№ 15933
гр. София, 24.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:****
при участието на секретаря ***
като разгледа докладваното от **** Гражданско дело № 20231110156692 по
описа за 2023 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на Е. В. П. да заплати на „***“
ЕАД сумите, както следва: сумата от 1492.20 лева, представляваща цена на потребена в
периода от м. 05.2020г. до м. 04.2022г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент
№ 68, находящ се в гр. София, ж.к. „***“, бл. 529, вх. Б, ет. 9, сумата от 183.27 лева,
представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за
времето от 15.09.2021г. до 06.10.2023г., сумата от 46.37 лева, представляваща цена на
предоставена в периода от м. 09.2020г. до м. 04.2022г. услуга дялово разпределение, както и
сумата от 10.80 лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата
дялово разпределение за периода от 15.11.2020г. до 06.10.2023г., ведно със законната лихва
върху главните вземания, считано от датата на подаване на исковата молба в съда-
16.10.2023г., до окончателно изплащане на задължението.
Ищецът „***“ ЕАД твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало
между него и ответника в качеството му на собственик на гореописания недвижим имот въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане.
Поддържа, че съгласно тези общи условия доставил през исковия период до процесния имот
топлинна енергия, като потребителят не изпълнил насрещното си задължение за заплащане
на дължимата цена на потребения ресурс, формирана на база на прогнозни месечни вноски
и изравнителни сметки, както и цената на предоставената услуга дялово разпределение.
Изяснява, че съгласно приложимите общи условия в случай че резултатът от изравняването
е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато
е сума за възстановяване, със стойността й се погасяват най- старите просрочени задължения
на потребителя. Твърди, че съгласно общите условия от 2016г., в сила от м. 07.2016г.,
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща цената й в 45-дневен срок след
изтичане на месечния период, през който е потребена, като обезщетение за забава в размер
на законната лихва се начислява върху цената на топлинната енергия след изтичане на 45-
дневен срок от изтичане на съответния отчетен период (месечен или годишен). Поддържа, че
поради неизпълнение в посочените срокове на паричните му задължения потребителят
1
изпаднал в забава, поради което и на основание разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД претендира
присъждане и на обезщетение за забава върху главните вземания, както и разноски.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.
131 ГПК от името на ответника, с който исковете се оспорват като неоснователни поради
липса през исковия период на облигационно правоотношение между ищеца и ответника,
респ. на годни доказателства последният да е бил собственик или ползвател на имота, както
и да е ползвал евентуално доставяната от ищеца топлинна енергия през процесния период.
Претенцията се оспорва и по размер, доколкото последният бил определен съобразно
отменената от ВАС като незаконосъобразна методика- приложение към чл. 61, ал. 1 от
Наредба № 16-334 на МИЕ. Като самостоятелно основание за недължимост на обезщетение
за забава върху главните вземания се сочи обстоятелството, че ответницата не била канена да
плати процесните суми. В условията на евентуалност е релевирано възражение за
погасяване на вземанията, предмет на исковете, по давност.
Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:
Основателността на претенцията за заплащане стойността на потребена топлинна
енергия предполага пълно и главно установяване от страна на ищеца, че в обективната
действителност са се осъществили следните материалноправни предпоставки (юридически
факти): 1/ съществуване на облигационно (продажбено) отношение между ищеца и
ответника, по силата на което топлофикационното дружество се е задължило да доставя до
процесното жилище топлинна енергия, а в тежест на потребителя на енергията е възникнало
корелативното задължение за заплащане цената й; 2/ реално изпълнение на задължението на
„***“ ЕАД да предостави съответното количество топлоенергия до имота.
Съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия.
Следователно, съгласно закона само по себе си качеството собственик или вещен ползвател
на топлоснабден имот в сграда в режим на етажна собственост води до възникване на
облигационни отношения между собственика, респ. вещния ползвател и топлофикационното
дружество, които на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ се регламентират от публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране. За валидността на правоотношението не е необходима
писмена форма, като приемането на ОУ от абоната става по силата на закона след изтичане
на срока за възражения и/или отправено искане към ищеца за уговаряне на индивидуални
условия.
