№ 621
гр. Варна, 17.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова
Пламен Ат. Атанасов
при участието на секретаря Жасмина Ив. Райкова
като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно гражданско дело
№ 20223100500527 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Приета е за разглеждане въззивна жалба на КР. Г. К. срещу решение
№136/19.01.2022г., постановено по ГД№5061/21г. на ВРС (202131101105061
от ЕИСС), В ЧАСТИТЕ, с които са били уважени искове на кредитор за
установяване на дължимостта на част от вземане за главница в размер на
1384.34лв. по потребителски кредит, удостоверено в оспорена заповед за
изпълнение и евентуален осъдителен иск за допълнителна горница в размер
от 2841.04лв. от същата главница, като са определени разноски за исково и
заповедно производство.
Като особен представител, назначен на въззивника (длъжник, останал
ненамерен на постоянен и настоящ адрес), адвокат Н. (ВАК), сочи допуснати
нарушения при постановяване на решението, изразяващи се в необосновани
изводи по фактите и приложението на закона. Позовава се на недоказана
автентичност на документите, установяващи поетото от потребителя
задължение и недоказано предоставяне и усвояване на парични средства от
кредитополучателя, като счита че справката за получени плащания не е
противопоставима на длъжника и не отразява необходимите реквизити на
извлечение от кредитна сметка. Сочи, че кредиторът не е доказал и надлежно
обявяване на предсрочна изискуемост, като изтъква, че връчването на искова
молба на особения представител не представлява достигане на уведомление
до страната, с която адвоката няма връзка. Излага и оплаквания по отношение
на установените по предположение по оспорени счетоводни записи факти за
получено от кредитора плащане, с което е намалено задължението на клиента.
1
Моли за цялостна отмяна на необоснования съдебен акт, след събиране на
неоснователно отказано в първата инстанция заключение по установяване на
неавтентичност на единствения съставен от ответника документ.
Допълнително пред настоящата инстанция в писмени бележки по
съществото на спора представителят поддържа доводите за неоснователност
на претенцията на кредитора, като счита че не са били доказани нито
предаването на заетата сума и усвояването й от кредитополучателя, нито
редовното счетоводно отразяване на движението по сметката на клиента и
погасяването на дълга до конкретно претендираните остатъци. Пледира за
пълно отхвърляне на недоказана претенция и моли решението за бъде
отменено, като се преразгледат и определените разноски.
Насрещната страна, чрез упълномощен юрисконсулт оспорва жалбата с
бланкетни доводи за правилно установени факти и прилагане на закона, като
сочи обстоятелства изцяло противоположни на установените от първата
инстанция, поради което съдът ги възприема като евентуална защита по
същество. Позовава се на валидно договорен потребителски кредит и
доказано неизпълнение на присъдените в обжалвания акт парични
задължения.
В писмено становище, постъпило след съдебно заседание, но подадено в
разумен срок преди насрочената дата, упълномощеният юрисконсулт
пледира бланкетно за пълно потвърждаване на обжалваното решение, с което
са уважени основателни искове на въззиваемия кредитор.
Само въззиваемото дружество претендира разноски, като изявление,
заместващо списък по чл. 80 ГПК е включено в отговор по жалбата. Размерът
на поисканото възнаграждение за юрисконсултска защита е оспорен като
прекомерен.
Предварителните въпроси и допустимостта на производството
въззивният съд е разгледал в определение №1198/24.03.2022г., като е
отстранил допуснатото процесуално нарушение по събиране на
доказателствата и е допуснал поискана в първа инстанция експертиза за
проверка на истинността на оспорен частен документ.
Решението на първоинстанционния съд е действително (по критериите,
възприемани в мотивите към ТРОСГТК по т. д. № 1/2011 г. на ВКС) и
съответства на предявения иск за установяване на изискуемо вземане, за
което е била издадена заповед за изпълнение по твърдения на кредитор
(чл. 410 ГПК), съединен в евентуалност с иск за присъждане на същото
задължение, поради новонастъпили факти по изискуемостта му.
Кредиторът е обосновал искането си за издаване на заповед по ЧГД
13608/2020г на ВРС като се позовал на договор за кредит № PLUS-16875066,
с който като доставчик на финансова услуга е предоставил на клиента си сума
от 5000лв, която ответникът се задължил да върне в срок от 48 месеца на
погасителни вноски, включващи части от главница, фиксирана по размер
лихва и други разходи. Заповед №261124/28.10.20г. е била издадена по
твърденията за пропуснати падежи по договорения погасителен план и
упражнено право на предсрочна изискуемост, за няколко вземания, като
предмет на настоящия процес е само дълга за непогасения остатък от
главницата.
2
В рамките на служебната проверка за допустимост съдът констатира,
че заповедта е била връчена по реда на чл. 47 ал.5 ГПК, което изключва
ефективна защита на длъжника и налага съдебно установяване по специалния
ред на чл. 422 ГПК. Обжалваната част от произнесеното установително
съдебно решение в полза на доставчика на кредитната услуга съвпада с част
от удостоверената главница в нестабилизираната заповед като признатата
сума от 1384,34лв съответства на сбор от вноски по погасителния план,
посочени като съответни на дължимите вноски в периода 20.07.2019 –
20.12.2021г. и е допустимо. Осъдителните претенции са били предявени като
евентуални искове, при условие, че изискуемостта на дълга не бъде
установена. Това процесуално условие изисква въззивният съд да провери на
първо място правилността на изводите по установителната претенция, вкл. и
за отхвърлената й част и едва тогава ще може да прецени допустимост и на
осъдителните диспозитиви. Затова, макар да не е сезиран с отхвърлянето на
установяване на горницата, обхващаща главницата, включена във вноските с
падежи от 20.01.2022г. и тази част от решението подлежи на въззивен
контрол на осн.чл. 269 ГПК, като част от проверка за процесуална
предпоставка за правото на иск по обжалвана присъдена сума от 2841.04лв.
Така общият обем на проверка на въззивния съд се ограничава от
сезирането до сбор от 4225.38лв. В останалата част отхвърлителните
диспозитиви са стабилизирани с пропускане на срока за обжалване и съдът не
може да ги ревизира.
Съдът, след преценка на изложените в жалбата оплаквания,
съобразно чл.269 от ГПК, приема за установено следното от фактическа
и правна страна:
Ищецът е представил писмен договор за комплексна финансова услуга
№ PLUS-16875066, с който установен в друга държава-членка и действащ
чрез регистриран клон в България търговец се е договорил да предостави на
своя клиент физическо лице потребителски паричен кредит, както и
допълнителна възможност за отпускане на револвиращ кредит и издаване и
ползване на кредитна карта. Индивидуалните параметри на основния
кредитен продукт( основната сделка, чието изпълнение е посочено като
условие за ползване на другите уговорени възможности) и условията за
предоставяне и и ползването му, както и допълнителните възможности за
ново кредитиране са изготвени като един цялостен документ от общо 9
страници (л. 72-76 от делото на ВРС). Автентичността на това документиране
е потвърдена от назначеното от настоящата инстанция вещо лице. Графологът
дава категорично заключение за съвпадане на множество признаци,
характеризиращи подписа на въззивника и съдът го възприема като
убедително обосновано със специални знания потвърждение на авторството
на писменото изявление. Така, след като е отстранил непълнотата на
доказателствата, въпреки допуснато процесуално нарушение от първата
инстанция, въззивният съд самостоятелно достига до фактически извод,
съвпадащ с този в мотивите на обжалвания акт. Подписаният от
кредитополучателят документ удостоверява неизгодните за автора си
изявления, относно дадено съгласие по постигнатите уговорки с кредитора(
чл. 180 ГПК) относно съдържанието на кредитната сделка. Въз основа на
индивидуалните параметри съдът приема за доказано, че кредиторът е
3
договорил да предостави на потребителя по посочена от него лична банкова
сметка в Банка ДСК сума от 5000лв, за ползване като потребителски кредит в
рамките на 48 месеца(до последна падежна дата 20.03.2023г.). Такава
доказателствена стойност има и изричното изявление, документирано
непосредствено преди положения подпис на потребителя, представляващо
признание към момента на подписването на договора на 21.03.2019г на
получаването на сумата именно по посочената в договора като обявена от
клиента сметка с конкретен IBAN в Банка ДСК. Оплакването за установяване
на реалното предаване на сума от 4825лв. като чиста стойност от главница от
5000лв , намалена със задържана от кредитора уговорена начална такса
175лв.(според уговорката в чл. 2) не е основателно. Въззивният съд достига
до същия фактически извод, който се подкрепя и от обявената преддоговорна
информация в съставения Стандатен европейски формуляр(л.91от делото на
ВРС), в който кредиторът е посочил точно този нетен размер като сума, която
потребителя ще разполага по личната си сметка.
