№ 393
гр. Пловдив, 03.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Георги В. Чамбов
Членове:Емил Люб. Митев
Антония К. Роглева
при участието на секретаря Нели Б. Б.
като разгледа докладваното от Емил Люб. Митев Въззивно търговско дело №
20225001000282 по описа за 2022 година
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на адвокат П.К. вписана в САК, в
качеството си на пълномощник на ищеца А.Т. Д. ЕГН:********** против
Решение № 159 от 22.12.2021 г., постановено от Старозагорският окръжен
съд по търг.дело№ 1310/2021 г.
Предмет на въззивно обжалване е отхвърлителната част на
постановеното решение, с която съдът е отхвърлил предявеният от АНГ. Т.
Д. ЕГН ********** против „З. Д.Б.:Ж. и З.“ АД ЕИК ... иск по чл.432,ал.1 от
КЗ за сумата над 75 000 лева до пълния предявен размер на иска от 200 000
лева, която сума се претендира като застрахователно обезщетение за
причинените на ищеца неимуществени вреди, изразяващи в болки и
страдания от претърпените травматични увреждания, при ПТП, настъпило на
11.11.2019 г.
Или обжалваемият интерес е в размер на 125 000 лева.
Във въззивната жалба се поддържа оплакването, че в тази обжалвана
част решението е постановено в нарушение на чл.52 от ЗЗД, като
1
присъденото обезщетение е в изключително занижен размер. Сумата от
75 000 лева не може да репарира в пълен обем претърпените от ищеца болки
и страдания от причинените му многобройни травматични увреждания.
Второто оплакване е за допуснато нарушение на чл.51,ал.2 от ЗЗД, като
неправилно съдът е приел, че е налице съпричиняване от страна на
пострадалия пешеходец в толкова голям размер -50%. Неправилно вината на
пострадалия се приравнява на тази на водача, който е извършил груби
нарушения на ЗДВП, които са довели до тежкия пътен инцидент.
Неправилно съдът е уважил възражението за съпричиняване, което е
обосновал с това ,че пострадалият пешеходец е нарушил разпоредбата на
чл.108,ал.2 от ЗДВП, която разпоредба задължава пешеходците да се
движат по платното за движение, противоположно на посоката на движение
на пътните превозни средства, по възможност най-близо до лявата му
граница.
Възражението за съпричиняване, направено от ответника е за нарушение
на чл.108,ал.1 от ЗДв.П, а не по втората алинея на същата разпоредба, както е
приел съда. Съдът неправилно е приел, че ако пострадалият се беше движил
по банкета, то процесното ПТП би било избегнато, тъй като по делото не е
установено по безсъмнен начин, че участъка между края на пътното платно и
мантинелата има характера на пътен банкет.
Поддържа се оплакването ,че съдът не е съобразил заключението на
САТЕ, изготвена от вещото лице инж.И. Иванов и извода му, че водачът на
лекия автомобил имал техническа възможност да предотврати настъпването
на ПТП, като се движи със скорост, която е технически съобразена с
осветената пред лекия автомобил зона, при движение с включени технически
изправни къси светлини на фаровете. Но водачът е имал възможност по
негова преценка да включи и дълги светлини на фаровете, при което
положение водачът има техническа възможност да забележи пострадалите
на разстояние по- голямо от 150 метра. В този случай, при своевременна
реакция чрез задействане на спирачките, то лекият автомобил ще спре на
значително разстояние от пострадалите.
С оглед на приетите доказателства и най-вече заключението на САТЕ
2
следва да се приеме, че единствената причина за настъпването на процесното
ПТП е поведението на водача Деян Енчев, който е управлявал автомобила си с
несъобразена с осветеността на фаровете, включени на къси светлини скорост.
Претендира се отмяната на решението в обжалваната му част, като
вместо него бъде постановено въззивно решение по съществото на спора, по
силата на което искът по чл.432,ал.1 от КЗ за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди да се уважи в пълния му предявен размер от 200 000
лева. По отношение на иска за обезщетение за имуществени вреди същият да
се уважи в пълни му размер, т.е.да се присъди допълнително сума в размер на
1 526.49 лева.
Въззивна жалба срещу постановеното решение е подадена и от
ответника ЗАД „Д.Б. Ж. и З.“АД, представлявано от пълномощника си
адвокат В.П. против осъдителната му част, с която предявеният от ищеца иск
по чл.432,ал.1 от КЗ е уважен за разликата над 50 000 лева до 75 000 лева. В
тази обжалвана част се поддържа оплакването ,че съдът е нарушил чл.52 от
ЗЗД, като размера на присъденото обезщетение е завишен неоправдано.
Нарушил е и чл.51,ал.2 от ЗЗД, като съпричиняването от страна на
пострадалия е в по-голям размер и следва да се определи в размер на 2/3,т.е.
на 75%, а не в размер на 50% , както погрешно е приел съда.
Претендира се за постановяване на въззивно решение по същество, с
което да се отхвърли иска по чл.432,ал.1 КЗ за разликата над 50 000 лева,
представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди. Не
обжалва решението в частта, с която съдът е присъдил обезщетение за
причинените имуществени вреди от процесното ПТП.
В тази част въззивна жалба има само от ищеца.
Пловдивският апелативен съд след преценка на изложените във жалбите
и на двете страни оплаквания и доводи, приема за установено следното:
І. По жалбата на ищеца АНГ. Т. Д..
В жалбата се поддържа оплакването за неправилно приложение на
чл.51,ал.2 от ЗЗД като жалбоподателят счита, че неправилно съдът е приел,
че съпричиняването от страна на пострадалия е в размер на 50%.
3
Основният довод, който се поддържа във въззивната жалба е,че е
недопустимо да се приеме, че е налице съпричиняване на базата на
предположения или вероятности. Съдът е приел, че е налице съпричиняване
само въз основа на предположението на автоексперта, че вероятно ищецът
се е движил по пътното платно.
В отговора на исковата молба ответникът е конкретизирал нарушенията
на ЗДв.П, допуснати от пешеходеца, с които е допринесъл за настъпването
на вредоносния резултат . В отговора на исковата молба са визирани три
конкретни нарушения, а именно :
а/ по чл.32,ал.2 от ЗДв.П- преди да навлезе на пътното платно не се е
съобразил с разстоянието до приближаващите се пътни превозни средства и с
тяхната скорост на движение;
б/ чл.108, ал.2 от ЗДв.П – не се е движил по платното, противоположно
на движението на автомобила;
в/ чл.113,ал.2, във вр. с чл. 113,ал.1 ,т.1 и т.2 от ЗДв.П – при пресичане
на извънградски път не се е съобразил с придвижващите по пътното платно
автомобили, като е удължил ненужно престоя си на пътното платно;
От тези три нарушения първоинстанционният съд е приел, че
пострадалият пешеходец е нарушил разпоредбата на чл.108,ал.2 от ЗДв.П.
Съгласно същата пешеходците могат да се движат по платното за движение,
противоположно на посоката на движението на пътните превозни средства,
по възможност най-близо до лявата му граница:
1.Когато няма тротоар или банкет или е невъзможно те да бъдат
използвани.
Съдът е приел, че в случая е имало банкет, но пострадалият се е движел
по пътното платно. Приел е ,че пострадалият пешеходец е следвало да се
движи по банкета в зоната от 0.8 метра широчина, непосредствено до
пътната мантинела.
По тази причина е , приел, че пострадалият пешеходец е допринесъл за
процесното ПТП и степента на това съпричиняване е 50%.
По делото е установено ,че на този извънградски път е нямало тротоар,
но е съществувал банкет, без да е изяснено дали банкета е бил използваем
или не. Същественият въпрос по делото е дали пострадалият пешеходец се е
4
намирал на платното за движение или не. При отговора на този въпрос
вещото лице инж.И.Р., дава следните обяснения в съд.заседание на 27.05.2021
г./ стр.230/ „ Към момента на реализиране на контакта между тялото на А.Д.
и лекия автомобил, най-вероятното разположение на А. е било върху дясната
граница на платното за движение, върху бялата ивица. Възможно е да бил и
малко в банкета, но не може да се твърди с голяма категоричност“.
Вещото лице няма пряко възприятие за станалото ПТП, поради което и
разглежда нещата като вероятност. Но все пак има степени на вероятност.
От обясненията на вещото лице инж.И.Р. става ясно, че много по-голяма е
вероятността пострадалият Д. да се е намирал върху платното за движение и
конкретно върху дясната му граница, отколкото върху банкета. Дали тялото
се е намирало изцяло върху пътното платно или една част върху банкета не е
толкова важен – същественото е да се е намирало в близост до мантинелата.
Нещата са станали за части от секундата и няма свидетел-очевиден,
който би могъл да установи къде точно се е намирал пострадалият Д. – дали
върху платното за движение или върху банкета. Това което е сигурно е ,че
към момента на удара тялото на пострадалия е било в изправено положение и
с гръб към автомобила.Всъщност с гръб към движещия по платното за
движение се лек автомобил „ М.“ са били и двамата пешеходци.
Специфичното в случая е ,че лекият автомобил „М.“ , който се е движел
в собствената си лента за движение е осъществил контакт – удар най-напред
с телата на пострадалите пешеходци. И най-първо върху тялото на
пострадалия ищец, който е вървял след брат си . Ударът е бил много силен,
тъй като скоростта на лекия автомобил към момента на удара според
изчисленията на автоексперта е била 82 км/ч. Мястото на удара между лекия
автомобил „М.“ и пострадалия А.Д. е на около 0.70 м северно от южната
граница на платното за движение. Към момента на удара тялото на
пострадалия е било с гръб към челната част на автомобила. Разположението
на тялото на пострадалия към момента на първоначалния контакт спрямо
автомобила „М.“ е било на около 50 см. на ляво от дясната страница на
автомобила, гледано от позицията на водача. Към момента на удара между
пострадалия и движещия се автомобил „М.“ пострадалият А.Д. се е намирал
на разстояние на около 17-18 метра преди лявата страница на спрелия лек
автомобил Ф.. След удара със скорост от 82 км/ ч тялото на пострадалия А. е
5
било отхвърлено напред и се е установило извън пътното платно на
разстояние около 4-5 метра след установеното положение на лекия
автомобил.
От гледна точка на механизма по който е станало процесното ПТП е
важно да се отбележи, че ударът между движещият се лек автомобил „М.“ и
спрелия лек автомобил „Ф.“ е бил челен за М.а и страничен за другия лек
автомобил. Към момента на удара лекия автомобил „М.“ е бил с
надлъжната си ос успоредно на оста на платното за движение, докато „Ф.а“ е
бил под ъгъл около 78 градуса спрямо същата ос. Към момента на удара
лекият автомобил „Ф.“, който е бил статичен е заемал с най-издадената си
част около 1.5 метра от лентата за движение на движещия се лек автомобил
„М.“. Ширината на тази лента е била 3.8 метра или спрелия автомобил е
заемал около 1.5 метра от тази лента, при това под почти прав ъгъл.
Безспорно установено е ,че не е бил поставен светлоотразителен триъгълник,
спорно е дали изобщо спрелия автомобил е бил с включени къси светлини на
фаровете или с аварийни светлини, но това са въпроси не касаят
възражението за съпричиняване от страна на пострадалите.
Извън предмета на спора все пак следва да се отбележи, че истинският
виновник за трагедията е водачът на лекия автомобил „Ф.“ Кунчо Иванов.
Последният е изгасил фаровете и дори аварийните светлини за да не се
изхаби акумулаторната батерия и по този начин е поставил пострадалите в
много рискова ситуация.
Съдът кредитира заключението на САТЕ и приема, че пострадалите в
момента на удара са били на пътното платно, но не и плътно до мантинелата.
Съдът не кредитира показанията на св.Е.Б., която е била вътре в колата и
през цялото време се е занимавала с бебето си. Толкова е била погълната от
това ,че дори не е видяла удара, а по –скоро е усетила ,че автомобила се е
разтресал, при което бебето е повърнало. След като цялото й внимание е
било съсредоточено върху бебето не е ясно как точно е видяла, че двамата
братя са се движили „ плътно до мантинелата“. Съдът не кредитира
показанията на св.Б., която просто е възпроизвела това, за което са я
подготвили,че трябва да каже. При разпита си пред дознателя е заявила, че
6
лекия автомобил „Ф.“ е бил с изключени къси светлини на фаровете, като
шофьорът е загасил дори аварийните светлини. Пред съда обаче твърди
точно обратното, което означава, че на тази свидетелка не може да се има
доверие. Още по-малко на показанията на водача на автомобила Кунчо
Иванов, който както отбелязахме е основният виновник за разигралата се
трагедия.
