Присъда по дело №20/2022 на Окръжен съд - Силистра

Номер на акта: 2
Дата: 11 март 2022 г. (в сила от 29 март 2022 г.)
Съдия: Ана Аврамова
Дело: 20223400200020
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 26 януари 2022 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 2
гр. Силистра, 11.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на единадесети
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ана Аврамова
СъдебниБлага Маринова Димова

заседатели:Вярка Анчева Илиева
при участието на секретаря Ели Ст. Николова
и прокурора Г. В. Й.
като разгледа докладваното от Ана Аврамова Наказателно дело от общ
характер № 20223400200020 по описа за 2022 година
с оглед на закона и данните по делото:
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА Т. Н. КР. ,
ЗА ВИНОВЕН, в това, че:
През периода от 25.08.2016 г. до 28.09.2021 г., в гр.Главиница, обл.
Силистра, в условията на продължавано престъпление, е избегнал
установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери –
4807.40 лева, като не е подал в Дирекция „Местни данъци и такси" към
община Главиница изискуемите по чл.49 ал.3 от ЗМДТ данъчни декларации,
в нито един от случаите на получени в периода 100 броя дарения от различни
лица на обща стойност 120 185 лв, като до приключване на съдебното
следствие в първоинстанционния съд, необявеното и неплатено данъчно
задължение е внесено в общинския бюджет, заедно с лихвите- престъпление
по чл. 255 ал.4 във вр. ал. 1, т. 1 във вр. с чл.26, ал.1 НК, като на основание
1
чл.78а ал.1 НК го освобождава от наказателна отговорност и му налага
АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ ГЛОБА в размер на 1200/хиляда и
двеста / лева, и го оправдава за разликата в броя на даренията и общата
стойност на получената от тях сума, над признатите с присъдата
размери, до тези посочени в повдигнатото обвинение.

ОСЪЖДА Т. Н. КР., със снета по-горе самоличност, да заплати в полза
на Републиканския бюджет, по сметка на ОДМВР-Силистра, сумата от
780лв, представляващи направени разноски.

Присъдата може да се обжалва или протестира в петнадесет дневен срок
от днес пред Варненски апелативен съд.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите


Т. Н. КР. е предаден на съд, за това, че:
През периода от 25.08.2016 г. до 28.09.2021 г., в гр.Главиница, обл.
Силистра, в условията на продължавано престъпление, е избегнал
установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери –
4807.40 лева, като не е подал в Дирекция „Местни данъци и такси" към
община Главиница изискуемите по чл.49 ал.3 от ЗМДТ данъчни декларации,
в нито един от случаите на получени в периода 125 броя дарения от различни
лица на обща стойност 133 617 лв.
Престъпление по чл. 255 ал. 1 т. 1 във вр. с чл.26 ал.1 НК
В проведеното разпоредително заседание не се констатираха нарушения
на процесуалните правила по чл.248 ал.1 т.3 НПК и след като въз основа на
нарочно искане съдът установи, че са налице условията на чл.370 НПК, се
пристъпи на основание чл.252 ал.1 НПК към незабавно разглеждане на
делото.
Съдебното производство се проведе по реда на глава ХХVІІ НПК.
Подсъдимият призна изцяло фактите изложени в ОЧ на ОА и се съгласи да не
се събират доказателства за тези факти. При наличие на условията на чл.372
ал.4 НПК вр. чл.371 т.2 НПК, съдебния състав постанови, че при
постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията без да събира
доказателства за фактите изложени в ОЧ на ОА.
В хода на съдебното следствие се приеха доказателства за пълно
изплащане на дължимото данъчно задължение заедно с лихвите.
Прокурорът излага становище за доказаност на обвинението, за
постановяване на осъдителна присъда по привилегирования състав на
престъплението и за приложение на чл.78а НК, като размерът на
административното наказание бъде определен над минималния предвиден в
закона.
Защитникът на подсъдимия също пледира за необходимост от
преквалификация на престъплението в такава по чл.255 ал.4 вр. ал.1 т.1
вр.чл.26 НК и за освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание по реда на чл.78а НК.
В правото си на защита и в последната си дума подсъдимият заяви, че
не иска да бъде осъден и изрази съжаление.
Признатите от подсъдимия факти, изложени в ОА са следните:
Подс.К. през периода 24.06.2016г. до 27.07.2021г. е получил
безвъзмездно 125 парични преводи, предимно в евро, на стойност 133 617лв
чрез системите за експресни парични преводи „Western Union", „Money
Gram" и "Easy Pay", от лица, живущи извън Р.България, предимно от Р
Турция. Жената, с която живее на съпружески начала-св.Разим и брат му-
св.Н.К. също са получавали такива преводи. Получените средства са били
1
дарени и са се изразходвали за нуждите на семейството.
За периода, подсъдимият не е подавал данъчни декларации в местната
община и не е заплащал данък върху получените суми.
През 2016г. са получени 6 бр. превода в левова равностойност от
15 244.37лв.
През 2017г. са получени 10 бр. превода в левова равностойност от
7607.89лв.
През 2018г. са получени 34 бр. превода в левова равностойност от
29531.95лв.
През 2019г. са получени 24 бр. превода в левова равностойност от
14 348.49лв.
През 2020г. са получени 34 бр. превода в левова равностойност от
32 322.41лв.
През 2021г. са получени 17 бр. превода в левова равностойност от
34 561.89лв.
Според чл.35 ал.1 б.“б“ от Наредба №16 на ОбС-Главиница за
определяне размера на местните данъци размерът на данъка е 4%.
От заключението на назначената съдебно- счетоводна експертиза е
видно, че:
За получените 6 бр. превода през 2016г., дължимият данък при дарение е
общо по тях 609.77лв, като за 2016г. дължимият данък е 32.51лв, а за 2017г.-
577.27лв за три от преводите.
За получените 10 бр. превода през 2017г., дължимият данък при дарение
е общо по тях 304.32лв, като за 2017г. дължимият данък е 99.20, а за 2018г.-
205.12лв за шест от преводите.
За получените 28 бр. превода през 2018г. на стойност 26 834.86лв е
дължим данък в размер на 1073.39лв. За останалите 6 бр. превода, получени в
периода 30.10.2018-28.12.2018г., на стойност 2 697.09лв, двумесечният
период за подаване на декларация и заплащане на данъка изтича през 2019г.,
като от 01.01.2019г. действието на чл.49 ал.4 ЗМДТ е отменено, поради което
данък не е начислен.
По същата причина, за получените 19 бр. превода през 2019г., в периода
16.01.-28.10.2019г., в размер на 10 734.89лв, данък не е начислен. За
получените 5 бр. превода, в периода 02.11.2019г.-27.12.2019г., на стойност
3613.60лв, е дължим данък в размер на 144.52лв, дължим през 2020г.
За получените 34 бр. превода през 2020г., дължимият данък при дарение
е общо по тях 1292.90лв.
За получените 17 бр. превода през 2021г., дължимият данък при дарение
е общо по тях 1382.48лв.
2
За периода са получени общо 125 превода на стойност 133 617лв. В
обвинителният акт се приема, че чл.49 ал.3 ЗМДТ е отменен за календарната
2019г. и въпреки приетото заключение на ССЕ в тази насока, получените 6
превода през 2018г. на стойност 2697.09лв и 19 превода през 2019г. на
стойност 10 734.89лв не са приспаднати от общите размери на преводите и
тяхната левова равностойност. След извършеното от съда приспадане,
общият брой на получените преводи е 100, а техният размер е 120 185лв. За
всеки един от тях, К. е следвало да подаде съответната декларация в местната
община и да внесе дължимия 4% местен данък.
Обобщено, данните са следните:
годинаБрой преводиНа стойностДължим данък
2016615 244.37609.77
2017107 607.89304.32
20182826 834.861073.39
201953 613.60144.52/през 2020г./
20203432 322.411292.90
20211734 561.891382.48
общо100120 1854807.40
Анализът на признатите факти води до извода, че за периода от
25.08.2016г. до 28.09.2021г. подс.К., е получил 100 бр. парични превода чрез
системите за експресни парични преводи „Western Unio", „Money Gram" и
"Easy Pay" на обща левова равностойност 120 185лв., за които не е подавал
данъчни декларации в местната община, в двумесечен срок, за всяка една от
получените суми, и е избегнал установяването и плащането на данъчни
задължения в общ размер от 4807.40лв.
Признанието на фактите се подкрепя безспорно от събраните по
надлежния процесуален ред писмени и гласни доказателства които съдът
кредитира изцяло поради тяхната непротиворечивост- свидетелство за
съдимост, ДСМПИС, справки за извършени преводи и др. справки, банкови
извлечения, писма, заключение на ССЕ, справки за преминаване на границата
и други писмени доказателства приобщени по реда на чл.283 НПК.
Подсъдимият се е възползвал от правото си и е отказал да дава обяснения по
