство. Електронният фиш е издаден срещу жалбоподателя и е влязъл в законна сила, поради което е годно изпълнително основание по смисъла на чл. 209, ал. 2, т. 5 от ДОПК. Обстоятелството, че изпълнителното основание е предявено чрез електронния информационен обмен между държавните институции не влияе по никакъв начин на неговата редовност. От съдържанието на влезлия в сила електронен фиш по категоричен начин се установява, че титуляр на наложената санкция е именно жалбоподателят. Контрол върху законосъобразността на акта може да бъде извършен единствено в рамките на съдебно обжалване по предвидения в закона ред - чл. 59 и следващите от ЗАНН. Само и единствено в това производство той може да предяви възраженията си, че не е извършил вмененото му във вина нарушение, каквито са основните му оплаквания в настоящия процес.

При тези данни и липсата на разпределение на сумите са налице изискуемите предпоставки на чл.217 от ДОПК и правилно публичният изпълнител е извършил присъединяването.

Предмет на разглеждане в това производство е единствено действието на публичния изпълнител по присъединяване на вземанията, като установяването на техния размер следва да стане в друго отделно производство. За пълнота трябва да се отбележи, че в разпореждането за присъединяване публичният изпълнител изчерпателно, точно и ясно в таблица е описал задължението по вид и изпълнителен титул. Поради което разпореждането, към момента на неговото издаване съдържа всички фактически основания. В рамките на производството по принудително изпълнение на публични държавни вземания изпълнителните основания не могат да се оспорват. Предявяването на изпълнителен титул задължава публичния изпълнител да предприеме действия по неговото изпълнение - да образува изпълнително производство и да предприеме действия по принудително събиране.

Ето защо, като издадена от компетентен орган, при липсата на съществени нарушения на процесуалните правила, в съответствие с изискванията за форма на акта и целта на закона, както и без противоречие с материалноправни разпоредби, процесното решение по жалба срещу действия на публичен изпълнител е законосъобразен акт, а жалбата против него е неоснователна и следва да се отхвърли.

Предвид изхода на делото и направеното искане за присъждане на разноски, на ответника се дължи възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита, на основание чл.161, ал.1 от ДОПК във вр. чл.8 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в размер на 300.00 лева /триста/.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.168, ал.2 от ДОПК Административен съд Монтана, ІІ-ри състав,

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Й.Ц.Й. *** против Решение № 120/14.06.2019 г. издадено от заместник териториален директор на ТД на НАП гр.Велико Търново, упълномощен със Заповед №ЗЦУ-ОПР-36/07.11.2017год. на ИД на НАП, да изпълнява правомощията на директор, постановено на основание чл.267, ал.2, т.5 от ДОПК с което е оставена без уважение жалбата против Разпореждане за присъединяване изх. № С190012-105-0145074/21.05.2019 г., издадено от публичен изпълнител в Дирекция „Събиране” при ТД на НАП – Велико Търново, ИРМ Монтана, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

ОСЪЖДА Й.Ц.Й. с ЕГН * *** да заплати на ТД на НАП гр.Велико Търново, сумата от 300.00 лева /триста/, сторени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение, както и 5.00лева /пет/ лева държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист в полза на Административен съд гр.Монтана.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, по аргумент от чл.268, ал.2 от ДОПК.

 

На основание чл.138, ал.1 от АПК препис от решението да се изпрати на страните.

 

 

Административен съдия: