Решение по дело №2342/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 АПК вр. чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от Н. И. И. срещу Решение № 897 от 11.11.2024г. по а.н.д. № 1476/2024г. по описа на Районен съд Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление № 585 от 18.03.2024г., издадено от директора на РДГ Бургас. С посоченото НП на Н. И. за нарушение на чл. 84, ал. 1, предл. 3 вр. чл. 43, ал. 3, т. 1 от ЗЛОД, на основание чл. 84, ал. 1 от ЗЛОД, е наложено наказание „глоба“ в размер на 300 лв., на основание чл. 94, ал. 1 от ЗЛОД е лишен от право да ловува за срок от три години, а на основание чл. 95, ал. 1 от ЗЛОД е отнета вещта, предмет на нарушението – дългоцевно огнестрелно оръжие с нарезна цев Браунинг, кал. 30-06, № PT19591YZ311. Жалбоподателят счита, че решението е неправилно и постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Сочи, че описанието на нарушението е бланкетно, тъй като са съставени актове на други 12 ловци със същото съдържание. Твърди се, че в НП за пръв път е добавен цял абзац, в който било обяснено къде се намира подотдел 183. Акцентира се върху нарушение на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН. Излага се, че според показанията на водения от жалбоподателя свидетел, актосъставителят си е съчинил факти и обстоятелства. Оспорва се като невярно обстоятелството, че жалбоподателят се е движил с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие. Сочи се, че на място нямало видими, трайни граници на отделни ловища и/или ловностопански райони, като никъде в гората нямало трайни и видими граници, а разлика от 200-250 метра сочела на маловажно нарушение. Оспорва се използваният от проверяващите начин на определяне на границите. Развиват се съображения за приложение на чл. 28 от ЗАНН към случая. Сочи се, че показанията на св. Ш. не могат да се кредитират, тъй като в хода на идентични производства оставал в съдебната зала и изслушвал показания на останалите свидетели по делото. От съда се иска да отмени обжалваното решение.

Ответната страна в производството – директора на РДГ Бургас, заема становище за неоснователност на жалбата. Развива подробни съображения за наличието на всички елементи от фактическия състав на нарушението. Моли решението да бъде потвърдено. Претендира присъждане на разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас заема становище за неоснователност на жалбата. Моли оспореният съдебен акт да бъде потвърден като правилен и законосъобразен.

Настоящият съдебен състав, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията, изложени в касационната жалбата, в рамките на допустимата проверка по смисъла на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Подадената касационна жалба е допустима и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С обжалваното Решение № 897 от 11.11.2024г. по а.н.д. № 1476/2024г. по описа на Районен съд Бургас е потвърдено наказателно постановление № 585 от 18.03.2024г., издадено от директора на РДГ Бургас, с което на Н. И. за нарушение на чл. 84, ал. 1, предл. 3 вр. чл. 43, ал. 3, т. 1 от ЗЛОД, на основание чл. 84, ал. 1 от ЗЛОД, е наложено наказание „глоба“ в размер на 300 лв., на основание чл. 94, ал. 1 от ЗЛОД е лишен от право да ловува за срок от три години, а на основание чл. 95, ал. 1 от ЗЛОД е отнета вещта, предмет на нарушението – дългоцевно огнестрелно оръжие с нарезна цев Браунинг, кал. 30-06, № PT19591YZ311. За да достигне до този извод, съставът на Районен съд Бургас е приел за безспорно доказано от обективна и субективна страна, че на 11.11.2023г. жалбоподателят И. е ловувал на територията на ДЛС – Ропотамо, без да притежава разрешително за лов в този район. Изложени са мотиви, че не се касае за маловажен случай, като е прието, че санкциите са определени правилно съобразно чл. 84, ал. 1, чл. 94, ал. 1 и чл. 95, ал. 1 от ЗЛОД.

Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно.

От фактическа страна пред Районен съд Бургас е установено, че жалбоподателят Н. И. притежавал валиден ловен билет за 2023г. Същият бил вписан като ръководител на ловната дружина в групово разрешение за лов № 020373 от 30.10.2023г. – с определен район – Извор, ловище „Зеленището“. В началото на месец ноември служители на ЮИДП Сливен посетили района на ДЛС Ропотамо и констатирали, че била разпръсната царевица, което било характерно в случаи на примамване на дивеч. Поради тази причина от служители на ЮИДП Сливен (вкл. свидетелят Ш.) било извършено посещение на район ДЛС – Ропотамо. На 11.11.2023г. проверяващите навлезли в района, на около 250 метра навътре от горски път, разделящ отделите 183 и 184. Установили чрез карта и чрез маркировката на място, че се намират на територията на подотдел 183 (видно от снимка на л. 48 от делото пред Районен съд Бургас). Сутринта св. Ш. възприел шум и лай на кучета, като се придвижил до мястото на шума и установил, че на територията на [населено място] се провежда лов и възприел движение на група от ловци и кучета. Малко по-късно св. Ш. получил сигнал от колегата си Г. И., който бил застанал на пост в близост до горския път, разделящ отделите 183 и 184. И. му съобщил, че ловци с джипове навлизат по горския път. В. И. възприел, че ловците слезли от джиповете и започнали да навлизат в гората по черния горски път – към мястото, където се намирали св. Ш. и колегата му Томчев. Движението на ловците било забелязано от св. Ш., който видял, че се придвижват с извадени от калъфите оръжия. В близост преминала кошута, като част от ловците извадили оръжията си и навлезли в близост до свидетеля Ш. и колегата му Томчев. Служителите на ЮИДП Сливен предупредили ловците да не стрелят и се изправили. В резултат на това ловците преустановили движението си и започнали да се връщат към автомобилите, разположени на горския път, разделящ отдели 183 и 184. На място от служителите на ЮИДП Сливен била извършена проверка. Жалбоподателят се легитимирал като ръководител на лова и представил разрешително за групов лов № 020373 от 30.10.2023г., с посочена територия, на която е разрешен лов – стопански район Извор, ловище „Зеленището“. По разпореждане на проверяващите лицата от групата на ловците поставили оръжията на капака на служебния автомобил (като преди това ги прибрали в калъфи). По сигнал на проверяващите на място пристигнали полицейски служители и служители на РДГ Бургас. Полицейските служители проверили самоличността на участниците в лова. Установили и белезите на оръжията им – марка, модел, сериен номер. Всички установени данни били предоставени на св. Ш., който съставил за резултатите от проверката констативен протокол серия ЮИДП-22 № 001148 от 11.11.2023г. Впоследствие, на 14.11.2023г., спрямо жалбоподателя бил съставен АУАН серия ЖОО 2023г. № 0107433 от 14.11.2023г. – за нарушение на чл. 84, ал. 1, предл. 3 вр. чл. 43, ал. 3, т. 1 от ЗЛОД. Срещу АУАН било подадено писмено възражение от жалбоподателя, но впоследствие въз основа на него наказващият орган издал обжалваното НП, предмет на проверка в производството.

Изложената фактическа обстановка е установена правилно и безпротиворечиво от Районен съд Бургас, действащ като въззивна инстанция в производството по обжалване на наказателното постановление и с оглед разпоредбата на чл. 220 от АПК посочената фактическа обстановка се възприема изцяло от касационната инстанция.

Настоящият касационен състав напълно споделя изложените в решението на Районен съд Бургас мотиви за кредитиране показанията на свидетелите Ш., С. и П., но не и тези на св. Х.. Наред с това настоящият състав споделя изложените мотиви в насока, че нарушението е доказано от обективна и субективна страна, поради което на жалбоподателя са наложени санкции при спазване на чл. 84, ал. 1, чл. 94, ал. 1 и чл. 95, ал. 1 от ЗЛОД. Съставът на Районен съд Бургас е изложил подробни и обосновани мотиви, които не е необходимо да се преповтарят и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК настоящият съдебен състав препраща към тях.

При обсъждане по реда на чл. 218, ал. 1 от АПК на изложените в жалбата възражения не се констатират основания за промяна на тези изводи.

Не се установяват цитираните в жалбата нарушения на процесуалните правила при издаването на АУАН и НП. Разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН изисква описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено. В текста на АУАН е посочено, че Н. И. ловува, като се движи извън населено място, с извадено от калъф, сглобено и заредено ловно оръжие [Марка], кал. 30-06, № PT19591YZ311, с редовно заверен билет за лов за 2023г., извън определените места в разрешително за групов лов № 020373 от 30.10.2023г., без да е убил или уловил дивеч. Посочено е изрично място на нарушението – ДЛС „Ропотамо“, отдел 183, подотдел „В“, като е описано и мястото, за което е било дадено разрешение за лов – селскостопански район „Извор“, ловище „Зеленището“. Нормата на чл. 84, ал. 1 от ЗЛОД предвижда санкция за лице, което ловува извън определените в разрешителното места, без да е убил или уловил дивеч. Следователно за пълно описание на нарушението по смисъла на чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН е необходимо да се посочат следните обстоятелства: 1. че дадено лице ловува (т.е. движи се извън населено място с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие по смисъла на чл. 43, ал. 3, т. 1 от ЗЛОД); 2. наличието на разрешително и определените с него места за ловуване; 3. точното място, на което лицето ловува; 4. уловило ли е или убило това лице дивеч. Всички тези обстоятелства фигурират в текста на АУАН, поради което съдебният състав приема, че са описани достатъчно факти, годни да бъдат подведени към приложената от наказващия орган санкционна норма. Допълнителното конкретизиране в текста на НП (чрез добавяне на абзац) на точното място, на което се намира отдел 183, не представлява нарушение на процесуалните правила. В случая за пълно описание на нарушението е било достатъчно да се посочи мястото, на което лицето е ловувало, да се отрази, че то е извън определените в разрешителното места и да се посочат местата от разрешителното. Всичко това е сторено в текста на АУАН, което означава, че нарушението (вкл. и мястото на извършването му) е описано по пълен и ясен начин. Въпрос на последващо доказване (вкл. при преценката по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН) е дали действително индивидуализираното в АУАН място е различно от разрешените места. Няма как да се приеме за порок и съставянето на актове на 13 лица със сходно съдържание, тъй като констатираните факти са едни и същи, като съответните индивидуализиращи обстоятелства, касаещи жалбоподателя И. (вкл. индивидуализация на оръжието му), са намерили място в текста на АУАН и НП. Не се констатират и нарушения при приложението на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, тъй като тази разпоредба изисква наказващият орган да провери АУАН и да прецени възраженията и събраните доказателства, след което да се произнесе по преписката. Липсва обаче изискване резултатите от дейността му по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН да намерят отражение в писмен вид при неговото произнасяне. Това ясно личи и от разпоредбата на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, която определя задължителните реквизити на наказателното постановление, а сред тях не е обсъждане на възраженията на страните.

Не могат да бъдат споделени и доводите в жалбата, свързани с доказателствената дейност на Районен съд Бургас. От събраните доказателства не се установяват твърденията, че актосъставителят си е „съчинил“ факти и обстоятелства. Установява се, че актосъставителят С. и колегата му – св. П., са пристигнали на мястото на проверката въз основа на получен сигнал, като на място заварили 13 броя ловци, на които служителите на полицията снемали самоличността, а в този момент оръжията на ловците, вкл. на жалбоподателя, били по колите и полицейските служители удостоверявали кой от ловуващите с кое оръжие е бил. Следователно тези свидетели не са преки очевидци на дейността на ловците. Очевидец на действията на ловуващата група е бил св. Ш., който е отразил констатациите си и в съставен констативен протокол серия ЮИДП-22 № 001148 от 11.11.2023г. - в рамките на служебните му правомощия във връзка с опазване на дивеча по чл. 67 от ЗЛОД. Посоченият протокол представлява официален документ, съставен от длъжностно лице, в кръга на службата и в рамките на правомощията му. В разпита си като свидетел съставителят на протокола Ш. потвърждава констатациите си и дава подробни, ясни и логични показания за фактите, които са се реализирали. Ето защо са правилни изводите на Районен съд Бургас, че именно неговите показания (послужили заедно с констативния протокол и за съставяне на АУАН от св. С.) следва да бъдат кредитирани. Неоснователни са доводите, че показанията на св. Ш. не следва да се кредитират, тъй като бил в съдебната зала при разпита на свидетели по други сходни дела. Както се посочи свидетелят е съставил официален документ – констативен протокол, в който е удостоверил установените факти още към 11.11.2023г. Показанията му съответстват на това удостоверяване, поради което няма обективни признаци, които да водят до извод, че е бил повлиян от показания на други свидетели, свързани със случая. Няма как показанията на св. Ш. да бъдат разколебани от показанията на св. Х., тъй като от една страна последният е заинтересуван от изхода на делото (бил е част от ловуващата група). От друга страна показанията на св. Х. се свеждат в едната си част до твърдения, че не е знаел за навлизането в друго място, извън разрешеното за лов. В другата си част показанията му се свеждат до декларативното твърдение, че оръжието на всички било прибрано в калъфи. Това твърдение е в пълно противоречие с установеното от св. Ш. движение на ловците с оръжия в ръка и готовност за стрелба в рамките на територията на ДЛС Ропотамо. Освен това е и вътрешно противоречиво, тъй като самият свидетел твърди, че като са с автомобили ловците прибирали оръжието в калъфите, но в случая същите не са установени в момент, в който се намират в автомобилите, а докато се движат в землището на ДЛС Ропотамо и то непосредствено след придвижващо се животно. Изложеното е достатъчно, за да се възприемат доводите на въззивната инстанция, че показанията на св. Х. не могат да бъдат кредитирани и няма как да наведат на различна от установената фактическа обстановка.