делото, като единствено заявил, че признава вината си и не е знаел за
задължението за деклариране. Преди да бъде привлечен в качеството на
обвиняем, същият е разпитван в качеството на свидетел, като тези показания
нямат никаква процесуална стойност и не следва да бъдат коментирани.
Съдът се доверява частично на показанията на свидетелите Н.К. и Н.Разим.
3
След разясняване на правата им по ч.119 и 121 НПК, свидетелите са заявили,
че получените от подсъдимия суми са дарения, както и че те самите са
получавали такива. Съдът не кредитира показанията им в частта, в която
сочат, че Юмер Юсуф/Йенер Юсеин/ им е давал само 10% от получената
сума, а останалите прибирал за себе си чрез лично предаване от подсъдимия.
От приложената по делото справки е видно, че Юсеин е пребивавал предимно
в чужбина, като през 2016г. се е връщал два пъти в България, за по няколко
дни, през 2017г. се връщал пет пъти, през 2020г.- веднъж, на 13.04.2021г. се
завърнал, като на 15.08.2021г. е починал. Сравнявайки периодите на
пребиваване в България, с тези на получените суми, то липсва обяснение как
са му предавани паричните средства лично, след като не е пребивавал в
България.Според показанията на сестра му-св.Н.Юсуф, които съдът
кредитира изцяло поради тяхната незаинтересованост, потвърждаващи се и от
справката за преминаване на границата, Йенер Юсуф никога не работил в
оркестър в България, а само като строител, а в Турция и Англия е имал
добре заплатена работа, не й е споделял да е получавал пари от лица от
България или от Турция, рядко се връщал в България. Тези показания и
липсата на възможност за предаване на сумите на Юсуф компрометират
версията за задържане само на 10% от получената сума.
Получените суми следва да се приеме, че са дарени. В този смисъл са
показанията на св.Разим и на Н.К.,в кредитираната им част, и поради липса
на доказателства в обратната насока, например за измама, причина да не им
се даде вяра липсва.
При решаване на въпросите залегнали в разпоредбата на чл.301 НПК, се
налагат следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.44 ал.1 от ЗМДТ обект на облагане с данък
са имуществата придобити по дарение, а според ал.2- подлежат на облагане с
данък в размер на данък дарение и безвъзмездно придобитите по друг начин
имущества, поради което за подсъдимия е съществувало задължение за
деклариране на получените средства. Разпоредбата на чл.49 ал.3 от същия
закон вменява в задължение на получилите безвъзмездно имущество да
подадат декларация за облагането му с данък и заплащане на определения
данък в двумесечен срок от получаването му, като данъкът се заплаща в
общината по постоянния адрес на данъчно задълженото лице.
За нито една от получените суми подсъдимият не е подал декларация в
законовия срок и съответно не е заплатил дължимият данък.
Обвиненото лице е заявило незнание на задължението за деклариране, но
незнанието не изключва умисъла. Незнанието на закона не извинява
незнаещия /Ignorantia juris non excusat/ и това е основополагащ принцип на
правото под формата на законова, необорима и обща презумпция.
Юридическото измерение на този основен правен принцип е разпоредбата на
чл.5 ал.5 от Конституцията, съгласно който всички нормативни актове се
публикуват. Като гражданин на Република България, подсъдимият има не
4
само права, но и задължения, едно от които е заплащането на данъците. Това
задължение отново е разписано във върховния ни закон- чл. 60 ал.1, който
гласи Гражданите са длъжни да плащат данъци и такси, установени със
закон, съобразно техните доходи и имущество.
Ето защо, въз основа на всичко гореизложено, съдът приема, че с
бездействието си подсъдимият обективно е осъществил състав на
престъплението по чл.255 ал.4 вр. ал.1 т.1 вр. с чл.26 НК, тъй като не е подал
съответните декларации по чл.49 ал.3 ЗМДТ и не е декларирал нито едно от
получените 100 дарения на стойност 120 185, като по този начин е избегнал
установяване и плащане на данъчни задължения в размер на 4807.40лв, които
според чл.93 т.14 НК покриват признака „големи размери”. До приключване
на съдебното следствие необявеното и неплатено данъчно задължение е
внесено в бюджета заедно с лихвите. Всяко едно от тези 100 броя деяния,
поотделно осъществява един и същ състав на това престъпление, извършени
са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при
еднородност на вината, като последващите се явяват продължение на
предшестващите от обективна и субективна страна, поради което и
престъпленията са извършени в условията на чл.26 НК.
Установяването на по-нисък размер на броя на даренията и на тяхната
стойност е причина с присъдата подсъдимият да бъде оправдан за разликата в
броя на даренията и общата стойност на получената от тях сума, над
признатите с присъдата размери, до тези посочени в обвинението.
От субективна страна престъплението е извършено умишлено, с пряк
умисъл. Подсъдимият е съзнавал, че с неподаването на декларацията ще се
избегне установяването, а оттам и плащането на дължимите данъци върху
получените като дарения суми.
ПО НАКАЗАНИЕТО:
За престъплението по чл.255 ал.4 вр. с ал.1 т.1 и чл.26 НК законодателят
е предвидил наказание ЛС за срок до 2 години и глоба. Вземайки предвид
чистото съдебно минало на подсъдимия и обстоятелството че не е
освобождаван от наказателна отговорност по раздел ІV глава VІІІ НК, както и
възстановяването на причинените щети, съдът намери, че са налице
материално-правните предпоставки по чл.78а ал.1 НК, като освободи подс.К.
от наказателна отговорност и му наложи административно наказание глоба в
размер на минималния такъв предвиден в закона, а именно-1200лв. При
определяне размера на това административно наказание съдът отчете
единствено смекчаващи вината обстоятелства- семейно и материално
положение, изразено разкаяние. Възстановяването на щетите не следва да се
отчита като смекчаващо вината обстоятелство, тъй като представлява една от
трите предпоставки за приложението на чл.78а НК
Съдът намира, че така определеният размер на административното
наказание ще постигне целите на закона по отношение на личната и
5
генерална превенция.
Предвид изхода на делото и на основание чл.189 ал.3 НПК подсъдимият
е осъден да заплати разноските направени в хода на ДП.
Водим от тези съображения съдът постанови своята присъда.
6
Съобщи за изтекли лични данни