Това признание съдът съпоставя с представената от кредитора
счетоводна справка, в която са нанесени три плащания, признати като вноски
от клиента в рамките на първите три месеца, следващи договарянето и в
размери съвпадащи с уговорената месена вноска. Вярно е, че тези записвания
не са били потвърдени с първични документи за съответни транзакции, но в
случая те не ползват пряко кредитора, чието изпълнение чрез заверка на
банкова сметка вече е било признато. Напротив, счетоводния запис на прието
погашение ползва клиента, като признание за намаляване на дълга по кредита
и затова въззивният съд приема доказателствената стойност на счетоводния
запис, ползващ оспорващата го насрещна страна. В тази част фактическите
изводи за установеното изпълнение на длъжника изцяло се възприемат и от
въззивния съд.
Въззивникът излага и оплаквания относно изводите по установения
факт на уведомяването на длъжника за лишаването му от уговорения срок за
изпълнение. В тази насока кредиторът се е позовал само на уговорка в
кредитния договор за предсрочна изискуемост на всички задължения при
допусната забава на две или повече вноски, като евентуално в исковата си
молба е заявил изрично и воля за прекратяване на действието на погасителния
план, считано от уведомяването на длъжника при получаване на връчените от
съда книжа. Това изявление е достигнало до длъжника на датата на
фикционното връчване на исковата молба (чл. 47 ал. 5 ГПК), удостоверено от
съда с разпореждането за 15.06.2021г., с което първоинстанционният съд е
приел книжата за връчени, след като е изчерпил повторно всички известни
начини за намиране на адресата (издирване на телефон и месторабота и
трикратни посещения на регистриран постоянен и настоящ адрес и
пропускане на срок за получаване на депозирани след залепено уведомление
книжа). Зачитането на материално правно действие на инкорпорирани в
исковата молба изявления принципно се приема в практиката на съдилищата,
независимо дали процесуалното действие е прието лично от ответника или от
назначения особен представител (Решение № 198 от 18.01.2019 г. на ВКС по
т. д. № 193/2018 г., I т. о., ТК). Затова и преценката на новонастъпил в хода на
процеса факт на връчване на изявление за предсрочна изискуемост като
установено надлежно уведомяване на длъжника се споделя и от въззивния
4
съд.
Правните изводи, които са направени по така установените факти обаче
са взаимно противоречиви. Това е така, защото след като е разгледал
съдържанието на сключения от потребителя договор и е приел, че то не
съответства на изискванията за валидност на такава сделка, въведени с
императивни норми, съдът е отрекъл и действието на уговорките за
разсрочени падежи, но същевременно е обосновал отхвърлянето на част от
установителна претенция на кредитора с извод за ненастъпили уговорени
срокове за плащане на вноски от валиден погасителен план. Нарушени са
правилата на формалната логика, тъй като едновременно като факт, настъпил
преди приключване на спора е установено предсрочно лишаване на длъжника
от ползите на всички разсрочени падежи, но въпреки това е установена като
дължима само част от главница по просрочени вноски. Оплакванията за
необоснованост на съдебния акт въззивният съд приема за основателни, а
това налага да изложи самостоятелна аргументация по правните последици от
правилно установените факти.