От приобщените по искане на ищеца като писмени доказателства и неоспорени
договор от 20.04.1988г. за покупко- продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ,
и удостоверение с изх. № ИИ-7000-17/1/25.01.2012г. по описа на Столична община, район
„***“ за идентичност на адреси се установява, че на 20.04.1988г. ответницата Е. В. П. е
придобила правото на собственост върху процесния имот, представляващ апартамент № 68,
находящ се в гр. София, ж.к. „***“, бл. 529, вх. Б, ет. 9. С оглед на това, при липсата на
данни, а и на твърдения същата да се е разпоредила с правото си на собственост върху имота
преди или по време на исковия период следва да се приеме, че през същия тя е била
единствен собственик на жилището, а с това съобразно дефинитивната норма на чл. 153, ал.
1 ЗЕ- клиент на доставяната до имота топлинна енергия, материално легитимиран да
отговаря за заплащане на цената й.
Установява от надлежно приобщените и неоспорени писмени доказателства- договор с
предмет извършване на дялово разпределение в сградата, в която се намира процесният
имот, протокол от проведено общо събрание в тази сграда, както и списък на етажните
2
собственици към него, документите за извършено по отношение на имота дялово
разпределение, както и от заключението на съдебно- техническата експертиза, което,
преценено по реда на чл. 202 ГПК, съдът намира за компетентно и добросъвестно изготвено,
даващо пълни, точни и обосновани отговори на поставените задачи, че имотът, във връзка с
който ищецът претендира спорните вземания, се намира в сграда в режим на етажна
собственост, която през исковия период е била топлоснабдена.
Съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда- етажна
собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото разпределение на
топлинната енергия между клиентите в сградата се осъществява от топлопреносното
предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на
лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а. В случая индивидуалното измерване на
потреблението на топлинна енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление
и топла вода през процесния период е извършвано от конституираното като трето лице-
помагач на ищеца „***“ ЕООД, в какъвто смисъл са данните в писмените доказателства,
както и в заключението на съдебно- техническата експертиза.
Реалното изпълнение на задължението на топлофикационното дружество да достави
топлинна енергия до процесния имот, както и нейната стойност за исковия период се
установяват от заключението на съдебно- техническата експертиза.
Съгласно доказателствените (фактически) изводи в заключението през исковия период
в имота е имало три радиатора с *** (индивидуален разпределител на разходите за
отопление) с дистанционно отчитане, с оглед на което за този период на абоната е
начислявана топлинна енергия за отопление съобразно показанията при този тип отчитане, а
топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване- по показанията на един водомер в
имота за периода 2020г.- 2021г. и служебно за периода 2021г.- 2022г.- на база брой лица, по
140 л/ денонощие за един живущ, поради липсата на осигурен достъп от абоната за
извършване на реален отчет в края на този отчетен период. Наред с това, на абоната е
начислявана и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, разпределяна от
фирмата за дялово разпределение между всички абонати, пропорционално на пълните
отопляеми обеми на имотите им по проект. Изрично вещото лице е посочило, че
технологичните разходи са приспаднати от общото количество топлинна енергия, постъпило
в абонатната станция, и са отчислени за сметка на ищеца. Съгласно изводите на вещото
лице, обективирани в писменото му заключение, изчисленията на фирмата за дялово
разпределение, касаещи начислената топлинна енергия, са коректни и в съответствие с
действащите към съответния момент нормативна уредба и общи условия на продавача. Въз
основа на представените му свидетелства за метрологична проверка експертът е установил,
че общият топломер в абонатната станция е преминавал редовни периодични метрологични
проверки, приключвали със заключение за съответствие с одобрения тип, въз основа на което
е заключил, че за спорния период същият е бил годно средство за търговско измерване. В
заключение, вещото лице е определило стойността на потребената през процесния период
топлинна енергия на сумата от 1643.16 лева, като е съобразило и издаваните през исковия
период изравнителни сметки.