ПАС също приема ,че е налице съпричиняване от страна на
пострадалия, който се е намирал към момента на удара на пътното платно, но
не близо до мантинелата, което е безопасната за него зона.
Не може обаче да се приеме ,че пострадалият в еднаква степен е
допринесъл за настъпването на процесното ПТП. Все пак основната
предпоставка за да стане същото е ,че водачът на лекия автомобил
„М. А160“ го е управлявал с несъобразена с пътните условия скорост, в
тъмната част на денонощието / около 21 часа/, при включени къси светлини,
които ограничават видимостта му само до осветения участък от пътното
платно. Все пак трябва да се отчете, че водачът е имал и друга възможност:
ако е бил включил дългите светлини на фаровете, то в този случай е имал
възможността да възприеме пострадалите от разстояние 150- и повече метра.
При своевременно задействане на спирачната система автомобилът би спрял,
при това на значително разстояние преди мястото на удара с пешеходците.
Скоростта на движение на лекия автомобил е била 82 км.ч и очевидно е
несъобразена, с конкретните условия на видимост, което означава, че при
тази висока скорост на движение е следвало водачът да включи фаровете на
дълги светлини. По този извънградски път и по това време на денонощието е
нямало интензивно движение, поради което и не е съществувала опасност да
заслепи друг участник в движението.
По тези съображения и въззивният съд приема ,че основната причина за
процесното ПТП е в допуснатото нарушение на чл.20,ал.2 от ЗДвП от страна
на водача на лекия автомобил „М. А 160“ или 4/5. Степента на
съпричиняване от страна на пострадалия е значително по-малка и тя е в
размер на 1/ 5 или 20 %, тъй като от пострадалият се е изисквало да бъде
7
максимално близо до мантинелата и конкретно : на около 80 см от нея.
Всъщност рисковата ситуация не е създадена от водача на лекия автомобил
„М.“, нито от пътниците, слезли да пътното платно,а от водачът на лекия
автомобил „ Ф.“. Той е изключил дори аварийните светлини на спрелия си
автомобил, загасил е фаровете, за да запази акумулатора си, но за сметка на
един човешки живот и за сметка на здравето на пострадалия ищец. А то е
било подложено на голямо изпитание.
При определяне на общия размер на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди следва да се съобрази факта , че пострадалият е
претърпял многобройни травматични увреждания. В допълнителното
заключение на СМЕ, изготвена от д-р Е.Б. те са групирани по медико-
биологичен признак в шест групи:
а/ разкъсване на слезката и загубата й, за което е необходимо същата да
бъде отстранена оперативно, тъй като не подлежи на възстановяване. Това е
тежка телесна повреда по смисъла на чл.128 от НК.
б/ многофрагментарно счупване на лявата лопатка с разместване, което
е причинило трайно затрудняване на движението на левия горен крайник за
повече от 30 дни, представляващо средна телесна повреда по смисъла на
чл.129 от НК.
в/ счупване на четири ребра вляво, което е причинило трайно
затрудняване движението на снагата за повече от 30 дни и представляващо
средната телесна повреда по смисъла на чл.129 от НК.
г/ счупване на срамната кост на таза вляво и разчленяване на лонното
съчленение , което е причинило трайно затрудняване на движението на
снагата и долните крайници за повече от 30 дни и представляващо средна
телесна повреда по смисъла на чл.129 от НК.
д/ счупване на костите на лявата подбедрица, от което е причинено
трайно затрудняване на движението на левия долен крайник за повече от 30
дни и представляващо средна телесна повреда по смисъла на чл.129 НК.
Наред с тези увреждания е причинена контузия на корема / разкъсно-
контузни рани и наранявания, от които пострадалият се е възстановил за по-
малко от 30 дни. Най-тежката фрактура е тази на костите на лявата
подбедрица, за което продължителността на възстановителния период от
8
време е около 7 до 8 месеца. При фрактурата на лявата лопатка, както и при
разчлененото лонно съчленение са били необходими 2-до 3 месеца за
възстановяване. При фрактурата на 5-то до 8 мо ребра вляво
възстановителният период от един до два месеца. Според вещото лице-
медик д- р Е.Б. е необходима рехабилитация при травматичните увреждания
на опорно-двигателния апарат, които са свързани с иммобилизация, както в
настоящия случай. Пациентът не е провеждал рехабилитация и не си е правил
изследвания след злополуката.