Като отчита задължение по чл. 7 ал.2 ГПК, въззивният съд на първо
място преценява императивните норми на национална уредба (ЗПК) и обща
европейска рамка (Директива 2008/48/ЕО) на принципите на потребителската
закрила. Доколкото предмет на делото несъмнено е потребителско
кредитиране, договорната свобода на страните е ограничена от правилата за
защита на кредитополучателя като потребител по Закона за потребителския
кредит(редакция от 26.02.2019 г.). Сключеният договор отговаря на
изискванията за писмена форма( чл. 10 ал.1 ЗПК), като както параметрите на
основната сделка, така и условията на евентуално допълнително кредитиране
са обявени като едно цяло, без да има отделни пасажи, чиято форма е
значително по-трудна за възприемане(т.нар. незабележими клаузи с дребен
шрифт). Кредиторът не обосновава иска си на условия извън този писмен
документ, поради което липсва необходимост от връчване на други общи
условия. Лихвеният процент е фиксиран, оповестен е план с посочване на
остатъчна главница при всяка вноска, което е достатъчно за да се прецени
каква част от нея е вече погасена с текущата вноска над включената в нея
текуща фиксирана лихва (чл. 11 ал.1 т.11 ЗПК). Оповестен е ГПР в рамките на
допустимия лимит (чл. 19 ал.4 ЗПК), като освен фиксирания лихвен процент
е посочена и уговорената такса за ангажимент и застрахователна премия,
поета като допълнително задължение от кредитополучателя по сключената от
кредитора застраховка на финансовия риск върху живота и
трудоспособността на клиента в полза на кредитора. Не е накърнено правото
на длъжника на информация за извършени от него погасявания, тъй като в чл.
7 от договора кредиторът е поел задължение, изисквано по чл. 11 ал. 1 т.12 от
ЗПК да снабди безвъзмездно клиента си с подробна справка за погасяване под
формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания.
Няма данни такава информация да е отказвана, напротив видно от
представеното от кредитора извлечение, търговецът води аналитично
счетоводна документация по начин, позволяваща съставяне на предвидената в
закона справка за различните видове задължения. В договора са предвидени
и последиците от посоченото право на потребителя да се откаже от договора.
5
Съдът преценява, че са спазени формалните изисквания на чл. 10, ал. 1, чл.
11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 ЗПК, което изключва отричането на
действителността на това договаряне в цялост(чл. 22 ЗПК).
От така обявените параметри е несъмнено, че наред с лихвата,
потребителят се е задължил да заплати и такса, начислена според чл. 2 от
договора за ангажимента на доставчика да фиксира лихвата и да съхрани
условията и сроковете по договора без промяна. Сама по себе си подобна
такса е лишена от основание, тъй като срещу нея не се предоставя каквато и
да е допълнителна престация. На практика срещу плащането на тази такса
потребителя получава „ангажимент“ за добросъвестно изпълнение на вече
договорени условия. Затова и договарянето на този разход съдът намира за
несъвместимо със забраната на чл. 10а ал.4 ЗПК за въвеждане на неясни за
потребителя такси. Същевременно добавянето на такса като задължение не
засяга същественото съдържание на договор за кредит като предоставяна на
ползване срещу възнаграждение. Затова тази уговорка може да бъде
изключена от иначе валидното съдържание на сделката.
Въззвиният съд съобразява и уговорката за поемане от потребителя на
допълнителната финансова тежест по обезпечение в полза на кредитора чрез
присъединяване към групова застраховка, предложена от кредитора при
договарянето на кредита. Основанието за събиране на застрахователната
премия (обявена като размер в индивидуалните параметри) обаче не е
уговорено в кредитната сделка, а в допълнителен пакет от документи. Видно
от приложения сертификат и общи условия(л.77-82 от делото на ВРС),
застраховащата финансова институция е договорила в своя полза със
застрахователи поемане на риск върху лични блага( живот и здраве) на
клиенти, но самите покрити рискове са обусловени според описанието им в
чл. 1 от общите условия от временно или трайно, пълно или частично
загубване на налична към договарянето трудоспособност на заето по трудово
или служебно правоотношение лице. Явно е, че целта на застраховането не е
да ограничи неблагоприятни последици за самия длъжник(застрахователната
сума се уговаря до размер на баланса на невърнат кредит или дължима
погасителна вноска), а за неговия кредитор, който без застраховането сам
следва да носи риск от ограничаването на доходите на своя длъжник.