За пълнота и прецизност, а и във връзка с изложените от името на ответницата в
отговора на исковата молба доводи за незаконосъобразно начисляване на топлинната енергия
за сградна инсталация за исковия период следва да се изясни, че на настоящия съдебен
състав са служебно известни решение № 4777/13.04.2018 г. по адм. д. № 1372/2016 г. на ВАС,
както и решение № 11603/31.07.2019 г. по адм. д. № 13721/2017 г. на ВАС, с които са
отменени формулите от методиката за дялово разпределение, установена с Наредба № 16-
344/2007 г. (отм.). Същевременно, обаче, първото решение е обезсилено с окончателно
решение № 2187/11.02.2020 г. по адм. д. № 1318/2019 г. на 5-членен състав на ВАС, а второто
е отменено в частта, с която за нищожни са прогласени нормите на чл. 61, ал. 2 и 4, чл. 63,
3
ал. 2, т. 1, ал. 3 и 4, чл. 64, ал. 1, т. 3, ал. 2 и 3, чл. 67, чл. 68, ал. 2 и 3, чл. 69, ал. 1, чл. 70, ал.
1, 2, 3, 4, 5, 6 и 8, чл. 71, ал. 2, 3, 4 и 5, чл. 72, ал. 2, 3 и 4, чл. 73 от Наредба № 16-334 за
топлоснабдяването, издадена от министъра на икономиката и енергетиката, и т. 6.4.1 и 6.7 от
Методиката за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради – етажна собственост,
представляваща приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 за топлоснабдяването,
издадена от министъра на икономиката и енергетиката, като вместо това същите са
отменени като незаконосъобразни. Т. 6.1.1 от Методиката- приложение към чл. 61, ал. 1 от
Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. за топлоснабдяването на министъра на енергетиката и
на § 2 и § 3 от същата, от своя страна, са също отменени, като това е сторено с решение на
тричленен състав на ВАС от 03.07.2023г., потвърдено от петчленен състав на ВАС с решение
№ 1037 от 10.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 85/2024 г., респ. влязло в сила на 10.02.2025г., т.
е. след исковия период. Ето защо, доколкото съобразно разпоредбата на чл. 195, ал. 1 АПК
решенията за отмяната имат действие от влизането им в сила, т. е. отмяната засяга
правоотношения, развили се след влизане в сила на посочените решения, каквито
процесните не са, ирелевантна за основателността на исковите претенции е отмяната на
посочените разпоредби от Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването (отм.) и
от Методиката за дялово разпределение, респ. от Наредба Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. за
топлоснабдяването.
Реалното извършване на услугата дялово разпределение се установява от
представените от името на подпомагащата ищеца страна и неоспорени документи за главен
отчет и изравнителни сметки, както и от заключението на съдебно- техническата експертиза.
Поради това и при липсата на конкретни доводи срещу начина на формиране и стойността
на предоставената услуга дялово разпределение следва да се приеме за установено
възникването на задължението за заплащане на стойността на услугата, предоставена в
периода от м. 09.2020г. до м. 04.2022г., именно в сочения от ищеца общ размер от 46.37 лева.
За пълнота и прецизност следва да се изясни, че по силата на приложимите в случая
общи условия на топлопреносното предприятие за продажба на топлинна енергия за битови
нужди, които са обвързали ответника в качеството му на клиент на топлинна енергия
(доколкото не се установява да е подал в срок възражение срещу приложимостта им), в
частност по силата на чл. 22, ал. 2 от тези общи условия, именно ищецът се легитимира като
носител на вземането за цената на извършената услуга дялово разпределение. Задължението
за заплащане на цената на тази услуга в полза на топлофикационното дружество, дори и то
да не е осъществявало дяловото разпределение, не възниква по силата на договора между
ищеца и фирмата за топлинно счетоводство, а от общите условия на ищеца, които
регламентират съдържанието на продажбеното правоотношение, възникнало по силата на
закона между главните страни в процеса.
С оглед формирания положителен извод за възникнали в правната сфера на ищеца
вземания за стойността на предоставени топлинна енергия и услуга дялово разпределение на
обсъждане подлежи своевременно релевираното от името на ответника възражение за
погасяване на тези вземания по давност.