Пострадалият е постъпил по спешност в Клиника по обща и оперативна
хирургия, била е извършена спешна операция – отстраняване на далака и
допълнително на кръв от коремната кухина. В тази клиника е бил от 12.11. до
18.11.2019 г., на която дата е бил изписан. Впоследствие на 21.11.2019 г. е бил
приет в Клиника по ортопедия и травматология в същата Болница, в която му
са извършени нови оперативни интервенции.
В тази клиника болният е пролежал в продължение на 18 дни и е бил
изписан на 09.12.2019 г. Така изглежда статистическата картина, което е
изяснена от заключението на СМЕ, изготвена от д-р Б..
Според св. Т.Т., бащата на пострадалия през цялото време в болницата /
общо 25 дни/ А. не е могъл да се движи – бил е на подлога. През първите 4
месеца вече у дома също не е могъл да ходи сам до тоалетната и след това с
патерици е ходил до тоалетната. По отношение на счупения крак
първоначално са му сложили шина, след което са я премахнали, но болките в
крака са продължили. За това се е наложило да му направят и втората
операция и да му поставят „ пирон“,както се изразява свидетелят.
Следва да се приеме, че през продължителен период от време
пострадалият е изпитвал силни болки и страдания, като особено интензивни
са били те през времето на болничния му престой – общо 25 дни и през
първите три месеца, през които се е възстановявал при домашни условия.
Няма данни по делото и ищецът не установява пострадалият да е провеждал
процедури по рехабилитация, което е усложнило нещата, тъй като
възстановяването се е забавило.
При всички положения става въпрос за много сериозни травматични
увреждания, поради което и въззивният съд определя базисното обезщетение
в размер на 125 000 лева – общо за всичките увреждания.
9
Съдът приема ,че е налице съпричиняване от страна на пострадалия в
размер на 1 / 5 или в парична равностойност на 25 000 лева. От общия
размер , определен от съда на 125 000 лева следва да се приспадне сумата от
25 000 лева, паричната равностойност на 1 / 5.
Искът по чл.432,ал.1 от КЗ следва да се уважи до размер на 100 000 лева,
при отчитане на съпричиняване от страна на пострадалия в размер на 20 %
или 1 / 5. До този размер следва да се уважи главният иск, като следва да се
потвърди решението в останалата обжалвана от ищеца част, с която искът за
обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 100 000
лева до 200 000 лева.
По отношение на иска за обезщетение за имуществени вреди от същото
ПТП по делото е установено, че ищецът е доказал разходи за лечения в
размер на 3052.98 лева. Следва да се приспадне сумата от 610 лева, която е
равностойност на 1 / 5, т.е. на степента на съпричиняване.
Искът следва да се уважи за разликата, която е в размер на 2 443 лева, но
от тази сума следва да се приспадне вече присъдената сума от 1526.49 лева.
Следва да се присъди разликата от 916 лева, представляваща имуществени
вреди, представляващи разходи за лечение на ищеца.
ІІ.По въззивната жалба на ответника ЗАД „Д.Б. Ж. и З.“АД.
Тази жалба се отнася до неправилно приложение на чл.51,ал.2 от ЗЗД,
като жалбоподателят счита, че степента на съпричиняване от страна на
пострадалия е 2 /3 и съответно с този размер да се редуцира обезщетението.
Въззивната инстанция вече изложи своите мотиви, с които приема, че
съпричиняването е в размер на 20% или 1/5 и не може да намери каквито и да
е аргументи, за да приеме тезата на жалбоподателя, че с основната вина за
да настъпи процесното ПТП има пострадалия.
Впрочем и в самата жалба на ответника не се излагат такива, освен
това, че водачът е управлявал лекия автомобил „М.“ със 82 км/ч, при
разрешена скорост от 90 км./ч. Вече бе отбелязано, че в случая не е важно
това ,че няма превишаване на скоростта, а това, че се касае до несъобразена с
конкретните условията на видимост скорост. Такива каквито те са
съществували на 11ноември 2019 г около 21.00 часа на път ІІ-57. Тази
10
видимост в случая е била ограничена, но не от атмосферните условия или
други обективни препятствия, а от неправилната преценка на водача на лекия
автомобил, който го е управлявал с включени фарове на къси светлини. При
това положение осветения пред него пътен участък е бил малък и това
скъсява времето на реакция на водача в случай, че на пътното платно се
появил препятствие.