Същевременно премиите по тази застраховка изцяло са поети от застрахован
кредитополучател, но наред с това задължение периода на покритие е
обвързан с редовното внасяне на месечните вноски(чл. 7 от общите условия
по застраховката), което на практика изключва покритие при забава. Освен
оповестяването на общия размер от 1344лв в индивидуалните параметри на
кредитния договор, на потребителя не е представена точната информация за
включените във вноската премии, а това е особено значимо за интереса му,
доколкото при неплащане губи покритие. Отделно от това, в първоначалната
информация, когато клиентът е запознаван с тези индивидуални параметри е
посочено, че оповестения ГПР съответства на посочените в Европейския
формуляр разходи за такса и лихви, но не и допълнителните разходи за
премии, по застраховка, чието сключване е обявено от доставчика на
финансовата услуга като принципно свободен избор, но явно е била
предложена на клиента в преддоговорните отношения като неразделна част от
търсеното кредитиране, тъй като разхода за нея вече е бил калкулиран в
6
месечната вноска, без обаче да е посочен в погасителния план и без да е
отразен в ГПР. При този начин на обявяване на съществената престация за
потребителя, определяща не само търсеното от него благо като
непосредствена цел на финансовата услуга(придобиване на кредит за
потребителски нужди) но и допълнително завишената финансовата тежест по
застраховането като обезпечение на кредитора, съществува значително
затруднение за потребителя да се ориентира в последиците от множеството
изявления, които е направил в хода на преговорите, довършени с
подписването на комплекта от документи, съставени от търговеца –
доставчик (действащ както като страна заемодател, така и като застраховащ).
Още повече, че в комплекта явно е предложена и сключена и втора
застраховка („Защита на плащания по кредитна карта“), която е била
предназначена да гарантира интереси на доставчика и при допълнителното
бъдещо кредитиране по условната част от комплекса финансови услуги. За
съда няма съмнение, че при това документиране на групата сделки
потребителят не е в състояние ясно да възприеме по отделно тежестите, които
вече са възникнали и тези, които биха се породили при ползване на
допълнителна главница.
За всяка сделка, при която тече договаряне между естествено
неравнопоставени субекти, добросъвестността изисква от доставчика,
специализиран както на пазара на кредитирането, така и в застрахователната
услуга, като посредник на конкретен застраховател, да разясни и предложи
съдържание на клаузи разбираеми за потребител, встъпващ в договора без
предварителна подготовка за сделка, различна от текущата му нужда от
парични средства. Затова при „добавяне“ към месечна вноска на погасителен
план на месечно дължима премия законосъобразното договаряне изисква
изрично и отделно разясняване на дължими по отделно две различни цени по
застраховката и по кредита или изрично и ясно посочване на премията в
погасителния план като цена на допълнителна услуга или обезпечение. Само
тогава клиентът ще е в състояние да възприеме, че незадължителните
застраховки, които кредиторът му е предложил без да изисква от него пряко
плащане, не са му предоставени безвъзмездно или като бъдещи задължения
по още непоискани услуги, а на определена цена, която веднага оскъпява
кредита над оповестения ГПР. Уговарянето на добавянето на премии по
застраховката не може да се изключи от контрола на съда като елемент от
същественото съдържание, за което страните се договарят индивидуално,
доколкото не е формулирано ясно и разбираемо по начин, позволяващ на
клиента да осъзнае действително произтичащите за него икономически
последици от съгласието му да бъде застрахован от кредитора си (по
аргументите, изложени по сходен въпрос в дело C 96/14, както и принципното
разрешение на въпросите за критериите за отграничаване на основен от
допълнителен предмет на договаряне в съединени дела C-224/19 и C-259/19).