Съгласно задължителните за правоприлагащите органи разяснения, съдържащи се в
Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., *** „периодично“ по
смисъла на разпоредбата на чл. 111, б. „в“ ЗЗД е това плащане, което не е еднократно и не се
изчерпва с едно единствено предаване на пари или заместими вещи. Задължението е за
трайно изпълнение, защото длъжникът трябва да престира повече от един път в течение на
определен срок. Неговото задължение е за повтарящо се изпълнение. Тези множество
престации се обединяват от това, че имат един и същ правопораждащ факт и падежът им
настъпва периодично. Еднаквостта или различието на размера на задължението за плащане
нямат отношение към характеристиката му като периодично, а единствено е необходимо той
да е предварително определен или определяем… Изискуемостта, забавата и давността за
4
всяка престация настъпват поотделно, тъй като се касае за самостоятелни задължения,
имащи единен правопораждащ факт. Последният може да бъде различен юридически факт
/прост или сложен в зависимост от структурата си/ с гражданскоправно действие.
Отличителната разлика на периодичните плащания е предварително определеният и
известен на страните момент, в който повтарящото се задължение за плащане трябва да бъде
изпълнено…В обобщение следва да се приеме, че винаги когато едно плащане притежава
посочената по-горе съвкупност от отличителни белези, то следва да се определи като
периодично по смисъла на чл. 111, б."в" ЗЗД. Вземанията на топлофикационни,
електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на
комуникационни услуги също съдържат изброените признаци на понятието, поради което са
периодични плащания по смисъла на чл. 111, б."в" ЗЗД и за тях се прилага тригодишна
давност.“ При така изложеното по отношение на вземанията на ищеца „***“ ЕАД
приложима се явява специалната тригодишна давност, предвидена в нормата на чл. 111, б.
„в“ ЗЗД, като началният момент, от който започва течението на този давностен срок е
изискуемостта на всяко месечно задължение за заплащане стойността на потребената
топлинна енергия и на цената за предоставената услуга „топлинно счетоводство“.
В разглеждания случай ищецът претендира заплащане на цената на топлинната енергия
и на услугата дялово разпределение, предоставени съответно в периода от м. 05.2020г. до м.
04.2022г. и в периода от м. 09.2020г. до м. 04.2022г., през които отношенията между страните
по продажбеното правоотношение са били регламентирани съобразно общите условия за
продажба на топлинна енергия от „***“ ЕАД на потребители за битови нужди, в сила от м.
07.2016г.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от тези общи условия клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1- за прогнозно начислено
количество топлинна енергия, и ал. 2- за реално определеното количество топлинна енергия,
в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 2 на чл. 33
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и по ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период (месечен по ал. 2 и годишен
по ал. 3) в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като обезщетение
за забава се начислява единствено върху задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са
заплатени в този срок. Следователно, съгласно коментираните общи условия обезщетение за
забава се дължи единствено върху месечните суми, когато се извършва месечен реален отчет
на потребеното количество топлинна енергия, или върху сумата по изравнителната сметка,
когато месечните суми са начислявани прогнозно, а реален отчет е извършен в края на
отоплителния сезон.
При съобразяване на периодите, за които се претендира заплащане стойността на
предоставените топлинна енергия и услуга дялово разпределение, и на приложимите в
случая общи условия, съдът намира, че вземанията на ищеца за времето от м. 05.2020г. до м.
08.2020г. са погасени по давност, по отношение на тях е погасено правото на иск (в
материалния смисъл на понятието) на ищеца. Така, за последното включено в посочения
интервал от време месечно задължение- това за м. 08.2020г., погасителната давност е изтекла
на 15.10.2023г.- три години след настъпване на изискуемостта му съобразно правилата на
приложимите в случая общи условия на ищеца от 2016г., т. е. 1 ден преди подаване на
исковата молба в съда.
Следователно, непогасени по давност и поради това подлежащи на съдебно
установяване и принудително изпълнение са вземанията на търговеца за цената на
топлинната енергия за периода от м. 09.2020г. до м. 04.2022г., чиято стойност, определена от
съда по реда на чл. 162 ГПК въз основа на данните в писмените доказателства и в
заключението на съдебно- техническата експертиза, възлиза на сумата от 1588.89 лева, както
и изцяло вземането за цената на услугата дялово разпределение, доколкото началната дата
5
на исковия период следва във времето периода, по отношение на вземанията на ищеца за
който бе установено да е погасено правото на същия да иска съдебното им установяване и
принудителното им удовлетворяване.