Не намират опора в събрания доказателствен материал и възраженията в касационната жалба, касаещи неустановеност на мястото на извършване на нарушението. На практика тези възражения се свеждат до изложени твърдения за липса на ясни и трайни граници на отделните ловища. Във връзка с границите на ДЛС Ропотамо пред Районен съд Бургас са приети доказателства – заповеди по чл. 7, ал. 5 от ЗЛОД, с приложени към тях карти (на л. 66 – л. 87 от делото пред Районен съд Бургас), от които е видно, че Ловностопански район Извор граничи на юг с отдел № 183. Следователно е доказано по делото, че отдел № 183 се намира извън границите на район „Извор“, като видно от приложената карта към Заповед № 535 от 27.07.2015г. на изпълнителния директор на изпълнителна агенция по горите отдел № 183 попада в обхвата на ДЛС „Ропотамо“. От своя страна по делото са събрани доказателства (на л. 27 – л. 33 по делото пред Районен съд Бургас), че ловище „Зеленището“ е част от ЛД „Извор“, който включва подотдели 177, 178, 180, 181, 220, 221, 313 и 314, докато ловище „Ж. каба“ е част от ДЛС Ропотамо и включва множество подотдели, сред които 183а, б, в, г, д, 1, 2, 3 и 184 а, б, в, г, 1. Видно е, че съобразно утвърдените по надлежния ред нормативни документи, придружени със съответните картографски материали, подотделите 183 и 184 (между които е черният път, на който са били позиционирани автомобилите на членовете на ловната група) са изцяло в рамките на ДЛС Ропотамо и извън територията на ловище „Зеленището“, за което е било издадено разрешително за извършване на лов. Тези обстоятелства са удостоверени по надлежен начин пред въззивната инстанция. От фактическа страна по делото се установява, че св. Ш. се е намирал именно в района на отдел № 183, което е удостоверил при пристигането си след справка с карта (а и чрез снимка с ясно отразена маркировка с посочен номер на отдела на л. 48 от делото пред Районен съд Бургас). Освен това е установил, че като се влиза в гората, на самия черен горски път са налични точки, които са обозначени и в горската карта. В случая точката била поставена на черен горски път, разделящ отдели № 183 и 184. Следователно е била налице както маркировка, удостоверяваща, че посоченият черен горски път е между подотдели № 183 с 184 (и двата извън района на ловище „Зеленището“), така и надлежно отразяване на картата на тази маркировка. След като на съответната ловна група е било издадено разрешение за конкретен район, в който ловът е бил допустим, участниците в групата, а на още по-голямо основание – ръководителят й, е следвало да са запознати с маркировката и съответните граници, до които е позволен ловът. В случая участниците в лова са паркирали на черен горски път, който не е бил на граница с разрешения им район и са продължили движението си навътре в отдел № 183. Настоящият съдебен състав приема, че са били осигурени достатъчно възможности за тях, за да констатират мястото, на което се намират и да не нарушават територията, на която им е било разрешено да ловуват. Мястото, на което са установени, е удостоверено надлежно от св. Ш., като настоящият съдебен състав счита, че за това не е бил необходим GPS, тъй като свидетелят се е ориентирал по карта и по установената маркировка. Крайният извод е, че не се констатират сочените в жалбата нарушения, свързани с мястото на нарушението.