Допълнително договореното присъединяване на клиента към застраховката в
полза на кредитора не отговаря на изисквания за добросъвестност на
доставчик, предлагащ продукт на потребителя без да го поставя в
неравностойно положение, затова и валидността на това допълнително
договаряне е изключена от общата потребителска закрила, така както е
установена в Директива 93/13/ЕИО и изразена в императивни правила на чл.
7
143 ЗЗП, към които чл. 24 ЗПК също препраща.
В заключение, при съвкупна преценка на всяка от уговорките,
съдът констатира, че следва да отрече само основанието за обвързване на
потребителя със задължения за такса и премии, а тази част от
съдържанието на сделката може да бъде премахната без да накърни
съществена за интересите на потребителя основна кредитна сделка и то
именно с параметрите, обявени предварително в преддоговорната
информация като главница, лихва и ГРП без допълнителните разходи по
застраховането, тъй като само тези елементи на договора са достатъчно
конкретни и въз основа на тях клиентът е можел да преценява текущите си
задължения.
Така въззивният съд достига до правен извод, който се разминава с
приета в първата инстанция пълна недействителност на договора за кредит.
Задължението за главница има валидно основание, поради което при
настоящото разглеждане на претенцията на кредитора въззивният съд следва
да установи остатъка от това задължение на кредитополучателя, след като
приложи погасителния план, без добавените премии, съответно като се
отчетат внесените суми само за намаляване на дължими месечни вноски до
размер от 171.12лв, съответно на обявения първоначално на потребителя
погасителен план.
Въззивиният съд отчита, че и уговорката за автоматично отпадане на
срока в полза на длъжника не може да бъде приложена, тъй като противоречи
на императивното правило на чл. 60 ал. 2 от ЗКИ. Нормата въвежда
задължително за всички кредитни институции изискване за упражняване на
потестативно право на кредитора да промени уговорения срок на ползване
при допусната забава на длъжника, чрез адресирано волеизявление
(субективен елемент) основано на фактическа хипотеза, предвидена в
договора (обективен елемент), които в цялост пораждат търсената от
кредитора пълна изискуемост преди падеж (т.18 от ТРОСГТК 4/2013 ВКС).
Затова и съдът изключва от уговорката на чл. 5 от договора за кредит само
освобождаването на кредитора от задължението да уведомява
кредитополучателя.
Съответно на признанието за получени плащания от само 599.62лв.,
които са достатъчни да покрият не повече от при пълни вноски за главница и
част от лихва в четвъртата вноска, няма съмнение, че длъжникът е допуснал
забава в обем, достатъчен за да се породи правото на кредитора да търси
плащането на целия предсрочно изискуем остатък преди крайния срок за
ползване(обективния елемент). С връчването и на уведомлението за
предсрочна изискуемост, инкорпорирано в искова молба(субективен
елемент), е довършен в цялост фактически състав на предсрочната
изискуемост. Затова и съдът намира за доказано като изискуемо в цялост
задължението за остатъчна главница, независимо че падежът е настъпил след
подаване на заявлението и издаване на заповедта. Обявяването на кредита за
предсрочно изискуем в хода на исковото производство представлява
правнорелевантен факт, който трябва да бъде съобразен от съда на основание
чл. 235, ал. 3 ГПК в рамките на претендираните суми(Решение №
10/25.02.2020 г. по т. д. № 16/2019 г. на ВКС, II т. о.).
8
След приспадане на платените първи три цели вноски, остатъчната
предсрочно изискуема главница точно съвпада с посочената в извлечението
на кредитора главница от 4813.21лв. Същевременно, явно е че този план е
изготвен за връщане на главница от 5000лв, но потребителят не следва да
връща и недължимо удържаната му при усвояването такса от 175 лв, затова и
тя следва да се приспадне от изискуемия остатък. Така дългът на ответника се
потвърждава като изискуем остатък от ползвана главница в размер на
4638.21лв. В този размер установителната претенция на заявителят следва да
се уважи. За поисканата горница до 4981.21лв. (включваща и неоснователно
начислени застрахователни премии, а не предоставени на клиента средства)
претенцията не е основателна и не може да бъде уважена дори и при
съобразяване на новия факт на настъпила изискуемост.