При тези съображения и съобразно действащото в българския граждански процес
диспозитивно начало искът за стойността на топлинната енергия следва да бъде уважен за
целия предявен размер от 1492.20 лева и за периода от м. 09.2020г. до м. 04.2022, а искът за
цената на топлинната енергия- за пълните предявени размер и период.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да установи пълно и
главно съществуването на главен дълг, изпадането на длъжника по него в забава, както и
размера на вредата, изразяваща се в пропуснатата полза от ползването на паричния капитал
и съизмеряваща се със законната лихва за периода.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за
битови нужди, в сила от м. 07.2016г. и приложими през исковия период, клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1- за
прогнозно начислено количество топлинна енергия, и ал. 2- за реално определеното
количество топлинна енергия, в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, а съгласно ал. 2 на чл. 33 клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата
по чл. 32, ал. 2 и по ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период
(месечен по ал. 2 и годишен по ал. 3) в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, като обезщетение за забава се начислява единствено върху задълженията по чл. 32,
ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в този срок. Следователно, съгласно коментираните общи
условия дължимостта на обезщетението за забава върху цената на потребената топлинна
енергия е обвързано с изтичането на определен срок след приключване на съответния
отчетен период, след който потребителят изпада в забава, поради което ирелевантно за
настъпване на същата е съставянето на месечна, респ. на обща фактура след приключване на
отчетния период, респ. момента на издаването й.
При съобразяване на общия размер на задълженията за цената на топлинната енергия,
за които се установи да не са погасени по давност, както и на периода на забавата- от
15.09.2021г., когато е настъпила забавата за заплащането на най- старите включени в този
период парични задължения съобразно цитираното правило на чл. 33, ал. 2 от общите
условия на ищеца от 2016г., до края на исковия период- 06.10.2023г., размерът на
обезщетението за забава върху цената на топлинната енергия, потребена, считано от м.
09.2020г. до края на исковия период, определен от съда по реда на чл. 162 ГПК, възлиза
именно на претендираната сума, поради което и искът, имащ за предмет законната
мораторна лихва върху цената на топлинната енергия, следва да бъде изцяло уважен.
По отношение на цената на услугата дялово разпределение в приложимите за периода
общи условия на ищеца липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на
топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана- арг. чл. 84, ал. 2
ЗЗД, а по делото липсват представени доказателства за отправена и получена от ответника
покана за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба в
съда. Поради това претенцията с предмет законната мораторна лихва върху стойността на
услугата дялово разпределение следва да бъде отхвърлена в цялост.
При този изход на спора пред настоящата инстанция по правило разноски се следват и
на двете страни.
На основание разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъде
присъдена сумата от 903.63 лева, представляваща част от разноските за исковото
производство, включващи заплатена държавна такса, депозити за възнаграждения на вещото
лице и особения представител, както и определеното от съда на основание нормата на чл.
78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ юрисконсултско възнаграждение в минимален размер с оглед липсата на
6
фактическа и/или правна сложност на делото, която част е съответна на уважената част от
претенциите.
В случая в полза на ответника разноски не следва да бъдат присъждани, доколкото не е
заявявана претенция такива да са извършени.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА по исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД Е. В. П., ЕГН **********, да заплати на „***“ ЕАД, ЕИК ***, сумата от
1492.20 лева, представляваща цена на потребена в периода от м. 09.2020г. до м. 04.2022г.
топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 68, находящ се в гр. София, ж.к.
„***“, бл. 529, вх. Б, ет. 9, сумата от 183.27 лева, представляваща обезщетение за забава,
начислено върху цената на топлинната енергия за времето от 15.09.2021г. до 06.10.2023г.,
сумата от 46.37 лева, представляваща цена на предоставена в периода от м. 09.2020г. до м.
04.2022г. услуга дялово разпределение, ведно със законната лихва върху главните вземания,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 16.10.2023г., до окончателно
изплащане на задължението, а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК- сумата от 903.63 лева,
представляваща разноски за настоящото производство.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на Е. В. П., ЕГН
**********, да заплати на „***“ ЕАД, ЕИК ***, сумата от 10.80 лева, представляваща
законна мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от
15.11.2020г. до 06.10.2023г.
Решението е постановено при участието на трето лице- помагач „***“ ЕООД, ЕИК
*********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7