Настоящият съдебен състав намира за неоснователни възраженията във връзка с приложението на чл. 28 от ЗАНН. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007г. на ВКС по н. д. № 1/2007г., ОСНК, маловажен случай е този, при който извършеното нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Като се вземе предвид високата значимост на обществените отношения, свързани с опазването и стопанисването на дивеча, съдът намира, че самото нарушение не може да се характеризира като такова с ниска обществена опасност. Конкретният случай не е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на подобно нарушение. Жалбоподателят, в качеството си на ръководител на лова по смисъла на чл. 58, ал. 1 от ЗЛОД, безспорно носи повече отговорности от обикновените участници в лова и извършването на нарушение от негова страна се характеризира не с по-ниска, а с по-висока степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на подобни нарушения. Доводи за маловажност на случая не могат да се изведат от твърденията за минимално навлизане на територията на ДЛС Ропотамо, тъй като от събраните по делото доказателства се установява, че ръководената от жалбоподателя ловуваща група е навлязла на тази територия в преследване на животно, с готови за употреба оръжия и единствено намесата на проверяващите органи е препятствала по-нататъшното навлизане на територията на ДЛС Ропотамо и извършването на активен лов на тази територия. Всички тези обстоятелства водят до извод, че процесното нарушение не е с по-ниска степен на обществена опасност от останалите нарушения от същия вид и разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН е неприложима към настоящия случай.

При определяне на наказанието при условията на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, съдът достигна до извод, че наказващият орган е приложил правилно разпоредбите на чл. 84, ал. 1, чл. 94, ал. 1 и чл. 95, ал. 1 от ЗЛОД. Според чл. 94, ал. 1 от ЗЛОД лице, извършило нарушение по чл. 84, ал. 1 и 2, чл. 85 и чл. 86, ал. 1, се лишава и от право на ловуване за срок от три години. Съгласно чл. 95, ал. 1 от ЗЛОД при нарушенията по чл. 84, 85 и 86 оръжието и другите средства за ловуване се отнемат в полза на държавата. Т.е. налагането на административното наказание по смисъла на чл. 13, ал. 1, б. „в“ от ЗАНН и отнемането на вещите смисъла на чл. 20, ал. 1 от ЗАНН са приложени правилно от наказващия орган, при съблюдаване на задължените за прилагане разпоредби на чл. 94, ал. 1 и чл. 95, ал. 1 от ЗЛОД. Размерът на санкцията по чл. 84, ал. 1 от ЗЛОД е над средния и е съобразен с обстоятелствата, касаещи конкретния случай, а именно – по-висока обществена опасност на нарушението в сравнение с другите нарушения от същия вид. Ето защо всички санкции са определени правилно и изводите на Районен съд Бургас в тази насока се споделят от настоящия съдебен състав.

С оглед всичко изложено до тук, настоящият съдебен състав приема, че решението на Районен съд Бургас следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2 от АПК.

При този изход на спора в полза на Изпълнителна агенция по горите (арг. от чл. 63д, ал. 4 ЗАНН вр. чл. 2, ал. 1 от устройствен правилник на Изпълнителната агенция по горите вр. пар. 1, т. 6 от ДР на АПК) следва да се присъдят разноски – юрисконсултско възнаграждение. Същото на основание чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН се определя по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Според чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Въз основа на този текст е приета Наредба за заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 27е от цитираната Наредба възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 150 лв. Т.е. съдът следва да определи юрисконсултското възнаграждение именно в тези рамки. С оглед фактическата и правна сложност по делото и извършената в настоящото производство работа, съдът достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на наказващия орган следва да се определи възнаграждение в размер на 80 лв.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК вр. чл. 63в от ЗАНН, съдебният състав

Р Е Ш И

ОСТАВЯ В С. Решение № 897 от 11.11.2024г. по а.н.д. № 1476/2024г. по описа на Районен съд Бургас.

ОСЪЖДА Н. И. И., [ЕГН], с адрес в [населено място], [улица], да заплати на Изпълнителна агенция по горите сумата от 80 лв., представляваща направени в настоящото производство разноски – юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.