Този краен резултат от разглеждането на спора не съвпада с
обжалваната част от решението на първата инстанция, поради което се налага
частичната му отмяна. Жалбата по осъдителния диспозитив е възстановила
висящност на спора до размер от общо 4225.38лв. До този размер следва да се
отмени отхвърлянето на установителния иск, като същия бъде уважен и за
предсрочно изискуема горница от 2841.04лв. Отпада условието за
разглеждане на евентуален осъдителен иск, поради което обжалваното
осъждане следва да се обезсили, като недопустимо произнасяне.
За горницата над сборния размер от 4225.38лв, уважен от първата
инстанция иск до претендираната и включена в заповедта главница от
4981.21лв въззиваемата страна не е упражнила право на жалба, затова и
въззивният съд не може да влошава положението на ответника и да
преразглежда отхвърлителни диспозитиви.
По разноските: Поради отчасти противоположния резултат от
разглеждането на делото, следва да се ревизира и произнасянето по
отношение на разноските за цялото производство, водено по частично
неоснователно заявление, като се разграничат само разходи, съразмерни на
обжалваната част, тъй като по отношение на част от сумите производството
вече е приключило.
В първата инстанция само ищецът е поискал определяне на разноски по
периодично актуализирани списъци (л. 19,35,51 от делото на ВРС) и
насрещна компенсация на разходи, в случай на частично осъждане. Общият
размер на разходите на кредитора за държавни такси и минимални размери на
юрисконсултско възнаграждение, както и депозираните разходи за
възнаграждение на особения представител е доказан до 1263.65 лв., от които
217.63лв. направени в заповедното производство и 1046.02лв. за исковия
процес. Съразмерни на основателна част от установителната претенция
(4225.38/8381.53) са съответно суми от 527.33лв. и 109.71 лв. В тези размери
разноските вече са определени от първата инстанция, поради което в тази
част решението не следва да се променя. Няма основание и за компенсация,
тъй като разноски в първа инстанция ответникът не е правил и не е
претендирал.
Предмет на обжалване са били евентуално съединените два иска, но
въпреки основателното обжалване на осъдителния диспозитив, крайния
9
резултат от разглеждането на спора по основателна установителна претенция
налага всички разходи за настоящата инстанция да бъдат възложени на
длъжника. Въззвиаемият кредитор е поел авансово тежест за
възнаграждението на особения представител и разхода по поискана от него
експертиза, които следва да се компенсират от страната, чийто представител е
предприел обжалването. Към тях следва да се добави и минималния размер на
юрисконсултско възнаграждение, посочено в списъка на въззиваемия(л. 26 от
дело на ВОС). Общият размер от 550лв следва да се присъди в полза на
кредитора.
Съдът следва да възложи на въззивника и невнесената авансово
държавна такса от 84.51лв по разглеждане на жалбата, предявена от
назначения му особен представител (т.7 от ТРОСГТК 6/2012).
Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл. 270 и чл. 271 ал.1 ГПК,
съставът на Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №136/19.01.2022г., постановено по
ГД№5061/21г. на ВРС (202131101105061 от ЕИСС), В ЧАСТТА, с която по
реда на чл. 422 ГПК е било установено като дължимо задължението за
изискуема главница по Договор за потребителски паричен кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта PLUS-16875066 от 21.03.2019г, включено в заповед
№261124/28.10.20г., издадена по ЧГД 13608/2020г на ВРС в размер на
1384,34лв., ведно със законната лихва върху тази главница, считано от
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК в съда 27.10.2020 г. до окончателното изплащане на задължението и са
били присъдени разноските в полза на ищеца до размер от 109.71лв за
заповедно производство и 527.33лв за исково производство в първа
инстанция.
ОТМЕНЯ решение №136/19.01.2022г., постановено по ГД№5061/21г.