Но както вече казахме: той и имал и друга алтернатива: скоростта е могла
да бъде същата, но при включени дълги светлини на фаровете
управляващият водач много по-рано би забелязал, че върху платното има
пешеходци.
Вярно е, че общият размер на обезщетението за неимуществени вреди от
150 000 лева е завишен, но не и прекомерно завишен. Пострадалият е
претърпял една тежка и четири средни телесни повреди. Затова и въззивният
съд намали този общ размер на 125 000 лева.
Въззивната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Следва ответното дружество да бъде осъдено да заплати на адвокат П.К.
адвокатско възнаграждение в размер на 4236 лева, с включено ДДС,дължимо
на основание чл.38,ал.2 т.1 от ЗА- за осъществено безплатно процесуално
представителство на ищеца пред въззивната инстанция.
Пред първата инстанция е присъдена сумата 2 754.72 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение, съобразно уважения размер на
иска, който е 75 000 лева. С оглед на това, че по силата на въззивното
решение иска се уважава в по-висок размер на 100 000 лева следва ответника
да заплати адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред
първата инстанция допълнително още 1482 лева.
На основание чл.78,ал.6 от ГПК ответника следва да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт ДТ в размер на 1 500 лева, съобразно уважената
част от иска, която е в размер на 25 000 лева.
В този смисъл следва да бъде постановено въззивното решение.
11
По тези съображения Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 159 от 22.12. 2021 г., постановено от Старозагорският
окръжен съд по търг.дело № 1310/2021 г. в частта му, с която предявеният от
АНГ. Т. Д. ЕГН: ********** против
„ З.а.д. Д.Б.Ж. и З.“АД ЕИК ... иск по чл.432,ал.1 от КЗ е отхвърлен за
разликата над 75 000 лева до 100 000 лева, представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди, вместо което в тази част ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „З.а.д. Д.Б.Ж. и З. АД ЕИК ... да заплати на АНГ. Т. Д. ЕГН:
********** към присъдената сума от 75 000 лева допълнително още 25 000
лева или сума в общ размер на 100 000 / сто хиляди лева/, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания от претърпените травматични увреждания, а именно: разкъсване на
слезката, многофрагментарно счупване на лявата лопатка, счупване на четири
ребра- от 5 то до 8 мо вляво , счупване на срамната кост на таза вляво и
разчленяване на лонното съчленение, счупване на костите на лявата
подбедрица, контузия на корема, които увреждания са причинени при ПТП,
настъпило на 11.11.2019 г. , ведно със законната лихва върху главницата от
100 000 лева, считано от 18.11.2019 г. до окончателното й изплащане.
ОТМЕНЯ решението в частта му, с която искът за присъждане на
обезщетение за причинените имуществени вреди е отхвърлен за разликата
над 1526.49 лева до 2442 лева , като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „ З. Д.Б.:Ж. и З.“АД ЕИК ... да заплати на А.Т. Демирен
ЕГН********** към присъдената сума от 1 526.49 лева допълнително още
сумата от 916 лева или сума в общ размер на 2 442 лева, представляваща
обезщетение за причинените на ищеца имуществени вреди, представляващи
извършени от него разходи за лечение.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част, с която
искът по чл.432,ал.1 от КЗ е отхвърлен за разликата над уважения размер от
100 000 лева до пълния предявен размер от 200 000 лева, както и в останалата
обжалвана част.
12
ОСЪЖДА „З.а.д. Д.Б. Ж. и З.“АД ЕИК ... да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметката на Пловдивския апелативен съд
държавна такса в размер на 1 500 лева, дължима на основание чл.78,ал.6 от
ГПК.
ОСЪЖДА „ ЗАД „Д.Б. Ж. и З.“АД ЕИК... да заплати на адвокат П. Д. К.,
вписана като член на САК сумата 4236 лева с вкл.ДДС, представляваща
адвокатско възнаграждение, дължимо на осн. чл.38,ал.1, т.2 от ЗА- за
осъществено процесуално представителство на ищеца пред въззивната
инстанция, както и да заплати допълнително сумата 1482 лева с вкл.ДДС – за
процесуално представителство на ищеца пред първата инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13