Решение по дело №1052/2022 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 6 декември 2022 г.
Съдия: Красимир Лесенски
Дело: 20225220201052
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 август 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 459
гр. Пазарджик, 06.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Красимир Лесенски
при участието на секретаря ДАНИЕЛА Г. МУРДЖЕВА
като разгледа докладваното от Красимир Лесенски Административно
наказателно дело № 20225220201052 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е
образувано по жалба на М. Г. Х. от гр. Пазарджик против Електронен фиш за
налагане на глоба серия Г № 0029300, издаден от ОД на МВР Пазарджик, с
който на жалбоподателя за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от Кодекса за
застраховането (КЗ) на основание чл.638, ал.4, вр. чл.638, ал.1, т.1, вр. чл.461,
т.1 от КЗ е наложена глоба в размер на 250 лева.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на ел. фиш,
издаването му в противоречие на материалния закон и се моли да бъде
отменен.
В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя
поддържа жалбата. Ангажира доказателства. Излага доводи за отмяна на
атакувания ел. фиш. Претендира разноски.
Ответникът по жалбата, редовно призован, не изпраща представител. В
писмено становище от процесуален представител се иска потвърждаване на
издадения ел. фиш. Претендират се разноски.

1
Съдът, като съобрази доводите, изложени в жалбата, становището на
ответната страна и събраните по делото писмени доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, прие за установено следното:
С обжалвания електронен фиш е наложена глоба за това, че на ... г. в
12:22 часа в гр. Пазарджик, ул. С.А. № 33 в посока на движение към
кръстовището с Ал. Стамболийски, е заснето с АТСС (ARH CAM S1) №
11743bb да се движи МПС – лек автомобил „Б.“ с рег. № ..., като е прието, че
ФЛ, което притежава МПС, регистрирано в Република България и неспряно
от движение, не е сключило задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ за него.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните
по делото писмени доказателства, които са абсолютно безпротиворечиви.

При така установеното е видно, че жалбата против атакувания ЕФ е
процесуално допустима, подадена е в срок и от лице, имащо правен интерес
от обжалването.
Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следното:
В конкретния случай административното наказание на жалбоподателя е
наложено с електронен фиш, а не с наказателно постановление. Електронният
фиш съгласно чл.189, ал.8 от ЗДвП подлежи на обжалване по ЗАНН, а
разпоредбата на чл.189, ал.11 от ЗДвП предвижда, че влезлият в сила
електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление.
Следователно ел. фиш се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само
по отношение на правното му действие, не и по форма, съдържание,
реквизити и процедура по издаване.
Следва да се отбележи, че по делото не се оспорва управлението на
автомобила на процесната дата. То е установено по безспорен начин,
констатирано и заснето с одобрен тип средство за измерване, преминало
периодичен технически преглед (за което са приложени и доказателства по
делото) - мобилна радарна система, за чието използване на посоченото място
и време е представен и надлежен протокол по чл.10, ал.3 от Наредба № 8121з-
532 от ... г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата,
приложима с оглед препращането на ЗДвП (към който препраща КЗ).
2
Съгласно чл.483, ал.1, т.1 от КЗ договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което
притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията
на Република България и не е спряно от движение. В конкретния случай
посоченото МПС с рег. № ... е собственост на жалбоподателя в настоящото
производство, видно от приложената по делото справка за регистрация.
Административното наказание на жалбоподателя е наложено с
електронен фиш, каквато възможност е предвидена в КЗ, като съгласно ал.4
на чл.638 КЗ: „Когато с автоматизирано техническо средство или система е
установено управление на моторно превозно средство, за което няма сключен
и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, на собственика на моторното
превозно средство се налага глобата или имуществената санкция по ал. 1“. В
КЗ изрично е предвидена „глоба“ за собственик - физическо лице при
несключен застрахователен договор за задължителна застраховка. В случая
АНО е искал да ангажира отговорността именно на собственика на МПС, без
значение на това кой точно го е управлявал. Горното е безспорно видно от
текста на разпоредбата на чл.647, ал.3 КЗ, където е посочено, че чл.189, ал. 5
от Закона за движение по пътищата не се прилага, тъй като в тези случаи не е
предвидена възможност за собственика да посочи данни на друго лице, което
да е управлявало, в резултат на което издадения ЕФ да бъде анулиран, поради
което наказателно-отговорно лице при нарушение на чл. 638, ал. 4 от
КЗ винаги е само и единствено собственикът на МПС. В случая тази
разпоредба е спазена. Според настоящия състав на съда правилното
тълкуване на нормата на чл. 647, ал. 3 КЗ и на волята на законодателя е да се
ангажира административнонаказателната отговорност с ЕФ при липса на
сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите за дадено МПС на
собственика му в случаите, когато с автоматизирано техническо средство или
система е установено и заснето управление на МПС. Този извод се
обосновава и от обстоятелството, че липсата на валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ за дадено МПС към определена дата се установява
чрез справка по електронен път в „Гаранционния фонд“, т. е. установяването
на този факт не е поставен на субективна преценка на контролните органи, а
се извлича от данни от официална информационна система, като същата е
3
общодостъпна за всички граждани и държавни органи. Точно тук обаче са
проблемите по издаването на атакувания ЕФ.