на ВРС (202131101105061 от ЕИСС), В ЧАСТТА, с която по реда на чл. 422
ГПК е бил отхвърлен иска на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А“ Париж,
Франция, peг. № 5*********, чрез клона му с ЕИК: ********* срещу КР. Г.
К., ЕГН:********** за установяване на горница на същото задължението за
изискуема главница по Договор за потребителски паричен кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта PLUS-16875066 от 21.03.2019г, включено в заповед
№261124/28.10.20г., издадена по ЧГД 13608/2020г на ВРС в размер над
1384,34лв до 4225.38лв. и ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , по реда на чл. 422 ГПК, че КР. Г. К.,
ЕГН:**********, адрес: гр.Варна, ул. ********, №. ************ ДЪЛЖИ
НА „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А“ Париж, Франция, peг. №
5*********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. клон България ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1766, ж.к.
Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 14, допълнително сума в размер на
10
2841,04лв, като горница до сбор от 4225.38лв.(четири хиляди двеста
двадесет и пет лева и тридесет и осем стотинки), представляваща предсрочно
изискуем остатък от главница по Договор за потребителски паричен кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта PLUS-16875066 от 21.03.2019г., включена в заповед
№261124/28.10.20г., издадена по ЧГД 13608/2020г на ВРС, на осн. чл. 9 ЗПК
и чл. 60 ЗКИ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК в съда – 27.10.2020 г. до окончателното изплащане на задължението.
ОБЕЗСИЛВА решение №136/19.01.2022г., постановено по
ГД№5061/21г. на ВРС (202131101105061 от ЕИСС), и ПРЕКРАТЯВА
ПРОИЗВОДСТВОТО В ЧАСТТА, с която е разгледан и уважен евентуално
съединен иск на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А“ Париж, Франция,
peг. № 5*********, чрез клона му с ЕИК: ********* срещу КР. Г. К.,
ЕГН:********** за присъждане на сумата от 2841,04лв, претендирана като
предсрочно изискуема главница по Договор за потребителски паричен кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта PLUS-16875066 от 21.03.2019г., съответна на вноски по
погасителен план с падежи от 20.01.2022г. до 20.03.2023г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 09.04.2021г. до окончателното изплащане на задължението.
Останалата част от решение №136/19.01.2022г., постановено по
ГД№5061/21г. на ВРС (202131101105061 от ЕИСС), с която предявените
евентуални установителен и осъдителен искове са отхвърлени за горница над
4225.38лв до пълния размер на претендирана главница от 4981.21лв, не е
обжалвана.
ОСЪЖДА КР. Г. К., ЕГН:**********, адрес: гр.Варна, ул. ********, №.
************ да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А“ Париж,
Франция, peг. № 5*********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А.
клон България ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, п.к. 1766, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 14, сумата 550лв.
(петстотин и петдесет лева), представляваща направени разходи за защита по
неоснователна жалба за възнаграждение на особен представител,
възнаграждение на вещо лице и юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл.
81 ГПК.
ОСЪЖДА КР. Г. К., ЕГН:**********, адрес: гр.Варна, ул. ********, №.
************ да заплати в полза на Държавния бюджет по сметка на
Варненски окръжен съд в Централна кооперативна банка /ЦКБ/ клон Варна с
IBAN BG 25 CECB 9790 31C8 7843 00 сумата 84.51лв (осемдесет и четири
лева и петдесет и една стотинки), представляваща дължима държавна такса
за разглеждане на неоснователна въззивна жалба, на основание чл.78 ал.6 от
ГПК вр. чл. 104 ПАС.
УКАЗВА на осъденото лице, че следва да представи доказателства за
заплатената присъдена в полза на бюджета сума, като при пропускане на 7-
дневен срок след влизане в сила на решението, ще бъде издаден служебно
11
изпълнителен лист, като в него допълнително ще бъде начислена и такса от 5
лв. и законна лихва по чл. 1 от ЗЛДТДПДВ, на осн. чл. 109 от ПАС.
Решението не подлежи на касационно обжалване, по арг. от чл. 280 ал.3
ГПК.
Решението да се обяви в регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12