На първо място по делото бяха ангажирани доказателства – копие от
полица за застраховка „Гражданска отговорност“ с приложени вносни
бележки, от които е видно, че процесният автомобил към датата, на която се
твърди, че е извършено нарушението, е имал валидно сключена и действаща
застраховка „ГО“. От полицата е видно, че същата е със срок от ... г. до ... г.
Платени са били и трите вноски към датата на нарушението. По делото е
приложена и разпечатка от сайта на Гаранционен фонд, от която също е
видно, че процесният автомобил към датата на нарушението е имал
застраховка „Гражданска отговорност“. Видно от всички тези писмени
доказателства е, че към ... г. автомобилът е имал валидно сключена полица по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Това е достатъчно основание за отмяна на издадения ЕФ, но следва за
пълнота да се отбележи и още нещо. По делото бяха ангажирани
доказателства – копие от ЕФ за налагане на глоба серия Г, № 0029333, от
който е видно, че с него жалбоподателят е наказан втори път за същото
нарушение, което е предмет и на настоящото производство и атакувания в
него Електронен фиш за налагане на глоба серия Г № 0029300.
Обстоятелствата по нарушението – дата, място, час - съвпадат изцяло. При
това положение е несъмнено, че процесният ЕФ е издаден в нарушение на
принципа „Non bis in idem”, въведен с нормата на чл.24, ал.1, т.6 от НПК,
която норма по силата на чл.84 от ЗАНН е субсидиарно приложима в
административно-наказателното производство. Според цитираната правна
норма не се образува наказателно производство (в случая АНП), а
образуваното се прекратява, когато „спрямо същото лице за същото
престъпление (административно нарушение) има незавършено наказателно
производство, влязла в сила присъда, постановление или влязло в сила
определение или разпореждане за прекратяване на делото“. В този смисъл е
налице многобройна и константна съдебна практика, както на националните
съдилища, така и на Европейски съд по правата на човека по приложението на
чл.4 по Протокол № 7 към ЕКЗПЧОС, между които Решение №
180/22.06.2012 г. по н.д. № 417/2012 г. на ІІ н.о. на ВКС, където ясно е
посочено, че повторно санкциониране, двойно използване на репресия по
отношение на едно и също лице за едни и същи факти, независимо че са
4
засегнати различни обществени отношения, е недопустимо. В този смисъл са
и Т.Р. № 3 от 22.12.2015 г. по т.д. № 3/2015 г. на ОСНК на ВКС, Решение №
159/23.04.2014 г. по н.д. № 486/2014 г. на ІІІ н.о. на ВКС, Решение №
227/21.05.2012 г. по н.д. № 651/2012г. на ІІІ н.о. на ВКС, Решение №
145/14.04.2014 г. по н.д. № 322/2014 г. на ІІІ н.о. на ВКС, а също и Решението
на Европейския съд по правата на човека в Страсбург по дело Ц.Ц. срещу
България № /2/ по Жалба № 2376/03.
При тези данни от правна страна съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление е незаконосъобразно и необосновано, тъй като по
делото от събраните доказателства се установи по категоричен начин, че за
процесния лек автомобил е бил налице сключен и действащ договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
към датата на твърдяното нарушение. Каквато и да е причината справката в
сайта на Гаранционен фонд да не е отчела наличието на застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите за този автомобил, то тя не
следва да се търси във виновно поведение от страна на жалбоподателя. В
случая не се установи въобще да е налице административно нарушение, а още
по-малко такова, което да се вмени във вина на жалбоподателя, както и, че
въпреки не е налице нарушение изобщо, жалбоподателят е санкциониран
дори два пъти за него.
По изложените съображения въззивният съд счита, че обжалваният ел.
фиш следва да бъде отменен като незаконосъобразен поради съществени
нарушения на процесуалните правила, неправилно приложение на
материалния закон и недоказаност.
По делото е направено своевременно искане за присъждане на разноски
от страна на процесуалния представител жалбоподателя, което следва да бъде
уважено и се осъди ответната страна да ги заплати. Разноските са в размер на
300 лв. заплатено адвокатско възнаграждение, за което са представени и
съответните доказателства за извършването им – договор за правна защита и
съдействие. Възражение за намаляване на възнаграждението до предвидения
минимум е неоснователно, тъй като същото е в предвидения минимум.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, ал.2, т.1, вр. ал.3, т.1 и т.2
от ЗАНН, Районен съд Пазарджик, XX състав
РЕШИ:
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразен Електронен фиш за налагане на
глоба серия Г № 0029300, издаден от ОД на МВР Пазарджик, с който на М. Г.
Х. от гр. Пазарджик за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от Кодекса за
застраховането (КЗ) на основание чл.638, ал.4, вр. чл.638, ал.1, т.1, вр. чл.461,
т.1 от КЗ е наложена глоба в размер на 250 лева.
ОСЪЖДА ОД на МВР Пазарджик да заплати на М. Г. Х. с ЕГН
********** адрес: гр. Пазарджик, ул. „Д.Г.“ № 10, ет.2, ап.5, сторените по
делото разноски в размер на 300 (триста) лева.
Решението подлежи на обжалване чрез Районен съд Пазарджик пред
Административен съд Пазарджик в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6